Мотиви към Решение № 14 от 21.02.2019 г.
по НАХ дело № 230
по описа за 2018 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 18.03.2019 г.
Делото е образувано по предложение на
Районна прокуратура Своге, за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс (НК) на И.Ф.Т., ЕГН **********, за извършено от него на 17.10.2017г.
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК – хулиганство.
Районна прокуратура Своге - вносител на
предложението, редовно призовани, представител не се явява.
Защитникът излага, че по никакъв начин не е доказана обвинителната
теза на прокуратурата. Счита, че съдът трябва да признае доверителят ѝ за невиновен
в извършване на престъплението, за коeто е обвинен. Посочва, че е
налице личен мотив, поради влошени дългогодишни отношения между И.Т. и А.А.,
поради което трайно установената съдебна практика изключва осъществяването на
престъплението, в което първият от тях е обвинен. Също така не е налице и умисъл
към извършване на непристойни действия от страна на обвиняемото лице.
И.Т. поддържа
становището на защитника си. Не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.
Съдът, като взе
предвид доводите изложени в постановлението на РП Своге, становището на защитника и обвиняемото
лице, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Обвиняемото лице И.Ф.Т. e роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********,
….., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан. Живее
заедно с майка си, свидетелката И.Т.. Последната в продължение на дълги години
е била в приятелски отношения със свидетеля А. А., които към месец октомври на
2017г. са били прекратени. Тази фактология се установява от свидетелските
показания на Т. и А., които в тази им част са непротиворечиви. Отношенията
между свидетелите са били на приливи и отливи, което е видно от приетите по
делото прокурорски преписки. Те показват наличието на конфликти между Т. и А.,
на които пряк наблюдател е бил И.Т., поради обстоятелството, че живее заедно с
майка си. От показанията на свидетелите Т. и А. е видно, че обвиняемото лице е
вземало страна в техните спорове в подкрепа на майка си. Поради тази
предистория в отношенията между А. и Т. може да се приеме за безспорно
установено по делото, че много преди месец октомври на 2017г. отношенията между
тях са били лоши. В тази връзка са и показанията на свидетеля А. : „Синът ѝ ме заплаши
преди раздялата ми с нея. Синът ѝ ми каза – „Ще стана най-накрая и ще те утрепам”. Връзката
ни с майка му се разпадна след тези думи. Ние преди това живяхме с майка му
дванадесет години на семейни начала. Оттогава връзката ми с нея беше
разрушена”.
На 17.10.2017г., по обяд, свидетелят А.
паркирал колата си на бензиностанция „Еко” в гр. Своге и отишъл за покупки. По
същото време на бензиностанцията бил и И.Т., заедно с приятели и пиел кафе. Към
12,15 часа А. се върнал, като пред колата му го чакало обвиняемото лице.
Последното казало на свидетеля : „Две години те чакам” и се нахвърлило се върху
него, като го дърпало и бутало. Ритнало го в таза. Хванало го за дрехите и го
поставило до колата. Нанесло му няколко удара с ръка по главата. Казало му, че
това е само началото.
Случилото се било забелязано от
свидетелите С.В. и Е.П., които работели на бензиностанцията. Те предупредили Т.
и А., че на обекта има камера и трябва веднага да престанат. След тяхната
намеса и без всякакви спорове от страна на Т., последният пуснал А.. Свидетелят
се качил на колата си и потеглил. Т. също се отдалечил от мястото на инцидента.
Тази фактическа обостановка съдът
възприема от показанията на свидетелите очевидци В., П., П. и А., които се
допълват взаимно без да си противоречат.
Полицията е сигнализирана за случая, след
като А. е подал съответната молба. Свидетелят не е представил медицинска
документация относно нанесените му удари, въпреки че такава многократно му е
била изисквано по досъдебното производство и разследването е водено само за
хулиганство.
Видно от приобщената към делото
характеристика на И.Т., спрямо него няма проверки, досъдебни производства и той
няма криминалистически регистрации.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи :
На 17.10.2017 г., около 12.15 часа, в гр.
Своге, общ. Своге, пред сградата на Бензиностанция „Еко” обвиняемото лице И.Т.
е извършил непристойна проява, нарушаваща обществения ред и спокойствие, като
ритал в областта на таза лицето А.А.А., хванал го за дрехите и го поставил до
автомобила му, нанесъл му удари с ръка в областта на главата, дърпал го и го
бутал, казал мy, че това е само началото.
Според съда обаче,
приетите за установени факти по делото не сочат на престъплението хулиганство
по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК, а на дребно хулиганство по смисъла на Указа
за борба с дребното хулиганство (УБДХ).
Дребно хулиганство по смисъла на УБДХ представлява непристойна проява, изразена в скарване, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята
по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.
По ниската степен
на обществена опасност по настоящото дело се извежда от следното :
Според съда не е
налице грубо нарушаване на обществения
ред и действията на И.Т. не изразяват явно неуважение към обществото. Свидетели
на случката са станали разпитаните от съда лица В. и П., работещи на
бензиностанцията, които са останали с впечатление, че двамата се познават
отпреди и следователно не са възприели действията на Т. като насочени към
изразяване на явно неуважение към обществото, а като насочени само и единствено
към свидетеля А.. В този смисъл са и показанията на свидетеля П. След като
никой от присъстващите на случилото се не е сметнал за необходимо да уведоми
полицията, може обосновано да се заключи, че те не са въприели действията на Т.
като грубо нарушаващи обществения ред, а като един моментен инцидент между
хора, които имат някакви проблеми за разрешаване.
При
направена забележка от страна на свидетелите В. и П., обвиняемото лице без
всякакви обструкции е пуснал А. и последният се е качил в колата си и е
отпътувал от мястото на инцидента. Горното показва и отсъствието на всякакви намерения
за конфронтация на Т. с когото и да е било друг, освен със свидетеля.
Несъмнено,
агресивното поведение на обвиняемото лице е израз на незачитане на общоприетите
норми на поведение и на обществения ред и спокойствие, но в случая по-ниската
степен на обществена опасност на деянието се извежда от отсъствието на
демонстрирана бруталност и настойчивост при осъществяването му, съчетани с
чистото му съдебно минало и липсата на данни за други противоправни прояви,
което според съда изключва приложението на чл. 325, ал. 1 от НК.
Агресията на Т. е била насочена само и
единствено към А.. Причините за нея се коренят в сложните отношения между
обвиняемия, от една страна, и свидетеля, от друга страна, както и между
свидетелите Т. и А., като в случая Т. действа като защитник на майка си, макар
и нарушавайки общоприетите норми на поведение, като би следвало да се съобрази обстоятелството,
че видно от справката за лице – АИС „БДС” бащата на Т. е починал, т.е. би могло
обосновано да се заключи, че той се възприема като негов заместник и защитник
на майка си.
Също така, в
заключение, съдът счита, че случилото, с оглед на личността на дееца и
установените по делото отношения между Т. и А., не би следвало да е предмет на наказателното
право, тъй като то използва най-тежката форма
на държавната принуда, която в конкретния случай се явява несъответна на
извършеното.
След
като от обективна страна извършеното от Т. не покрива състава на престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК, поради по-ниската му степен на обществена опасност, то
безпредметно е да се обсъжда субективната страна на деянието.
С оглед на изложеното съдът приема, че обвиняемото лице не е осъществило състава на престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което
същият е и оправдан по това обвинение.
Съдът приема, с оглед на установеното по делото, че И.Т. е извършил
дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като на 17.10.2017 г., около 12.15 часа, в гр.
Своге, общ. Своге, пред сградата на Бензиностанция „Еко” е извършил непристойна
проява, нарушаваща обществения ред и спокойствие, като ритал в областта на таза
лицето А.А.А., хванал го за дрехите и го поставил до автомобила му, нанесъл му
удари с ръка в областта на главата, дърпал го и го бутал, казал мy, че това е
само началото.
От субективна страна дребното
хулиганство е извършено при условията на евентуален умисъл, тъй като нарушителят
е съзнавал противоправния характер на извършеното, но преследвайки личния си
мотив спрямо свидетеля А. е допускал настъпването на последиците му –
нарушаване на обществения ред и спокойствие, както и на нормите на приличие в
обществото.
С оглед на изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от Наказателно-процесуалния
кодекс, съдът намира, че И.Т. следва да бъде признат за виновен в извършване на
проява на дребно хулиганство и да му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на това наказание съдът не отчита
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на Т.. Смекчаващи вината
обстоятелство са липсата на данни за каквито и да е противообществени прояви от
страна на нарушителя, което води до извод, че се касае за напълно изолиран и
инцидентен случай, като причините за случилото се коренят в желанието на Т. да
помогне на майка си, по начин обаче, който нарушава обществения ред и спокойствие и осъществява състав на дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ. Поради тези
съображения съдът счита, че следва да му се наложи административно наказание
„глоба” в минимален размер от 100 лева, като се вземе предвид и
обстоятелството, че е безработен.
Така наложеното административно наказание „глоба” съответства според съда
на степента на засягане на установения ред на държавно управление и на
личността на нарушителя. С налагането му последният ще има възможност да
преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си, като зачита
общоприетите норми за приличие в обществото и спазва обществения ред и
спокойствие.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
Районен
съдия :