Решение по дело №3536/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1246
Дата: 4 ноември 2021 г.
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20214430103536
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1246
гр. ***, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430103536 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Н. СТ. ИЛ. с ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: *** против Р. Д. Д.,
от ***
Ищцата твърди, че повече от 10 години ответницата проявявала
поведение, създаващо неудобства на семейството на ищцата.
Конкретните факти, на които се основава претенцията на ищцата,
касаещи период след 2018 г. са следните: Твърди се, че през м.април 2018 г.
ответницата сезирала с жалба *** за премахване според нея на незаконен
строеж - ново покривно покритие и нова покривна и таванска конструкция
над двете жилищни стаи в къщата на ищцата. Със заповед № РД-12-
194/16.05.2018 г. на *** по Териториално развитие към *** било отказано да
бъде премахнат строежа, поради съобразяването му с всички законови
изисквания. Ответницата сезирала с жалби против издадената заповед *** на
***, ***, както и началника на ***. С писмо с изх.№ ПЛ-112-00-
246/20.07.2018 г. на началника на *** ответницата била уведомена, че
липсвали нарушения на закона от страна на ищцата.
1
Твърди се, че през м.09.2018 г. ответницата отново сезирала с жалба ***
и *** за премахване според нея на незаконен строеж - ново покривно
покритие и нова покривна и таванска конструкция над двете жилищни стаи в
къщата на ишцата. Сьс Заповед №РД-12-194/16.10.2018 г. на *** ***, било
отказано издаването на акт за премахване на строежа, като било прието че
бил извършен в съответствие на всички изисквания и правила. С писмо с изх.
№ ПЛ-55-00-262/16.10.2018 г. на началника на *** отново ответницата била
уведомена, че липсвало нарушение.
Твърди се, че през есента на 2019 г. ответницата отново сезирала *** за
незаконния според нея покрив. Отново била извършена проверка от
служители на ***. С Констативен протокол от 25.09.2019 г. на назначена
комисия било прието, че липсвали основания за започване на процедура по
премахване на покрива.
Излага се, че в края на 2019 г. ответницата за същото обстоятелство
отново сезирала ***- ***. С писмо с изх.№ ПЛ-112-00-357/20.12.2019 г.
началника на ***-*** уведомил ответницата, че липсвали данни за нарушение
на закона от страна на ищцата.
Излага се също, че през м. февруари 2020 г. ответницата отново
сезирала ***, *** и началника на ***, отново за наличие на незаконно
построен покрив с искане за премахването му. С писмо на *** на
териториалното развитие на *** с изх.№ ТСУ-24-154-3/27.03.2020 г.
ответницата била уведомена, че липсвали нарушения, както и че при
последващи жалби от нейна страна по същите въпроси, те нямало да бъдат
разглеждани.
Твърди се, че на 11.05.2021 г. в къщата на ищцата дошли работници от
фирма за дограма, за да подменят и монтират нова врата на първи етаж, като
след по-малко от 10 минути пристигнал полицейски автомобил за проверка
по сигнал на ответницата. Работниците спрели работа, а ищцата
преустановила своята и трябвало половин час да обяснява на служителите на
реда какво се извършвало. По време на проверката излязла и ответницата,
като полицейските служители неофициално се обърнали към нея с думите, че
ако в същото време някъде се извършвало престъпление, нямало да има
патрулен автомобил, който да посети мястото му.
Твърди се, че на 13.05.2021 г. ответницата отново депозирала жалба до
2
*** за незаконното извършване на ремонтни дейности в жилището на
ищцата. Отново с писмо с изх.№ ТСУ-24-154-3/25.05.21 г. отговорът бил за
неоснователност на същата.
Навеждат се доводи, че била налице злоупотреба с права от страна на
ответницата, т.к. упражнявала правата си недобросъвество - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията),
както и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Според ищцата, ответницата е злоупотребила с правото си на жалби и
сигнали, тъй като в резултат на тяхната многобройност и непрекъснатост е
започнала да създава проблеми на ищцата поради необходимостта от
извършване на неоснователни проверки, даване на обяснения и посещения по
институциите, т.е. в резултата на привидно законни действия се е стигнало до
неправомерно засягане на личната сфера на ищцата и нейното семейство.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата от
5000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди
вследствие поведението на ответницата, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното и изплащане.
Ответницата Р.Д. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, чрез адв. К., осъществяваща правна помощ, с който иска се оспорва.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
От приложения препис на молба, изходяща от ответницата Р.Д. и
заведена в *** с вх.№ПН-1682-05-020/17.04.2018г., както и писмо от сочената
институция с изх.№Пл-112-00-536/08.05.2018г. (на л.244 – л.258), се
установява, че ответницата е депозирала оплакване от действия/бездействия
на общинската администрация при *** по повод нейно искане за премахване
на незаконна покривна конструкция на жилищна сграда с идентификатор ***
в гр.***. В отговор сезирания орган е разпоредил на началника на *** – ***
при *** – СЗР в срок до десет работни дни да осъществи контрол по
изпълнение на дадени нареждания с предходно писмо на ***, като уведоми
ответницата и всички заинтересовани страни.
Видно е от приложения препис на Заповед №РД-12-194/16.05.2018г. на
3
*** на *** (на л.7), че след извършени проверки по подадения сигнал за
незаконна покривна конструкция на жилищната сграда с идентификатор *** е
било прието, че са спазени нормативните изисквания и отказано издаването
на административен акт по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконен
строеж, представляващ ново покривно покритие и нова покривна
конструкция, изпълнен в сочената по-горе сграда с административен адрес
гр.***, ***. При проверката е било установено, че ищцата Н.И. е собственик
на имота.
От приложените преписи на жалба, изходяща от ответницата и входяща
в *** на 01.06.2018г. (на л.241-л.243) писмо, изходящо от *** с №ПЛ-112-00-
246/20.07.2018г. и адресирано до различни лица, сред които ответницата Р.Д.
и ищцата Н.И. (на л.5-л.6 и л.238-240) е видно, че ответницата е обжалвала
горната заповед на *** на *** от 16.05.2018г. и са й били дадени указания,
свързани с това обжалване, при което безспорно се установява, че тя се е
запознала с атакуваната от нея заповед. От приложените на л.233- л. 237
писма от *** и *** е видно, че ответницата е сезирала сочените институции с
оплаквания за техни бездействия по сигнала й.
От представения препис на бърз сигнал, изходящ от ответницата и
входящ в *** с №Пл-112-01-539/15.11.2018г. (на л.232) се установява, че
отново е поискала проверка и спиране на строителните дейности в
горепосочения имот. От приложените на л.228 – л.231 копия на писма от ***
и *** е видно, че по повод на сигнала, който е приет с аналогичен по
предходни жалби е била разменена кореспонденция между институциите.
Ищцата е представила копие на писмо от *** Северозападен район от
16.10.2018г. (на л.8-л.9), с което е била също уведомена като заинтересовано
лице за действията на институциите по депозираните от ответницата жалби.
От приложения препис на жалба, изходяща от ответницата Р.Д. и
входяща в ***-*** на 16.10.2019г. (на л.204 – л.207) е видно, че отново е
поискала проверка на незаконно изграден покрив на горепосочената сграда на
*** в гр.***.
Видно е от представения препис на Протокол от 17.12.2019г. на
комисия при ***, че е била извършена отново проверка по сигнала на
ответницата, при което не били констатирани нови обстоятелства. С писмо от
20.12.2019г. (на л.215 – л.219) е била уведомена ответницата за резултата от
4
проверката.
От представения препис на възражение от ответницата Р.Д., заведено в
*** на 10.08.2020г. (на л.210 – л.214) се установява, че отново е депозирала
сигнал за незаконност на същата покривна конструкция. Видно е, че е била
разпоредена от *** проверка по този сигнал с указания да бъдат уведомени за
резултата всички заинтересовани лица.
От приложените писмени доказателства, изискани от Община –*** (на
л.83 – л.193) се установява, че пред сочената институция са постъпили молби
и жалби от ответницата Р.Д. от 31.07.2019г.; 14.08.2019г.; 02.04.2020г.;
12.05.2020; 26.06.2020; 11.12.2020г.; 11.05.2021г.; 13.05.2021г., както и
последващи сочения в исковата молба период, всички свързани с оплаквания
за незаконна покривна конструкция на сочената по-горе сграда, както и
оплаквания за бездействия по исканите проверки. Видно е също така, че в
Община-*** са били препращани и сочените по-горе жалби и сигнали на
ответницата, депозирани пред други институции, както и са постъпвали
актовете на *** с разпореждания за извършване на проверки и уведомяване на
заинтересованите лица. Установява се още, че *** е уведомявала ***, *** и
***, както и ответницата за резултатите от извършваните проверки през
периода от м.юли 2019г. до 25.05.2021г. Констатирано е било, че в
депозираните през периода жалби не са били излагани нови факти и
обстоятелства, свързани с покривната конструкция на жилищна сграда с
ид.***, а повтаряни предходни твърдения, които са били вече проверени и
има произнасяне.
От постъпилите писмени доказателства от *** – ***, *** (на л.195 –
л.284) се установява, че ответницата Р.Д. е депозирала пред органите на МВР
жалба за извършена незаконна строителна дейност на *** – съгласно
докладна записка за извършени проверки по преписки с вх.№316000-
3829/2018г. и вх.№316000-39454/2018г. (на л.199), както и жалби срещу
действия на трети за спора лица, живели на сочения адрес.
В о.с.з. на 13.10.2021г. са изслушани показанията на свидетеля ***,
сочен от ищцата и баща на същата. Свидетелят излага в показанията си, че
жилището в гр.***, *** било закупено преди около четири години, но след
това дъщеря му заминала да работи в друга държава и от пролетта на 2021г.
живеела вече в имота. Твърди, че от момента на закупуване на къщата,
5
ответницата започнала да пуска жалби до различни институции и до момента
на завръщане на ищцата в ***, *** получавал кореспонденцията, свързана с
жалбите и ходел при необходимост в съответните институции по повод
проверките. Твърди още, че за всичко това уведомявал дъщеря си, която по
тази причина се била изнервила толкова много, че започнала безпричинно да
атакува децата си и да се кара със съпруга си. Сочи, че преди това тя била
спокойна и му споделила, че промяната била вследствие посещенията в
различни институции, което я изнервяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи :
Претенцията на ищцата за обезщетяване на търпени от нея
неимуществени вреди вследствие поведение на ответницата, изразило се в
депозиране на жалби през периода от м.април 2018г. до 13.05.2021г., намира
правното си основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
Фактическият състав на непозволеното увреждане, уреден в нормата на
чл.45 от ЗЗД, включва следните елементи: противоправно виновно деяние,
вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.
Трайна е съдебната практика, приемаща, че упражняването на едно
материално и процесуално право, каквото е това на жалба, поначало е
правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право,
която е противоправна. Такава е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право
по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право. И в този случай
вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието
(както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа – тази съдебна практика е изразена в
реш.№ 758/11.02.2011 по г.д.№1243/2009г., IV ГО, реш.№245/05.11.2014г. по
г.д.№ 1734/2014, ІІІ ГО, реш.№53/04.04.2018г. по г.д.№1913/2017г., ІІІ ГО.
Установи се в настоящото производство, че през процесния период от
м.април 2018г. до 13.05.2021г., ответницата Р.Д. е депозирала множество
6
жалби до ***, ***, *** и ***, както и І РУП-***, съдържащи едни и същи
твърдения за изградена незаконна покривна конструкция на жилищна сграда
с идентификатор *** в гр.***. С това съдържание са били депозираните жалба
до *** с вх.№ПН-1682-05-020/17.04.2018г.; жалба до *** на 01.06.2018г.;
сигнал до *** с №Пл-112-01-539/15.11.2018г.; жалба до *** на 16.10.2019г.;
жалба до *** на 10.08.2020г.; жалби до *** на 31.07.2019г., 14.08.2019г.,
02.04.2020г., 12.05.2020г., 26.06.2020г., 11.12.2020г., 11.05.2021г., 13.05.2021г.
Съдът намира, че подаването на първата от жалбите на ответницата на
17.04.2018г. следва да се определи като правомерно упражняване на правото
на ищцата на жалба по въпрос, по който е считала, че следва да се извърши
проверка от съответния компетентен орган.
След извършване на проверката и издаването на Заповед №РД-12-
194/16.05.2018г. на *** на ***, с която е било прието, че са спазени
нормативните изисквания и отказано издаването на административен акт по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ ново
покривно покритие и нова покривна конструкция, ищцата е разполагала с
процесуалната възможност да обжалва заповедта по административен ред,
което от данните по делото е видно, че е сторила. Не се твърди обаче и не се
установява заповедта да е била отменена от компетентния Административен
съд – гр.***. Ответницата е била запозната с резултата от проверката и
подаването на следващите жалби, за които е било констатирано от сезираните
институции, че съдържат същите твърдени от жалбоподателя факти и
обстоятелства за проверявания строеж, следва да се квалифицира като
злоупотреба с право. Това е така, т.к. въпреки, че е знаела, че излаганите в
първата й жалба обстоятелства са били вече проверени и издаден краен на
проверката индивидуален административен акт на компетентния орган,
отново е депозирала жалби, налагащи същите проверки. Подобно поведение
предполага, че целта е да се създават затруднения за извършване на
дейностите, срещу които са насочени оплакванията на жалбоподателя.
Това поведение следва да се квалифицира като противоправно.
Презумпцията за вина в гражданско-правния смисъл не е оборена.
Въз основа на събраните гласни доказателства, съдът приема, че ищцата
е претърпяла неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение
на ответницата, изразяващи се в психически болки и страдание. Макар и да е
7
работила в чужбина до м.май 2021г., ищцата е била информирана от нейния
баща за случващите се проверки в имота й и това е създало притеснения,
довели до негативни промени в поведението й спрямо близките членове на
семейството.
С оглед периода от около година и половина, през който са били
подавани последващите идентични жалби (м.ноември 2018г. – м.май 2021г.) и
характера и интензитета на търпените страдания – притеснения вследствие
получаваната информация за жалби и ход на проверки, но без лично участие в
последните, съдът приема, че справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД,
което може да обезщети търпените от ищцата морални вреди следва да се
определи на 600лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД се явява основателен и доказан до размера на сумата
от 600лв. и следва да бъде уважен като такъв, а в останалата част следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху дължимата сума следва да
се присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищцата деловодни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 84лв., съразмерно уважената част от
иска.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД, Р. Д. Д. с ЕГН **********, от
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. СТ. ИЛ. с ЕГН **********, от гр.***, ***,
сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на противоправно поведение на ответницата, изразило
се в депозиране на поредни идентични жалби до ***, ***-***, *** и *** през
периода от м.ноември 2018г. до м.май 2021г. за изградена незаконна
покривна конструкция на жилищна сграда с идентификатор *** в гр.***,
собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 02.06.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 5 000лв., като
8
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. Д. Д. с ЕГН **********,
от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. СТ. ИЛ. с ЕГН **********, от гр.***,
***, сумата от 84лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9