Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8582
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Т.Т.Х. твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 6/07.04.2017г. и допълнително
споразумение № 30/03.01.2018г. към него, като заемала длъжността „мияч на
съдове“. На 03.10.2017г. трябвало да работи в стола „Монтюпе“ ООД, като
тръгнала от дома си за работа около 7.00 часа. Около 7.10 часа се качила на
ведомствен транспорт – микробус „Форд Транзит“, който извозвал работници на
работа в „Монтюпе“ ООД. Около 7.30 часа в района на „Индустриален парк“
шофьорът на микробуса набил много рязко спирачки. Ищцата политнала напред и
паднала от седалката на пода на микробуса. При падането получила травма в
областта на лява колянна става с болка, оток и невъзможност за движение.
Повикана била линейка и Х. незабавно била откарана в болница. След извършен
преглед и рентгенографско изследване се установило,
че има счупване на капачката на лявото коляно – фрактура пателе
синитстра. Била настанена в отделение „Ортопедия и
травматология“ на УМБАЛ „Канев“ АД за периода 03.10.2017г. до 11.10.2017г.
Проведено й било оперативно лечение като й поставили метална остеосинтеза по
Вебер. Два месеца прекарала на легло, тъй като изпитвала силни болки, коляното
й било подуто, а целия ляв крак изтръпнал. Не можела да става и да се предвижва
дори с помощни средства, а нейни близки я обслужвали на легло. Освен силните
болки, ищцата чувствала безкрайно унижение, защото не можела да отиде дори до
тоалетна, а трябвало да ползва памперси. Това наложило да проведе два курса на
рехабилитация в СБАЛФРМ „Медика“ ООД – гр.Русе през периода 08.01.2018г. –
15.01.2018г. и 15.02.2018г. – 22.02.2017г., като там я научили да ходи с
патерици. На 02.08.2018г. отново постъпила в отделение „Ортопедия и
травматология“ на УМБАЛ „Канев“ АД, където лежала до 08.08.2018г.
Отново й била направена операция, при която били премахнати метални остеосинтези на лява патела. Прекарала близо месец на легло
без да може да става и стъпва на оперирания крак. После започнала да ходи с
патерици, а в момента ходела с бастун. През периода 03.10.2017г. до
27.09.2018г. била в болнични с диагноза „Фрактура патела синистра,
статус пост операционем. Контрактура
болков синдром“. Тъй като нямала право на повече
болнични, а не била работоспособна – изпитвала силни болки и не можела да се
движи без помощно средства, се наложило да прекрати трудовото си правоотношение
с ответника поради невъзможност да изпълнява възложената й работа по
здравословни причини. На 06.12.2018г. се явила на ТЕЛК и след преглед била
освидетелствана с 50% намалена работоспособност, за което й било издадено
експертно решение № 3049/06.12.2018г., влязло в сила на 21.12.2018г. Трудовата
злополука е призната и декларирана от работодателя „Трансинвест Русе“ АД с
декларация за трудова злополука № 106/05.10.2017г., а също така е призната с разпореждане
№ 106/06.10.2017г. на ТП на НОИ – гр.Русе. Ищцата твърди, че в резултат на
трудовата злополука претърпяла и още търпи имуществени и неимуществени вреди.
От 03.10.2017г., когато е станала трудовата злополука, до момента е дала за
закупуване на лекарства и санитарно-хигиенни материали /памперси и мокри кърпи/
сумата от 414.83 лева; за закупуване на помощни средства сумата от 78.00 лева;
за престой в болничните заведения сумата от 69.60 лева или общо 562.46 лева. Неимуществените
вреди се изразяват в претърпените от нея болки и страдания. Преживяла две
операции и след двете прекарала продължителен период на легло. След първата
операция близо два месеца не можела да се движи и обслужва сама, а след втората
около месец. Близките й я обслужвали на легло, като не можела да отиде дори до
тоалетна, а се наложило да ползва памперси. В леглото я къпели, обличали и
хранели, а през целия период изпитвала силни болки и пиела обезболяващи
лекарства. След проведени два курса на рехабилитация в СБАЛФРМ „Медика“ ООД –
гр.Русе се научила първо да ходи с патерици, а след това с бастун. Болките
обаче продължават и до настоящия момент, лявото й коляно е подуто и безформено
и не може да се придвижва без бастун. Не може да работи и да изпълнява
елементарните си домашни задължения като майка и домакиня. Движенията й са
ограничени и болезнени, а работоспособността й е намалена с 50%. Според
лекарите състоянието й нямало да се подобри и ще останела инвалид за цял живот.
По тези съображения счита, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от
трудова злополука, репарирането, на които следва да бъде извършено от
ответника. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да й заплати сумата от 562.46 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 20 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на трудова злополука от 03.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на увреждането – 03.10.2017г. до окончателното им
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.200, ал.1 от КТ.
Ответникът „Трансинвест Русе“ АД оспорва изцяло предявените искове.
Твърди, че при постъпване на работа на ищцата е проведен инструктаж за
безопасност при работа и за това е издадена служебна бележка № 5/07.04.2017г.
Провеждани са и периодични инструктажи, на които съобразно спецификата на
работа са давани предписания за начина на изпълнение на трудовите задължения.
Част от тези инструктажи са и указанията относно безопасното пътуване от и до
работното място. Задължителна тема от първоначалния инструктаж са и правилата
за пътуване от и до работното място. Работниците са инструктирани относно
начина на предвижване – пеша и с превозно средство, както и указания за начина
на пътуване в превозното средство. Трудовата злополука обаче е настъпила в Бус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22 48, което превозно
средство не е собствено нито е наето от ответното дружество. Същото не е и част
от автопарка на обществения транспорт, движещ се в
Община – гр.Русе. Твърди, че по силата на договор от 10.05.2017г. предоставял кетъринг услуги на „Монтюпе“ ЕООД – доставяли и разливали
храна в помещенията на последното търговско дружество. Служителите на
ответника, които извършвали тази дейност полагали труд на територията на
„Монтюпе“ ЕООД. Ответното дружество не обезпечава ведомствен транспорт до
„Монтюпе“ ЕООД за служителите, които работят там. Района на „Монтюпе“ ЕООД –
Индустриален парк – гр.Русе е обхванат от линиите на градския транспорт,
обслужва се от редовна автобусна линия и непосредствено пред входа на „Монтюпе“
ЕООД има спирка. Служителите на ответника са инструктирани за наличието на
обществен транспорт, както и че следва да ползват този транспорт за придвижване
до мястото на работа. Твърди, че няма договорни отношения за обезпечаване на
транспорта на негови служители от ведомствен транспорт на „Монтюпе“ ЕООД, а Бус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22 48, в който ищцата се
качила на 03.10.2017г. е собственост на „Евробус“ ЕООД, който е осъществявал
ведомствен транспорт на служителите на „Монтюпе“ ЕООД. По тази причина оспорва
правото на ищцата да пътува с това транспортно средство и същата по свое
решение и преценка се е качила в него. Поради извършването на специализиран
транспорт, водача на Буса не е имал право да качва
пътници, които не са служители на „Монтюпе“ ЕООД. Не е налице и друго договорно
основание, по силата на което водача на ведомственото МПС да качи в него
ищцата. Оспорва и че маршрута, по който се движи Бус
„Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22 48, е най-близкия между местоживеенето и
местоработата на ищцата. Твърди и че ищцата се е возила в процесното МПС в нарушение
на правилата за безопасно пътуване в обществен транспорт за пътнически превози
– без предпазен колан и при непроявено старание за осигуряване на безопасност
на пътника. По тези съображения счита, че ищцата е допринесла за настъпването
на трудовата злополука при проявена от нейна страна груба небрежност и прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на злополуката в
съотношение на 90% от нейна страна и 10% за работодателя. По тези съображения
оспорва и размера на претендиранато обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди и че не е отговорен за злополуката и вредите,
търпени от ищцата, а ако някой следва да отговаря за такива, то това е
„Евробус“ ЕООД, ползвателя на процесното МПС и възложител на работата на водача
му, който неправомерно е допуснал в автомобила ищцата, без да има право за това
и е причинил ПТП, от което ищцата търпи вреди.
Третото лице подпомагащо ответника – „Евробус” ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 74, бл.“Глинка“, вх.А, ет.3, представлявано от управителя Ерджан Елиман Юсню, оспорва изцяло
предявените от ищцата искове. Твърди, че не е налице виновно и противоправно
поведение на водача на Бус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ
22 48 при настъпване увреждането на ищцата. Налице е виновно поведение от
страна на последната, тъй като тя е използвала безплатен специализиран
транспорт, какъвто е знаела, че няма право да използва, не е поставила
предпазния си колан при пътуването в микробуса, което е и причината да получи
телесните увреждания, което изцяло изключва отговорността на превозвача. Твърди
и че настъпилото увреждане на здравето на ищцата е в следствие на случайно
събитие, поради което и на основание чл.43 от ЗАвП
превозвачът се освобождава от отговорност.
По делото е предявен в условията на евентуалност –
при уважаване на предявения от ищцата иск, обратен частичен иск предявен от
„Трансинвест – Русе“ АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 2, ет.4, представлявано от изпълнителния
директор Г. Т. Г. срещу третото лице „Евробус” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 74, бл.“Глинка“,
вх.А, ет.3, представлявано от управителя Ерджан Елиман
Юсню, с правно основание чл.54 във вр.с чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 250.00
лева, частично предявена от общия размер 20 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени на Т.Т.Х. неимуществени
вреди, настъпили в резултат на трудова злополука на 03.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
03.10.2017г. до окончателното й изплащане. Твърди, че „Евробус“ ЕООД е
собственик на Бус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22 48 и
възложител на работата на водача му, който неправомерно е допуснал в автомобила
ищцата, без да има право за това и е причинил ПТП, от което ищцата търпи вреди.
Ответникът по обратния иск „Евробус” ЕООД оспорва
изцяло същия. Оспорва наличието на регресно право на ищеца по обратния иск.
Твърди, че заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател не може да търси
сумата от възложителя на работата на деликвента, тъй като няма правно основание
за това. Работодателят отговаря по чл.200 от КТ за увреждания на негови
работници или служители. Задължението на работодателя за обезвреда
не е санкционна последица от виновно противоправно неизпълнение на правни
задължения. То представлява законно прехвърляне върху работодателя на
професионалния риск от увреждането на работника или служителя. Правото на
регрес на работодателя съществува на общо основание за отговорност за вреди,
причинени от другиго. Съгласно чл.54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди,
причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.
Когато това са други негови работници или служители, чл.202 от КТ определя
приложимия закон спрямо тяхната регресна отговорност спрямо същия работодател.
Възложителят на работата на деликвента няма регресна отговорност спрямо
работодателя на пострадалия, който е заплатил обезщетение по чл.200 от КТ.
Възложителят на работата е солидарно отговорен с извършителя на работата по
отношение на увредения. Възложителят обаче отговаря по чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД по отношение на увредения, не като
причинител на вредата, за лични свои виновни действия или бездействия, а за
такива на извършителя на работата, при или по повод на които са причинени
вредите. Неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна, по смисъла на закона
и работодателят, който е заплатил обезщетение по чл.200 от КТ, няма регресно
право срещу него. Твърди и че в случая не е налице виновно и противоправно
деяние на водача – служител на „Евробус“ ЕООД, на когото е било възложено
управлението на процесното МПС. Съгласно сключения между него и „Монтюпе“ ЕООД
договор за специализиран превоз на пътници – работници и служители, превоза е
само за последните от „Монтюпе“ ЕООД, поради което и на видно място до вратите
на автобусите има поставени табели с надписи „Само за служители на „Монтюпе“
ЕООД“. При извършване на специализирания превоз по договора не се допуска и
превоз на правостоящи пътници, като при наличие на такива се организира
допълнителен транспорт, за което се уведомява възложителя по договора за
превоз. Водачът на процеснато МПС на 03.10.2017г. е бил Г. Т. К., който изрично
е бил инструктиран за задълженията си и правилата, които трябва да спазва при
осъществяване на специализирания превоз. Автомобила е бил оборудван с
обезопасителни колани, но пострадалата Т.Т. не е
поставила такъв. Видно от представените по делото писмени обяснения при
разследването на злополуката на Г.Г., шофьорът на
микробуса рязко е предприел спиране с оглед предотвратяване на ПТП с друг автомобил, препречил пътя му. Т.е. с
това си действие шофьорът е избегнал настъпването на транспортно произшествие с
друг автомобил. В случая е била налице адекватна реакция на водача и не е
настъпило съприкосновения с другия автомобил. Т.Т. е
единствената от пътниците в превозното средство, която е паднала от седалката,
което сочи за поведение от нейна страна, допринесло за падането – непоставяне на
предпазния колан. По тази причина не е налице виновно поведение на водача, а се
касае за случайно деяние, което изключва негово виновно поведение, защото той
не е можел да предвиди настъпване на увреждане на един от пътниците – в случая Т.Т.. Твърди и че с оглед постоянната промяна на работниците
в „Монтюпе“ ЕООД, използващи специализиран превоз, легитимирането им пред
превозвача става чрез издадените им от работодателя „Монтюпе“ ЕООД карти за
достъп до предприятието. За да се качи в процесния микробус, то Т.Т. е притежавала карта, издадена от това предприятие, с
която се е легитимирала пред водача. От къде пострадалата е притежавала карта,
дали й е била издадена такава във връзка с работата й в „Трансинвест – Русе“ АД
и полагането на труд на територията на „Монтюпе“ ЕООД или е взела карта на свой
познат работещ в последното дружество, ответникът по обратния иск няма как да
знае. Налице е виновно поведение от страна на работника Т.Т.,
насочено към използване на безплатен транспорт, какъвто е знаела, че няма право
да използва, което от своя страна също изключва вината но водача, който е
нямало как да знае, че в действителност Т. не е служител на „Монтюпе“ ЕООД.
Твърди и че „Евробус” ЕООД има сключена със ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност с полица № BG/03/1170019244127 с валидност
от 22.07.2017г. до 21.07.2018г. за микробус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22 48.
Поради това ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, поради ако по някакъв начин се ангажира отговорността му, то за това
следва да отговаря застрахователя.
Третото лице, подпомагащо ответника по обратния иск
„Евробус” ЕООД – Застрахователно акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, оспорват изцяло предявените от
ищцата искове по същите съображения изложени от ответника и от третото лице,
подпомагащо ответника. Твърди и че предявеният обратен иск към третото лице е
недопустим, а евентуално неоснователен.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Т.Х. *** АД били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 6/07.04.2017г. и допълнително споразумение №
30/03.01.2018г. към него, като първата заемала длъжността „мияч на съдове“ и на
03.10.2017г. трябвало да работи в стола „Монтюпе“ ООД.
Около 7.10 часа се качила на
ведомствен транспорт – микробус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22 48, който извозвал работници на работа в „Монтюпе“ ООД,
като седнала на първата седалка, вдясно от вратата. Ползвател на микробуса бил
„Евробус“ ЕООД, съгласно представено свидетелство за регистрация на МПС
*********, който ползва същия на лизинг, а шофьора на микробуса бил в трудово
правоотношение с това търговско дружество по силата на трудов договор №
4/31.05.2017г. Около 7.30 часа в района на „Индустриален парк“ шофьорът на
микробуса набил много рязко спирачки за да предотврати катастрофа, тъй като
преди него се движели три автомобила, които внезапно спрели движението си. При
рязкото спиране, ищцата, която не била поставила предпазния колан на седалката
си, политнала напред и паднала от седалката на пода на микробуса. При падането
получила травма в областта на лява колянна става с болка, оток и невъзможност
за движение. Повикана била линейка и Х. незабавно била откарана в болница. След
извършен преглед и рентгенографско изследване се
установило, че има счупване на капачката на лявото коляно – фрактура пателе синитстра. Била настанена
в отделение „Ортопедия и травматология“ на УМБАЛ „Канев“ АД за периода
03.10.2017г. до 11.10.2017г. Проведено й било оперативно лечение като й
поставили метална остеосинтеза по Вебер. Два месеца прекарала на легло, тъй
като изпитвала силни болки, коляното й било подуто, а целия ляв крак изтръпнал.
Не можела да става и да се предвижва дори с помощни средства, а нейни близки я
обслужвали на легло. Освен силните болки, ищцата чувствала безкрайно унижение,
защото не можела да отиде дори до тоалетна, а трябвало да ползва памперси. Това
наложило да проведе два курса на рехабилитация в СБАЛФРМ „Медика“ ООД – гр.Русе
през периода 08.01.2018г. – 15.01.2018г. и 15.02.2018г. – 22.02.2017г., като
там я научили да ходи с патерици. На 02.08.2018г. отново постъпила в отделение
„Ортопедия и травматология“ на УМБАЛ „Канев“ АД, където лежала до 08.08.2018г. Отново й била направена операция, при която били
премахнати метални остеосинтези на лява патела.
Прекарала близо месец на легло без да може да става и стъпва на оперирания
крак. После започнала да ходи с патерици, а в момента ходела с бастун. През
периода 03.10.2017г. до 27.09.2018г. била в болнични с диагноза „Фрактура
патела синистра, статус пост операционем.
Контрактура болков
синдром“. Тъй като нямала право на повече болнични, а не била работоспособна – изпитвала
силни болки и не можела да се движи без помощно средства, се наложило да
прекрати трудовото си правоотношение с ответника поради невъзможност да
изпълнява възложената й работа по здравословни причини. Със заповед № 9/10.10.2018г. на „Трансинвест
Русе“ АД е било прекратено трудовото правоотношение с Т.Х. по взаимно съгласие
на страните, считано от 10.10.2018г. На 06.12.2018г.
се явила на ТЕЛК и след преглед била освидетелствана с 50% намалена
работоспособност, за което й било издадено експертно решение №
3049/06.12.2018г., влязло в сила на 21.12.2018г. Злополуката е призната за трудова по чл.55, ал.2 от КСО с разпореждане № 106/06.10.2017г. на ТП на НОИ – гр.Русе. В разпореждането
като мотиви е посочено, че
на 03.10.2017г. по
време на пътуване за работа с маршрутка - микробус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22
48, Т.Х. паднала на пода след като шофьора спрял рязко за да предотврати
катастрофа, в резултат, на което са увредени главата и левия крак на Х., като
внезапното увреждане здравето на пострадалата е станало по време на обичайния
път при отиване от основното място на живеене до работното място. От
03.10.2017г., когато е станала трудовата злополука, до момента ищцата е дала за
закупуване на лекарства и санитарно-хигиенни материали /памперси и мокри кърпи/
сумата от 414.83 лева; за закупуване на помощни средства сумата от 78.00 лева;
за престой в болничните заведения сумата от 69.60 лева или общо 562.46 лева, за
което са представени писмени доказателства по делото.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
настъпилата на 03.10.2017г. Т.Х. е получила следните увреждания: Счупване на
ляво колянно капаче. Оток и кръвонасядане
на ляво коляно. Увреждане на лумбосакралните
коренчета, в ляво. Установените увреждания на ляво коляно са резултат от
действието на твърди тъпи предмети в областта на ляво коляно и добре отговаря
да бъдат получени при инцидент на 03.10.2017г. по начина описан в исковата
молба. Описаното увреждане на лумбосакралните
коренчета, в ляво, не отговаря да е получено при инцидент на 03.10.2017г. по
начина описан в исковата молба. Установеното счупване на ляво колянно капаче може да се квалифицира по медико-биологичния
признак – Трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок
повече от 30 дни. При такива счупвания, каквото е установено при Х.,
обикновено, ако не са налице усложнения, болката е най-силна непосредствено
след получаването им и е със значителен интензитет до имобилизиране
на крайника, след което постепенно намалява и отшумява в рамките на няколко
денонощия. Болка със значителен интензитет може да има и в следоперативните
периоди, след спиране на действието на обезболяващите медикаменти и в процеса
на раздвижване на крайника. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен
характер могат да се усещат за различен период от време, който е индивидуален,
в рамките на месеци и години, за каквито болки съобщава ищцата. При такива
счупвания, каквото е установено при Х., обикновено, ако не е налице усложнения,
следва да настъпи функционално възстановяване в рамките на 3.5-5 месеца, като е
възможно да остане лек функционален дефицит. От представената медицинска
документация е видно, че към момента не е настъпило функционално възстановяване,
като е налице значителен функционален дефицит /обем движения в лява колянна
става С 0-20-90, при норма С 0-0-140/, който дефицит може да се обясни с
описаното в представената медицинска документация придружаващо заболяване –
Първична двустранна гонартроза. Вероятно отношение
към непълното възстановяване е възможно да има и описаното – увреждане на лумбо-сакралните коренчета, в ляво. От експертно решение на
ТЕЛК е видно, че установените заболявания на Т.Х. са обусловили 50% трайно намалена
работоспособност, със следните противопоказани условия за труд: тежък физически
труд, пренатоварване на долни крайници, психическо
пренапрежение, неблагоприятни метеорологични и микроклиматични
фактори. Като се има предвид изминалия дълъг период от време от настъпване на
травмата /повече от 2 години/ и описаното, като придружаващо, дегенеративно
заболяване на коленните стави на Т.Х., не се очаква съществено подобряване на
състоянието на лява колянна става, за в бъдеще. В съдебно заседание вещото лице
относно механизма на увреждане на ищцата, заявява, че при наличие на поставен
предпазен колан в превозното средство, не биха настъпили уврежданията на колянната става – счупване на колянно
капаче.
От представените от ответникът –
работодател писмени доказателства е видно, че при постъпване на работа на
ищцата е проведен инструктаж за безопасност при работа и за това е издадена
служебна бележка № 5/07.04.2017г. Провеждани са били переодични
инструктажи, на които съобразно спецификата на работа са давани предписания за
начина на изпълнение на трудовите задължения. Част от тези инструктажи са и
указанията относно безопасното пътуване от и до работното място. Последният
проведен переодичен инструктаж на ищцата е за третото
тримесечие на 2017г. – на 25.07.2017г. Инструктажите и обученията в „Трансинвест Русе“ АД се провеждали
съгласно утвърдени срокове и програми със Заповед № 2/15.01.2016г. Задължителна
тема от първоначалния инструктаж са и правилата за пътуване от и до работното място.
Работниците в ответното дружество са били инструктирани относно начина на
предвижване – пеша и с превозно средство, както и указания за начина на
пътуване в превозното средство. В т.10, б.“а“ от Програма за провеждане на переодичен инструктаж /л.72 от делото/ изрично е посочено
да се използва задължително ако има транспорт на дружеството и при настаняване
в превозното средство задължително да се поставя предпазен колан. В б.“б“ на
същата т.10 е посочено работниците да се движат по обичайния път от работа до
вкъщи и обратно. За това, че на ищцата е бил проведен инструктаж свидетелства и
Радина Денева Денева.
Представен е договор за извършване
на услуги, сключен на 18.12.2013г. сключен между „Монтюпе“ ЕООД и „Евробус“
ЕООД, съгласно който първия възложил на втория за извършва специализиран превоз
на работници и служители на „Монтюпе“ ЕООД по маршрутите и разписания в
Приложение № 1 към договора.
Съгласно служебна бележка с изх.№
Р-10/20.02.2019г., издадена от собственика на микробус „Форд Транзит“ с рег.№
СВ 22 48, който е лизингодател на „Евробус“ ЕООД,
микробуса е оборудван с колани за водача и пасажерите отпред и втори, трети,
четвърти и пети ред седалки.
Съгласно писмо с изх.№ 30-12252-1 от
17.01.2020г. на Община – гр.Русе обичайният път от и до работното място на
ищцата се обслужва от линия на градския транспорт № 28 – тя преминава до
местоживеенето на ищцата ул.“Иван Хаджирусет“ и отива до „Монтюпе“ ЕООД.
В показанията си свидетелят Г. Т. К.,
който е бил водача на микробус „Форд Транзит“
с рег.№ СВ 22 48 в деня на настъпване на трудовата злополука, заявява,
че не му е било указвано от неговия работодател да проверява дали качващите се
в превозното средство пътници са служители на „Монтюпе“ ЕООД. Той не познавал
работниците в това дружество, тъй като всеки ден извършвал превози и на други
работници и по различни маршрути.
„Евробус” ЕООД имат сключена със
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ задължителна застраховка „Гражданска отговорност с полица №
BG/03/1170019244127 с валидност от 22.07.2017г. до 21.07.2018г. за микробус
„Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22 48, която е представена по делото.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от представените по делото писмени доказателства,
показанията на свидетелите Й.Г.Х., Иванка Й.Г., Радина Денева Денева и Г. Т. К. и изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е категорично доказано, че
телесното увреждане - Счупване
на ляво колянно капаче. Оток и кръвонасядане
на ляво коляно, ищцата е получила
в резултат на настъпилата на 03.10.2017г. трудова злополука по смисъла на
чл.55, ал.2 от КСО, което е станало по време на обичайния път при отиване на
основното място на живеене до работното й място, поради което ответното
дружество – работодател на основание чл.200 от КТ носи отговорност за
претърпените от Т.Т.Х. имуществени и неимуществени
вреди. Тази отговорност на ответника е безвиновна.
Достатъчно е доказването, че увреждането на пострадалия е настъпило по време на
обичайния път при отиване на основното място на живеене до работното й място –
това безспорно се установява от влязлото в сила разпореждане № 106/06.10.2017г. на ТП на НОИ –
гр.Русе. На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното
увреждане съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост въз основа
на конкретните обстоятелства в случая. С оглед доказателствата по делото –
свидетелските показания на Й.Г.Х.
и Иванка Й.Г., медицинските документи
и съдебно-медицинската експертиза, следва да се приеме, че болките и
страданията на ищцата са били търпени не само по време на злополуката, а и
продължителен период след това – две години, като през първата са били
значителни, а към
момента не е настъпило функционално възстановяване, като е налице значителен
функционален дефицит /обем движения в лява колянна става С 0-20-90, при норма С
0-0-140/, който дефицит може да се обясни с описаното в представената
медицинска документация придружаващо заболяване – Първична двустранна гонартроза. Вероятно отношение към непълното възстановяване
е възможно да има и описаното – увреждане на лумбо-сакралните
коренчета, в ляво. През този времеви период с експертно решение на ТЕЛК,
установените заболявания на Т.Х. са обусловили 50% трайно намалена
работоспособност, със следните противопоказани условия за труд: тежък физически
труд, пренатоварване на долни крайници, психическо
пренапрежение, неблагоприятни метеорологични и микроклиматични
фактори. Според ззаключението на медицинската
експертиза, като се има предвид изминалия дълъг период от време от настъпване
на травмата /повече от 2 години/ и описаното, като придружаващо, дегенеративно
заболяване на коленните стави на Т.Х., не се очаква съществено подобряване на
състоянието на лява колянна става, за в бъдеще. През този период Т.Х. е била затруднена да се придвижва
и да се обслужва, и е имал необходимостта от подкрепата на близки хора за
осъществяване на ежедневните си потребности, защото не е била пълноценна в
битов и личен план. Пак
от заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че увреждането на лумбосакралните коренчета, в ляво, не отговаря да е
получено при инцидента на 03.10.2017г. по начина описан в исковата молба, но то
е обострило полученото увреждане заедно с
придружаващото заболяване – Първична двустранна гонартроза
и вероятно това е причината да не се стигне до възстановяването. Съобразявайки
гореизложеното – вида на увреждането, възстановителния период и че не се очаква
съществено подобряване на състоянието на лявата колянна става, за в бъдеще, в
конкретния случай съдът определя, че справедливото обезщетение, което ще
компенсира неимуществените вреди претърпени от ищцата – болки, страдания и
неудобства в битов и личен план, в резултат на увреждането от трудовата
злополука е в размер на 20 000.00 лева.
По отношение на иска за претендираните
имуществени вреди, съдът намира същия за доказан по размер. В резултат на получените
увреждания на ищцата от настъпилата трудова злополука, за лечението и възстановяването са
били заплатени парични суми от ищцата
за закупуване на лекарства и санитарно-хигиенни материали /памперси и мокри
кърпи/ сумата от 414.83 лева; за закупуване на помощни средства сумата от 78.00
лева; за престой в болничните заведения сумата от 69.60 лева или общо 562.46
лева, за което са представени писмени доказателства по делото, доказващи
тяхното заплащане. Това е
и размера на претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на настъпилата
трудова злополука.
Съгласно чл.201, ал.2 от КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Такова възражение
ответникът е направил в законовоустановения срок. При
анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че Т.Х. е допринесла
за настъпването на трудовата злополука и то в значително степен. Съгласно
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2
и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно служебна бележка с изх.№ Р-10/20.02.2019г.,
издадена от собственика на микробус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ 22 48, който е лизингодател на „Евробус“ ЕООД, микробуса, който е
категория М2, е оборудван с колани за водача и пасажерите отпред и втори,
трети, четвърти и пети ред седалки. Представени са и доказателства, че на
ищцата е бил проведен инструктаж
относно начина на предвижване до работното й място – пеша и с превозно средство
и при настаняване в превозното средство задължително да се поставя предпазен
колан, както и да се движи по обичайния път от работа до вкъщи и обратно. В
случая това е било законово задължение на Т.Т. да
използва предпазния колан, с който е бил оборудван микробус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ
22 48, което тя не е сторила при пътуването си към работното място. Именно
непоставянето на предпазния колан е довело до настъпването на трудовата
злополука и полученото телесно увреждане на ищцата - счупване на ляво колянно капаче. Както бе посочено по-горе във фактическата
обстановка, около 7.30
часа в района на „Индустриален парк“ шофьорът на микробуса използвал рязко
спирачки за да предотврати катастрофа, тъй като преди него се движели три
автомобила, които внезапно спрели движението си. Именно при рязкото спиране, ищцата,
която не била поставила предпазния си колан на седалката си е политнала напред
и паднала от седалката на пода на микробуса. Т.е. при поставен предпазен колан
това е нямало да се случи, тъй като именно при такива ситуации, колана
предпазва от падане от седалката или да се получи удар в тялото при рязкото
навеждане напред. Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на
ищцата възражение, че не било доказано по делото непоставянето на колан от
страна на ищцата. Това изцяло се опровергава именно от съпруга на Х. в дадените
му показания в съдебното заседание на 11.12.2019г. /л.151 от делото/:
„…Съпругата ми не е имала предпазен колан, когато е паднала и никой не си ги
слага.“ Косвено доказателство за това е и че при рязкото спиране на микробуса Т.Х.
е единствената от пътниците в превозното средство, която е паднала от
седалката. Съдът
следва да отбележи, че наведеното второ твърдение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, че тя е пътувала със специализиран
превоз на работници на „Монтюпе“ ЕООД въпреки, че не е имала право на това, не
е причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и получените
телесни увреждания. Не е доказано по делото да е било забранено изрично на
ищцата да ползва такъв транспорт, а само обществен такъв, като видно и от
показанията на водача на микробуса, не му е било указвано от неговия
работодател да проверява дали качващите се в превозното средство пътници са
служители на „Монтюпе“ ЕООД. Действително този транспорт е специализиран, като
твърденията на страните е че това е било указано с поставена на предното стъкло
табела. Ищцата обаче към него момент е била с място на работа именно в
„Монтюпе“ ЕООД и вероятно е ползвала този транспорт, защото е бил безплатен и
удобен за нея – микробуса спира в близост до мястото, където живее и я откарва
до работното й място. Това обаче, че тя е ползвала този транспорт не може да се
приеме за причината за счупване на коляното й. С непоставянето на предпазния
колан ищцата е действала
в пълно нарушение на законовопредвиденото й
задължение като пътник в МПС. Това тя е сторила и въпреки проведения й
инструктаж за безопасност относно начина на предвижване до работното й място.
Допуснатото от Х. нарушение на правилата за безопасност като пътник в МПС е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и представляват груба
небрежност от нейна страна. Нейното поведение е свързано с неполагането на
дължимата грижа за собствената й безопасност, довело до вредоносния резултат,
респ.за настъпването на трудовата злополука, поради което следва да намери
приложение правилото на чл.201, ал.2 от КТ. Съобразявайки допуснатата груба
небрежност от страна на Х., съдът намира, че обезщетенията за претърпените от
ищцата имуществени и неимуществени вреди, резултат от възникналата трудова
злополука, следва да бъде намалено със 75% и да се присъди обезщетение в размер
на 5 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди и в размер на 140.62 лева
за претърпените имуществени вреди. До тези размери предявените искове следва да
се уважат, като ответникът „Трансинвест Русе“ АД бъде осъден да ги заплати на
ищцата, а в останалата им част до пълния предявен размер от 20 000.00 лева
за претендираните неимуществени вреди и до пълния предявен размер от 562.46 лева за претендираните имуществени вреди,
да се отхвърлят, като неоснователни. Върху присъдените главници следва да се
присъди и законна лихва считано от датата на настъпване на трудовата злополука
– 03.10.2017г. до окончателното им изплащане.
По отношение на предявения евентуален обратен частичен иск от
„Трансинвест – Русе“ АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 2, ет.4, представлявано от изпълнителния
директор Г. Т. Г. срещу третото лице „Евробус” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 74, бл.“Глинка“,
вх.А, ет.3, представлявано от управителя Ерджан Елиман
Юсню, с правно основание чл.54 във вр.с чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 250.00
лева, частично предявена от общия размер 20 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени на Т.Т.Х. неимуществени
вреди, настъпили в резултат на трудова злополука на 03.10.2017г., съдът намира
същия за неоснователен. Заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател не
може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, тъй като няма
правно основание за това. Работодателят отговаря по чл.200 от КТ за увреждания
на негови работници или служители. Задължението на работодателя за обезвреда не е санкционна последица от виновно
противоправно неизпълнение на правни задължения. То представлява законно
прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на
работника или служителя. Правото на регрес на работодателя съществува на общо
основание за отговорност за вреди, причинени от другиго. Съгласно чл.54 от ЗЗД
лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против
него за това, което е платил. Когато това са други негови работници или служители,
чл.202 от КТ определя приложимия закон спрямо тяхната регресна отговорност
спрямо същия работодател. Възложителят на работата на деликвента няма регресна
отговорност спрямо работодателя на пострадалия, който е заплатил обезщетение по
чл.200 от КТ. Възложителят на работата е солидарно отговорен с извършителя на
работата по отношение на увредения. Възложителят обаче отговаря по чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД по отношение на увредения, не като
причинител на вредата, за лични свои виновни виновни
действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата, при или по
повод на които са причинени вредите. Неговата отговорност е
гаранционно-обезпечителна, по смисъла на закона и работодателят, който е
заплатил обезщетение по чл.200 от КТ, няма регресно право срещу него.
Работодателят не може да претендира възмездяване на платените от него суми, тъй
като правото му на регрес по чл.54 от ЗЗД е ограничено и се изчерпва с правото
му да търси това, което е платил, само от деликвента. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Решение № 189 от 31.05.2011г. на ВКС по гр.дело №
1177/2010г., трето г.о., ГК и решение № 395/10.10.2012г.
на ВКС, четвърто г.о. Дори в този смисъл е и цитираното в писмената защита на
„Трансинвест – Русе“ АД решение № 395 от 10.10.2012г.
на ВКС по гр.дело № 1538/2011г., четвърто г.о., ГК.
Съдът следва да отбележи и че не е
налице виновно и противоправно деяние на водача на микробус „Форд Транзит“ с
рег.№ СВ 22 48 – свид. Г. Т. К., на когото е било
възложено от „Евробус” ЕООД управлението на това МПС. Видно от писмените
обяснения на Г.Г., представени от „Трансинвест –
Русе“ АД по повод извършеното разследване на настъпилата трудова злополука, а и
от показанията на свид.Г.К., той на 03.10.2017г. е
предприел рязко спиране с оглед предотвратяването на ПТП с друг автомобил,
който рязко спрял пред него и препречил пътя му. Т.е. с това си действие
шофьорът е избегнал настъпването на транспортно произшествие с друг автомобил и
реакцията му е била адекватна. Поради това, в процесния случай въобще не може
да е налице виновно поведение на водача. Касае се за случайно деяние, което
изключва вината на водача ма микробуса, съгласно чл.15 от наказателния кодекс,
тъй като той не е можел да предвиди настъпването на увреждане на иден от
пътниците – Т.Х.. Съгласно чл.43 от Закона за автомобилните превози,
превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането е причинено от
обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според
особеностите на случая, не може да избегне или последиците, от които не може да
предотврати. Водачът на микробуса няма и вменено законово задължение да
проверява дали пътниците в превозното средство са с поставени предпазни колани,
тъй като това е законово вменено задължение на самите пътници, както бе
посочено по-горе. Това и че Т.Х. е използвала безплатния специализиран
транспорт, изключва вината на водача, който е нямало как да знае, че в действителност
Т. не е служител на „Монтюпе“ ЕООД, а и това не е предизвикало трудовата
злополука. Тези изложени основания също водят до неоснователността на
предявения евентуален обратен частичен иск. Като
неоснователен същият следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът „Трансинвест
– Русе“ АД следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Т.Х. е направила по делото разноски в общ размер на
1 130.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат,
а съразмерно с уважената част от иска следва да й се присъдят разноски от 282.50
лева, които ответникът бъде осъден да й заплати.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Трансинвест – Русе“ АД направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ответното дружество е направило по делото разноски в
общ размер на 1 130.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат, а съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му се
присъдят разноски от 847.50 лева, които ищцата бъде осъдена да му заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 565.00 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявения обратен иск „Трансинвест – Русе“ АД следва да бъдат осъдени да
заплатят на „Евробус” ЕООД направените разноски в размер на 1 170.00 лева
– заплатени разноски за свидетели и възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество „Трансинвест
– Русе“ АД следва да бъде
осъдено да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 205.62
лева – държавна такса върху уважения размер на предявения иск и 272.00 лева –
направени разноски за възнаграждение на вещо лице.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Трансинвест – Русе“ АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“
№ 2, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Г., да заплати на Т.Т.Х.
***, с ЕГН: **********, сумите от
140.62 лева /сто и четиридесет лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди и 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от 03.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането –
03.10.2017г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Т.Х. ***, с ЕГН: **********,*** АД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 2, ет.4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Г., иск
за претърпени имуществени вреди в резултат на трудовата злополука от 03.10.2017г.,
в частта от 140.62 лева /сто и четиридесет лева и
шестдесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 562.46 лева /петстотин
шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ и иск за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука от 03.10.2017г., в частта
от 5 000.00 /пет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 20 000.00
/двадесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т.Т.Х. ***,
с ЕГН: **********, да заплати на „Трансинвест
– Русе“ АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“
№ 2, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Г.,
сумата от 565.00
/петстотин шестдесет и пет/ лева - направени по делото разноски, по
компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Трансинвест – Русе“ АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“
№ 2, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Г.,
срещу „Евробус” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“
№ 74, бл.“Глинка“, вх.А, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от управителя Ерджан Елиман Юсню, обратен иск с правно основание чл.54 във вр.с чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 250.00
/хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени на Т.Т.Х. неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова
злополука на 03.10.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Трансинвест – Русе“ АД със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 2,
ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Г., да
заплати на „Евробус” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.“Липник“ № 74, бл.“Глинка“, вх.А, ет.3, ЕИК
*********, представлявано от управителя Ерджан Елиман
Юсню, сумата от 1 170.00 /хиляда сто и
седемдесет/ лева – направени по обратния иск разноски.
ОСЪЖДА „Трансинвест – Русе“ АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“
№ 2, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Г., да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, сумата от 477.62 лева /четиристотин седемдесет и седем
лева и шестдесет и две стотинки/ – държавна такса върху уважения размер на иска
и направени по делото разноски за вещо лице.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: