Решение по дело №801/2019 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 462

 

гр. Силистра, 05.02.2020 год.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН  СТОЯНОВ

 

административно-наказателно дело  №801 по  описа  на съда  за  две  хиляди  и  деветнадесета  година,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

 

Жалбоподателлят, ЗК“16 Д.” с ЕИК:, моли съда да отмени Наказателно постановление №19-001009/21.10.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”гр.С., с което на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушаване на трудовото законодателство, изразяващо се в допускане на работа на работник, без да е сключен трудов договор в писмена форма. Твърди, че не е извършено никакво нарушение, тъй като между дружеството и лицето, което е работило в деловодството на кооперацията не е имало никакъв договор, а дейността е извършвана безвъзмездно и въобще не става въпрос за предоставяне на работна сила, а на трудов резултат. Също така твърди, че при провеждане на производството са допуснати нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, тъй като Наказващия орган не е обсъдил подадените от жалбоподателя възражения срещу съставения акт.

 

Ответникът по жалбата, счита, че същата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Твърди, че при издаването на обжалваното постановление не са били допуснати нарушения, които да водят до неговата отмяна. Също така твърди, че доводите на жалбоподателя са неоснователни, тъй като между жалбоподателя и лицето, работило в кооперацията е било уговорено работно време, от което се прави извода, че отношението е било уредено като трудово..

Силистренски районен съд ,като прецени доводите на страните и провери данните по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

         На жалбоподателя е  бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в допускане на работа на работник, без за това да е сключен трудов договор в писмена форма. За същото нарушение е било издадено и обжалваното Наказателно постановление.

         От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства се установява, че свидетелите Т. и П. извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на обект в с.Г. На 19.09.2019 година те пристигнали в с.Г. и посетили базата на кооперацията и започнали проверката, като на намиращите се там работници раздали за попълване декларации. От тях установили кой работник на каква длъжност е назначен, какво е работното време и т.н. По време на проверката в офиса се изготвяли справки за член кооператорите. Те били изготвяни от свидетелката Г. Тя също попълнила декларация, в която посочила, че е там само за дните втори, трети и четвърти октомври, работи от 09.30 до 12.30 часа и, че извършва работата безвъзмездно. При тези установени данни, наказващия орган е приел, че се касае за изпълняване на трудови задължения от свидетелката, без за това да е сключен трудов договор в предписаната форма. Този извод на наказващия орган се споделя изцяло от съда. Въз основа на така установените факти, правилно е било прието, че между страните е било установено трудово правоотношение, след като е било уговорено работно време, и срок. От установената фактическа обстановка, се налагат следните изводи: От обективна страна, жалбоподателя е  извършил деяние, изразяващо се в допускане на работа на свидетелката Г. да изпълнява задължения свързани с полагането на труд без за това да е бил сключен трудов договор в писмена форма. В случая не се налага обсъждането на деянието от субективна страна, тъй като е ангажирана обективната отговорност на предприятието, а не субективната отговорност на физическото лице допуснало извършването на нарушението. Деяние с описаните по-горе признаци е в противоречие с разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и обявено за наказуемо от нормата на чл.414, ал.3 от същия Кодекс и следователно представлява административно нарушение. За това нарушение е предвидена имуществена санкция в размер от 1500до 15000 лева. Този вид наказание и в определените граници е било наложено то от наказващия орган. Същият е наложил санкцията в размер от 3000 лева, тъй като е преценил, че този размер ще е достатъчен да мотивира органите на дружеството за в бъдеще да не допускат извършването на подобни нарушения, като е отчел влезлите в сила наказателни постановления срещу жалбоподателя за нарушаване на трудовото законодателство.

 

         От изложеното по-горе се установи, при издаването на наказателното постановление не са били допуснати нарушения, от категорията на съществените, които да доведат до неговата незаконосъобразност и следователно трябва да бъде потвърдено.

 

         Тъй като нарушението е било извършено от работодателя /Дружеството/, то и не следва да се търси вина за неговото извършване, защото се ангажира обективната му отговорност. За този вид нарушения не може да има маловажен случай, тъй като с тези нарушения се засягат в много голяма степен обществените отношения свързани с предоставянето на работната сила, които са под особена закрила на закона прокламирана в чл.1 от КТ.

         Също така не осъждането на подадените възражения не води до незаконосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, тъй като в последното е даден отговор на всички възражения от жалбоподателя и е описано защо е прието, че отношенията между страните е следвало да се уредят с трудов договор в предписаната от КТ форма.

        

         С оглед на изложеното по горе  и на основание чл.63 от ЗАНН, Силистренския районен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

Потвърждава Наказателно постановление №19-001009/21.10.2019 год.. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”гр.С.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Силистра в четиринадесет дневен срок от съобщението.

 

 

                                                            Районен съдия: