Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ………265……. Година 2020г. Град П., обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 12. 08. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 188 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „Зенит „ ООД гр. П. , ЕИК *********, със
седалище ши адрес на управление на дейността гр. П. , ул. „Мильо Войвода „ № 27, против А.
С.Б. ***.
С исковата молба е
предявен ревандикационен осъдителен иск за право на собственост върху недвижим имот .
С Решение № 1668/ 17. 12.2019г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1700/2019г. по описа на същия съд, предявения иск е
уважен изцяло . Присъдени са съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство.Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на
съдопроизводствените правила , нарушение
на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли
предявения иск .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна.В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави
се искане решението на районния съд
, като правилно и законосъобразно да се
остави в сила .
В открито съдебно
заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за
неправилност на съдебното решение ,
които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността
на решението . По допустимостта
на решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен от посоченото в жалбата
.
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и
за неговата процесуална недопустимост.
Възраженията са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна
.
І.Правно
основание на предявения иск и фактически състав на правната норма.
Районният съд е сезиран с положителен, осъдителен ,
вещен,ревандикационен иск за
собственост. Правното основание на иска е по чл. 108 от ЗС.
Фактическият състав на правната норма изисква
наличието на следните кумулативни предпоставки:
1/ В тежест на
ищеца е да установи,че е собственик
на ревандикираната вещ .
2/ В тежест на
ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото
трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно основание или на отпаднало
основание. В тежест на ответника
е да установи,че владее вещта на правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не подлежи на доказване от ищеца .
Ако ответника твърди ,че владее вещта на основание , което изключва правата
на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое твърдение.
Липсвали някоя от
тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
Задължителни
указания за съдилищата по отношение правната
природа на ревандикационния иск за собственост са дадени в т. 2А
на ТР № 4/ 2014г. от 14. 03.
2016г. на ОСГК на ВКС.Посочено е ,че иска съдържа в себе си две искания за правна защита
– да бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния
имот и искането да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота . За да бъде решен предявения с иска по чл.
108 от ЗС гражданскоправен спор ,на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното
решение ,тъй като само доспозитива е източник на силата на присъдено нещо на решението . Хипотезите , които са разгледани
по отношение основателността на иска са следните :
-
Ако бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответника го владее без
основание, което е противопоставимо на собственика , съдът следва да уважи и
двете искания ;
-
Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот ,съдът ще отхвърли и
двете искания за защита ;
-
Ако се установи ,че ищецът е собственик на процесния имот , но ответника
не владее този имот или го владее на правно основание , което е
противопоставимо на собственика,съдът следва да признае с установителен диспозитив ,че ищеца е
собственик на имота ,а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
предаване владението върху имота . Така решението ще формира сила на присъдено
нещо по въпроса относно собствеността
върху имота, който въпрос няма да може
да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
ІІ. Правни изводи .
1/От доказателствата по делото се установява,че е налице първото изискване
на закона , а именно ,че ищеца е
собственик на имота ,описан в исковата молба .
По делото е
представен препис на Договор
за продажба чрез търг на недвижим имот
от 12. 11. 1999г. С този договор ищцовото дружество е закупило целия
четвърти етаж, с площ от 355 кв.м. ,на административна сграда,находяща
се в гр. П., ул. „Ц.Ш. „ № 2, ет. 4 . Договорът е вписан в службата по
вписванията с акт № 146, т. VІІІ,
вх.рег. № 3881/20. 12. 1999г. Установено е по делото,че имота , който е предмет
на спора( самостоятелен обособен офис № 7 с площ от 15кв.м.) е част от закупения имот. Този факт е безспорен по делото, като е установен
и от заключението на приетата по
делото СТЕ. Техническата експертиза подробно обяснява кога и как е извършено обособяването на
имота, като самостоятелен обект в сграда ,наред с другите самостоятелно
оформени помещения .
2/ Налице е и второто изискване от фактическия състав на правната норма , а именно – към момента на предявяване на иска и към
момента на постановяване на съдебното решение вещта да се владее или държи от ответника .
Установено е по
делото ,че към момента на продажбата на имота ищеца е бил наемател на процесното помещение по силата на
неформален договор за наем. След
продажбата на имота наемното правоотношение се е запазило по силата на т. 10 от договора за продажба и с новия собственик на имота( „Зенит ООД „ гр. П. ) , който е
придобил качеството на „наемодател „ по отношение на ответника. На 24. 01.
2019г. наемодателя е изпратил нот. покана на наемателя , с която го е
уведомил,че прекратява наемното
правоотношение ,считано от 31. 03. 2019г. В исковата молба е посочено ,че
въпреки нот. покана ответника е отказал да освободи имота , като е оспорил
правото на собственост върху офиса и
върху целия 4-ти етаж на сградата с твърдението ,че имота е закупен в нарушение
на закона . Това обуславя правния интерес на ищеца от
предявяване на ревандикационния иск за собственост.
Ответникът не
оспорва обстоятелство ,че към момента на
подаване на исковата молба в съда и към настоящия момент продължава да се намира в
държане на имота. Това
обстоятелство се признава от
ответника в отговора на исковата молба.
В приложената „Жалба“ към отговора ответника заявява ,че на ден ходи по 2-3
часа в офиса .Този факт се установява и
от представените по делото преписи на разписки за платен наем за м. 02. и м. 03. 2019г.
Свидетелката
Василка Павлова Сидерова( наемател на
съседен офис до този на ответника ) също установява ,че ответника ползва вещта и
към настоящия момент.
3/Въззивната инстанция счита ,че е
осъществена и третата предпоставка от фактическия състав на правната норма , а
именно - вещта да се владее или да се държи от ответника без основание
или на отпаднало основание.
Според възприетата
съдебна практика и правна теория понятието „без основание“ означава вещта да се
владее или държи от ответника при
липсата на юридически факт или правоотношение , като конкретни източници
на права и задължения .Процесуалното поведение на ответника при иска по чл. 108 от ЗС може да бъде
различно в зависимост от становището му в отговора на исковата молба :
- Ответникът може
да заеме едно пасивно поведение, да не доказва ,че има права върху вещта, да не
доказва нищо в процеса , а само да отрича правото на собственост на ищеца ;
- Ответникът
може също така да оспори правото на
собственост на ищеца с твърдението ,че той е собственик на вещта( придобил е собствеността по
силата на давностно владение , чрез сделка ,по наследяване , делба или друг
придобивен способ);
-Ответникът може
без да оспорва правото на собственост да противопостави на ищеца
възражението,че ползва вещта на правно основание ( договор за
наем , заем , залог , учредено в негова полза право на ползване върху вещта и т. н. ).
В конкретния казус
процесуалната защита на ответника против
предявения иск е следната:
а/С отговора на исковата молба ответника е оспорил правото на собственост на
ищеца с твърдението ,че ликвидационното производство е проведено
незаконосъобразно и по конкретно незаконосъобразност на тъжната процедура по
продажбата на имота . Основно се сочи ,че имота е продаден на занижена цена ( цена по – ниска от пазарната и от данъчната оценка на имота ) .
По отношение на
това възражение на първо място се поставя въпроса – може ли в настоящото
производство съдът да упражнява косвен съдебен контрол върху законосъобразността на проведеното
ликвидационно производство и на проведения търг ?
Настоящият съдебен
състав счита ,че след приключване на законовата процедура по ликвидацията на
едно търговско дружество не може в бъдещо исково производство съдът да
осъществява косвен контрол върху законосъобразността на проведената ликвидация.
Действията на ликвидатора могат да
бъдат контролирани от съда при
отделните етапи на ликвидацията ,
включително при осребряване имуществото на длъжника. Тръжната процедура
също подлежи на съдебен контрол , тъй като
продажбата на имуществото се осъществява по реда на ГПК ( по реда на изпълнителното
производство ). Недопустимо е обаче след приключване на
ликвидацията да се осъществява от съда
косвен съдебен контрол за законосъобразност на проведената ликвидация . Законът
дава възможност ликвидационното производство до бъде възобновено при наличието
на съответните предпоставки , но не и да бъде контролирано в отделно съдебно производство .
Дори и да се
приеме противното на това становище, възражението на ответника остана
недоказано в настоящето съдебно производство .
По делото е
представено като писмено доказателство
от ответника писмо изх. № V8-728/ 29. 07. 2019г. на зам.министъра на РРБ до ответника по повод
жалба на ответника относно
незаконосъобразно проведена ликвидация на „Хебър – проект“ ЕООД П.. В писмото
подробно е изложена процедурата по ликвидацията на дружеството , като е посочено,че след извършена проверка във
ведомствения архив на МРРБ не са открити
документи за неспазване
на тръжната процедура . Посочено
е ,че според тръжната документация началната продажна цена е следвало да бъде
не по – ниска от 65 000 лв.
От представените
по делото писмени доказателства( Протокол № 1/ 03. 11. 1999г.
на тръжната комисия , която е провела търга ; Заповед № 10/ 18. 10. 1999г. и Заповед № 11/ 01. 11. 1999г. на
Ликвидатора на дружеството и
Договор за продажба чрез търг на
недвижим имот от 12. 11. 1999г ) не може да се направи извод за незаконосъобразно проведено
ликвидационно производство и
незаконосъобразно проведен търг за продажба на имота .Спазени са всички условия
за провеждането на търга ( определяне на комисия за
провеждането на търга ; утвърждаване на тръжната документация;определяне началната цена на търга и стъпката на наддаване ;провеждането на
търга и наддаването ; обявяването на купувач.). В тази връзка следва да се отбележи,че имота
е продаден на цена по –висока от началната цена (при начална
цена 65
800лв. имота е продаден за 66 800лв. ) ,а не под тази
цена,поради което не може да се говори за
продажба на имота на цена по – ниска от началната. След
обявяването на купувача е сключен с
купувача договор за продажба на имота
,съгласно изискването на закона .
б/На второ място ,ответника е оспорил иска с твърдението,
че ползва имота на правно основание , а
именно – съществуващ неформален(устен) договор за наем.
Възражението е
неоснователно .
Няма спор по
делото за това ,че към момента на продажбата на имота ответника е ползвал имота
под наем , при сключен неформален договор за наем. По силата на т. 10 от
договора за продажба, купувача се е задължил да запази съществуващите наемни
договори за срок от 1 месец от
подписването на договора при същите
условия . Няма спор и за това ,че ползването на имота е продължило от наемателя
и след изтичане на едномесечния срок със знанието и без противопоставянето на
наемодателя ,при което договора за наем се е
трансформирал от срочен в безсрочен ( чл. 236 ал. 1 от ЗЗД). Както бе
посочено по – горе, касае се за неформален ( устен )договор за наем, при което
са неприложими разпоредбите на чл. 237 от ГПК.
В текста на чл.
238 от ГПК е посочено ,че когато договора е безсрочен наемодателя може да го
прекрати по всяко време с едномесечно писмено предизвестие. Конкретният казус е
точно такъв. С нот. покана от 24. 01. 2019г. наемодателя е уведомил наемателя ,че прекратява
едностранно договора за наем , считано от 31. 03. 2019г. , като от тази дата
офиса следва да бъде освободен и да бъде
предаден ключа на стаята . От представения по делото констативен протокол от
21. 03. 2019г. на нотариус Наташа Хантова се
установява ,че нот. покана е връчена на наемателя по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление. Нот покана е връчена съща така на наемателя
с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, което е
станало на 22. 05. 2019г. Към настоящият момент е изтекъл срока на едномесечното предизвестие на наемодателя
за прекратяване на договора за наем,поради което следва да се приеме ,че договора за наем е прекратен едностранно от
наемодателя при хипотезата на чл. 238 от ГПК. Ползването на наетата вещ е
без правно основание от наемателя, което обуславя основателността на предявения
иск.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1668/ 17. 12.2019г. на районен съд П.
, постановено по гр. д. № 1700/2019г. по
описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната
инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: