№ 3937
гр. София, 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Радева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100901685 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.118 ГПК.
В исковата си молба ищецът „М.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез адв. К. А.-Г.,
твърди, че между него и ответника са установени трайни търговски
отношения, представляващи продажби, по силата на които ищецът е продавал
на ответника заявени от него количества трошен камък фракции 0/63мм;
0/40мм; 0/100мм и 0-5 мм, което е осъществявано в продължителен период от
време. Твърди, че предаване на количествата стоки по продажбените
правоотношения е извършвано периодично на определени дати и на посочено
от ответника място, като за всяка продажба страните са съставяли счетоводни
документи, включително фактура, за осъществената стопанска операция и е
издавано потвърждение в писмен вид за дължимите суми.
Ищецът твърди, че в периода от 26.10.2019г. до 31.03.2021г. ответникът
е закупил от ищеца, който ме у предал, заявеното от купувача количество
трошен камък фракции 0/63мм; 0/40мм; 0/100мм и 0-5 мм, като за част от
получените количества ответникът е извършил плащане, но е налице остатък
от дължима цена в общ размер от 172 807,72лв. с ДДС, за която са издадени
следните фактури:
1/. фактура №559/26.10.2019г. за 602,760тона трошен камък фракция0/63мм;
525,700тона трошен камък, фракция0/40 и 45,380тона трошен камък, фракция
0-4, на обща стойност 10 428,95лв. с ДДС, от която неплатен остатък от
дължимата цена е сумата от 6 709,53лв. с ДДС;
2/. фактура №562/31.10.2019г. за 859,420 тона трошен камък, фракция
0/63мм; 521,520тона трошен камък, фракция 0/40 и 50,040тона трошен камък,
фракция 0-4, на стойност 12 460,67лв. с ДДС;
3/. фактура № 568/04.11.2019г. за 622,500 тона трошен камък, фракция 0/63мм
на стойност 4 855,50лв. с ДДС;
4/. фактура № 571/07.11.2019г. за 699,380 тона трошен камък, фракция 0/63мм
и 192,800 тона трошен камък, фракция 0/40, на стойност 7 306,04лв. с ДДС;
5/. фактура №576/22.11.2019г. за 421,660 тона трошен камък, фракция 0/63мм
1
и 83,180 тона, фракция 0/04 на стойност 4 087,48лв. с ДДС;
6/. фактура №580/29.11.2019г. за 247,680 тона трошен камък, фракция 0/63мм
на стойност 1 931,90лв. с ДДС;
7/. фактура №586/03.12.2019г. за 833,120 тона трошена камък, фракция
0/63мм и 56,880 това трошен камък, фракция 0/40мм на стойност 7 044,38лв. с
ДДС;
8/. фактура №592/23.12.2019г. за 870,260 тона трошен камък, фракция 0/63 мм
и фракция 08100 мм от 328,680тона и 931,220 тона, фракция 0-5 мм, на
стойност от 18 291,44лв. с ДДС;
9/. фактура №600/31.01.2020г. за 748,16 тона трошен камък, фракция 0/63мм;
1 342,520 тона фракция 0/04мм и 199,840 това фракция 0/5мм, на стойност
222 560,77лв. с ДДС;
10/. фактура №609/29.02.2020г. за 1 350 тона трошен камък, фракция 0/63мм;
599,240 тона фракция 0/40мм и 247,760 това фракция 0/5мм, на стойност
21 039,70лв. с ДДС;
11/. фактура №616/31.03.2020г. за 1 363,760 тона трошен камък, фракция0/63;
1 036,580 тона от фракция 0/40мм и 76,320 тона от фракция0-5, на стойност
22 872,10лв. с ДДС;
12/. фактура №623/30.4.2020г. за 739,280 трошен камък, фракция 0/63мм и
138, 680 тона от фракция0/40мм, на стойност от 7 541,28лв. с ДДС;
13/. фактура №626/31.05.2020г. за 134,380 трошен камък, фракция 0/63мм,
789,280 тона от фракция0/40мм и 33,480 тона от фракция0-4 и 37,300 тона о
фракция 0-5мм, на стойност 10 064,86лв. с ДДС;
14/. фактура №634/23.06.2020г. за 104,760 тона трошена камък от фракция
0/63мм; 708,975 тона от фракция 0/40 мм и 23,860 тона от фракция 0-5, на
стойност 8 144,26лв. с ДДС;
15/. фактура №642/17.07.2020г. за 893,440 тона трошен камък от фракция 0/63
на стойност 7 504,90лв. с ДДС;
16/. фактура №646/31.07.2020г. за 105,300 тона трошен камък от фракция
0/63мм на стойност от 884,52лв. с ДДС;
17/. фактура №677/28.09.2020г. за 213,620 тона трошена камък от фракция
0/63мм на стойност 1 794,41лв. с ДДС;
18/. фактура №719/29.01.2021г. за 77,240 тона трошен камък, от фракция
0/63мм на стойност 648,82лв. с ДДС;
19/. фактура №723/15.02.2021г. за 762,940 тона трошен камък от фракция
0/63 мм и 34,440 тона от фракция 0/40мм, на стойност от 6 780,65лв. с ДДС;
20/. фактура №731/31.03.2021г. за 26, 280 тона трошен камък от фракция
0/63мм и 6,640тона от фракция 0/40, на стойност от 284,50лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че е изпълнил поетото с договора задължение да
извърши доставка на стоката, като е предоставил на купувача заявените от
него количества трошен камък от посочените и заявени фракции, издадените
от ищеца фактури са приети без възражения от ответника, като твърди, че по
този начин ответникът е извършил признание на размера на вземанията на
2
ищеца. Във връзка с плащанията на дължимите суми, твърди, че между
страните са проведени многократно срещи, включително са разменени писма,
но плащане на претендираните суми от страна на ответника, не е извършено.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да извърши плащане, с поканата
за доброволно изпълнение, която купувачът е получил на 07.07.2020г. и с
която покана му е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение. След
получаване на поканата са извършени частични плащания, но не и пълно
погасяване на паричните задължения. Ищецът твърди, че във връзка със
счетоводни приключвания към 31.12.2020г. ответникът е издал
потвърдително писмо относно непогасените задължения, като след това
писмо отново са извършени частични плащания. Такова потвърдително
писмо е издадено по същата причина и към 31.12.2021г., с което се признава
дълга на ответника към ищеца в размер на съдебно заявените вземания по
посочените 20 броя фактури.
Ищецът твърди, че наличието на забава в плащането на паричните
задължения на ответника за него е възникнало вземане, представляващо
обезщетение за забава, в размер на посочените суми за всеки период на
забава.
Моли съда, след като установи верността на изложеното, да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените вземания,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил възражение
относно това, че ОС. Монтана не е местно компетентен да разгледа спора,
което възражение е прието за основателно и с определение № 17.08.2022,
постановено по т.д.№37/2022г. по описа на ОС- Монтана, делото прекратено
пред ОС- Монтана и е изпратено на СГС.
Второто възражение на ответника е, че предявените искове не
предполагат разглеждането им от окръжен съд и това е така, тъй като
вземанията на ищеца не произтичат от едно правоотношение. Това означава,
че всяко вземане има самостоятелен правопораждащ юридически факт, а
всяко вземане е под 25 000лв., поради което родово компетентен е да се
произнесе районния съд.
В подадената допълнителна молба ищецът обосновава компетентността
на окръжния съд с твърдението, че между страните са налице периодични
доставки на еднородни стоки, обективират едно правоотношение, независимо,
че са налице различни дати на изпълнение.
По направеното възражение от ответника за това, че спорът не следва да
се разглежда от ОС, тъй като родово компетентен е районния съд е
своевременно направено и съдът дължи по него изрично произнасяне.
Съобразявайки въведените от страните твърдения, възражения и доводи,
съдът приема възражението на ответника за основателно.
Съгласно приетото в съдебната практика при сключени договори за
търговска продажба и свидетелстващи за това данъчни фактури цената на
иска се определя, като се вземе пред вид, че всяка фактура индивидуализира
3
едно продажбено правоотношение, а търсеното по него вземане, произтичащо
от съответния договор за търговска продажба, представлява цена на отделния
обективно съединен иск. Така с определение №279 от 14.12.2016 г. по т.д. №
60177/2016 г., Г. К., І г.о. на ВКС, обосновавайки достъпа до касация, с оглед
цената на иска, съставът на ВКС приема, че при трайно установени търговски
отношения ( каквото е твърдението на ищеца в първоначалната искова молба-
абзац първи, изречение първо, ред последен и предпоследен, което е
„трансформирано“ от ищеца в допълнителната искова молба- за наличие на
едно правоотношение, по което са извършени периодични доставки, но за
което страните не са съставили договор в писмена форма, което твърдение, с
оглед нормата на чл.164, ал.1т.3, предл.2 ГПК се установява с надлежни
доказателства, но не и със свидетелски показания) „ В случаи като процесния
на претенции по договори за търговски продажби, сключени в следствие на
трайни търговски отношения между страните, конкретният договор се
сключва с достигане на предложението до търговеца. В чл.292 ТЗ е
предвидена презумпция за съгласие по съществените елементи на сделката в
случай, че търговецът, до когото е изпратена офертата, не я отхвърли.
Трайните търговски отношения се формират от множество факти. Поради
това твърдението в исковата молба за трайни търговски отношения налага
извод, че ищецът твърди постигнато с ответника съгласие по съществените
елементи на отделния договор по всяка данъчна фактура. Твърдението за
трайни търговски отношения обаче не е твърдение за факт или фактически
състав, от който произтича отделното, съдебно предявено вземане. При
трайни търговски отношения страните сключват отделни договори, за които
при съдебен спор намира приложение оборимата презумпция на чл.292 ТЗ.
Всеки един от тези договори обаче е източник на конкретни права и
задължения, а в приложението на чл.68 ГПК следва да се приеме, че
вземането по всеки договор представлява паричната оценка на предмета на
делото по всеки един от предявените при условията на първоначално
кумулативно обективно съединяване иск. Това е релевантният критерий,
който предопределя родовата подсъдност на търговското дело (чл.104, т.4
ГПК) и рефлектира върху (възможната) обжалваемост на въззивното
решение“.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изложеното от касационната
инстанция, приемайки, че всъщност трайно установените търговски
отношения между страните са довели до формиране на съгласие по основните
елементи на продажбата на трошен камък от различните фракции, но се касае
за различни правопораждащи юридически факти, представляващи стопански
операции, за които са издавани първичните счетоводни документи, за които
ищецът твърди, че съдържат елементите от продажбеното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1,т.4 ГПК исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000лв са подсъдни на ОС, по правилата
на родовата подсъдност и по аргумент на противното, всички дела, които не
са подсъдни на ОС, като първа инстанция, следва да бъдат разгледани от
районния съд.Никой от предявените главен и акцесорен иск не надвишава
стойността от 25 000лв.
4
При изложеното съдът намира, че производството пред СГС следва да
бъде прекратено, на основание чл.118, във връзка с чл.103 ГПК и делото да се
изпрати на РС – София по правилата на родовата подсъдност.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.118, във връзка с чл.103 ГПК ПРЕКРАТЯВА
производството по т. дело №1685/2022 година по описа на СГС, ТО, 6-6
състав и изпраща същото на Районен съд – София.
Определението може да се обжалва пред САС в 1-седмичен срок от
съобщението, че е изготвено.
След влизането му в сила – делото на СРС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5