№ 266
гр. Варна, 12.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500189 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба,
подадена от В. Н. Н. против определение № 631/15.02.2022г., постановено по
гр. д. № 34/22г. по описа на ОС-Варна, с което е прекратено производството
по делото на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК. Счита се, че определението е
неправилно, незаконосъобразно и неоснователно, защото с уточняваща молба
от 31.01.22г. ищецът е изпълнил указанията на съда. С ново определение от
01.02.22г. съдът е указал на ищеца да изпълни наново ненужни указания,
което на този етап няма да коментира. Моли за отмяна на посоченото
определение и връщане на делото за разглеждане на иска по същество.
Препис от частната жалба не е връчван на насрещна страна предвид
наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Същата се явява
допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената на 06.01.22г. искова молба от В. Н. Н. против Държавата, като
работодател и възложител на Специализираната прокуратура, гр. София, за
осъждането й да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв. като обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на причиняването им – 19.10.20г. В обстоятелствената част на исковата
молба е било изложено, че вредите са в резултат на издаденото от
Специализирана прокуратура-София Постановление от 19.10.20г., с което
незаконосъобразно и неоснователно е било прекратено досъдебно
производство по преписка № 2075/20г. на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК срещу
1
съдия Радостина Методиева от РС-Варна за извършени престъпления и не е
било повдигнато обвинение, с което на ищеца са били нарушени правата за
законност и справедливост в правова държава.
С определение № 318/25.01.22г. съдът е оставил без движение
производството по делото и е задължил ищеца да посочи адрес за неговото
призоваване; да уточни пасивната легитимация на ответника /Държавата/,
като съобрази, че Прокуратурата на РБ отговаря самостоятелно за причинени
от нейни действия или бездействия вреди; да се уточни какви точно
противоправни действия или бездействия са извършени от прокурори от
Специализирана прокуратура по пр. пр. № 2075/20г.; да се уточни дали
Постановление от 19.10.2020 г. по пр.пр. № 2075/2020 г. по описа на СП е
обжалвано пред Апелативна специализирана прокуратура и ако е обжалвано
какъв е резултатът от същото; да се посочи какви конкретно неимуществени
вреди са произтекли за ищеца от
противоправните действия или бездействия на Прокуратурата, като се
изложат фактически твърдения в тази насока; да се уточни от къде произтича
задължението на ответника да заплати законна лихва именно от датата
19.10.2020 г., като се наведат конкретни фактически твърдения. Указано е, че
при неизпълнение в срок производството по иска ще бъде прекратено, на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В дадения от съда срок ищецът с молба от 31.01.22г. е посочил, че е
живущ в с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, но моли всичко, свързано с
делото, да получава в ОС-Варна. Посочил е, че ответник по делото е
Държавата – Република България, която отговаря за вреди, причинени на
граждани от Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в случая
Специализирана прокуратура, която е поделение на Прокуратурата на РБ.
Противоправните действия, извършени от прокурора от Специализирана
прокуратура по преписка № 2075/20г. са, че прекратява наказателното
производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за извършител по НК, при
абсолютните и представени доказателства за извършено престъпление.
Противоправните бездействия на прокурора са, че не повдига обвинение на
извършител на престъпление по НК. Постановлението от 19.10.20г. по пр.пр.
№ 2075/20г. на СП-София е било обжалвано пред Апелативна специализирана
прокуратура-София, която потвърждава неправилното и незаконосъобразно
постановление на СП-София. От противоправните действия и бездействия на
СП-София са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционални, душевни болки и страдания, афектираност, разстроеност,
притеснителност, напрежение, отчаяние, неприятни лоши преживявания,
претърпявани болки и страдания от нарушеното му право за справедливо
правосъдие. Задължението на ответника да заплати и законната лихва върху
обезщетението произтича от датата 19.10.20г., когато е изготвено
Постановлението по преписка № 2075/20г., с което на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
2
С ново определение № 422/01.02.22г. съдът повторно е оставил без
движение производството по делото и е указал на ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да уточни заедно с преписи от уточняващата
молба и приложенията към нея за ответника, както следва: да уточни правния
си интерес от предявяване на иска срещу Държавата, като съобрази, че по
исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно
легитимиран е държавният орган /Прокуратурата/, с който длъжностното
лице или магистрат, причинител на вредата, е в трудови или служебни
правоотношения. Указано е, че при неизпълнение в срок производството по
иска ще бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Определението е било връчено на ищеца на 04.02.22г. в деловодството
на съда и в указания срок, изтекъл на 11.02.22г. изпълнение на даденото
указание не е последвало.
Отказът на прокуратурата, като орган на Държавата с изключителни
функции по разследване и повдигане на обвинение, да бъде образувано
досъдебно производство против дадено лице или лица (в случая, защото е
прието, че е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради липсата на
данни за осъществени неправомерни деяния от лицето, посочено в жалбата на
В. Н.) не попада в лимитативно изброените хипотези на ЗОДОВ, уреждащ
отговорността на Държавата за незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на правозащитните органи. Неправилно жалбоподателят се
позовава в уточняващата си молба на нормата на чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
т.к. същата визира хипотеза, в която искът се предявява от лице, което е било
обвинено в извършване на престъпление и впоследствие образуваното
наказателно производство против него е прекратено поради наличието на
предпоставките на чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. Следва да се посочи, обаче, че
твърдяната от ищеца правна квалификация на исковата претенция е без
значение - той не е задължен да дава такава, а същата е задължение на съда.
Същевременно обстоятелството, че посоченото действие на прокуратурата
(отказ да образува наказателно производство) не попада в лимитативно
изброените хипотезите на специалния закон - ЗОДОВ, само по себе си не
обосновава недопустимост на предявения иск. Съгласно чл. 7 от
Конституцията на Република България, Държавата отговаря пряко за вреди от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Държавата е специфична форма на политическа организация на обществото и
управление на социалните процеси. Като такава тя съществува и
функционира чрез системата от държавни органи. Държавата и нейните
органи не са различни правни субекти в отношения на разделност, а са
органически обединени и интегрирани в едно цяло. Конкретният държавен
орган не може да бъде отделен от това цяло, тъй като неговите правомощия
произтичат от държавата и той ги упражнява от нейно име. Държавният орган
не може да съществува извън системата на държавните органи, нито пък
може да упражнява правомощията си отделно от Държавата. С оглед на това
действията на държавния орган се явяват действия на самата Държава.
3
Поради това в случаите, когато от действията или бездействията на
държавния орган бъдат причинени вреди на трети лица, то отговорността за
тях се носи от Държавата, т.е. тя е длъжникът по материалното
правоотношение. Затова за държавния орган не възниква самостоятелна
отговорност за причинените на третите лица вреди, която да съществува
едновременно с отговорността на Държавата за същите вреди. Отговорността
на Държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против
самата нея иск, а в случаите, когато това е предвидено и чрез иск, предявен
против причинилия увреждането нейн орган, в който случай последният има
качеството на процесуален субституент. Във втория случай Държавата не
става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение,
като да е била страна. Или, когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на
Държавата в лимитативно изброените в него хипотези, при участие в процеса
на осн. чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ на съответните държавни органи като нейни
процесуални субституенти, тогава отговорността за вреди се реализира на
основание чл. 49 от ЗЗД. За надлежната процесуална легитимация на
Държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по
деликтно вземане, т.к. противоправно е бил увреден от действията и
бездействията на даден държавен орган. Приема се в съдебната практика, че
Държавата може да участва чрез процесуален субституент и по гражданските
спорове за обезщетение за вреди на общо основание - чл. 49 от ЗЗД, уреждащ
най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на
изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа, като
обстоятелството дали вземането срещу Държавата е възникнало не касае
допустимостта на иска - в този смисъл виж определение № 112/11.03.2019г.
по ч.гр.д. № 835/19г., ВКС, IV гр.о.; определение № 294/29.07.2020г. по ч.гр.д.
№1572/20г., ВКС, IV гр.о.; определение № 116/13.07.2020г. по ч.гр.д.№
1495/20г., ВКС, I гр.о., решение № 133/29.06.2016г. по гр.д. № 5002/14г.,
ВКС, III гр.о., определение № 142/05.02.2015г. по гр.д.№ 476/14г., ВКС, III
гр.о., определение № 700/20.11.2020г. по гр.д. №2191/20г., ВКС, IV гр.о.,
определение № 60553/25.06.2021г. по гр.д. №1358/21г., ВКС, III гр.о.,
определение №6/07.01.2022г. по гр.д.№2711/21г., ВКС, IV гр.о. и др.
По изложените съображения и съдът приема, че така предявеният иск,
с който се търси обезвреда на вреди, твърдени, че са претърпени от
противоправно действие на държавен орган, изразяващо се в отказ да се
образува наказателно производство, насочен против Държавата като
надлежен ответник (която следва да се представлява по реда на чл. 31, ал. 1 от
ГПК), е принципно допустим и не е била налице хипотезата на чл. 129, ал. 3
от ГПК.
Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 631/15.02.2022г., постановено по гр. д. № 34/22г.
по описа на ОС-Варна, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5