РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Царево, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100141 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен
адресат: **, в качеството на пълномощник на П. К. П., ЕГН: **********, с
адрес: **, съдебен адресат по делото: **, против: „**” ЕООД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, представлявано от И. Д. и Д. Н., с която
се иска от съда, да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор
№ ** за предоставяне на потребителски кредит сключен с „**“ ЕООД. В
условията на евентуалност, да обяви за нищожна клаузата на чл. 5 от Договор
№ **, за предоставяне на потребителски кредит сключен с „**“ ЕООД, въз
основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство. Да
заплати на ищеца направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил исковата молба и е депозиран писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
1
В исковата молба се твърди че по силата на Договор № ** за
предоставяне на потребителски кредит, ищеца е получил кредит в размер на
2000.00 лева, като следва да върне сумата по кредита, която е размер от
2700,00 лева, при лихва от 700 лева, при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 35.00%, при
срок на кредита от 18 на брой вноски. Сочи се, че съгласно чл. 5 от договора
за предоставяне на потребителски кредит, ищеца е следвало да сключи и
Договор за гаранция с дружеството „**“ с цел да бъде обезпечен, сключеният
договор за предоставяне на потребителски кредит, като по Договора за
гаранция, ищеца е следвало да заплати сумата от 1980.00 лева- описана и
дължима спрямо погасителния план към договора за гаранция. Ищеца твърди,
че Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит сключен с „**“
ЕООД, е нищожен, алтернативно клаузата на чл. 5 от същия е нищожна.
Твърди се, че в процесния договор, сключен с „**“ ЕООД е посочен годишен
лихвен процент, но липсват условия за прилагането му, липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив, като нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване
какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция.
Според исковата молба, в погасителния план, липсва задължителната
информация по ЗПК- липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита- кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият- не става ясно какво точно е
включено в процента на ГПР, освен лихвата, не става ясно дали същите са
отразени в ГПР, не става ясно, какво се включва в ГПР, не става ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото
е предвидена дължимост и на неустойка. Ищеца твърди, че не са спазени
разпоредбата нормиращи действителния размер на ГПР, тъй като сумата
която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство, не е включена в
ГПР и ГЛП. Според исковата молба, с предвиждането за заплащане на сумата
по Договора за поръчителство, се заобикалят и разпоредбите на ЗПК, тъй като
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. В условията на
евентуалност, се сочи, че клаузата на чл. 5 от процесния договор е нищожна,
тъй като посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните
престации- накърняване на добрите нрави по смисъла на ЗЗД. Твърди се, че
2
същата клауза е нищожна, тъй като е неравноправна по смисъла на ЗЗП-
клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Твърди се, че
тази клауза не се явява индивидуално уговорена по смисъла на ЗЗП.
Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че иска е допустим,
но неоснователен. Според ответника, не е основателно твърдението, че
предоставяне на поръчителство от ** (**) е условие за сключване на договор
за кредит, тъй като всеки кредитополучател, може да избере да сключи
договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да
обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от
него и сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава
възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от
него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Според ответника,
неоснователно е твърдяното от ищеца, че сключването на договор за кредит е
обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като
задължение на потребителя, тъй като потребителят може да избере какво
обезпечение да предостави. Според ответника, не е налице заблуждаваща
търговска практика по смисъла на ЗЗП, тъй като ответникът не е въвел в
заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит,
възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от
ищеца суми при всяка една от опциите. Според отговора на исковата молба,
клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от
самия ищец опция за поръчител, като дължимите към ** (**) суми са описани
подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил.
Според ответника, размера на разхода за гаранция не се включва в ГПР по
кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита, доколкото касае услуга
предоставяна от трето лице ** (**), която е с незадължителен характер по
смисъла на закона. Според ответника, на ищецът е предоставена цялата
законово необходима информация, във връзка с размера на ГПР, както и
начина на неговото формиране. В отговора на исковата молба се сочи, че
предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен и
разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит, като ясно е посочена,
общата сума, която следва да бъде върната от Ищеца. Според ответника,
3
посоченият ГПР от 49.66 % в Договора за кредит е в съответствие с нормите
на ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, а възнаграждението за
предоставената от ** (**) услуга за гаранция, не се включва в размера на
ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за кредит.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и се установява от приложения като
доказателство Договор за потребителски кредит № ** за предоставяне на
потребителски кредит, че ищеца е сключил същия на ** г. с „**“ ЕООД.
Няма спор, че съгласно, същия Договор за потребителски кредит № **,
ищеца следва да върне сумата по кредита в размер на 2700,00 лева, при ГПР:
49.66 %, ГЛП: 35.00%, при 18 на брой вноски.
Няма спор, че съгласно клаузата на Съгласно чл. 5 от Договора, ищеца
е следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „**“ за да бъде
обезпечен договора за кредит.
Не се спори, че по сключения Договор за гаранция, ищеца е следвало
да заплати сумата от 1980.00 лева.
Съгласно заключението по извършената съдебно- техническа
експертиза, от в.л. С. Д. С., в съдържанието на електронната кореспонденция,
са указани условията за получаване на кредит, както и условията за неговото
погасяване. В електронната кореспонденция, е налична информация за
получено искане за заем, одобрение за кредит по заем ** от „**“, одобряване
на договор, с параметри на одобрения заем, заедно с размер на погасителната
вноска, Договор за потребителски кредит, погасителен план, Общи условия и
декларация по ЗМИП (Закона за мерките срещу изпирането на пари), налична
с препратка към Стандартния европейски формуляр. Аз лично се убедих,
препратката е действаща, погасителен план. Според заключението на вещото
лице, заглавните части на електронните съобщения показват, че
кореспонденцията се води между електронен адрес; ** и електронен адрес **
***. Домейнът *** е регулярно регистриран с наличната информация за
административен и технически контакт. Домейнът *** също е регулярно
регистриран. Според заключението, кореспонденцията се води между
електронен адрес ** и електронен адрес ** . Всички полета са коректни.
4
Електронните съобщения са обменяни посредством регистрираните в базите
на доменните сървъри за електронна поща.***
Съгласно заключението по извършената съдебно-икономическа
експертиза от в.л. М. З., в размера на ГПР е включена единствено
възнаградителната лихва по процесния Договор за кредит. Няма други
разходи, които са включени в ГПР. Таксата за услугата, предоставяна от
гаранта, не се включва в размера на ГПР по процесния кредит. Сумата по
гаранция е преведена от ** ЕООД към **.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл.
143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, с който се иска от съда, да постанови решение, с
което да обяви за нищожен Договор № ** за предоставяне на потребителски
кредит сключен с „**“ ЕООД. В условията на евентуалност, да обяви за
нищожна клаузата на чл. 5 от Договор № **, за предоставяне на
потребителски кредит сключен с „**“ ЕООД, въз основа на която клауза е
сключен Договор за гаранция/поръчителство.
По допустимостта на исковете:
Предявените искови претенции са допустими. Съгласно правната
доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда
при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде
както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и
признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да
възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал
между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В
случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен
на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск,
възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита,
процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост
на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка
за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна
процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице
кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
5
отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на част от договор е
установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост- като
беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В случая, според съда
такъв правен интерес е налице, като същия произтича от качеството на ищеца,
който е страна по договора и при въведени съмнения за действителността на
част от договора, правното му положение е смутено. При това положение се
налага извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе
яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила
решение, че между тях съществува, респ. не съществува определена правна
връзка, предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане
по същество. В настоящия случай са налице всички положителни
предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд
приема, че предявените искове са процесуално допустими и като такива
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът намира следното от правна страна, по отношение на заявената
главна искова претенция:
За да се прецени, дали процесния договор е нищожен, на основание
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI
от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10
на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.
Ако не са спазени всички от посочените изисквания, законът сочи, че
договора е недействителен- чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента
6
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК, е дадена и
легална дефиниция за „Обща сума, дължима от потребителя“ което според
закона, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната е
посочена сумата 2700,00 лева, която включва отпуснатия кредит 2000,00 лева
и 700,00 лева лихва, при лихвен процент 35%. Посочено е, че ГПР е 49.66%,
но не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид
допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Отделно от
това, както в Договора, така и в представената Преддоговорна информация,
липсва ясна конкретизация, относно начина, по който е формиран посочения
ГПР. Само по себе си, това води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин- чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Видно
от договора, в общата сума не е включено допълнителното плащане по
договора за гаранция.
Съгласно спорния чл. 5 от договора, заема се обезпечава с
поръчителство, предоставено от ** на кредитора, за което кредитополучателя
заплаща такса в определен размер. Тази сума обаче, не е включена в ГПР.
Според настоящия състав, тази сума несъмнено следва да бъде включена в
ГПР, тъй като представлява разход, свързан с предоставяне на кредита- чл.
19, ал. 1 от ЗПК, която норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Отделно от това
следва да се има предвид, че с включването на възнаграждението, предвидено
в Договора за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР, сочения от
ответника такъв в процесния договор не е реален, тъй като действителния
ГПР би нараснал многократно над допустимата стойност, която е пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ +
10 пункта х 5/. В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР
компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да
може потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при така
7
определените условия за връщането на заетата сума.
С оглед изложеното, настоящия състав приема, че при сключването на
процесния договор, в който е включена таксата за гаранция по договор за
поръчителство- сума която е свързана с допълнителни разходи за потребителя
за заплащането- е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, т.е. налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора по смисъла
на чл. 22 от ЗПК. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.
4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, но в случая не е налице нито една от тези две
хипотези- нищожната клауза на процесния договор за кредит относно
определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на
закона, или че договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ето защо съда приема, че в настоящия
случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочената по- горе клауза от договора обуславя недействителността на
целия договор.
Предвид изложеното съдът счита, че предявения иск, с който се иска
от съда, да обяви за нищожен Договор № ** за предоставяне на
потребителски кредит сключен с „**“ ЕООД се явява основателен и доказан и
следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски. От представеното по делото
преводно нареждане се установява, че пълномощника на ищеца, адв. Д. М. е
платил по сметка на РС- Царево, държава такса за предявения иск в размер на
108,00 лева. Същевременно, процесуалния представител претендира
присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно от представеното по
делото адвокатско пълномощно е, че ищеца е упълномощила адв. М. да го
8
представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ
и съдействие се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално
затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва
да осъди ответника по делото да заплати в полза на адвокат адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 419,00
лева, за процесуалното представителство по уважения иск, както и за сумата
от 108,00 лева, платена държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор № ** за предоставяне
на потребителски кредит, сключен между „**“ ООД, с ЕИК ** и П. К. П.,
ЕГН: **********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на
императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, с ЕИК **, да заплати на адв. Д. М., сумата в
размер на 527,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-
Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9