№ 3270
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
М. Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от М. Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100500924 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20182258 от 08.09.2021 г., постановено по гр. д. № 23501/2019 г. по
описа на СРС, 87 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Г. К. обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и Г.
Г. К. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1292,66 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода м.04.2016
г. до м.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 330,69 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2016 г. до 02.03.2019 г.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Г. Г. К., в която се
излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства, което е
довело до необоснованост на формирания от същия извод за дължимост на претендираните
от ищеца суми. Поддържа, че в производството пред СРС ищецът не е доказал реално
доставена и използвана топлинна енергия за процесния имот. В тази насока посочва, че за
периода м.05.2015 г. -м.04.2016 г. изравнителната сметка е изготвена служебно, като е
начислена топлинна енергия за отопление на максимална мощност. Позовава се на решение
№ 11603 по адм. д. № 13721/2017 г. Поддържа, че за периода 2016 г.-2017 г. ответникът е
заплатил дължимите суми към ответното дружество преди завеждане на исковата молба.
Поддържа, че неправилно е бил осъден да заплати сумата от 1292,66 лв., която сума се
дължи за период извън процесния. По тези съображения моли въззивният съд да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е
1
отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище
по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от „Т.С.“
ЕАД срещу Г. Г. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над
сумата от 1292,66 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. **** за периода м.04.2016 г. до м.12.2017 г., до пълния предявен размер
от 1650,20 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед
възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и
наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на
давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.) „клиенти на
топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
2
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай по делото е представен договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 106, том LXV, дело № 12945/1993 г., по силата на който М. Г.а К.а и Г. И.
К. са дарили на сина си Г. Г. К. (ответник по делото) процесния недвижим имот, като са
запазили правото на ползване до края на живота си по отношение на същия. От представени
по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. и удостоверение за наследници,
изх. № РКС 19-ВК08-781/21.05.2019 г., издадено от район „Красно село“, се установява, че
Г. К. е починал на 21.10.1994 г., а М. К.а на 15.06.2004 г., като е оставила за наследници по
закон В. Г.а К. и Г. Г. К. (ответник). От анализа на така описаните доказателства, се
установява по несъмнен начин факта, че през процесния период ответникът Г. К. е бил
собственик на процесния имот по силата на договор за дарение.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са
приети протокол от проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било
взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
„Т.с.“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор №
2854/12.08.2008 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Т.с.“
ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
етажната собственост, както и договор от 06111.2007 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между
„Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202
ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Вещото
лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани
пет отоплителни тела и съответно пет топлоразпределители, ползва се топла вода и има
един водомер за отчитането й. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в
списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 240 куб. м.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. Вещото лице е посочило, че при извършване на
главния отчет след края на отоплителните сезони 2014 г. - 2015 г., 2016 г. – 2017 г. и 2017 г.
– 2018 г. (при осигурен достъп, съответно на датите 25.04.2015 г., 14.05.2017 г. и 05.05.2018
г.) не е начислявана топлинна енергия, поради нулеви отчети на индивидуалните
разпределители върху отоплителните тела. На определените за отчет на уредите след
приключване на отоплителния сезон 2015 г. – 2016 г. дати не е бил осигурен достъп до
имота на ответника, поради което е начислена служебно топлинна енергия на максимална
мощност за отоплителните тела по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
3
Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.04.2015 г. до м.12.2017 г. възлиза на сумата от 2542,80 лв.,
след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава,
изчислена по изравнителни сметки.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника, че ищецът не е
доказал реално доставена топлинна енергия, тъй като същата е начислена служебно на
основание Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г., която е и обявена за нищожна съгласно решение
№ 11603 по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди.
Служебното начисляване на топлинна енергия представлява изключение от общото правило,
че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение
на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а
механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната
от абоната топлинна енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп,
могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител. След изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва
изравнителната сметка“. В конкретния случай ответникът не се е възползвал от правото да
поиска извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно
начисляване поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести
липсващия реален отчет. Въззивният съд намира за неоснователно и възражението, че в
процесния период недвижимият имот не е обитаван, тъй като ответникът, не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията си.
На следващо място следва да се посочи, че неотносимо за разрешаването на спора по
делото е позоваването на решение № 11603 по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС на
разпоредби от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването и за които
административният съд извършва преценката за съответствие на обжалван подзаконов
нормативен акт с материалния закон. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за
отмяната му, с оглед което и има действие занапред. Процесният период предхожда
постановените съдебни актове, с оглед което тези доводи не следва да бъдат по-подробно
обсъждани.
Неоснователни са и доводите на въззивника относно определеният размер на
непогасената част от вземанията за периода от м.04.2016 г. до м.12.2017 г., тъй като същата
се дължи по изравнителни сметки за отоплителен сезон м.05.2015 г. -м.04.2016 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на
сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
4
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
(равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително“ вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., издаването на
изравнителна сметка и задължението за заплащане на изравнителната сметка в определени
срокове не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната
изискуемост. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно размера на
непогасената част от вземането са правилни и са обосновани.
По отношение основателността на релевираното от ответника възражение за
погасяване на вземане чрез плащане:
От изготвеното и прието в хода на съдебното дирене пред първата инстанция по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като
компетентно изготвено, се установява, че извършеното от абоната плащане на 28.12.2017 г.
(преди завеждане на исковата молба) било осчетоводено от ищеца за погасяване на
задължение за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г., по обща фактура от 31.07.2017 г.
Вещото лице е посочило изрично, че за отоплителен сезон м.05.2017 г. –м.12.2017 г. е
издадена обща фактура от 31.07.2018 г., която не е включена в процесния период и не се
претендира от ищеца. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че
посочената в същото сума от 1650,20 лв. включва неплатени задължения за топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. С
оглед изложеното и като взе предвид представените от ответника разписки за плащания
(л.61-65 от делото), настоящият съдебен състав намира, че дължимата сума за доставена
топлинна енергия възлиза на сумата от 1650,20 лв.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд
за погасяване по давност на процесното вземане за периода от м.04.2015 г. до м.03.2016 г.
включително.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
5
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция
към 12.03.2014 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 (в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал. 2 от Общите
условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение), представлява по
своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
(поканата с) за изпълнение. Тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията,
защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този
смисъл, задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда
вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение – след нейното осъществяване (изготвянето на индивидуалната справка за
отопление и топла вода).
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. Искът е предявен на 24.04.2019 г. Следователно в конкретния случай
давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са
всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 24.04.2016 г. В случая погасени
по давност са вземанията за периода от м. 04. 2015 г. до м.03.2016 г. Въз основа на
вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на основателната
част от иска и с помощта на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, в която е посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия
период, съдът намира, че сумата за непогасената по давност главница за доставена топлинна
енергия възлиза на сумата от 1292,66 лв. Следователно дължимата сума за непогасения по
давност период от м. 05. 2018 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата от 222,29 лв. Следователно
искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен за сумата от 1292,66 лв.,
дължима за периода от м.04.2016 г. до м.12.201г., както правилно е определил
6
първоинстанционният съд.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, въззивният съд приема следното:
За част от исковия период – от м. 04. 2015 г. до м. 04. 2016 г., включително, са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С. " ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, в сила от 12.03.2014 г. Според чл. 32, ал. 1 от същите
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа
на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата-етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребенето количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. Ищецът обаче не представя
доказателство за публикуването на общата фактура за отчетения период м.05.2015 г. до
м.04.2016 г., на интернет страницата си. С оглед последното съдът приема, че без
доказателства в изложения смисъл забава за длъжника в заплащане на установената
главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. не е налице. Предвид изложеното в тази
част решението следва да бъде отменено, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода м.05.2015 г. до м.04.2016 г. да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. В случая според заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за отоплителния период м.05.2016 г. до
м.04.2017 г. (за която е издадена обща фактура от 31.07.2017 г. и която е погасена от
7
ответника чрез плащане преди завеждане на исковата молба) лихвата за забава е в размер на
0,41 лв. По отношение на лихвата за забава върху главницата за отоплителния период
м.05.2017 г. до м.12.2017 г. вещото лице е посочило, че същата не се претендира от
ответното дружество.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 0,41 лв., до която сума искът е
основателен, а за горницата над тази сума до претендираната от 492,90 лв., подлежи на
отхвърляне.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая,
вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. не е
обхваната от погасителната давност. Като взе предвид извършеното от ответника плащане, с
което е погасено задължението по посочената главница, и при прилагане на чл. 162 ГПК
съдът намира, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 0,41 лв.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в
която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата над 0,41 лв. до пълния предявен размер
от 492,90 лв.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за частична
основателност на предявените искове, решението на първоинстанционния съд следва да се
ревизира в частта за разноските. Пред първоинстанционния съд ищецът (въззиваем) е
направил разноски в общ размер на 685,81 лв., от който 85,81 лв. внесена държавна такса,
500 лв. депозит за експертизи и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Съобразно
уважената част от исковите претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца „Т.С.“ ЕАД
има право на разноски в размер на 413,79 лв. Предвид изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за разноските, за сумата над 413,79 лв. до
присъдената от 518,94 лв.
Пред първоинстанционния съд ответникът (въззивник) е направил разноски в размер
на 300 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна
защита и съдействие от 06.07.2020 г. Съобразно отхвърлената част от исковите претенции и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Г. К. има право на разноски в размер на 118,99
лв., или допълнително сумата от 46,01 лв. (над присъдените от първоинстанционния съд
72,98 лв.)
Пред въззивната инстанция ответникът (въззивник) е направил разноски в размер на
300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение и 33,71 лв. заплатена държавна такса.
Ответната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд счита
за неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият има право на разноски в размер на
132,36 лв., съобразно уважената част от въззивната жалба.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК за въззивната инстанция ищецът (въззиваем) има
право на разноски, съразмерно в размер на 30,17 лв. (при определено от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.).
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
8
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20182258 от 08.09.2021 г. по гр. д. № 23501/2019 г. по описа
на СРС, 87 състав, в частта, в която е уважен предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, срещу Г. Г. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. ****, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че Г. Г. К.,
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 0,41лв. до уважения размер от 330,69 лв.,представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от 15.09.2016 г. до 24.03.2019
г., както и в частта за разноските за сумата над 413,79 лв. до присъдената от 518,94 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, срещу Г. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. **** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че Г. Г. К., дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата над 0,41лв. до уважения размер от 330,69 лв., представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от 15.09.2016 г. до 24.03.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20182258 от 08.09.2021 г. по гр. д. № 23501/2019 г. по
описа на СРС, 87 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на Г. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително сумата от 46,01 лв., разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на Г. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 132,36 лв., разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 30,17 лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9