Решение по дело №76/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 40
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20223300600076
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Разград, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223300600076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда № 42/21.12.2021 г., постановена по НЧХД № 585/2021 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимият К. К. К. от гр. Разград е признат за виновен в това, че
на 07.06.2021 год. в гр. Разград е разгласил позорни обстоятелства за пострадалия АЛ. Б. Б.
от с. Осенец, обл. Разград, - престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 3000,00 лева, както и
наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по
радиовъзел гр. Разград.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя А.Б. Б. сумата
2000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на извършеното престъпление, заедно със законната лихва, считано от 07.06.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Подсъдимият К. К. К. е осъден също и да заплати на А.Б. Б. сумата 600.00 лева –
деловодни разноски, и по сметка на Районен съд – Разград сумата 80.00 лева – държавна
такса върху уважения размер на граждански иск.
Против присъдата е постъпила жалба от адв. Д.П. – упълномощен защитник на
подсъдимия К. К. К.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна
както в наказателната, така и в гражданската и част. Според защитника присъдата е
1
постановена при неизяснена фактическа обстановка и обвинението е останало недоказано на
съдебното следствие.
Искането в жалбата е въззивния съд да отмени първоинстанционната присъдата
както в наказателната, така и в гражданската и част, като признае подсъдимия за невиновен
и отхвърли предявения граждански иск.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
В Допълнителни писмени съображения към жалбата, депозирани преди открито
съдебно заседание, се прави анализ на казаните в предаването „Съдебен спор“ по Нова
телевизия на 25.09.2021 г. думи от подсъдимия К., като се твърди, че в тях няма конкретно
отправени твърдения, унизителни за честта и достойнството на тъжителя.
В съдебно заседание въззивникът К. К. К. редовно призован, не се явявава. Същият
се представляват от адв. Юри Йорданов, преупълномощен от адв. Д.П.. Последният
поддържа жалбата на съображенията, изложени в нея, като изтъква, че предпоставките за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия – разгласяването на позорни
обстоятелства, които да са конкретизирани в достатъчна степен и да са обективно съобщени,
в случая не са налице. Предвид на това моли съда да постанови решение, с което да отмени
присъдата на районния съд и да признае подсъдимия за невиновен и съответно да отхвърли
като неоснователен предявения граждански иск.
В съдебно заседание частния тъжител А.Б. не се явява, представлява се от
упълномощен повереник адв. Ж.Ч.. Последният застъпва становище за правилност и
законосъобразност на обжалваната присъда и моли същата да бъде потвърдена от въззивния
съд. Изтъква, че допълнителните съображения към жалбата са свързани единствено със
съдържанието на видеозаписа от предаването „Съдебен спор“ по Нова телевизия, който не
отразява изцяло фактическата обстановка и изречените от подсъдимия инкриминирани
изрази. Същите се установявали по безспорен начин от показанията на разпитаните
свидетели Станкова и Копчева, които точно пресъздавали клеветническите твърдения на
подсъдимия. Същите били неверни и създавали една отрицателна представа за личността на
тъжителя, защото били свързани с неговата професионална дейност.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт поради следните
съображения:
От фактическа страна:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и е
следната:
Подсъдимият К. К. К. е роден на 16.07.1978г. в гр. Разград, живее в същия град.
Същият е неженен, не е осъждан, но с Решение № 148/17.04.2018 г. по НАХД № 199/2018 г.
2
на Районен съд – Разград, влязло в сила на 03.05.2018 г., му е наложено административно
наказание глоба. Няма данни по делото глобата да е платена, поради което и не може да се
счита за реабилитиран за осъждането си по реда на чл.78а НК.
Подсъдимият К.К. бил управител на „ПОЙНТ 78“ ЕООД гр. Разград, което
стопанисвало Пицария „Болярки“ в гр. Разград. В периода от 13.01.2020г. до 16.10.2020г.
тъжителят А.Б. работел в заведението по трудово правоотношение, като „работник кухня“.
Понеже претендирал за неизплатени трудови възнаграждения, трудовото правоотношение
между него и работодателя му било прекратено, като в заповедта за това било посочено, че
се прекратява по взаимно съгласие.
На 07.06.2021 г. в офиса на подсъдимия К. в гр. Разград се провела среща между
подсъдимия и тъжителя в присъствието на екип от Нова телевизия, който искал да заснеме
спора за претендираното от тъжителя Б. неизплатено трудово възнаграждение. Присъствали
и свидетелките М.К. и Д.С., други бивши служителки в хранителното заведение, които също
претендирали за неизплатени възнаграждения. В разговора пред камерата на телевизионния
екип подсъдимият К. заявил, че Али Б. и другите бивши служители били откраднали
хранителни продукти от заведението на висока стойност, Б. го изнудвал за сума от 12000 лв.
Подсъдимият казал още, че Б. бил слагал пластмасови вилици в пиците, както и че се
заканвал пред негова позната, че ще сложи отровни гъби в пиците, за да натрови клиентите.
Впоследствие част от разговора бил показан в предаването „Съдебен спор“ по Нова
телевизия на 25.09.2021 г.
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е извършил изчерпателен и обоснован анализ на
събраните доказателства. Правилно съдът е кредитирал показанията на св. М.К. и Д.С.,
които в по – голямата си част се потвърждават от обективен източник на информация,
какъвто представлява възпроизведения в съдебно заседание видеозапис от предаването
„Съдебен спор“. На практика така изложените фактически обстоятелства не се отричат и от
подсъдимия в обясненията му пред първоинстанционния съд. Отчитайки правдивостта на
показанията на цитираните свидетелки, съдът е дал вяра и на показанията им относно част
от инкриминираните в тъжбата изрази, които не са били излъчени в телевизионното
предаване. Тук е момента да се изтъкне неоснователността на допълнителните съображения
към жалбата, които изцяло са свързанио със съдържанието на видеозаписа от предаването
„Съдебен спор“. Както изрично е отбелязъл първоинстанционния съд, изложената
фактическа обстановка е изградил на база показанията на св. св. М.К. и Д.С., тъй като
видеозаписът от телевизионното предаване разговорът видимо е включен със съкращения, т.
е. не отразява изцяло фактическата обстановка и изречените от подсъдимия инкриминирани
изрази. Доколкото изводите му изцяло съвпадат с тези на въззивния съдебен състав, е
безсмислено същите да се преповтарят.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна първоинстанционния съд е направил
3
законосъобразния извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият К.К. е
осъществил състава на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК - на 07.06.2021 год. в гр. Разград е
разгласил позорни обстоятелства за тъжителя АЛ. Б. Б.. Изпълнителното деяние на клеветата
може да се изрази в две форми – разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на
престъпление. При всяка от тези форми следва да бъдат посочени конкретни явления от
действителността, които да злепоставят съответното лице, да накърняват обществената
оценка за него. В конкретния случай с тъжбата е повдигнато обвинение за разгласяване на
позорни обстоятелства, като „позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно
твърдяни, а не да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието
на пострадалия.“ (Решение № 75 от 12.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3142/2011 г., II н. о.).
Заявеното от подсъдимия К. пред екип на Нова телевизия и в присъствието на тъжителя,
двете свидетелки и други лица (което е видно от записа), а именно че тъжителят е откраднал
хранителни продукти на висока стойност, че е слагал пластмасови предмети в сервираните
ястия, че е заплашвал, че ще сложи отровни гъби в ястията, действително са позорящи
обстоятелства, които злепоставят тъжителя и накърняват обществената оценка за него. Те са
достатъчно конкретизирани по време и място – в периода докато е работел в заведението на
подсъдимия, и е ясно към кого са адресирани, макар към присвояването на хранителни
продукти подсъдимият да е включил освен тъжителя и двете свидетелки. Предвид на това е
несъстоятелно възражението на защитата, че позорни обстоятелства не са конкретизирани в
достатъчна степен. Освен че са позорящи, първия съд обосновано е посочил, че тези
обстоятелства са явно неистински, доколкото не са подкрепени от никакви доказателства. В
тази насока районният съд правилно е заключил, че показанията на св. Г.С. опосредствяват
твърдения на подсъдимия, като свидетелката не твърди, че е очевидец на заплахите на
тъжителя.
От субективна страна деянието е извършено виновно, под форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им. Както вярно е отбелязъл
първоинстанционния съд подсъдимият е бил наясно, че разпространява неверни
обстоятелства за тъжителя, които го позорят, и е целял именно този резултат.
По наказателната отговорност:
Законосъобразно районния съд е приел, че спрямо подсъдимия не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като не е реабилитиран по предходното
си наложено административно наказание по този ред. Като е приел, че подсъдимият не е
лице с висока обществена опасност, първия съд му е наложил наказание глоба в
минималния, определен от закона, размер от 3000 лв и кумулативно предвиденото
наказание обществено порицание. Предвид липсата на съответна жалба от тъжителя е
безпредметно да се обсъжда адекватността на наложеното наказание и дали то изпълнява в
пълен обем целите, предвидени в чл. 36 от НК.
По гражданския иск
Признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 147,
4
ал. 1 от НК предполага не само реализиране на наказателната му отговорност, но и на
гражданската деликтна такава по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
морални вреди се определя от съда по справедливост. В този аспект следва да се отчетат
изживените от пострадалия негативни последици за неговия вътрешен мир от сериозното
засягане на доброто му име в обществото и положителната обществена оценка за личността
му. Клеветническите твърдения са станали достояние на неограничен кръг лица с
излъчването им по телевизията, били са коментирани и в социалните мрежи, като без
съмнение са подкопали авторитета на този млаз човек с нелека житейска съдба и амбиции.
Предвид на това присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в рамките на
справедливия размер, като липсват основания за неговото намаляване.
По разноските.
С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно на подсъдимия са възложени
разноските по делото и е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид
посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 42/21.12.2021 г., постановена по НЧХД №
585/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5