№ 18659
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110137668 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на Д. В. Д. срещу „СККГ АД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане ответника да
плати на ищеца сума в размер на 14 861,23 лв., платена на 11.06.2018 г. на отпаднало
основание – обезсилен изпълнителен лист от 27.03.2017 г. издаден срещу П. Д. Д. въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр .д. №
.... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 67 състав.
Твърди се, че на 11.06.2018 г. /датата на плащане е уточнена в съдебно
заседание, проведено на 19.10.2023 г./ ищцата е превела процесната сума по банкова
сметка на ответника въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 27.03.2017 г.,
който впоследствие е бил обезсилен с влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че
изпълнителния лист е бил присъединен по изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ
Р.А. Сочи се, че през 2017 г. П. Д. – майка на ищцата, е била поканена да плати сумите,
за които е издаден изпълнителния лист. Твърди се, че сумата е преведена от лична
банкова сметка на ищцата на ответника, като основание на превода е посочено
погасяване на дълг на П. Д. – нейната майка, по изпълнително делото от 2017 г.
Поддържа се, че доколкото сумата е платена на отпаднало основание – обезсилен
изпълнителен лист, същата подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно изложеното е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде уважен
изцяло. Претендират се разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е изложено становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Посочено е, че претендираната сума е постъпила в
счетоводството на дружеството на 12.06.2017 г., поради което претендираното взамане
е погасено по давност. Изложени са подробни доводи, че независимо от обезсилването
на процесния изпълнителен лист сумата не е платена без основание, а с нея са
1
погасени изискуеми задължения на П. Д., която е майка на ищцата, по договор за заем
от 01.12.2014 г. Съобразно изложеното е направено искане предявеният осъдителен
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. в посочената
разпоредба са уредени три самостоятелни фактически състава.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало
с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради
пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване
на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, когато е
извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е
отменено по реда на чл. 225, или 231 ГПК, връщането на даденото също се основава
на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и в други подобни случаи.
В конкретния случай че твърди, че сумата е платена от ищеца Д. В. П. на
основание издаден изпълнителен лист от 27.03.2017 г., който е обезсилен с влязло в
сила определение № 18494/11.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 8361/2017 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, т.е. с оглед фактическите
твърдения на ищеца, които са аналогични с дадения пример в цитираното
постановление на Пленума на ВС за хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, настоящият
съдебен състав приема, че правната квалификация на предявения иск следва
определена по горепосочения начин.\
Между страните не е спорно и от представеното платежно нареждане от
11.06.2017 г. /л. 17 от делото/ и изслушано по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че от ищцата Д. П. в полза на ответното
дружество на посочената дата е преведена сума в размер на 14 861,23 лв., с посочено
основание „длъжник П., ЕГН ********** погасява дълг по изпълнително дело от 2017
г.”.
Не е спорно между страните и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.03.2017 г. /л. 6 от делото/ и допуснато
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № .... г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 67-ми състав, в полза на СККГ'' АД е издаден изпълнителен
лист от 27.03.2017 г. срещу П. Д. Д. за следните суми: 7 087,08 евро, представляваща
дължими погасителни вноски за периода 05.03.2016 г. – 05.03.2017 г. по договор за
заем от 01.12.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 21.03.2017 г. до
изплащане на вземането и 1089,62 лв. разноски по делото.
Не е спорно и от представените покана за доброволно изпълнение от 19.04.2017 г.
и разписка за връчването й /л. 7 и л. 8 от делото/ се установява, че на длъжникът П. Д. е
връчена обсъжданата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 21.04.2017 г.
От приложените доказателства се установява и че с влязло в законна сила на
11.07.2017 г. определение № 18494/12.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 8361/2017
г. по описа на Софийски градски съд /л. 12 и сл. от делото/, посоченият изпълнителен
лист е обезсилен.
2
От приложеното удостоверение за раждане от 25.08.1997 г. /л. 54 от делото/ се
установява, че ищцата е дъщеря на длъжника по издадения изпълнителен лист от
27.03.2017 г. – П. Д. Д..
Както е изложено по-горе, представено е платежно нареждане от 11.06.2017 г., с
което се установява, че на посочената дата от ищеца по банкова сметка на ответника е
преведена сума в размер на 14 861,23 лв. с посочено основание „длъжника П., ЕГН
********** погасява на дълг по и.д. от 2017 г.”
Във връзка с начина на осчетоводяване на процесната сума по делото е
изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изгответно, от което се установява, че сума в размер на
процесната е отразена и осчетоводена на 12.06.2017 г. в счетоводството на ответника и
с нея са погасени задължения по Договор за заем от 01.12.2014 г., както следва:
10123,13 лв. – задължения за лихви, и 4 738,10 лв. - задължения за разноски. Посочено
е, че на 01.10.2018 г. е направена счетоводна корекция на счетоводните операции взети
във връзка с постъпилата сума от 12.06.2017г. в размер на 14861,23 лв. и е посочено по
какъв начин са разпределени сумите.
По делото са представени от ответника и писмени доказателства, от които се
установяват непогасени парични задължения на майката на ищцата към 11.06.2017 г. –
датата на установения паричен превод, по посочения договор за заем от 01.12.2014.,
които съдът кредитира като достоверни. По-конкретно, представени са нотариален акт
за учредяване на ипотека върху недвижим имот от 01.12.2024 г. /л. 27 и сл. от делото/,
спогодба от 12.12.2016 г. между ответника и П. Д. /л. 36 и сл. от делото/. Представена е
и молба от П. Д. /л. 44 от делото/, с която прави искане предвид обезсилването на
издадения изпълнителен лист от 27.03.2017 г. с постъпилата при ответника сума на
12.06.20216 г. в размер на 14 861,23 лв. да бъде погасена главницата по договора за
кредит.
При така установените факти съдът намира, че предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен, като съображенията за
това са следните:
В проведеното по делото съдебно заседание на 19.10.2023 г., след изслушване на
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, ищецът е уточнил исковата молба, като е посочил, че твърди, че
претендираната от него сума в размер на 14 861,23 лв. е платена на 11.06.2018 г. /л. 105
от делото/.
В процесния случай от доказателствата по делото не се установява да е
извършено плащане от ищеца по банкова сметка на ответника в претендирания размер
на посочената дата. Съдът намира този факт за достатъчен за отхвърляне на
предявената искова претенция на претендираното основание.
Независимо от изложеното, за пълнота на изложението, съдът намира, че дори да
се твърдеше процесната сума да е платена на 11.06.2017 г., на която дата се установява
действително да е извършен паричен превод в полза на ответника в посочения размер,
исковата претенция отново би била неоснователна.
На първо място, поради факта, че от посоченото основание в платежното
нареждане не се установява по категоричен начин, че сумата е платена именно за
погасяване на вземания по процесния изпълнителен лист – посоченото основание е
„длъжника П., ЕГН ********** погасява на дълг по и.д. от 2017 г.”, т.е. не се
установява сумата да е платена на отпаднало основание - обезсилен изпълнителен
лист.
В тази връзка съдът съобрази, че в исковата молба се твърди, че изпълнителният
3
лист е присъединен по дело по описа на ЧСИ Р.А.от 2016 г., образувано за събиране на
вземания по договора за заем от 01.12.2014 г. Не се твърди и не доказва във връзка с
него да е образувано отделно изпълнително дело от 2017 г. Освен това се установява,
че с преведената сума действително са погасени задължения на майката на ищцата - П.
Д. Д. по Договор за заем от 01.12.2014 г., чиято валидност не е оспорена по делото.
Предвид изложеното, дори исковата претенция да беше предявена с различна
дата, не се установява сумата да е платена именно на основание обезсиления
изпълнителен лист от 27.03.2017 г. по ч. гр .д. № .... г. по описа на 67-ми състав на
Софийски районен съд.
Дори да беше установено, че сумата е платена на т.н. отпаднало основание, по-
конкретно за погасяване на сумите по обезсиления изпълнителен лист, исковата
претенция отново би била неоснователна, по убеждение на настоящия съдебен състав,
поради погасяването й с изтичането на петгодишна погасителна давност от датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който изпълнителният лист е обезсилен – 11.07.2017
г. Датата на влизане в сила на съдебния акт е удостоверена с подписа на съдията-
докладчик, като съдебният акт е постановен и подписан в закрито съдебно заседание на
посочената дата, видно от съдържанието на същия. Във връзка с началния момент на
давността съдът съобрази и разясненията, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, съгласно които при третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на
извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то
съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.
В обобщение, поради изложените съображения, предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника на върне на ищеца
платена на отпаднало основание на 11.06.2018 г. сума в размер на 14 861,23 лв., следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника. От последния се претендират такива в общ размер на 1 421 лв., от които 250
лв. – депозит за вещо лице, и 1 171 лв. – адвокатски хонорар, плащането на които е
доказано по делото. Предвид изложеното и доказаното плащане на претендираните
разноски по делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати същите на ответника.
С оглед изхода на спора искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Д. В. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град ...., срещу СККГ” АД, ЕИК ...., със седалище в град ....., осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на
ищеца сума в размер на 14 861,23 лв., платена на 11.06.2018 г. на отпаднало основание
– обезсилен изпълнителен лист от 27.03.2017 г. издаден срещу П. Д. Д. въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр .д. № .... г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 67 състав, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. В. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град ...., да заплати на СККГ АД, ЕИК ...., със седалище в град ....., сума
в размер на 1 421 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5