Р Е Ш Е Н И Е
№………./20.12.2019г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1559 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 43122/14.06.2019г.
на Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
2, чрез процесуалния й представител юрисконсулт И.И.К, срещу решение № 2130 от
16.05.2019г., постановено по гр.дело № 18343/2017г. на Варненския районен съд,
ХІV-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на М.Б.Б.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди при изпълнение на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Следствения арест - гр. Варна за периода от 03.08.2017г.
до 20.10.2017г., изразяващи се в претърпени болки и страдание в резултат на
неосигуряване на медицински преглед от лекар специалист и на лечение в болнично
заведение, ведно със законната лихва от подаване на молбата – 01.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 2 от ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на
решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила, както и поради необоснованост. Въззивникът намира
за неправилно определена дадената от първоинстанционният съд правна
квалификация на предявения иск, като несъответстваща на изложените в исковата
молба фактически твърдения. Счита, че не е налице противоправно поведение от
страна на служители на Прокуратурата на РБ, както и причинно-следствена връзка
между техните действия и претърпените от въззиваемия неимуществени вреди. В
условията на евентуалност, намира определения размер на присъденото обезщетение
за завишен, като несъотвестващ на претърпените вреди и на съдебната практика.
Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен.
Претендират се и направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
от насрещната страна по жалбата.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемият предявява насрещна въззивна жалба вх. № 483637/02.07.2019г. срещу решение
№ 2130 от 16.05.2019г., постановено по гр.дело № 18343/2017г. на Варненския
районен съд, ХІV-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска му срещу
въззивника за разликата над 8000 лв. до 11500 лв.
В насрещната въззивна жалба е изразено становище за
неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на
материалния закон. Насрещният въззивник намира за неправилно, че при определяне
на размера на обезщетението съдът се е ръководил от икономическите условия към
датата на деликта. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е
депозирала отговор на насрещната жалба, с който се позовава на съдебна практика
досежно критериите за определяне на парично обезщетение и моли за потвърждаване
на решението в обжалваната част.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по искова молба от М.Б.Б. срещу Прокуратурата на Р
България. Излага се, че ищецът от 03.08.2017г. се намира в Следствения арест в
гр. Варна, с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с ДП
№ 1049/2017г. по описа на РПУ – Провадия. Твърди се, че от втората половина на
месец август ищецът е започнал два прави тежки бъбречни кризи, но охраната и
наблюдаващият прокурор не взели мерки за облекчаване на страданията му. Молбата
му за медицински преглед от 13.09.2017г. била отхвърлена с постановление от
08.09.2017г. на прокурор Радева. Ищецът бил принуден да поиска отмяна или
промяна на взетата мярка, която била потвърдена от ВОС, но съдът в мотивите на
акта си указал на Прокуратурата, че следва да бъдат предприети мерки за
лечение. В тази връзка бил прегледан от съдебен медик. Формалния преглед
принудил ищеца да подаде нова молба за промяна на мярката. Същата отново не
била променена, но Апелативният съд – Варна дал указания за осигуряване на
лечение на ищеца. На 20.10.2017г. ищецът бил настанен в Специализираната болница за
активно лечение на лишени от свобода, а на 15.11.2017г. отново бил върнат в
Следствения арест в гр. Варна. Излага се, че в болницата ищецът не е бил
информиран за състоянието му и за провежданото лечение. Сочи се също, че
издадената епикриза от болничното заведение не отразява фактическото
здравословно състояние на ищеца. Предписаното лечение в епикризата не се
изпълнява по отношение на ищеца, след връщането му във Варна, което довело до
ново влошаване на състоянието му. Отправеното искане е за осъждане на
Прокуратурата да заплати на ищеца сумата от 15000 лв., претендирана като
обезщетение за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от
дата на предявяването на иска до окончателното й заплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Намира за недоказан фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, тъй като не се
установява противоправност в действията на Прокуратурата, нито твърдяното от
ищеца бездействие. Твърди се, че последователно и неколкократно е взела мерки
по отношение на здравословното състояние на обвиняемия. Извършен е преглед от специалист от
„Съдебна медицина“ – Варна, изготвена е СМЕ, въпросът дали същата е достатъчна
и дали е изследвано в достатъчна степен здравословното състояние на ищеца е
разгледан от въззивния съд по ВЧНД № 418/2017г. В изпълнение на задълженията на
Прокуратурата по чл.250, ал.4 от ЗИНЗС, на 20.10.2017г. Б. е настанен за
лечение в СБАЛ на лишени от свобода – вътрешно лечение гр.София. Намира, че ако
ищецът е останал недоволен от проведеното му лечение в болничното заведение,
той следва да предяви претенциите си към здравните органи, а не към
Прокуратурата.
С
атакуваното решение № 2130 от 16.05.2019г., постановено по гр.дело №
18343/2017г. на Варненския районен съд, ХІV-ти състав, Прокуратурата на Р
България е осъдена да заплати на М.Б.Б., ЕГН **********, адрес *** сумата 8000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при
изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Следствения арест
- гр. Варна за периода от 03.08.2017г. до 20.10.2017г., изразяващи се в
претърпени болки и страдание в резултат на отказ на ответника да осигури
медицински преглед от лекар-специалист и лечение в болнично заведение, ведно
със законната лихва от подаване на молбата – 01.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 2 от ЗОДОВ, като отхвърля иска за горницата
над 8000 лв. до претендираните 15000 лв., като неоснователен.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са валидни и допустими.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в
предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представеното
постановление № 10330/2017г. от 08.09.2017г. на прокурор при ВОП не е разрешено
извеждането на М.Б.Б. от ОС „ИН“, сектор „Арести“ - гр.Варна за провеждане на
преглед при специалист – уролог в МЦ „Сити клиник“-гр.Варна.
От епикриза се установява,
че на 20.10.2017г. ищецът е предаден за лечение в Специализирана болница за
активно лечение на лишени от свобода, където му е проведено лечение със
спазмолитици и е изписан на 10.11.2017г. с препоръка да остане на терапия със спазмалгони;
но-шпа и увеличен прием на течности.
По делото е представен
документ, изходящ от Клиника по образна диагностика към УМБАЛ „Св.Марина-
Варна“, от който се установява, че по искане на защитника на задържаното лице е
извършена консултация по предоставени медицински документи от д-р Б. Балев. Въз
основа на извършена ехография на коремни органи 344/23.10.2017г., проведена в
затворническа болница София, е направено заключение, че описаните находки
отговарят на бъбречно каменна болест, което е адекватно отразено и от
изследващия лекар в затворническата болница. Описанието „заличена пиелокаликсна
система“ означава наличие на възпалителни промени в левия бъбрек. „Леко
степенна хидронефроза“ на десния бъбрек означава, че има смущения в дренажа на
урината от този бъбрек. Описанието на калцификат простатната жлеза означава
преболедуван простатит.
С протоколно определение №
337 от 17.10.2017г., постановено по в.ч.н.д. № 418 по опис за 2017 г. на
Апелативен съд Варна е потвърдено протоколно определение № 1096 от 11.10.2017г.
по ч.н.д. № 1211/2017г. на ВОС, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека по
отношение на М.Б.Б., обвиняем по ДП № 1049/2017г. на РУ-Провадия при ОД на МВР
– Варна. В мотивите на определението е обсъдено заключението на вещото лице по
назначената СМЕ от ВОС и е намерено, че същото не може да бъде отречено.
Посочено е, че същото насочва вниманието върху необходимостта от лечение на
обвиняемия, което следва да се реализира по реда на чл.250, ал.4 от ЗИНЗС.
С писмо от 22.11.2017г. на
ВОС делото е изискано от ВОП за произнасяне по молбата за изменение на МНО.
С определение от
12.12.2017г. на Апелативен съд Варна, постановено по в.ч.н.д. № 491/2017 г. е
отменено определение на ВОС от 01.12.2017г., с което молбата на Б. за изменение
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е оставена без уважение и
мярката е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, която да се
изпълнява на адрес гр.Варна, ул. „Д-р Железкова“ № 61, ет.8, ап.69. Основния
мотив на съда е влошеното здравословно състояние на обвиняемия и факта, че не е
преглеждан от специалист – уролог.
С постановление на ОП
Варна от 19.12.2017г. определената от съда мярка „домашен арест“ е изменена в
„парична гаранция“, на осн. чл. 199, чл.63, ал.6, вр.чл.61, ал.4 от НПК. В
мотивите е посочено, че мярката е изменена в по-лека с цел осигуряване на
възможност за лечение на обвиняемия Б. в медицинско заведение.
Представени са медицински
документи за извършени изследвания на ищеца през периода 20.12.2017г. -
14.02.2018г.
По делото са събрани и
гласни доказателства посредством разпит на водения от ищеца свидетел Петър Стефков
Николов. Свидетелят излага, че в продължение на четири месеца е бил с ищеца в
една килия в „Следствения арест“ в гр. Варна. Сочи, че като е влязъл в ареста
през месец август 2017г. ищецът е бил с доста добро телосложение. След около 20
дни започнали здравословните проблеми на ищеца с бъбреците и от болки не можел
да спи и да се храни. Видимо отслабнал, уринирал кръв. Ищецът нямал лекарства и
искал да го заведат на лекар, но служителите не му вярвали. Вечер болките се
засилвали и всички в килията не можели да спят, тъй като ищецът в просъница
стенел. След време закарали ищеца в „Спешния кабинет“, където лекарите му
казали, че трябва да постъпи в болница, но отново никой от служителите не му е
обърнал внимание. Майката на ищеца му носила болкоуспокояващи хапчета, от които
вечер пиел двойна доза, за да може да поспи. Ищецът отслабнал с 15-20 кг., изхвърлил
камък 1см. в една чашка. Не излизал с останалите и не можел да се храни от
болки. Охраната на ареста е била запозната със състоянието на ищеца, както и че
преди това е имал проблеми и е лежал в болница заради камъни в бъбреците.
Според свидетеля, прокурорът е бил уведомен за състоянието му, но е отказал да
се изпрати М. при специалиста - уролог, който преди това му разбивал с лазер
камъните в бъбреците.
От заключението на вещите
лица по проведената комплексна съдебно – медицинска експертиза се установява,
че при проведения клиничен преглед от специалист-нефролог през м.декември
2018г. не са установени данни за наличие на конкременти, песъчинки,
възпалителни изменения на бъбречния паренхим, не се установяват данни за
хидронефроза. От приложената по делото медицинска документация вещите лица са
установили, че през месец октомври 2017г. на ищеца е проведено лечение във
Вътрешно отделение в СБАЛЛС, при което са установени данни за микролитиаза
/песъчинки/ в десен бъбрек и единичен конкремент в ляв бъбрек и е проведено
консервативно лечение със спазмолитици и оводняване. При проведения консулт със
специалист образна диагностика е отразена диагноза бъбречнокаменна болест с
лекостепенна хидронефроза. Според експертите, при наличие на остро възникнала
бъбречна криза /колика/ пациентът следва да бъде приет в кабинет, където да се
започне лечението на коликата чрез коктейл от спазмолитици и нестероидни
противовъзпалителни средства. При продължаващи и неповлияващи се оплаквания,
при наличие на данни за стоп в отделянето на урината и развитие на
хидронефроза, пациентът следва да се хоспитализира и да се продължи започнатото
лечение. В медицинските документи няма данни за възникнали усложнения от
наличната двустранна бъбречнокаменна болест, в смисъл на хидронефроза. В
съдебно заседание вещите лица уточняват, че бъбречната колика е болезнена за
пациента и чувството за болезнеността е индивидуално. При всяко едно отделяне
от бъбречно-отделителната система на песъчинки или на бъбречни камъни, организмът
реагира по различен начин. Сочат, че адекватното лечение на пациента при
наличие на остро възникнало бъбречно заболяване като „бъбречна колика“, като
симптом на бъбречно-каменната болест, е с вливане на обезболяващи, спазмолитици
и отводняване на организма с цел отделяне на конкременти. Оперативно лечение
при такива заболявания настъпва единствено когато образуваните камъни в бъбрека
са отливачни, водят до запушване на отделянето на урина от бъбрека, водят до
„хидронефроза“ и то в тежки степени, като от
една страна трябва да се преодолее „болковия синдром“, а от друга страна
това състояние е опасно за живота на
пациента. Когато има често образуване на камъни и то със сериозни размери, те
са различни видове камъните, които се образуват в бъбрека. Когато се появят
тези симптоми трябва да се окаже помощ бързо с цел да се овладее болковия
синдром. Опасно за здравето на пациента е когато има запушване на изходящата
част на бъбрека на уретера, което води до „тежка хидронефроза“. В тези случаи следва
да се проведе спазмолитична терапия три - четири дни и ако болката не отшуми,
тогава пациентът трябва се хоспитализира.
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Реализирането на
отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконни актове или
действия на нейните органи и длъжностни лица е по специалния Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Трайната съдебната практика приема,
че когато не са налице хипотезите на специалния закон, то отговорността за
вреди се реализира по реда на общия закон.
В случая ищецът основава
искането за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от отказ за лечение
по време на престоя му в Следствения арест в гр. Варна, като се позовава на
директната норма на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи /КЗПЧОС/. Липсват твърдения, които да могат да бъдат поведени
под която и да е хипотеза на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, настоящата
инстанция приема, че предявеният иск намира правната си квалификация по чл.49
вр. чл.45 от ЗЗД.
Изпълнението на
наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и
правното положение на лицата, задържани под стража по реда на НПК, се урежда от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. В
специалния закон, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010г., издадена от министъра
на здравеопазването и министъра на правосъдието, е уредено медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка. Условията в ареста по време на
изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, включително и спазването
на ЗИНЗС в частта му относно осигуряване на лишените от свобода на достъп до
медицинско обслужване, са под контрола на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, административно подчинена на Министерство на правосъдието.
В чл. 250 от ЗИНЗС е
предвиден редът за преместване на обвиняемите и подсъдимите от един
затвор/арест в друг, като съгласно ал. 2 и 3 на разпоредбата незабавно
настаняване в лечебно заведение, съответно – изпращането в лечебно заведение,
може да се извърши както със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – при условията на незабавност, така и с разпореждане на
съответния прокурор – без да е налице незабавност, като и в двата случая това
става по предложение на началника на затвора или на ареста. Мотивирането на
предложението се извършва от съответния медицински специалист /ал. 5/. Анализът
на посочената нормативна уредба обуславя извода, че дори когато в правомощие на
прокурора е да настани обвиняем и подсъдим в медицинско заведение, инициативата
за това не изхожда от последния, нито се съобразява неговата лична преценка за
необходимостта за това.
По изложените съображения
съдът намира, че Прокуратурата не е материалноправно легитимирана да отговаря
по предявения от ищеца иск, което обуславя неговата неоснователност. Материално
легитимиран да отговаря за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на органите по изпълнение на наказанията и задържане с мярка за
неотклонение задържане под стража е Министерство на правосъдието, на чието
административно подчинение е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Съгласно т. 8 на Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19.05.2015 г. на ВКС
и ВАС, делата по искове за вреди от техните актове, действия и бездействия са
подсъдни на административните съдилища. Според задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателното постановление, в съдебната практика няма противоречие в
схващането, че в случаите, когато органите по изпълнение на наказанията
упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те
извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда
на чл. 1 от ЗОДОВ. Тази дейност е свързана с упражняване на държавна принуда
във връзка с изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение
на наказанията, каквито са главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, началниците на затвори и поправителни домове, началниците на
Областните служби „Изпълнение на наказанията“, началниците на пробационните
служби и арестите, по своя характер са административни органи. Те функционално
принадлежат към системата на изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага
правоприлагащи, контролни и санкционни в определени случаи правомощия във
връзка с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила
съдебни актове.
Дори и да се приеме, че
Прокуратурата е материално легитимирана да отговаря за вреди, доколкото същата упражнява
надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията /чл.5, ал.1 от ЗИНЗС/,
то предявеният иск отново се явява неоснователен.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се установява ищецът да е бил подлаган на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, по смисъла на
чл.3 от КЗПЧОС, при неговия престой в Следствения арест в гр. Варна. Напротив,
от свидетелските показания се установява, че ищецът е пиел болкоуспокояващи,
воден е на преглед в Спешна помощ, както и че в ареста има лекар. От
показанията на свидетеля не се установява периода, през който лекарят е бил
отпуск. Дори същият да съвпада с процесния период, не би могло да се приеме, че
Прокуратурата следва да отговаря за неизпълнение на вменените задължения на
административния орган по организацията и контрола на медицинското обслужване в
ареста, както и че същата е била уведомена за липсата на медицинско обслужване.
Не се установява служители на ответната страна с действия или бездействия да са
причинили вреди на ищеца. Действително, с постановление от 08.09.2017г.
Прокуратурата е отказала да даде разрешение за извеждане на ищеца за провеждане
на преглед при лекар специалист. Този отказ е мотивиран с липсата на достатъчно
данни за необходимост на искания преглед. Посочено е, че не са постъпвали
сигнали за оплаквания от обвиняемия, които да ангажират администрацията на
ареста да изпълни дадените й правомощия. Прокуратурата няма задължение или
правомощие да преценя здравословното състояние на обвиняемия, необходимостта от
лечение или неговото провеждане, които въпроси са от компетентността на
медицинските специалисти и при липсата на дадено становище от съответния
специалист е отказала извеждането на обвиняемия. В този случай противоправното
бездействие не е на съответния магистрат, а на лицата, натоварени от закона с
иницииране по установения нормативен ред преместването на обвиняем в лечебно
заведение. В тази връзка е и установеното от косвените доказателства /протокол
№ 337 от 17.10.2017г. по ВЧНД № 418/2017г. по описа на Апелативен съд – Варна/,
че ищецът е прегледан от съдебен медик, който е дал заключение за
здравословното състояние на лицето и за необходимостта от лечение на
обвиняемия. Това становище е довело до настаняването на ищеца на 20.10.2017г.
за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода,
където му е проведено лечение и е изписан на 10.11.2017г. с препоръчена терапия.
Така установеното от
фактическа и правна страна обуславя извод за неоснователност на предявения иск
с правно основание чл. 49 от ЗЗД против Прокуратура на Република България,
поради липса на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на
търсената гаранционно-обезпечителна отговорност. Не се установява да е налице противоправно
бездействие на прокуратурата, чийто служител да е имал задължение да контролира
осъществяването и качеството на медицинската дейност на медицинските
специалисти към ареста, не се установява ищецът да е бил неправомерно възпрепятстван
от наблюдаващия прокурор да осъществи правото си на достъп до необходимите му
медицински специалисти в разумен срок. Установява се, че ищецът е бил с влошено
здравословното състояние през исковия период, в резултат на негово регистрирано
заболяване /бъбречнокаменна болест/ и получена бъбречна колика, но не се
установява това да е в причинна връзка с действия или бездействия на служители
и длъжностни лица от Прокуратурата на Република България.
Предвид несъвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено в осъдителната
част, включително и в частта за разноски.
Съобразно отправеното искане и на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивната
страна сторените разноски пред двете инстанции в размер на по 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
2130 от 16.05.2019г., постановено по гр.дело № 18343/2017г. на Варненския
районен съд, ХІV-ти състав, в частта, с която Прокуратурата на Република
България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 е осъдена да заплати на М.Б.Б.,
ЕГН **********, адрес *** сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди при изпълнение на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Следствения арест - гр. Варна за периода от 03.08.2017г.
до 20.10.2017г., изразяващи се в претърпени болки и страдание в резултат на
неосигуряване на медицински преглед от лекар специалист и на лечение в болнично
заведение, ведно със законната лихва от подаване на молбата – 01.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, включително и в частта за разноски,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от М.Б.Б., ЕГН **********,
адрес *** срещу Прокуратурата
на Р България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за заплащане на сумата
от 8000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди при
изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Следствения арест
- гр. Варна за периода от 03.08.2017г. до 20.10.2017г., изразяващи се в
претърпени болки и страдание в резултат на неосигуряване на медицински преглед
от лекар специалист и на лечение в болнично заведение.
ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Прокуратурата
на Р България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от 200 лв.
/двеста лева/, представляваща направените съдебно деловодни разноски пред двете
инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Николай Георгиев Кондов, ЕГН ********** от гр.
Варна, със съд. адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна, с
адм. адрес гр. Варна, ул. „Калоян“ № 2 сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/, представляваща направените съдебно деловодни разноски пред двете
инстанции, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението в отхвърлителната му част е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: