№ 97
гр. Варна, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000740 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Д., ЕГН **********, Варна,
чрез адв.А. Д. от ВАК, срещу решение №430/11.10.2022г., постановено по
т.дело №91/2022г. по описа на Окръжен съд –Варна, с което съдът е уважил
предявените от И. Д. съединени осъдителни искове срещу ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, понесени от ищеца в качеството му на син на починалата
при ПТП на 17.05.2018г. С. Н. Д.А, което произшествие е настъпило на
кръстовище на ул.Подвис и бул.Хр.Смирненски в гр.Варна, причинено
виновно, при независимо съпричиняване от К. Ж., при управление на
л.а.Фолксваген Пасат, рег.№А 9102 КВ и от М. З., при управление на
л.а.Тойота Корола, рег.№В 9603 КК, при твърдения за предявяване на
исковете по отношение застрахователя на ГО на деликвента К. Ж..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за
неимуществени вреди до размера от 70 000 лева като отхвърлил за разликата
до предявените 220 000 лева. /за разликата от 150 000 лева/ Претенцията за
законна лихва върху главницата е уважена от датата на уведомяване на
застрахователя 29.01.2020г., а не съобразно претенцията на ищеца – от датата
на ПТП на 17.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението. В тази
част съдът констатира, че не е налице произнасяне на съда с отхвърлителен
диспозитив /досежно лихвата/, но в първата инстанция е допуснато изменение
1
на този иск с начална дата, считано от предявяване на застрахователната
претенция. Поради изложеното не е налице непълнота на постановеното
обжалвано решение.
В жалбата се правят оплаквания по приложението на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД и определеното от съда справедливо обезщетение за
неимуществени вреди като несъответно на възприетите в практиката
критерии и размери на обезвреда при смърт на родител. Претендира се
отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълния
размер от 220 000 лева, ведно с присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение на главницата за периода от датата на ПТП до окончателното
изплащане. /в тази част жалбата не е съобразена с извършеното от страната
изменение на началната дата на претенцията за мораторни лихви/
Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна
ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез ю.к.Иво Димитров, за
неоснователност на жалбата. Претендира се отхвърляне на жалбата на
пострадалия ведно с присъждане на сторените от застрахователя разноски във
въззивното производство.
Предмет на производството е и постъпила въззивна жалба от ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, срещу решението на
ВОС по т.дело №91/2022г. на ВОС, в частта, в която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 60 000 лева до
уважения размер от 70 000 лева като съдът следва да отчете заплатените
извънсъдебно преди процеса 60 000 лева. Считат, че със сумата от общо
120 000 лева /изплатени и съдебно присъдени/ се постига целта на закона за
справедлив размер на обезщетение. Поради това обжалваемият интерес е
концентриран до разликата от 10 000 лева. Претендират се и сторените
разноски за производството.
В срока за отговор е постъпило становище на И. Д., чрез адв.А. Д., за
неоснователност на жалбата. Претендира се решение в смисъла на подадената
от страната въззивна жалба, съотв. неоснователност на жалбата на
застрахователя.
Констатираната липса на отхвърлителен диспозитив по отношение на
законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2018г. до уведомяване на
застрахователя на 29.01.2020г. не се дължи на пропуск на съда, тъй като с
допълнителна искова молба, отразена в доклада на съда по чл.374 ГПК,
ищецът е поддържал претенцията за лихва именно от 29.01.2020г. /вж.л.59 по
делото/, в който смисъл е поискал изменение на този иск. По този начин е
била докладвана исковата претенция.
В съдебно заседание пред въззивния съд застрахователят поддържа
жалбата в писмена молба от 28.02.23г. и претендира разноски.
Третото лице помагач на ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД,
представлявано от адв.М.Г., оспорва жалбата на ищеца и счита жалбата на
2
застрахователя за основателна. Моли за потвърждаване на решението.
Ищецът, също въззивник, представляван от адв.Д., поддържа жалбата и
претендира неоснователност на въззивната жалба на ДЗИ Общо застраховане
АД. Претендира разноските за производството.
Съдът, въз основа на правомощията си на въззивна инстанция,
съобразно приетите доказателства, въведените в предмета твърдения и
възражения на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството е било образувано по искова молба на И. Д. Д. чрез
адв.Д. срещу ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, с искане за осъждане на
ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени негативни психични преживявания и състояние на емоционален
стрес вследствие смъртта на майката на ищеца С. Н. Д.а, настъпила при ПТП
на 17.05.2018г., причинено от водача на л.а.Фолксваген Пасат с рег.№А 9102
КВ – К. Г. Ж. при независимо съпричиняване с водача на л.а.Тойота Корола -
М. З., ведно с лихвата, считано от 17.05.2018г. до окончателното изплащане
както и сумата от 1 583 лева, представляващи разходи за погребение на
починалата С. Д.а, ведно с лихвата от 28.05.2018г. до изплащане на
задължението.
Твърди се, че на 17.05.2018г. в гр.Варна, на ул.Подвис и
бул.Хр.Смирненски е реализирано ПТП между два автомобила л.а.Тойота
Корола с ДК№В 9603 КК, л.а. Фолксваген Пасат с ДК №А 9102 КВ и
пешеходката С. Д.а, при което е причинена смъртта на последната. Твърди се,
че същата е била на тротоара пред пешеходна пътека на кръстовището като
смъртта е настъпила от непосредствено съприкосновение с л.а.Фолксваген
пасат, управляван от К. Ж.. По отношение на двамата водачи К. Ж. и М. З. е
налице влязла в сила присъда по НОХД №1463/2018г. по описа на ОС -
Варна, с която и двамата са осъдени за причиняване на процесното ПТП и
смъртта на С. Д.а.
Ищецът твърди, че в резултат от смъртта на майка си претърпял
огромна душевна болка и страдание. Твърди, че тъй като майка му го
отгледала сама, двамата били силно привързани един към друг, ежедневно си
помагали и допитвали по различни въпроси. Стресът от внезапната и нелепа
загуба на майка му причинила на ищеца изключително страдание. Ищецът
твърди, че мъката му е още по-изразена от това, че майка му не могла да види
първородната си внучка - към датата на ПТП съпругата на ищеца била
бременна и очаквали първото си дете. Страданието му продължавало и към
момента, тъй като С. липсвала на цялото семейство.
Твърди се отправено до застрахователя заявление, въз основа на което
застрахователят определил и превел на пострадалия сумата от 60 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди. Предявеният иск е израз на
несъгласието на ищеца с определеното обезщетение, което счита че не
съответства на действително претърпените вреди.
3
Ищецът се позовава на обективните предели на влязлата в сила присъда
спрямо деликвента К. Г.Ж. като твърди, че са налице всички елементи,
ангажиращи договорната отговорност на ответното дружество. Претендира
сумата от 220 000 лева обезщетение за неимуществени вреди както и
разходите, сторени за погребението на пострадалото лице, ведно с лихвите от
17.05.2018г. В частта за лихвите претенцията е била изменена с
допълнителната искова молба като същите се претендират с друга начална
дата, а именно от 29.01.2020г./датата на предявяване на застрахователната
претенция/.
С отговора на исковата молба застрахователят оспорва основателността
на претенцията за неимуществени вреди за сумата над изплатените 60 000
лева като релевира довод за независимо съпричиняване на ПТП и от друго
лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при друг застраховател
ЗД Бул Инс АД. Поради това се претендира привличане като трето лице -
помагач на другия застраховател, който също отговаря въз основа на
правоотношението по имуществената застраховка спрямо другия участващ в
ПТП водач – М. З.. Твърди се, че в изплатеното обезщетение са включени и
сумите за имуществени вреди, които по същество не се оспорват. Оспорва се
иска за обезщетение за забавено изпълнение, считано от датата на деликта.
Прави се възражение за погасяване по давност на тази претенция съгласно
чл.111, ал.3 ЗЗД.
С определение от 10.06.2022г. съдът е конституирал като трето лице
помагач на ответното дружество ЗД Бул Инс АД.
С писмено становище третото лице оспорва основателността на иска
единствено досежно предявения размер като твърди, че претенцията не е
съобразена с принципа, заложен в чл.52 ЗЗД и постановената съдебна
практика като се явява силно завишена.
При преценка допустимостта на настоящото производство съдът
констатира, че жалбите са депозирани в срок и отговарят на изискванията на
чл.262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Не се правят нови
доказателствени искания. В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение
правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението се обжалва частично, за сумата над 60 000 лева, съответно
до отхвърлената част над 70 000 лева до 220 000 лева, а от застрахователя – за
разликата над 60 000 лева до уважените 70 000 лева. Основното оплакване на
страните е, че съдът не е съобразил принципа за справедливо обезщетяване на
неимуществените вреди като е определил несъответен на него размер на
паричния еквивалент на вредите.
Страните не оспорват настъпването на вредите по описания в исковата
молба начин при съответния механизъм на ПТП, вината на двамата водачи
4
при условията на независимо съпричиняване, причинно-следствената връзка
на настъпилата смърт на С. Н. Д.а, починала на място. Релевантните за
деликта факти са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила
присъда по НОХД 1463/2018г. на ВОС, НО. Съгласно чл.300 ГПК,
постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Не се оспорва родствената връзка на ищеца с починалото при ПТП
лице. Не се спори, че на ищеца е била изплатена сумата от 60 000 лева
обезщетение, с преводно нареждане от 19.05.2020г., преди настоящия процес.
Не се спори, че отговорността на двамата застрахователи е при
независимо съпричиняване на вредите, поради което отговарят солидарно и
увреденият може да насочи иска си спрямо който и да е от тях по арг.на чл.53
ЗЗД.
Към датата на ПТП ищецът е бил на 31 години, а неговата майка на 66
години. И. имал само един преживял родител – неговата майка, тъй като баща
му починал отдавна, преди 15 години. Бил в изключително близки отношения
с майка си. И двамата, водени от ищеца свидетели сочат, че починалата С.
била здрав, жизнен, активен човек и независим човек като настъпилата смърт
била неочаквана и разтърсваща за всички. И. преживял много тежко тази
загуба – първо, защото загубил единствения си родител и второ, защото със
съпругата си очаквали първото си дете /св.М. била бременна в четвърти месец
към датата на ПТП/, първото внуче на починалата. В деня на ПТП щели да
научат пола на детето си. В този период от живота си ищецът усетил още по-
осезаемо липсата на своята майка. Нещо повече, преживяното страдание и
мъка се отразили на работата му като музикант във флотски оркестър и
учител по обой в музикално училище. Независимо от преживяната лична
трагедия се налагало да продължи работата си, а тя не била съвместима с
емоционалното му състояние. Това му причинявало допълнително душевно
страдание.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1 от
21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. С ППВС № 4/1961г. кръгът на
правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия, а с
последващите постановления и тълкувателни актове, е допуснато
разширяване на правоимащите при доказване на понесени изключителни
5
вреди. В този смисъл ищецът е материално легитимиран да търси
обезщетение по реда на чл.432 КЗ и чл.493 КЗ от смъртта на своята майка.
След преценка съвкупността от доказателства съдът намира, че се
установяват действително понесени от И. Д. неимуществени вреди от смъртта
на неговата майка С. Д.а. Действително, тези вреди са житейски
предполагаеми като без значение възрастта на ищеца, смъртта на майката е
изключително травмиращо и драматично събитие. От изслушаната съдебно-
психиатрична експертиза /л.93/, неоспорена от страните се установява, че
ищецът преживял много тежко смъртта на С. Д.а – „плачел като магаре почти
цяла година“, не можел да я прежали, липсвала му ежедневно. Не можел да
преработи факта, че майка му я няма, тъй като загубата и не била свързана със
заболяване, а настъпила внезапно и шокиращо. Самият той по травмиращ
начин научил за инцидента като непосредствено след него минал с
автомобила си покрай мястото на произшествието и научил за катастрофата.
В резултат на преживяната загуба И. развил реакция на скръб или траурна
реакция. Дълго време след смъртта на С. в настроението му доминирали
тревожност и депресивност, независимо от предстоящото светло събитие в
личен план -бащинството. Към момента на изготвяне на експертизата, вещото
лице сочи, че реакцията на скръб е във фаза на приемане на случилото се. Не
се установяват психични нарушения и личностни промени у ищеца; не се
налага медикаментозно лечение. Според експерта, подкрепата на близките е
от съществено значение за преодоляване на това стресогенно събитие и
ищецът разполага с тази поддържаща среда.
Според св.М., смъртта на С. е променила И. – и досега същият има
затруднения при вземане на решения, продължавал да тъгува за майка си, а
свидетелят Д. сочи, че скръбта на И. е голяма, постоянно ходи на гробищата и
тъжи за своята майка. Тя му е била опора и морална подкрепа в живота.
Загубата ѝ е тежка за цялото семейство.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
безспорно е приложим предвиденият в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо
обезщетяване на вредите. При приложение на този законоустановен принцип
въззивният съд следва да отчете обема на всички претърпени от ищеца вреди,
техния вид, интензитет и продължителност както и последиците им за
неимуществената сфера на пострадалия. Съгласно ППВС 4/1968г. и чл.51
ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното
увреждане. Поради това, съдът следва да определи конкретен размер на
обезщетението въз основа на всички релевантни обстоятелства. Като паричен
еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение на
неимуществените вреди изисква най-после съобразяване на конкретните
икономически условия към правнорелевантния момент, чийто обективен
белег са и лимитите на застраховане, предвидено в чл.492 КЗ. Последните
бележат тенденция към увеличаване на размерите. При прилагане на
критериите по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетение за неимуществени вреди,
6
нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя, макар
и да не са пряк израз на принципа на справедливост, следва да бъдат взети
предвид при отчитане на конкретните икономически условия, в които
възниква нуждата от обезвреда. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие ППВС № 4/23.12.1968г. То е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера. Както е посочено и в обобщаващото съдебната практика на ВКС,
Определение № 53 от 4.02.2020г. на ВКС по т.д.№862/2019г., II т.о., ТК, за да
се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от
деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални
преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното
решение. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетението от причинена в резултат на деликт смърт е
обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
При отчитане на всички обсъдени по-горе факти и обстоятелства, съдът
намира, че първоинстанционният съд е определил адекватен и справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди като е отчел и заплатените
преди предявяване на иска от застрахователя 60 000 лева. Искът е предявен с
признание за извършеното извънсъдебно плащане, в условията на чл.498, ал.3
КЗ, при несъгласие с определения размер на обезщетението.
Загубата на единствен родител, майка, без значение възрастта на ищеца,
е силно стресогенно и драматично събитие в живота. От значение за размера
на обезщетението, освен търпените вреди - преживяната болка и страдание на
ищеца, от значение е и шокиращия, неочакван характер на настъпилата при
ПТП смърт. Тя е настъпила в етап от живота на ищеца на радостно очакване
от споделяне на първото бащинство с най-близкия човек, неговата майка.
Показанията на водените свидетели разкриват обичайните топли и близки
взаимоотношения между увредения и пострадалата. Понастоящем, скръбта на
ищеца е преработена в тъга, но и в приемане на обстоятелствата такива,
каквито са.
Съдът отчита обстоятелството, че трагичното събитие е настъпило в
момент, в който ищецът е в зряла възраст, сам има изградено семейство,
живее самостоятелно от своята майка /макар близо един до друг/, не са били
зависими един от друг нито финансово, нито по други причини, поддържали
са традиционните за този вид родствена връзка, близки отношения.
7
Събраните доказателства не сочат на друго основание за завишаване на
определеното от първата инстанция обезщетение извън фактическата
родствена връзка с починалото лице, съответно обусловените от смъртта на
това лице характерни за нашето общество чувства, състояния и преживявания
на ищеца. Не са налице и основания за промяна в посока намаляване на
присъденото обезщетение, тъй като загубата за ищеца е безвъзвратна. Съдът
отчита и постановена в подобни случаи съдебна практика, при която
определените размери на обезщетенията варират в обичайни граници от
70 000 до 150 000 лева./вж.решения по т.дело №14/2023г. на БАС, по т.дело
№650/2021г. на ПАС, по т.дело №904/2021г. на ПАС, по гр.дело №357/2022г.
на ВнАС и др./ При определяне на обезщетението съдът е отчел, както и
настоящата инстанция, заплатените преди предявяване на иска от
застрахователя 60 000 лева, които не се твърди да са част от предявената
претенция.
Дължат се присъдените с първоинстанционното решение лихви,
считано от заявяване на застрахователната претенция, в какъвто смисъл е
окончателната воля на ищеца.
Като извод от това, съдът намира, че и двете въззивни жалби се явяват
неоснователни. Поради достигане до идентични правни изводи, решението на
ВОС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
Ищецът е лице освободено от такси и разноски за производството
съгласно чл.83, т.4 ГПК. Съобразно представен списък на разноските по чл.80
ГПК, ищецът претендира разноски от общо 1800 лева за адв.възнаграждение.
Поради неоснователност на жалбата му, но същевременно защита и по
насрещна неоснователна въззивна жалба, дължимото възнаграждение следва
да бъде изчислено съобразно материалния интерес по жалбата на
застрахователя, на основание чл.78 ГПК. По делото е представен и договор за
правна помощ и съдействие. На страната се следват разноски до размера от
257 лева. Същевременно, с оглед обстоятелството, че жалбата на ищеца е
неоснователна, разноски съобразно интереса по същата, се следват и на
застрахователя съобразно представен списък, инкорпориран в становище на
л.52 по делото. Ищецът дължи единствено пропорционална на отхвърлената
част от своята жалба, част от сторените от насрещната страна разноски за
ю.к. възнаграждение, определено по реда на НПП /чл.25а от същата/ в размер
на 102 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК. В изчислението не е включена
заплатената от ответника държавна такса по жалбата, тъй като ищецът е
освободен от държавна такси съгласно чл.83, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №430/11.10.2022г., постановено по т.дело
8
№91/2022г. по описа на ВОС, ТО, в обжалваните части, в които: съдът е
осъдил ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, да
заплати на И. Д. Д., ЕГН **********, Варна, обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 60 000 лева до присъдените 70 000 лева, претърпени от
ищеца вреди от смъртта на неговата майка С. Н. Д.а, настъпила при ПТП на
17.05.2018г. в гр.Варна, ведно със законната лихва от 29.01.20г. /подаване на
застрахователната претенция/ до окончателното изплащане както и в частта, в
която е отхвърлен иска на И. Д. Д., ЕГН **********, Варна, срещу ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, за разликата над
70 000 лева до претендираните 220 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца от същото застрахователно
събитие, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
задължението.
В останалата осъдителна част, до размера от 60 000 лева решението на
ВОС е влязло в сила.
ОСЪЖДА ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София,
да заплати на И. Д. Д., ЕГН ********** сторените във въззивното
производство разноски за адв.възнаграждение до размера на 257 лева, на
осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, съразмерно на отхвърлената
жалба част от ю.к.възнаграждение в размер на 102 лева, на основание чл.78
ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника - ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9