Определение по дело №5262/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260702
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 14 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20201720105262
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                           № 260702 / 23.10.2020г.

 

гр. П., 23.10.2020 г.

 

Районен съд П., ГО, I състав, в закрито съдебно заседание в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното съдия Колев гр.дело № 5262/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ВиК“ ООД срещу К.Я., И.Я., М.Я., З.И. и И.И. с която се моли съдът да приеме за установено, че ответниците му дължат разделно при квоти по 1/9 К.Я., И.Я. и М.Я., и по 1/3 З.И. и И.И. от сумата в общ размер на 3347,94 лева (главница) за доставена, отведена и пречистена питейна вода в периода от 28.02.2009 г. до 30.07.2019 г в жилище с адрес – гр. П., ул. „***, както и законна лихва в общ размер на 569,38 лева за периода от 14.05.2009 г. до 07.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2625/2020 г. по описа на Районен съд П..

След извършена служебна проверка в рамките на исковото производство се установи, че издадената заповед по ч.гр.д. № 2625/2020. по описа на Районен съд П. е връчена на К.Я. лично на 21.07.2020 г., който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК на 24.08.2020 г.; на И.И. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване на уведомление на 09.09.2020 г.; на И.Я. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване на уведомление на 09.09.2020 г.; на М.Я. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване на уведомление на 13.10.2020 г., а по отношение на З.И. липсват данни за датата на залепване на уведомление, като удостовереното от връчителя, че лице, което е негова съпруга, но е отказало да приеме призовката и да се представи, не може да се счете за връчване при отказ.

С оглед на изложените факти и предвид служебното задължение на съда да следи за допустимостта на предявените искове (наличието на абсолютни положителни и липсата на абсолютни отрицателни процесуални предпоставки) през цялото производство, настоящият състав приема, че производството по делото следва да се прекрати. Това е така, защото възражението по чл. 414 ГПК, подадено от К.Я. е просрочено (срокът е изтекъл на 21.08.2020 - петък), поради което заповедта спрямо него е влязла в сила по арг. от чл. 416 ГПК и исковете срещу него са процесуално недопустими породи липса на интерес.

Независимо от указанията на съда, делото е било и е на разположение на заявителя и същият е могъл да се уведоми за неподаване в срок на възражение от К.Я.. Характерът на иска за съществуване на вземането, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от закона - да се установи вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което при вече влязла в сила заповед за изпълнение, за ищецът не е налице интерес от воденето на установителен иск, единствената цел на който е да стабилизира ефекта на заповедта за изпълнение.

По отношение на  И.И. и И.Я. исковете са преждевременно предявени, тъй като по правилото на чл. 47, ал. 5 ГПК фикцията за връчване настъпва с изтичане на двуседмичен срок, започнал да тече на 09.09.2020 г. или книжа се считат за връчени на 23.09.2020 г., от който момент започва да тече срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, изтичащ на днешния ден – 23.10.2020 г.

По същите съображения преждевременно са предявени и исковете срещу М.Я., на която е залепено на 13.10.2020 г., а по отношение на З.И., както бе посочено - липсват данни за датата на залепване на уведомление.

При тези обективни данни и правен извод, производството по делото следва да бъде прекратено.

При влизане в сила на определението, делото да се върне на заповедния съд, който следва в рамките на своята компетентност да прецени срочността на подаденото възражение по чл. 414 ГПК и ако достигне до същия извод, да се произнесе със съответния акт.

Заповедния съд следва да се произнесе и по допуснато ОФГ, тъй като със заповедта е постановил осъждане на длъжниците и на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, но с такова искане съдът не е сезиран.

 

В светлината на гореизложеното съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр.дело № 5262/2020 г. по описа на Районен съд П..

Определението може да се обжалва пред Окръжен съд П. в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването му.

Препис от определението да се ВРЪЧИ на страната.

При влизане в сила на определението, делото да се върне на заповедния съд, който следва в рамките на своята компетентност да се произнесе по срочността на подаденото възражение по чл. 414 ГПК и констатираното ОФГ.

 

Районен съдия______________