Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК.
Образувано е по
молба вх.№ 262441/11.11.2025 г. от ищеца по
делото М.В.Т., чрез адв. Н.К. за допускане поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 260024/13.10.2025 г., с което е извършена делба на процесните имоти. Твърди се, че съгласно Решение на ВКС от 24.04.2024
г., до делба е допуснат ½ от имот с идентификатор ********по КККР на гр.
В., целия с площ от 281 кв.м., припадаща се към вече допуснатите до делба имоти
с идентификатор ****.3 и ****.5 по КККР на гр. В., при квоти от тази част:
½ ид.ч. за М.В.Т. и ½ ид.ч. за В.Г.И. и О.М.И.. С постановеното по делото решение
във втора фаза на делбата била допусната очевидна фактическа грешка, като е
изнесен на публична продан целия имот с идентификатор ********по КККР на гр. В.,
а не само ½ от него съгласно решението на касационната инстанция. Моли
се и на основание чл. 250 ГПК, решението да бъде допълнено, като: 1/ върху
сумата от 2128 лева, представляваща обезщетение за еднолично ползване за
периода от 10.02.2022 г. до 23.12.2024 г. за имоти с идентификатор ****.3 и ****.5
по КККР на гр. В., бъде присъдена и поисканата законна лихва от подаване на
молбата – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ върху сумата
присъдена по молбата с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК – 69.75 лева дължима
от всеки един от ответниците, бъде присъдена и
поисканата законна лихва, считано от 24.12.2024 г. до окончателното извършване
на делбата.
В предоставения едноседмичен срок
ответната страна по молбата – В.Г.И. и О.М.И., чрез процесуалния си
представител изразяват становище за основателността на молбата досежно допуснатата очевидна фактическа грешка, но се
противопоставят и считат искането за допълване на решението със законната лихва
за недопустимо.
1/ по молбата с правно основание чл. 247 ГПК:
Молбата е подадена в предвидения от
закона срок, от процесуално легитимирана страна, поради и което същата е
процесуално допустимо и съдът следва да се произнесе по нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК
съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки. Законодателят не е дал легално
определение на понятието "очевидна фактическа грешка". Според
правната теория очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие
между формираната воля на съда в мотивите на съдебното решение и нейното
изразяване в диспозитива на съдебния акт, както и
допуснати технически грешки от съда в съдебното решение. Очевидна фактическа
грешка представляват и допуснати технически греши от съда в мотивите или в дизпозитива на съдебния акт - погрешно посочване имената на
страните, границите на имота, размера на присъдената сума, погрешни пресмятания
на суми и т. н.
Видно от Решение № 252/24.04.2024 г.
по гр.д. № 1334/2023 г. по описа на ВКС е допусната делба на 1/2 от поземлен имот с идентификатор
********по КККР на гр.В. с адрес на поземлен имот гр.В., район О., ул. **** 4,
с площ 281 кв.м, припадаща се към изградените в него сгради с идентификатори ****.3
и ****.5, при квоти от тази част: за М.В.Т. - ½ ид.
част и за В.Г.И. и О.М.И. – ½ ид. част.
Предвид посоченото, съдът намира че действително е допусната сочената очевидна
фактическа грешка в Решение №
260024/13.10.2025 г. по гр.д. № 16967/2019 г. по описа на ВРС, която следва да
бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, като в посоченото решение се изпише, че
½ от поземлен имот с идентификатор ********по КККР на гр.В. с адрес на
поземлен имот гр.В., район О., ул. **** 4, с площ 281 кв.м, припадаща се към
изградените в него сгради с идентификатори ****.3 и ****.5 се изнася на
публична продан.
2/ По молбата с правно основание чл. 250 ГПК.
За да бъде разгледана молбата за
допълване на осн. чл. 250 ГПК по същество, съдът
следва да прецени дали същата изхожда от легитимирано лице, дали е депозирана в
срока, указан в правната норма и дали постановеното решение е непълно. В
случай, че някое от тези изисквания не е налице, подадената молба се оставя без
разглеждане с определение, което от своя страна подлежи на обжалване с частна
жалба по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В този смисъл Българско гражданско
процесуално право, девето преработено и допълнено издание, проф. Живко Сталев,
издателство Сиела, 2012 г., стр.518, както и трайно
формирана практика на ОС В. – Решение № 260305/11.08.2020 г. по в.гр.д. №
864/2020 г. по описа на ОС В..
Молбата за допълване е подадена в
предвидения в чл. 250, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице.
Следователно за съда остава да извърши преценка дали постановеното от него решение
е непълно и следва ли да се допълни.
С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК
законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на
постановен съдебен акт, който обуславя възможността за допълване от състава,
постановил акта, е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на
правния спор в обема на цялото искане на страната. По смисъла на посочената
норма, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от
спорното право, по един от съединените искове и/или по допълнителните искания
свързани с главния спорен предмет.
1/ С молба вх. № 264184/27.12.2024
г. М.Т. е заявила претенции по сметки на осн. чл.
346, ал. 1 ГПК, за осъждане на всеки един от ответниците
да и заплати сумата от 6035 лв., за периода от 10.02.2022г. до 23.12.2024г.,
представляваща обезщетение за лишаването и от ползването на имоти с
идентификатор ****.3 и ****.5 по КККР на гр.В.. Посочената главница се претендира
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на искането до
окончателното изплащане на сумата. Това искане е разгледано от съда и в
мотивите на решението съдът е изложил, че искането на ищцата е основателно само
спрямо ответницата В.И. и то за сумата от 2128 лева за периода от 10.02.2022 г.
до 23.12.2024 г. В диспозитива на съдебното
решението, ответницата В.Г.И. е осъдена да заплати тази сума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искането
- 23.12.24г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на недвижим имот с идентификатор ****.3 по КККР на
гр.В., с адрес на сградата гр.В., ул. **** 4, с площ от 41 кв.м, брой етажи –
1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, ведно с прилежащата към нея
селскостопанска постройка, представляваща сграда с идентификатор ****.5 по КККР
на гр.В., с площ от 7 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска
сграда. Следователно, съдът се е произнесъл по цялото искане и в тази си част
молбата по чл. 250 ГПК следва да се остави без разглеждане.
В съдебно заседание от 08.01.2025
г., процесуалния представител на ищцата е представил и молба по чл. 344, ал. 2 ГПК, за заплащане на суми от ответниците за
едноличното ползване от тях на процесните имоти.
Видно от молбата на л. 304, тази претенция също е заявена ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на сумата. Съдът
разглеждайки това искане, го е уважил частично, но е пропуснал да се произнесе
по искането за законна лихва за уважената главница. При уважена претенция по посоченото
искане на ищцата, предвид липсата на произнасяне по искането й за присъждане на
лихва за забава, молбата с правно основание чл.250 ГПК в тази си част е
основателна и следва да бъде уважена.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, в Решение № 260024/13.10.2025 г.
постановено по гр.д. № 16967/2019 г.
по описа на ВРС, като в диспозитива на същото вместо изписаното: „ПОСТАНОВЯВА ДА
БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
- сграда с идентификатор ****.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-40/14.07.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата гр. В.,
район „О.", ул. „****", № 4, с площ от 41
кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна разположена
в поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.;
-
сграда с идентификатор ****.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-40/14.07.2006г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 7
кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
селскостопанска сграда разположена в
поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. и
-поземлен
имот с идентфикатор ********по КККР на гр.В. с адрес
на поземлен имот гр.В., район О., ул. **** 4, с площ 281 кв.м, припадаща се към изградените в него сгради с
идентификатори ****.3 и ****.5, на
стойност 90 700 лв. , при начална цена опредЕ.от
съдебния изпълнител, на основание чл.348 от ГПК.“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
- сграда с идентификатор ****.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-40/14.07.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата гр. В.,
район „О.", ул. „****", № 4, с площ от 41
кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна разположена
в поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.;
-
сграда с идентификатор ****.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-40/14.07.2006г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 7
кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
селскостопанска сграда разположена в
поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. и
- 1/2 от поземлен имот с идентфикатор ********по КККР на
гр.В. с адрес на поземлен имот гр.В., район О., ул. **** 4, с площ 281 кв.м, припадаща се към
изградените в него сгради с идентификатори ****.3 и ****.5, на стойност 90 700 лв. , при начална цена опредЕ.от
съдебния изпълнител, на основание чл.348 от ГПК.“
ДОПЪЛВА Решение № 260024/13.10.2025 г.
постановено по гр.д. № 16967/2019 г. по описа на ВРС, в следния смисъл: на стр.8, ред 34 и ред 44 след изписаното:
„24.12.24г. до окончателното извършване на делбата, на чл. 344, ал. 2 ГПК“ да
се чете и: „ведно със законната лихва върху сумата от 69.75 лева считано от
24.12.2024г. до окончателното плащане на сумата.“
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане по чл. 250 ГПК обективирано молба вх. № 262441/11.11.2025
г. от М.В.Т., чрез адв. Н.К., за допълване на Решение
№ 260024/13.10.2025 г. постановено по гр.д. № 16967/2019 г. по описа на ВРС, с
присъждане на законната лихва върху главницата от 2128 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот с идентификатор ****.3
по КККР на гр.В., с адрес на сградата гр.В., ул. **** 4, с площ от 41 кв.м,
брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, ведно с
прилежащата към нея селскостопанска постройка, представляваща сграда с
идентификатор ****.5 по КККР на гр.В., с площ от 7 кв.м, брой етажи – 1,
предназначение – селскостопанска сграда, считано от датата на подаване на
искането-23.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО да се счита за неразделна
част от постановеното Решение № 260024/13.10.2025 г. по гр.д. № 16967/2019 г.
по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО, в частта на отстранената очевидна фактическа грешка
и допуснатото допълване, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС В.. В останалата част – оставената без разглеждане молба
за допълване, има характера на определение и подлежи на обжалване пред ОС В. в
едноседмичен срок.
Препис от решението да се връчи
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: