№ 698
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600306 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 243,ал.8 от НПК.
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана
от В. А. Н., ЕГН **********, чрез адвокат З.В. против Определение № 2555
от 28.08.2022 година, постановено по ЧНД № 9450/2022 година, по описа на
Софийски районен съд, 96-ти състав.
С посоченото Определение, Софийски районен съд е отменил
Постановление на Софийска районна прокуратура от 23.09.2020 година, с
което на основание чл.243,ал.1,т.1, във вр. с чл.24,ал.1,т.1, прдл.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
1113/2020 година, по описа на 04-то РУ при СДВР, пр. преписка №
20486/2020 година, по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по
чл.127,ал.1 от НК.
Оплакванията във въззивната частна жалба са в следната насока:
Фактите по случая са детайлно изяснени, тъй като покойният И.Н. е бил
в съзнание при идване на екипа на Спешна помощ, при което той сам им е
казал, че е претърпял инцидент – падане по стълбите на къщата си поради
счупване на парапета. Това обстоятелство е изяснено и е безсмислено
служителите на ЦСМП и МВР да бъдат разпитвани, тъй като е малко
вероятно те да си спомнят за случая, камо ли да изнесат някакви нови факти.
Неправилно е становището на първостепенния съд, че не е установено
кой е подал сигнала за инцидента на телефон 112, тъй като е категорично
установено, че именно въззивната частна жалбоподателка в настоящото
производство В. Н. се е обадила на телефонния номер за спешни повиквания
от своя служебен мобилен телефон.
Мъчително би било за родителите на починалия да бъдат подлагани на
нови и нови разпити за смъртта на сина им.
В производството не са постъпили писмени становища по въззивната
1
частна жалба от М.В.Д..
Съдът, съобразявайки възраженията в жалбата, материалите по делото и
закона, намира за установено следното:
По отношение процесуалната допустимост на жалбата:
Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима.
Същата, освен че е подадена в законоустановения срок е подадена
от лице, което попада в кръга на визираните в чл. 243, ал. 7 от НПК лица, на
които законът дава възможност да предприемат действия по обжалване на
първоинстанционно определение, постановено в производство по обжалване
на прекратително прокурорско постановление.
Разгледана „по същество“, съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
Съображенията са следните:
Пред 04-то РУ при СДВР на 28.07.2020 година е образувано Досъдебно
производство № 1113/2020 година за разследване на престъпление по
чл.127,ал.1 от НК, за това че за времето от 20,00 часа на 02.04.20 година до
06,45 часа на 03.04.20 година, в град София, кв.“Манастирски ливади“, улица
„****, по какъвто и да е начин И.В.Н. е бил подпомогнат или склонен към
извършване на самоубийство и е последвало такова.
С Постановление от 23.09.2020 година, прокурор от Софийска районна
прокуратура на основание чл.243,ал.1,т.1, във вр. с чл.24,ал.1,т.1,прдл.1, във
вр. с чл.243,ал.2, във вр. с чл.112,ал.4 и чл.199 от НПК и при условията на
чл.24,ал.1,т.1,прдл.1-во от НПК е прекратил производството поради това, че
не е извършено престъпление.
За да прекрати наказателното производство, представителят на
Софийска районна прокуратура е приел, че доказателствата, събрани в
досъдебното производство изясняват, че е имало единствено нещастен
инцидент, счупване на парапета на стълбите и падане от нивото на втория
етаж на земята.
На 22.02.2022 година в Софийска градска прокуратура постъпва
„Сигнал-жалба“, депозирана от М.В.Д. от град Пловдив, сестра на починалия
И.В.Н. против Постановлението на Софийска районна прокуратура за
прекратяване на наказателното производство.
Жалбата е била адресирана по реда на чл.200 от НПК. Като оплакване в
тази жалба е посочено наличието на „големи съмнения“ за това, че смъртта на
Н. е била насилствена, а не резултат на нещастно стечение на
обстоятелствата.
Прокурор от Софийска градска прокуратура е приел същата като такава
по реда на чл.243 от НПК и е разпоредил тя да бъде изпратена на Софийски
районен съд по компетентност.
Съдия от Софийски районен съд с Определение, постановено на
28.08.2022 година е отменил постановлението на Софийска районна
прокуратура, като е приел, че прокурорът е прекратил наказателното
производство без да направи опит да събере всички възможни доказателства.
Не са разпитвани водача на служебния автомобил на ЦСМП и доктор Ц. от
ЦСМП, които са разговаряли на място с Н.. Не са разпитани и служителите на
2
СДВР, полицейски инспектор П.К. и А.В., които са направили оглед на
местопроизшествието и са изготвили докладните записки по случая,
разговаряли са със служителите на ЦСМП и с В. Н.. Не е изяснен въпросът
кое е „неустановеното лице“, което се е обадило на телефон 112, за да
сигнализира за инцидента.
Такава е хронологията на процесуалните стъпки, осъществени в това
наказателно производство до този момент.
В производство като настоящето, законът е овластил въззивния съд да
провери първоинстанционният съдебен акт и от там да провери и
обосноваността и законосъобразността на прокурорско постановление, с
което е прекратено наказателното преследване, т.е. съдебния контрол се
ограничава не само до проверка на първоинстанционното определение, но се
развива и като проверка по обоснованото и законосъобразно осъществяване
на прокурорските правомощия по чл. 243 НПК.
За да прекрати наказателното производство, представителят на СГП е
приел, че са събрани всички възможни за събиране доказателства и въз
основа на тях са установени следните факти:
Покойният И.В.Н. живеел в град София на адрес: улица ****, заедно със
съпругата си В. А. Н.. Работел като шофьор в „Център за градска мобилност“
и се налагало често пъти да си ляга рано вечерта и да става твърде рано
сутрин. Спял в самостоятелна стая на втория етаж на къщата. На първия
спяла съпругата му. В къщата не били изградени вътрешни стълби. На втория
етаж се качвали само по външни, които били обезопасени с парапет от
арматурно желязо.
На 02.04.2020 година, около 19,30-20,00 часа И.Н. вечерял със
съпругата си на първия етаж, след което се оттеглил към своята спалня на
втория етаж, тъй като на следващия ден бил на работа първа смяна и трябвало
да стане още в 03,00 часа сутринта. На 03.04.2020 година, около 06,45 часа
съпругата му тръгнала да излиза от дома си, когато чула мъжът й да я вика по
име. Видяла, че И.Н. лежи на земята, а парапетът на стълбите бил откъртен.
Н. веднага подала сигнал на тел.112. На място пристигнал екип от
ЦСМП София, който транспортирал И.Н. до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където и бил хоспитализиран.
Когато дошъл екипът на ЦСМП Н. бил в съзнание и казал на медиците,
че като тръгвал на работа, парапетът се откъртил и той паднал от втория етаж
на земята.
На 04.04.2020 година И.В.Н. починал. Причините за смъртта са
счупванията на 6-ти и 7-ми шиен и 6-ти и 7-ми гръден прешлен, довели до
парализа на крайниците, впоследствие и до екстремално спадане на пулса,
артериалното налягане, белодробна недостатъчност.
Основавайки се на тези факти, прокурорът е достигнал до извода, че не
е осъществено престъпление, а се касае до нещастен инцидент.
Подобно на първоинстанционния съд, за да провери правилността на
прокурорския акт, въззивният извършва самостоятелен анализ на събрания до
този момент доказателствен материал.
В досъдебното производство са събрани следните доказателства:
3
Медицинска документация:
Съобщение за смърт № 453 / 05.04.20 година.
Копие на Амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
История на заболяването.
Шоков лист. Протокол за проведено компютър-томографско изследване
на главен мозък, гръден кош, корем и малък таз. Амбулаторни листи.
Епикриза от 21.04.20 година.
Имуно-хематологично изследване. Неврологичен статус и данни от
проведено лечение в Неврохирургия. Отчетен лист от интензивно лечение.
Свидетелски показания:
В. А. Н. – съпруга на починалия и В.И. Н. – дъщеря на починалия.
Експертиза:
Съдебно-медицинска експертиза от 15.08.2020 година.
За да отмени атакуваното Постановление на СГП, съдията от СРС е
приел, че прокурорът е прекратил наказателното производство без да направи
опит да събере всички възможни доказателства. Не са разпитвани водача на
служебния автомобил на ЦСМП и доктор Ц. от ЦСМП, които са разговаряли
на място с Н.. Не са разпитани и служителите на СДВР, полицейски
инспектор П.К. и А.В., които са направили оглед на местопроизшествието и
са изготвили докладните записки по случая, разговаряли са със служителите
на ЦСМП и с В. Н.. Не е изяснен въпросът кое е „неустановеното лице“, което
се е обадило на телефон 112, за да сигнализира за инцидента.
Както и по-горе въззивният състав посочи, законодателят е възложил на
съда да следи не само за процесуалната и материалноправната
законосъобразност на прокурорския акт, но и за неговата обоснованост. Това
означава, че проверката може да излезе от рамките на направената от
прокурора преценка на доказателствените материали, която обуславя и
фактическите констатации по постановлението. Това е и основанието, при
мотивиране на съдебния си акт, въззивният съд да прави едновременно и
цялостна проверка на атакуваното определение, на прокурорския акт и да
отговаря по този начин на направените с въззивната жалба оплаквания.
Относно процесуалната дейност на прокурора по изготвянето на самото
прекратително постановление верен е изводът на СРС, че по делото не са
извършени всички възможни действия по разследването и не са събрани и
проверени всички относими доказателства с цел разкриване на обективната
истина по делото и достигане до фактически обосновани констатации, въз
основа на които да се направи заключение дали има извършено престъпление
/престъпно деяние/ или са налице основания за прекратяване на
наказателното производство, а излагането на приетите за установени от
държавното обвинение фактически положения се основава единствено на
преразказ на показанията на свидетелката В. Н., данните, отразени в
медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза. В този
смисъл, неоснователно е възражението в жалбата, че делото е детайлно
изяснено от фактическа страна. Точно обратното - към момента не са събрани
всички, относими към предмета на делото годни доказателствени материали;
не са извършени всички възможни действия по разследването за установяване
4
на обективната истина, като не са изследвани и анализирани в пълния им
възможен обем всички значими за правилното решаване на делото
обстоятелства. А това от своя страна означава, че не са изпълнени
императивните предписания на НПК за всестранност, обективност и
задълбоченост на досъдебното разследване, което на практика е довело до
накърняване и ограничаване на процесуалните права на пострадалите.
С оглед на това въззивният съд, подобно на районния счита, че
прокурорът от СРП необосновано и незаконосъобразно е приел, че на този
етап от досъдебното производство безспорно и несъмнено е установено
основание по чл. 243 ал.1 вр чл. 24 ал.1 от НПК за цялостно прекратяване на
наказателното производство.
Отменяйки постановлението за прекратяване първоинстанционният съд
е дал указания на прокурора за събиране на доказателства – за разпит на
служителите на ЦСМП, посетили мястото на инцидента и първи провели
разговор с все още живия И.Н., за разпит на служителите на СДВР, които
също са посетили дома на Н. и са добили преки впечатления от обстановката,
в която е бил открит и конкретно каква е била възможната причина за
падането на лицето от втория етаж или от стълбите на сградата.
Тези указания въззивният съд споделя. Към тях счита, че следва да
допълни и следните:
В рамките на проведеното досъдебно производство изобщо не е било
извършено разследване по отношение на основния факт, включен в предмета
на доказване при подозрение за осъществено престъпление по чл.127, ал.1 от
НК – какви биха били евентуалните причини И.Н. да се самоубие и то по
такъв необичаен и твърде мъчителен и с несигурен резултат начин.
Органите на досъдебното производство не са установили и разпитали
нито приятелския кръг на починалия, нито хората от неговата месторабота.
По делото дори не е установено дали Н. се е водил на психиатричен отчет,
още по малко какво е било психическото му състояние преди неговата смърт.
В горната връзка, следва да се разпита личният лекар на Н., досежно
това страдал ли е от заболявания сочещи склонност към суицид, съответно
какви, споделял ли е притеснения, ако да и приемал ли е медикаменти в тази
насока.
Предвид всичко гореизложено Софийски градски съд намира, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство правилно е
било отменено, а делото върнато на Софийска градска прокуратура, поради
което протестираното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2555 от 28.08.2022 година,
постановено по ЧНД № 9450/2022 година, по описа на Софийски районен съд,
96-ти състав, с което е отменено ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Софийска районна
прокуратура от 23.09.2020 година, с което на основание чл.243,ал.1,т.1, във
вр. с чл.24,ал.1,т.1, прдл.1 от НПК е прекратено наказателното производство
5
по досъдебно производство № 1113/2020 година, по описа на 04-то РУ при
СДВР, пр. преписка № 20486/2020 година, по описа на СРП, образувано и
водено за престъпление по чл.127,ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6