№ 959
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502437 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Лено“ АД
против разпореждане от 23.08.2021г., инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, пост. по ч.гр.д.
№13227/2021, ПдРС, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 3816,29лв., за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, поради наличие на представени по делото доказателства за
реалното плащане на сумата. Моли съда да отмени разпореждането в
обжалваната му част и постанови издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист и за тези разноски.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :
Обжалва се заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в частта, в
която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Съгл. чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за
изпълнение не може да се обжалва, освен в частта за разноските. Мотивите на
заповедния съд, да отхвърли искането са, че по делото не са представени
доказателства за извършването на тези разходи., като се е позовал на т.1 от
ТР№6/2013, по т.д.№6/2012, ОСГТК, ВКС.
Правните доводи на районния съд са законосъобразни, но не отчитат
действителното фактическо положение по делото. Действително в посоченото
ТР е разяснено, че при претендиране на разноски, заплатени по банков път, то
1
следва да се представят доказателства за това плащане, за да бъде призната
сумата като разноски в производството. В случая, обаче, това е сторено от
страна на заявителя – освен договорът за правна помощ и съдействие, в който
е уговорено възнаграждението, посочена е сметката , по която следва да бъде
изплатено то, е представено и копие от платежно нареждане по същата сметка
на уговорената сума , което удостоверява изплащането й от страна на клиента
в полза на адвоката. По делото е представен и списък с разноски, в която
същата сума е претендирана. При това положение липсват основания за отказ
от присъждане на претендираните разноски.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане от 23.08.2021г., инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, пост. по ч.гр.д.
№13227/2021, ПдРС, с което е оставено без уважение искането на „Лено“ АД,
ЕИК *********, за присъждане на разноски в размер на 3816,29лв., за
заплатено адвокатско възнаграждение и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за процесното вземане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2