Р Е Ш Е Н И Е № 22
гр. ВРАЦА, 28.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и трети
януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Татяна
Александрова
Членове:Мирослав
Досов
Пенка Т. Петрова
при секретаря Лилия
Горчева, като разгледа докладваното от съдия Татяна Александрова въззивно гражданско дело №7/2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
808/06.11.2018г. постановено по гр.д.№ 2323/ 2018г. по опис на ВрРС,състав на съда, е
осъдил на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД Д.И.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати на И.Б.И. с ЕГН ********** *** сумата 5000 лева, представляваща дадена
през месец юни 2016 г. в заем сума, ведно със за-конната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлил е като
неоснователен и недоказан предявения от И.Б.И. с ЕГН ********** *** срещу Д.И.Т.
с ЕГН ********** *** иск по чл.86,ал.1 от ГПК за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата 976,95 лв. – мораторна лихва
върху главницата за заем за периода от 27.06.2016 г. до 29.05.2018 г.Присъдил е
разноски,съобразно уважената и отхвърлена част на предявените искове.
Недоволна от решението
е останала ответницата Д.И.Т.,която чрез пълномощника си адв.В.Л.,***
го обжалва в частта,в която е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 5000
лв., дадена й в заем,който не е погасила,с въззивна жалба вх. №
17306/26.11.2018г.
В жалбата се
поддържа,че решението в обжалваната част е неправилно,тъй като е постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон.Излагат се съображения,че районния съд неп-равилно
е приложил разпоредбата на чл.240 ЗЗД,тъй като в конк-ретния
случай,ищецът,в чиято доказателствена тежест е
това,не бил установил при условията на пълно и главно доказване, на-личието на правоотношения между страните,произтичащи от поис-кан,респективно даден и невърнат заем.Позовава в тази връзка на позицията изразена още в
писмения отговор по чл.131 ГПК,че тя не е искала парични суми от ищеца в
заем,тъй като не е имала нужда от заем,
нито пък е имала някаква първопричина да иска паричен такъв. Посочва се,че в
случая районният съд, формално е приложил разпоредбата на закона,като се е
позовал на показа-нията на свидетелите ангажирани от
ищеца.Отделно от това се по-зовава на допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
доказателствата не били ценени поотделно и в тяхната съвкупност,като неправилно
са интерпретирани показанията на св.П.П.,посочен от
ответницата.Неправилно не били зачетени във връзка с твърденията на ответницата
представените заверени преписи постановеното решение по гр.д.№ 1458/2017г. по
опис на ВрРС и решението в.гр.д.№ 489/2017г. по опис
на ВрОС,относимо към
показанията на св.И.Т. и Б.Н.,дадени в тези про-изводства,като
се поддържа,че те е следвало да бъдат обсъдени като писмени доказателства съотносимо към събраните доказател-ства
в настоящото производство.Поддържа се направеното доказа-телствено
искане за допускане и изслушване на специализирана медицинска експертиза с вещо
лице лекар- кардиолог,каквато е била отказана от страна на районния съд,като се
поддържа и искането за прилагане на гр.д.№ 1458/2017г. по опис на ВрРС, ведно с приложенията към него.Пред въззивната инстанция защи-тата на
въззивницата чрез адв.В.Л.,поддържа
въззивната жалба и развива допълнителни доводи в
нейна подкрепа.
В срока за отговор по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият И.Б.И. *** чрез
пълномощника си адв.Р.Т.,*** дава писмен такъв,с
който развива подробни съображения за неоснователност на жалбата,респективно за
правилност на правните изводи направени от районния съд относимо
към твър-денията на ищеца за наличие на облигационни
отношения между страните,произтичащи от даден паричен заем,която не е бил вър-нат.Оспорва се искането за допускане на СМЕ,както и
прилагането на гр.д.№ 1458/2017г. по опис на ВрРС.Пред
окръжния съд, писмения отговор и съображения в негова защита се развиват с
писмена молба вх. № 629/21.01.2019г. от пълномощника на въззи-ваемия
в лицето на адв.Р.Т.,***.
Окръжният съд,след
като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната
жалба,счита че тя е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на
изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от
страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен
акт от категорията на обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.
По направените доказателствени искания,съдът се е произ-несъл
с определение № 21/11.01.2019г.,като е приел,че те не следва да се уважават.
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита, че същата е подадена в срока по
чл.259,ал.1 ГПК, отговаря на изискванията за съдър-жание
и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК, произтича от страна с необходимата
легитимация и правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, което я прави про-цесуално
допустима.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а
по допустимостта-в рамките на обжалваната част,като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, пос-тановено
в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на търсената
съдебна защита.
След
анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с
доводите и съображенията на страните, съобразно правилата на чл.235,ал.2 ГПК,
настоящият съдебен състав,намира въззивната жалба основателна
при следните съобра-жения:
Районен съд гр.
Враца е сезиран с искова молба подадена от И.Б.И. *** срещу Д.И. ***, с която са предявени обективно куму-лативно съединени искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Твърди, се че ищецът И. и ответницата Д.Т. сключили
неформален договор за заем, по силата на който той й е предоставил в края на
месец юни 2016 г.,в заем, сумата в размер на 5 000 лв., от която имал в налич-ност 3 000 лв., а остатъка взел назаем от свидетелите
И.Т.Т. и Б.А.Н. /по 1 000,00 лв. от всеки от
тях/. Поддържа се, че парите били предадени от И. лично на ответницата, в
присъствието на свидетелите И.Т. и Б.Н. в Кардиологичното отделение на МБАЛ "Христо
Ботев" гр. Враца, където Т. била настанена на лечение. Сочи се, че процесната сума била необходима на ответ-ницата
за лечението й,като тя щяла да му я върне след като бъде изписана от болницата.
Твърди се, че въпреки отправените покани заемната сума не била върната,като се
е претендирала и лихва за забава.
Искането е било да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата 5 000 лв.
– главница, представляваща дадената в заем сума, както и сумата в размер на
976,95 лв. – мораторна лихва върху за забава за
периода от 27.06.2016 г. до 29.05.2018 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д.И.Т. е депозирала писмен отговор, с
който оспорва допусти-мостта,основателността и
размера на предявените искове. Под-държа, се че не е искала и не е получавала в
заем от ответника сума в размер на 5 000 лв. Сочи се още, че заболяванията
й, посочени в експертно решение № 0716/022 от 09.02.2016 г. на ТЕЛК за общи
заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" АД гр. Враца са от такова
естество, че не са й били необходими значителни суми за лечение,а освен това
част от разходите по лечение са поемани от Здравната каса, при което разходите
й за лекарства били незначителни. Заявява,че дори да е имала необходимост от
средства по издръжката си,то съобразно сключеният между стра-ните
на 13.06.2014г. договор за издръжка и гледане,с който му е прехвърлила правото
на собственост върху 1/2 идеална част от апартамент № 28, находящ
се в гр. Враца, ж.к. ***,той е имал задължение спрямо нея да осигурява необходимите
по издръжката,респективно лечението й разходи,още повече,че на същата дата е
прехвърлила на ищеца и наследстве-ните си права от
същия апартамент срещу сумата от 200 лв. В тази връзка се твърди, че тъй като
ищецът не е изпълнявал задълженията си по посочения договор и тя предявила иск
за разваляне на договора пред РС Враца,който съд с решение №373/ 14.07.2017г. по гр. дело
№1458/2017г.по опис на РС Враца го е уважил,съответно- алеаторният
договор развален.Решението на първата инстанция по това производство е било
потвърдено с решение № 318/06.11.2017г. постановено по в.гр.дело №489/2017г. по
описа на ОС Враца.В тази връзка и след извършен касационен контрол,е било
представено копие от определение № 624/ 10.08.2018г.
постановено по гр.дело № 298/2018г. на ВКС,III гр. отделение,по силата на което
решение № 318/06.11.2017г. поста-новено по в.гр.дело
№489/2017г. по описа на ОС Враца, не е допуснато до касационно обжалване.По
повод на развилите се меж-ду страните отношения по
това гражданско производство, от за-щитата на въззивницата пред въззивната
инстанция се поддържа, и че по силата на действието на договора за издръжка и
гледане, считано до влизане на съдебните решения по развалянето му, т.е. до
10.08.2018г.,отношенията между тях следва да се разглеждат обвързано със
съответните поети задължения по алеаторния до-говор в
рамките на неговото действие.
За изясняване на делото от фактическа страна са разпитани свидетелите И.Т.Т. и Б.А.Н., посочени от ищеца и св. П.Д.П., в родствени
връзки по сватовство с ответницата,посочен от последната.
Св.И.Т. сочи, че е приятел на ищеца И.И. от 11
години, и че чрез него познава ответницата Д.Т.. Свидетелят посочва, че си
спомня през 2016 г., след 2-ри юни, ищецът се обадил на свидетеля Т. и го
помолил да му даде заем в размер на сумата от 1000лв., за да може да даде от
своя страна заем на ответницата,лежаща в болница,Кардиологично отделение,в размер на
5 000 лв.,тъй като нямал цялата
сума. Св.Т. му дал поисканата сума, след което той, св. Б.Н. и ищеца отишли
заедно в това отделение и ищецът предал
на ответницата, в заем, сумата 5 000лв. Парите били предадени в брой, като
ответницата ги преброила, преди да ги вземе. Твърди още, че ответницата била
казала, че ще върне парите, след като я изпишат от болницата, както и че чака
да получи пари от Гърция. Според свидетеля, тя многократно е обещавала да върне
парите, но не го е направила.
Св. Б.Н. сочи, че също е в приятелски отношения с ищеца И. от детство,а с ответницата не
поддържа отноше-ния.
Същият си спомня, че на 19.06.2016 г., когато е рожденият ден му ден, ищецът му
се е обадил и му поискал сума от 1000 лв., за да даде заем на ответницата Д.Т..
Твърди още, че след няколко дни получил пари и дал на ищеца поисканата сума,
след което той, ищецът И. и св. И.Т. отишли във Врачанската болница, където
била настанена ответницата, и ищецът й е предал сумата 5000 лв. Свидетелят
посочва, че ищеца му е споделил, че ответницата не е върнала тези пари и до мо-мента.
Св.П.П. в показанията си твърди, че не познава
ищеца И.И.,като го е виждал в гръб пред кардиологичното
отделение.На свидетеля не му е известно
ответницата да е иска-ла пари в заем от ищеца,а според него, те не са й били
нужни, тъй като била продала земя и от тази продажба е имала налични около 12-13 хиляди лева, които според
него били достатъчни за покриване на нуждите й, в това число и за лечение. Устано-вява,че първото й лечение било през 2014 г. по спешност,
а второто през 2016 г. Според свидетеля, разноските за лечението се поемали от
ТЕЛК, като лечението било безплатно за ответни-цата. Същият
си спомня, че когато ответницата била на лечение в гр.София, помолила ищеца да
я докара с кола до Враца, но й е отказал. Свидетелят посочва още, че ответницата
е споделяла с него,че ищецът иска от нея 5000лв.,което обстоятелство предиз-виквало страх у нея. Споделяла му е, и че действията
на ищеца са нечестни спрямо нея,както във връзка с твърденията,че й е дал 5000
лв. заем,така и във връзка с производството по разва-ляне
на договора за издръжка и гледане, с предмет част от апар-тамента
й.В връзка с последното свидетелят заявява, че докол-кото
знае, отношенията между страните по повод апартамента не били свързани с
някаква грижа от страна на ищеца към ответ-ницата.Установява
очакванията на ответницата за пенсия от Гърция.
От страна на ответницата са представени многобройни писмени доказателства,относими към нейното здравословно състояние и предприети
лечения,а също и заверени копия от съдебните реше-ния,поставени
от съответните съдилища,след проведен инстанцио-нен
контрол по гр.д.№ 1458/2017г. по опис на ВрРС.
При така установеното от фактическа страна районният съд, преценявайки показанията
на св. Т. и св.Н. е посо-чил,че е съобразил
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед възможната тяхна заинтересованост от
изхода на делото.
Съдът е приел,още, че двамата свидетели установяват по безспорен и
категоричен начин предаването на претендираната сума
от ищеца на ответницата,както и основанието за предава-нето, а именно заем.В
мотивите си е кредитирал и показанията на св. П., като е посочено,че и тях цени
през разпоредбата на чл.172 ГПК, но е приел за установено единствено, че
ответницата е разполагала с известна сума пари от продажба на земя, което не
изключва възможността същата да е поискала и получила в заем от ищеца, сумата
5 000 лв.,която е предмет на това производ-ство.
По отношение на представените в
заварен препис по делото решение № 372/14.07.2017 г., постановено по гр. дело №
1458/ 2017 г. на РС Враца – влязло в сила и Решение № 2/ 02.01.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1518/2017 г. на РС Враца – невлязло в сила районния
съд е приел, че същите се отнасят до различни правоотношения между страните по
делото, съответно до договор за гледане и издръжка от 13.06.2014 г. и договор
за покупко-продажба на наследствени права от 13.06.2014 г., които не са в пряка
взаимовръзка с разглеждания договор за заем, по-ради което същите са неотносими към предмета на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, в това число приетите за
достоверни и обективни показания на св. Н. и Т., районният съд, е счел за
доказано съществува-нето на твърдяната облигационна връзка между страните, по си-лата на която ответницата дължи връщане на заетата сума
на ище-ца и е уважил главния иск за сумата в размер
на 5000 лв. ,в която част се движи и производството по делото.
При така изведеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира,че
решението,в обжалваната му част, е неправилно
и като такова подлежи на отмяна.
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем за пот-ребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателя се задължава да ги върне. По своята
правна същност той е реален договор, при който е необходимо предаването на
вещта. В тежест на ищеца е да уста-нови по пътя на пълно и главно доказване,
както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаване
на обещаната сума.В случая,ищецът, основава твърденията си за на-личие на облигационна връзка,произтичаща от даден паричен
заем само и единствено на гласни доказателства-
показанията на свидетелите Т. и Н.,но същите преценени от настоящия съдебен
състав,съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съот-несено
към всички останали доказателства събрани в производ-ството
са неубедителни и негодни да установят
твърдените об-стоятелства.
В решение № 159
от 29.12.2017 г. по гр. д. № 203/2017 г. на ВКС, І г. о., както и в решение №
338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че заинтере-соваността на свидетеля в полза или вреда на някоя
от страните се преценява с оглед всички данни по делото, при отчитане въз-можната му необективност, както и че преценката следва
да бъде обоснована с оглед на всички събрани по делото доказателства и да
стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността
на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.
В случая, при
преценка на показанията свидетелите Т. и Н. – приятели на ищеца, районния съд
не се е съобразил с тази практика. По делото има данни, а и на съдебния състав
служебно му е известно, че тези свидетели са дали показания в съдебното
производство по разваляне на договор за издръжка и гледане обективиран
в нотариален акт № 142, том III-ти, рег. № 2225, нот.
дело № 239 от 13.06.2014 г. на Нотариус С.П.,които по това производство са
поддържали,че в периода, когато ищцата е била на лечение в кадиологичното
отделение на болницата в гр.Враца, през м.юни 2016г., настоящият ищец И. е дал
на ответницата, на два пъти по пет хиляди лева,без да са присъствали на
даването на тези суми, които показания поставят под съмнение достоверността
и обективността на дадените в производството по гр. дело №2323/2018г. по описа
на РС Враца. Освен това в производството по разваляне на алеаторния
договор тези двама свидетели са свидетелствали, че И. е давал парични средства /два
пъти по пет хиляди лева/на Д.Т.,но в изпълнение на сключения между тях договор за из-дръжка и гледане, а в това производство
твърдят,че сума от 5000 лв.й е дадена ,но като заем.
Това дава основание ,отчитайки всички събрани доказателства в тяхната
съвкупност,включително и показанията на св.П.,че достоверността в показанията
на св.Т. и Н. е силно разколебана и на тях не може да се даде вяра.Ето защо, нас-тоящия съдебен състав приема, че показанията на св. Т.
и Н. са необективни и дадени при явна заинтересованост,а както се посочи
по-горе, именно и единствено на тях са бази-рани твърденията на ищеца за наличие на
възникнала между стра-ните облигационна връзка
основаваща се на даден паричен заем.
При посочената
установеност се налага извода,както от съб-раните в производството показания на св. П. и писмени дока-зателства: приложените съдебни решения за водения
съдебен спор между страните за разваляне на договора за издръжка и гледане, медицинската
документация за престоя на ответницата в кардио-логичното
отделение на Врачанската болница, така и от житейска-та логика,последната, да е
инициирала сключване на договор за заем с И.,с когото към м.юни 2016г.е била в
отношения, ос-новаващи се на действащия между тях
договор за издръжка и гледане.
Районният съд е
изложил мотиви, че договорът за заем е реален и неформален договор и за сключването
му е достатъчно да се установи предоставянето на претендираната
парична сума. Настоящият съдебен състав намира, че при условията на пълно и
главно доказване ищцовата страна е следвало да
представи дока-зателства,не само че претендираната парична сума е била дадена, но и да установи,че
това е станало въз основа на облигационно отношение,породено от сключен договор
за заем. Не могат да бъдат споделени доводите на районния съд,че кредитирайки пока-занията на свидетелите Т. и Н. такова облигационно
отношение между страните е било установено,респективно дока-зано. Свидетелите посочват, че са присъствали
лично на преда-ването на сумата, извършено в кардиологичното
отделение на Вра-чанската болница през м.юни
2016г.,но както се посочи по-горе , същите тези свидетели, са заявили в производството по разваляне на алеаторния
договор, че И. е давал парични средства на Д.Т. през 2016г.,но в изпълнение на сключения по между им договор за
издръжка и гледане.
Отчитайки горното, и имайки предвид данните
които се извли-чат от приложените влезли в сила
съдебни актове по гр.д.№ 1458/2017г. по опис на ВрРС,съотнесено към събраните в това производство доказателства,
се налага правния извод,че дори да се приемат за верни твърденията на
обсъжданите двама свидетели, и на ответницата е била дадена сума от 5000 лв.,то
това е било в изпълнение на задълженията на ищеца по договора за издръжка и
гледане,който към м.юни 2016 година все още е действал между страните.Предвид
на това, съобразявайки ангажираните доказател-ства
в тяхната съвкупност ,относимост и взаимовръзка, не
може да се приеме че в случая между страните съществува облигационно отношение,възникнало
на договорно основание-заем.Основанието на твърдяния
договор не може да бъде извлечено от съда и чрез тълкуването на договорните
уговорки по правилата на чл.20 от ЗЗД,тъй като такива въобще не са
доказани,предвид обстоятелст-вото,че ответницата
отрича да е извършила каквито и да е било действия насочени към искане, респективно
получаване в заем на парична сума от 5000 лв.Това от една страна,а от друга стра-на,пак в тази връзка, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи,че от него е бил изискан заем в такъв размер, съот-ветно той го е дал.
По изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл.240
от ГПК се явява недоказан, поради което следва да се от-хвърли като
неоснователен.
Уважавайки главния
иск с правно основание чл.240 ЗЗД, ра-йонният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени,в обжалваната му част като
такова и на основание чл.271, ал.1,пр.2 ГПК,този иск ще следва да бъде отхвърлен като неос-нователен
и недоказан. Решението ще следва да се отмени и в частта за присъдените
разноски.
При този изход на
делото пред въззивната инстанция,на въззивницата Д.Т. се дължат разноски за адвокатски хонорар
в размер на 580 лв. за първата инстанция (съобразно представените доказателства
за заплатено адвокатското възнаг-раждение), както и
разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.-
за платена държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 808/06.11.2018
г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело № 2323/2018 г., в ЧАСТТА МУ, с
която предявеният от И.Б.И. против Д.И.Т. иск по чл.240, ал.1 ЗЗД е уважен за
сумата в размер на 5000 лв., представляваща дадена през м. юни 2016г. в заем
сума,ведно със законната лихва от датата на подаване на иско-вата
молба-30.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА за
разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от И.Б.И. *** против Д.И.Т. иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 5000, представляваща дадена през м. юни 2016г. в заем сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-30.05.2018г., като неос-нователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Б.И., с
ЕГН **********,*** да заплати в полза на Д.И.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 580 лв. за първата инстанция,представляваща разноски за
адвокатското въз-награждение, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.- за платена държавна
такса за въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:..........Членове:1.......... 2..........