Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
гр.Добрич, 12 декември 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1575 по описа
на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от О.Ш.И., ЕГН **********
*** срещу „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“ №40, представлявано от управителя
Йонка Станимирова Червенкова искове за заплащане на следните суми: 560 лв. – неплатено трудово
възнаграждение за м.февруари 2019г. и
1352,68 евро /2637,73 лева/, представляваща командировъчни пари за
осъществени командировки в периода 01.01.2019г. – 03.02.2019г., ведно със законната лихва
върху сумите от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Първоначалните искове се основават на следните
обстоятелства: Ищецът е работил на длъжност „шофьор международни превози на
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона" в „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ"
ЕООД от 25.10.2018г. на основание сключен срочен трудов договор
№10/24.10.2018г. за 6 месеца с трудово възнаграждение - минимална работна
заплата – 510 лв. и 0,6% за трудов стаж и
професионален опит. Страните договорили, при командироване в чужбина,
работникът да получава допълнително възнаграждение за командировъчни разходи в
размер на 48,31 евро за ден. В изпълнение на служебните си задължения, ищецът
бил командирован от работодателя да извършва международни превози в държавите
на ЕС /Белгия, Холандия, Люксембург, Австрия и др./, подробно посочени в
Заповед №9/28.10.2018г. за командировка в чужбина. Срокът на командироването в
чужбина работодателят определил на 65 дни, считано от 28.10.2018г. до
31.12.2018г., като пътуването следвало да се осъществи с товарен автомобил
«Скания Р400» с peг. №ТХ1081ХТ и със «Скания Р450» с peг. №***. За изработеното
през месеците октомври, ноември и декември 2018г., работодателят изплатил в
периода 15.11.2018г. - 25.01.2019г. дължимите суми за трудово възнаграждение в
размер на 447,96 евро и суми за командировъчни пари в размер на 3140,25 евро /в
общ размер на 3588,21 евро/. Сумите били преведени чрез Първа инвестиционна банка, като с част от
преводите било изплатено дължимото трудово възнаграждение за съответните
месеци, а с друга част от преводите са били изплатени дължимите командировъчни
пари. Преводът на сумите, работодателят извършил по сметка на М.Е.Х. - жената, с която ищецът живее на
семейни начала.
Сумата за командировъчни на ден от 48,31 евро е
формирана, като се съпоставят отработените 65 дни за командировка, съгласно
Заповед №9/28.10.2018г. с размера на заплатената от работодателя сума за
командировъчни - 3140,25 евро. От банковото извлечение става видно, че сумите,
преведени за командировъчни пари са 3140,25 евро.
/45,94+99,49+1353,24+99,49+1542,09=3140,25/. След прости математически
изчисления, се установява, че сумата, преведена за един ден командировъчни, се
получава като се раздели изплатената сума -3140,25 евро на броя на дните в
командировка - 65 дни. /3140,25:65дни=48,31 евро за 1 ден/.
Ищецът продължил да работи в страните от ЕС, защото
със следваща Заповед №11 за командировка в чужбина от 01.01.2019г. работодателят
за срока от 01.01.2019г. до 03.02.2019г. /34 дни/ го командировал със задача да
извършва международен транспорт на товари със същите товарни автомобили. След
изпълнение на задачата, ищецът се завърнал в Р България и очаквал да му се
изплатят дължимите суми по трудов договор и за командировъчни пари. Дължимото
трудово възнаграждение за месец януари 2019г., работодателят изплатил изцяло с
превод в размер на 221,82 евро, извършен на
19.02.2019г. На същата дата, с последващ банков превод, работодателят изплатил и
част от дължимите пари за командировъчни за месец януари 2019г.-288,64 евро.
Това бил и последния банков превод от работодателя. До настоящия момент на
ищеца не са изплатени дължимите суми за
трудово възнаграждение за месец февруари 2019г. в брутен размер – 560 лв. и
командировъчни пари за 28 дни в размер на 1352,68 евро.
Размерът на командировъчните
пари - 1352,68 евро е формиран по следния начин: внесената сума за
командировъчни от 288,64 се разделя на дължимата сума за командировъчни за един
ден - 48,31 евро, след което се установява, че работодателят се е издължил само
за 6 дни от определените със Заповед 11/01.01.2019г. за командировка в чужбина
- 34 дни /288,64:48,31=5,97/. От общия брой дни - 34 се изваждат 6 дни, за
които са изплатени парите, след което броя на останалите дни - 28 се умножава
по парите за командировъчни за един ден /28x48,31евро=1352,68евро/.
Поради обстоятелството, че
работодателят не е заплатил заработените от него пари, ищецът е подал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие. Въпреки многократните запитвания на ищеца към управителя на фирмата, относно
окончателното уреждане на финансовите им взаимоотношения, сумата не е изплатена
и до настоящия момент.
Ответникът
оспорва основателността на исковата претенция. Не се оспорва, че между ищеца и "ДЖИ ЕНД ЕС
ТРАНСПОРТ" ЕООД е сключен трудов договор №10/24.10.2018г., по силата на
който той е изпълнявал длъжността „шофьор международни превози на тежкотоварен
автомобил - 12 и повече тона". Работната заплата е уговорена в размер на
510 лева и от 01.01.2019г. в размер на 560 лева, съгласно изменението на
минималния размер на трудовото възнаграждение за един месец. Потвърждава се уговорката, че трудовото
възнаграждение и командировъчни пари е следвало да се превеждат по банкова сметка ***, когато се плаща по банков
път. Потвърждава се и че трудовият договор е прекратен, но не на основанието,
което сочи ищеца. Прекратяването станало от страна на ответното дружество- със
заповед №03-09/26.02.2019г. на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда в срока за изпитване. Това
обстоятелство се доказва от приложената заповед №03-09/26.02.2019г., Протокол
за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" и признанието на
ищеца в исковата молба, че трудовия договор е прекратен.
Потвърждава се и
командироването на ищеца със заповед №9/28.10.2018г. на управителя на
дружеството за период от 65 дни и заповед №11/01.01.2019г. на управителя на
дружеството за период от 34 дни.
Не отговаря на действителното
фактическо положение твърдението на ищеца, че е направена уговорка за заплащане
на командировъчни разходи в размер на 48,31 евро на ден. Съгласно чл.31 от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от
01.07.2004г., персоналът на сухоземните транспортни средства получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. В т.1 от
приложение №3 е посочено, че шофьори и стюардеси при автомобилни превози,
получават 27 евро
при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. Ищецът е
командирован при условията на единична езда, поради което командировъчни пари
на ден за ищеца са в размер на 27 евро. В този смисъл командировъчните
пари, които се дължат на ищеца за период от 65 дни, съгласно заповед
№9/28.10.2018г. на управителя на дружеството са в размер на 1755 евро (65 х 27 = 1755).
Командировъчните пари, които се дължат на ищеца за период от 34 дни, заповед
№11/01.01.2019г. на управителя на дружеството са в размер на 918 евро (34 х 27 = 918). Общата
дължима сума за командировки е в размер на 2673 евро.
Командировъчни пари са
заплатени на ищеца по банков път, както следва: 45,94 евро на 15.11.2018г.;
99,49 евро на 05.12.2018г.; 1353,24 евро на
14.12.2018г.; 99,49 евро на 21.12.2018г.; 1542,09 евро на 17.01.2019г.; 288,64
евро на 19.02.2019г. Плащанията са видни от приложеното към исковата молба
извлечение от банкова сметка. ***щеца в брой, за доказване на което
обстоятелство се прилагат разходни касови ордери: 100 евро - на 28.10.2018г.;
300 евро - на 19.01.2018г.; 300 евро - на 20.01.2019г.; 247 евро - на
26.01.2019г.
Общата сума, която е
заплатена на ищеца за командировъчни разходи е в размер на 4 345,89 евро или с 1672,89 евро повече от
дължимото. В този смисъл е изпълнено задължението от ответника към ищеца за
заплащане на командировъчни пари и не се дължи плащане на сумата, посочена в исковата молба. Всички командировъчни пари са
изплатени след многократни молби на ищеца, че жена му има нужда от пари и ако
не се направи превод ще се случат всевъзможни беди. Разчитало се, че когато
се заплати повече, това ще се приспадне от бъдещи командировки. Още не били
запознати с незаконосъобразната практика на някои шофьори на международни
превози на товари да напускат работа, но да продължават да искат повече пари от
работодателя, като използват непозволени от закона методи на убеждаване. Именно
такъв е настоящия случай, за което
е подадена жалба до прокуратурата, въз основа на която е образувана прокурорска
преписка №1322/2019г. по описа на Районна прокуратура - Добрич.
По отношение на трудовото
възнаграждение се отбелязва, че последният работен ден на ищеца бил
01.02.2019г. Следващите два дни -02.02.2019г. и 03.02.2019г. са неработни
(събота и неделя), а от 04.02.2019г. до 25.02.2019г. ищецът е ползва неплатен
отпуск, съгласно молба за това от 15.01.2019г., която се прилага. Като се
съобразят тези обстоятелства общият размер на нетното трудово възнаграждение,
което се дължи на ищеца е 1560,48 лева. Общият размер на сумата, която е
заплатена на ищеца е 1563,33 лева. Плащанията са извършени по банкова сметка ***,
както следва: 43,92 евро на 15.11.2018г. за м.10.2018г.; 202,02 евро на
21.12.2018г. за м.11.2018г.; 202,02 евро на 25.01.2019г. за м.12.2018г.; 221,81 евро
на 19.02.2019г. за м.01.2019г.; 84,85 евро на 23.04.2019г. за м.02.2019г.;
42,13 евро на 23.04.2019г. – платен извънреден труд за м.12.2018г. Направени са
всички законоустановени удръжки от трудовото възнаграждение и са заплатени на
държавата. Ответникът при това не дължи на ищеца трудово възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД е предявил
срещу О.Ш.И. НАСРЕЩЕН ИСК иск за
заплащане на сумата от 1672,89 евро получена от ответника без правно основание, ведно със
законната лихва от
подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Насрещният иск се основава
на следните обстоятелства: Между "ДЖИ ЕНД
ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД и О.Ш.И. е сключен трудов договор № 10/24.10.2018г., по
силата на който последният изпълнявал длъжността „шофьор международни превози
на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона". Работната заплата е
уговорена в размер на 510 лева и от 01.01.2019г. в размер на 560 лева, съгласно
изменението на минималния размер на трудовото възнаграждение за един месец.
Трудовото възнаграждение и командировъчни пари следвало да се превежда по банкова сметка ***,
когато се плаща по банков път. Трудовият договор е прекратен със
заповед №03-09/26.02.2019г. на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда в срока за изпитване. Командироването на О.Ш.И. било направено със
заповед №9/28.10.2018г. на управителя на дружеството за период от 65 дни и
заповед №11/01.01.2019г. на управителя на дружеството за период от 34 дни.
Съгласно чл.31 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г., персоналът на
сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето
на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3. В т.1 от приложение №3 е посочено, че шофьори и
стюардеси при автомобилни превози, получават 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни
пари. О.Ш.И. е командирован при условията на единична езда, поради което
командировъчните пари на ден за О.Ш.И. са в размер на 27 евро. В този смисъл командировъчните пари, които се
дължат на О.Ш.И. за период от 65 дни, съгласно заповед №9/28.10.2018г. на
управителя на дружеството са в размер на 1755 евро (65 х 27 = 1755). Командировъчните пари, които се
дължат на О.Ш.И. за период от 34 дни, заповед №11/01.01.2019г. на управителя на
дружеството са в размер на 918 евро (34 х 27 = 918). Общата дължима сума
за командировки е в размер на 2673
евро.
Общата сума, която е заплатена на О.Ш.И. за
командировъчни разходи е в размер на 4 345,89 евро или с 1672,89
евро повече от дължимото. Сумата от 1672,89 евро е получена от О.Ш.И. без правно основание, която той не e
заплатил въпреки отправените му покани. Това обосновава
правният интерес от предявяване на настоящия насрещен иск.
Ответникът
оспорва основателността на насрещната искова
претенция. Излагат се
доводи, че сумата от 1672,89 евро е изчислена въз основа на прилагането на
чл.31 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г., съгласно който
персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на
ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните
ставки, определени в приложение № 3. В т.1 от приложение №3 е посочено, че
шофьори и стюардеси при автомобилни превози, получават 27 евро при единична
езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. О.Ш.И. е
командирован при условията на единична езда, поради което командировъчните пари на ден,
които му се дължат са в размер на 27 евро. В този смисъл дружеството приема, че
командировъчните пари, които се дължат на О.Ш.И. за период от 65 дни, съгласно
заповед №9/28.10.2018г. на управителя на дружеството са в размер на 1755 евро
(65 х 27 = 1755). За вторият период на командировка, дружеството приема, че
командировъчните пари, които се дължат на О.Ш.И. за период от 34 дни, заповед
№11/01.01.2019г. на управителя на дружеството са в размер на 918 евро (34 х 27
= 918). Според ответника по насрещния иск така изчисления размер на спорните
командировъчни пари е неправилен. С нормата на чл. 121а от КТ, в сила от
30.12.2016 г. в българското законодателство се транспонира ДИРЕКТИВА 96/71 /ЕО
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 1996 година относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Тя урежда
командироването на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги
на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария, като със същата във вътрешното ни законодателство се
транспонират разпоредбите на горецитираната директива. Тази разпоредба на КТ е
приложима по отношение на всички командировки, отговарящи на описаните в
нормата условия, за периода след влизането й в сила, т. е от 30.12.2016 г.
насетне, какъвто е настоящия казус. За да се докаже твърдението на ищеца по
първоначалните искове за заплащане на възнаграждение за работа в чужбина в
страни- членки на ЕС на осн. ДИРЕКТИВА 96/71/ЕО и чл. 121а КТ следва да се
установи, че О.И. е полагал труд в страни-членки от ЕС, че му се дължи
заплащане на такова възнаграждение, времетраенето на работата във всяка от
посочените държави, размера на възнаграждението за положения във всяка от тях
труд. Фактите могат да се установят единствено и само от товарителници за
съответните периоди, декларации на ищеца, ако има такива по повод поети курсове
по "нареждания на работодателя", пътни листи, подробни описи на
маршрутите с дати и часове на натоварване и разтоварване, изминати километри,
справки за работно време и справки на кормуване на О.И. и от др. подобни
документи. Напр. една товарителница съдържа информация кой е възложил превоза
на ищеца /фирма, седалище/, кой е посочен в графата "водач на
транспорта", товарни пунктове и дати, на които МПС-то е било в тях,
изпращач, получател, превозвач и стоки по вид и количество, както и
удостоверяване, че са получени. Всички посочени по-горе документи се намират
във владение на работодателя и затова се прави искане съдът да го задължи да ги
представи по делото, като изрично се задължи работодателя, товарителници и др.
документи, изготвени на език, различен от българския да бъдат представени с
легализиран превод на български език, за да има възможност да се извлече
необходимата информация от тях. Документите, с които разполага работодателя, ще
установят кога и какви превози са извършвани през процесните командировки.
В подобни казуси съдът е
приемал, че приложението на ДИРЕКТИВА 96/71 /ЕО спрямо командироването на
шофьорите от автомобилните превози не е безусловно и зависи преди всичко от
вида на извършваните транспортни услуги (например съображение седемнадесето от
преамбюла на Регламент № 1072/2009 изрично предвижда, че разпоредбите на
Директива 96/71 се прилагат за предприятията, извършващи каботажни превози
(съгласно чл. 2, т. 6 от Регламент № 1072/2009 - вътрешен превоз за чужда
сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в приемаща държава-членка в
съответствие с посочения регламент), което в конкретния казус означава, че при
установяване, че през процесния период О.И. не е извършвал каботажни превози на
територията на Белгия или на някоя друга от посочените в командировъчната
заповед държави и при установяване, че шофьорът за период повече от 30 дни не е
пребивавал единствено и само в Белгия, Нидерландия или друга от посочените в
командировъчната заповед държави, Директива 96/71 ще бъде неприложима, т.е.
командировъчните пари, които му се дължат се определят съгласно приложение № 3
към чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина, в сила от 01.07.2004г., както е посочено и в насрещния иск.
Материалноправният въпрос за
разрешаването на казуса: при командироване в повече от една страна-членка на
Европейския съюз за период по-дълъг от 30 календарни дни, но по-малко от 30 дни
във всяка една държава, въз основа на какъв правен акт трябва да се определят
командировъчните пари на шофьора, е бил поставен за разрешаване от Върховният
касационен съд / Определение № 752 от 1.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№2180/2018г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б.; Решение № 298 от
09.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №2180/2018г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Б.Б., членове Б.И., Д.Д./. ВКС е приел, че по
повдигнатия материалноправен въпрос по реда на чл. 290 ГПК е постановено
Решение № 173/2017 от 06.03.2018, ВКС, III ГО по гр.д. № 4431/2016, в което е
прието, че националната правна уредба на командироването на работници преди
декември 2016 г. е в разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ (Нова ДВ, бр. 15 от 2010
г., в сила от 28.08.2010 г.; отм. ДВ, бр. 105 от 2016г.) и се прилага в случаи
на командироване в рамките на предоставяне на услуги, която хипотеза е уредена
в Директива 96/71/ЕО за командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги. Изрично от приложното поле на директивата са
изключени само предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав
(чл. 1, § 2). В нейното приложно поле остават останалите видове транспорт. При
действието на чл.121, ал.3 КТ (отм.) международните превози не са изключени,
нито е ограничено приложението на Директива 96/71/ЕО по отношение на тях.
Следователно при наличие на останалите предпоставки на-чл. 121, ал. 3 КТ ще
намери приложение за командироване на шофьори за повече от 30 календарни дни в
държави от Европейския съюз, в държави - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария. Да се
приеме обратното означава да се отрече, че от обхвата на Директива 96/71/ЕО е
изключен международния транспорт, което не е така, видно и от Предложение на ЕК
за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива
96/71 /ЕО и от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за
изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и
за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на
автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71 /ЕО и Директива 2014/67/ЕС.
В последното ясно е посочено, че Директива 96/71 /ЕО намира приложение за
международните превози, а не само за каботажни превози, определени в Регламент
/ЕО/ №1072/2009 г. и регламент /ЕО/ №1073/2009 г., при които превозът се
извършва изцяло в една приемаща държава-членка.
В
насрещния иск се излагат доводи, че ищецът е получил суми в брой с 4 броя
касови ордери, които обаче не са приложени към исковата молба. Относно касовите
ордери за по 300 евро се твърди, че същите са получени като коледен бонус от
фирма „LKW
WALTER", с която работодателят е в трайни
търговски отношения. Твърди се, че работодателят лично е съобщил на шофьорите
си предложението на немската фирма за заплащане на допълнителен бонус от 300
евро за празник на шофьор, който е съгласен да работи на празниците-Коледа и
Нова година, какъвто е настоящия казус. Допълнителните бонуси се превеждат по
сметка на работодателя, който след това ги предава на шофьорите си.
Районният съд, след преценка доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
следното:
Предявените първоначални искове са с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл.215 от КТ.
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо
ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника,
изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово
възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е
заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през
процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал служебните си
задължения в чужбина на посочените дестинации за периода, за който претендира
да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. В тежест на ответната
страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на
претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за
процесния период, респ. че сумите не се дължат на друго основание.
Не
се спори по делото и от представените доказателства се
установява, че
между ищеца Офан Ш.И. и
"ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД е сключен трудов договор
№10/24.10.2018г., по силата на който ищецът е изпълнявал
длъжността „шофьор международни превози на тежкотоварен автомобил - 12 и повече
тона". Работната заплата е уговорена в размер на 510 лева и от
01.01.2019г. в размер на 560 лева. Страните не спорят също, че е било уговорено между тях дължимото
трудово възнаграждение и командировъчни пари да се превеждат по банкова сметка ***,
когато се плаща по банков път. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №03-09/26.02.2019г.
Със заповед №9/28.10.2018г.
на управителя на ответното дружество
ищецът О.И. е бил командирован за период от 65 дни и със
заповед №11/01.01.2019г. за период от 34 дни
в следните държави: Белгия, Холандия, Люксембург, Австрия, Германия,
Сърбия, Швейцария, Турция, Унгария, Румъния, Полша, Дания, Норвегия, Швеция,
Испания, Франция.
Не се доказва твърдението на ищеца, че между страните е
направена уговорка за заплащане на командировъчни разходи в размер на 48,31
евро на ден.
Съгласно чл.31 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г., персоналът на
сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето
на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3. В т.1 от приложение №3 е посочено, че шофьори и
стюардеси при автомобилни превози, получават 27 евро при
единична езда и 21 евро при
двойна езда, включително квартирни пари. Не се спори, че ищецът е
командирован при условията на единична езда, поради което дължимите командировъчни
пари на ден за ищеца са в размер на 27 евро.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява,
че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за м.февруари 2019г. е в брутен
размер от 56 лв. и в нетен такъв от 27,33 лв. Установено е, че ответното
дружество е начислило на ищеца трудово възнаграждение за м.февруари 2019г. в
размер на 28 лв. и изплащане на нетен размер от 5,60 лв. Дължимото на ищеца
възнаграждение за посочения месец е за два отработени дни – 01 и 02.02.2019г.,
като въз основа на молба от 15.01.2019г. ищецът е ползвал неплатен отпуск в
периода от 04.02.2019г. до 25.02.2019г. При неуспешното оспорване автентичността
на посочената молба от страна на ищеца, съдът приема, че същият е ползвал
отпуск в посочения период.
Според заключението по ССчЕ дължимите на основание чл.31
от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина командировъчни пари на ищеца за
периода от 01.01.2019г. до 03.02.2019г. са в размер на общо 918 евро с левова
равностойност 1795,45 лв., в т.ч. м.януари 2019г. – 31 календарни дни – 837
евро с левова равностойност 1637,03 лв. и м.февруари 2019г. – 3 календарни дни
– 81 евро с левова равностойност 158,42 лв. Командировъчните пари, дължими на
ищеца за периода от 28.10.2018г. – 03.02.2019г. са 2673 евро с левова
равностойност 5227,93 лв. Заплатените на ищеца от ответното дружество командировъчни
суми са в общ размер на 4636,48 евро, с левова равностойност 8534,23 лв., в
т.ч. изплатените в повече авансово суми за командировки в размер на 1690,48
евро с левова равностойност 3303,29 лв.
Съгласно разпоредбите на чл.128, чл.242 и чл.270 от КТ трудът е възмезден.
Възмездността представлява съществена характеристика на трудовото
правоотношение, което съдът намира за безспорно съществуващо и установено в
настоящия казус. Възмездността на труда се изразява в това, че срещу
изразходваната от работника работна сила работодателят му дължи насрещна
престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и физическа
енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно затова
задължението на работодателя да плаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово
задължение към работника. В случая
ищецът претендира трудово възнаграждение за м.февруари 2019г. в размер на 560
лв. От доказателствата се установява частична основателност на иска. Според неоспореното заключение по ССчЕ от
дължимото възнаграждение в брутен размер от 56 лв. на ищеца е начислена сума в
размер на 28 лева в брутен размер, при което е останало неплатено задължение за трудово възнаграждение в брутен
размер от 28 лв., за която сума искът следва да се уважи и съответно за
горницата до претендирания размер от 560 лв. да се отхвърли. Съгласно заявеното
искане върху сумата от 28 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.05.2019г. до окончателното заплащане.
Съгласно чл.215, ал.1 от КТ, при командироване
по чл. 121, ал.
1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет. Установява се, че
ищецът е получил дължимите му се на основание чл.31 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина командировъчни пари за периода
от 28.10.2018г. – 03.02.2019г. в размер на 2673 евро с левова равностойност
5227,93 лв. Заключението по ССчЕ установява и от страните не се спори, че
заплатените на ищеца от ответното дружество командировъчни суми са в общ размер
на 4636,48 евро, с левова равностойност 8534,23 лв., в т.ч. изплатените в
повече авансово суми за командировки в размер на 1690,48 евро с левова
равностойност 3303,29 лв.
Следва да се посочи, че
позоваването на ищеца на нормата на на чл.121а от КТ, в сила от 30.12.2016 г. е
неоснователно. С посочената норма в българското законодателство се транспонира
ДИРЕКТИВА 96/71/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от
16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги и се урежда командироването на работници или служители
в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава -
членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, като със същата във
вътрешното ни законодателство се транспонират разпоредбите на горецитираната
директива. Тази разпоредба на КТ безспорно е приложима по отношение на всички
командировки, отговарящи на описаните в нормата условия, за периода след
влизането й в сила, т. е от 30.12.2016г. насетне.
Съгл. чл. 121а, ал. 1 от КТ,
командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е
налице, когато български работодател командирова работник или служител на
територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор,
сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) в предприятие от същата
група предприятия; както и когато работодател, регистриран по законодателството
на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация
Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията
на Република България: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на
договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) предприятие от
същата група предприятия. Според ал. 2 изпращане на работници или служители в
рамките на предоставяне на услуги е налице, когато: 1. регистрирано по българското
законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник
или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка
на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; 2. предприятие, което
осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава -
членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава,
изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията
на Република България. Съгл. ал. 4, в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за
срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се
осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени
за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата
държава. Съгл. ал. 6, когато в съответствие с изискванията на ал. 5 работодателят
по ал. 1, т. 2 и предприятието, което осигурява временна работа по ал. 2, т. 2,
не осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната
работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер
на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд, работникът
или служителят има право на: 1. неизплатените трудови възнаграждения, които са
дължими при спазване на условията на ал. 5; 2. обезщетения или други вземания,
свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон; 3. възстановяване на
неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни
вноски; 4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото
възнаграждение или качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение
на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване. Според
ал. 8, условията и редът за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят
с наредба на Министерския съвет. Такава в случая е приета, и това е Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г.
В конкретния случай съдът
намира, че нито една от гореизброените хипотези не е налице. Ищецът е
командирован да извършва превози от името и за сметка на своя работодател, в
полза на същия, които превози са международни и се извършват в чужбина. Този
извод не се променя от представения по делото договор, сключен между ответното
дружество и LKW
WALTER. На
практика нормативният ред в случаите при командироване на шофьори са специфични
и те са регламентирани по специален ред в НСКСЧ в раздел Раздел IV.
Командировъчни пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни
транспортни и специални средства. Следователно за шофьорите, които не са
командировани да извършват услуга в полза на друга транспортна фирма, не се
прилага режима на чл. 121а от КТ, доколкото на практика няма приемаща страна в
държавата членка, на която те да предоставят съответната услуга. Услугата се
извършва в полза на българския работодател, който ги командирова и техните
разходи се определят по реда на НСКСЧ, като се имат предвид и специфичните
ставки за този вид персонал в Приложение № 3.
Единствено изключение е
предвидено за каботажните превози, съгл. съображение седемнадесето от преамбюла
на Регламент № 1072/ 2009, което изрично предвижда, че разпоредбите на
Директива 96/71 се прилагат за предприятията, извършващи каботажни превози.
Според дефиницията по чл.2, т.6 от Регламент № 1072/ 2009 понятието „каботажни
превози” означава вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение,
извършван временно в приемаща държава-членка в съответствие с посочения
регламент.
С оглед на горното съдът
намира, че спрямо ищеца не е приложима хипотезата на чл.121а от КТ, още повече
че тя гарантира „минимални условия на работа,
каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или
сходна работа в приемащата държава“, тоест на
това основание ищецът би могъл да претендира трудово възнаграждение, дължимо за
работниците в съответната държава – членка, докато в случая ищецът е заявил
претенция за заплащане на командировъчни пари. При това претенцията му за
заплащане на сумата от 1352,68 евро /2637,73
лева/, представляваща командировъчни пари за осъществени командировки
в периода 01.01.2019г. – 03.02.2019г., се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат, съдът не
намира за необходимо да бъдат обсъждани всички останали събрани доказателства и
доводи на страните.
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск за връщане на нещо, получено без основание, ищецът да
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът – основание за
получаването или за задържане на полученото.
Съгласно заключението по ССчЕ, командировъчните пари,
дължими на О.И. за периода от 28.10.2018г. – 03.02.2019г. са 2673 евро с левова
равностойност 5227,93 лв. Заплатените на О.И. от „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД командировъчни
суми са в общ размер на 4636,48 евро, с левова равностойност 8534,23 лв., в
т.ч. изплатените в повече авансово суми за командировки в размер на 1690,48
евро с левова равностойност 3303,29 лв. Ответникът по насрещния иск – О.И. не
оспорва получаването на сумата от 1690,48 евро. По делото не се установява
основание за нейното получаване, респ.задържане, при което искът за връщане на
получената без основание сума в размер на
1672,89 евро (по-малка от действително
получената)
е основателен и следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва върху
сумата от подаване на
исковата молба –
12.06.2019г. до окончателното плащане. В случая е
неприложима разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ, според която работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото
правоотношение, които е получил добросъвестно, тъй като по делото се установява, че
сумата не е получена като трудово
възнаграждение/обезщетение.
И двете страни са претендирали присъждане на сторените по
делото разноски. При този изход на спора на ищеца О.И. се следват сторените по делото разноски в размер на 14,36 лв. (5,96 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение; 3,41 лв. – разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д.№1957/2019г. по описа на РРС; 4,99 лв. – разноски в
изпълнителното производство). Неоснователно е искането ищеца
за присъждане на пътни разходи, тъй като това не е съдебно -
деловоден разход, а се прави по преценка на страната, която сама избира дали да
изпрати процесуален представител, респ. вида на транспорта и неговата цена.
Пътните разходи не са разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК, а и когато е
упълномощен адвокат,
разходите на същия във връзка с поръчката следва да се считат включени в
уговореното възнаграждение.
На ответника/ищец по насрещния иск се следват сторени по
делото разноски в размер на 1181,59 лв. (130,88 лв. – държавна такса по насрещния иск; 99,12 лв. – възнаграждение за
съдебно-счетоводна експертиза и 951,59 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение).
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД следва да заплати държавна такса в размер на 50
лв. и 1,58 лв. авансово изплатени за съдебно-счетоводна и съдебно-графическа
експертизи от бюджетните средства на ДРС.
С
оглед гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“ №40,
представлявано от управителя Йонка Станимирова Червенкова да заплати на О.Ш.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 28 лв. - неплатено брутно
трудово възнаграждение за м.февруари 2019г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба –
08.05.2019г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 28 лв. до
предявения размер от 560 лв. и иска за заплащане на сумата от 1352,68 евро
/2637,73 лева/, представляваща командировъчни пари за осъществени
командировки в периода 01.01.2019г. – 03.02.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА О.Ш.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“ №40,
представлявано от управителя Йонка Станимирова Червенкова сумата от 1672,89
евро получена от ответника
без правно основание, ведно със законната лихва
от подаване на
исковата молба – 12.06.2019г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“ №40,
представлявано от управителя Йонка Станимирова Червенкова да заплати на О.Ш.И.,
ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в
размер на 14,36 лв.
ОСЪЖДА О.Ш.И., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЖИ ЕНД
ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“ №40, представлявано от управителя Йонка
Станимирова Червенкова сторени по делото разноски в
размер на 1181,59 лв.
ОСЪЖДА „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“ №40,
представлявано от управителя Йонка Станимирова Червенкова да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ДРС държавна такса в размер на 50 лв. и 1,58 лв. авансово изплатени за съдебно-счетоводна и съдебно-графическа
експертизи от бюджетните средства на ДРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: