Решение по дело №2207/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 7
Дата: 3 януари 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510102207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

03.01.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

02.01.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

2207

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

            Р.О.Т., ЕГН **********, е предявила срещу В.З.П., ЕГН: ***********, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за постановяване на съдебно решение, по силата на което да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от фактическото й съпружеско съжителство с ответника малолетни деца Антон Василев П., ЕГН: **********, Зара Василева Пацова, ЕГН: ********** и Теодора Василева Пацова, ЕГН: **********, да бъде определено местоживеенето на децата при нея, да бъде определен режим на лични отношения между тях и бащата, както и да бъде осъден последния да заплаща в полза на децата си издръжка в минималния размер, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

           Ищцата твърди, че с ответника живели на съпружески начала от 2011г. до 05.09.2019г., от което съжителство се родили трите им деца. След раздялата на страните, ищцата живее с малолетните деца при  родителите си в гр. Бобошево, с помощта на които се грижи за отглеждането и възпитанието им и поема всички разходи, свързани с това. Работи на постоянен трудов договор и получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Твърди, че от 08.05.2019г. ответникът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за шофиране в нетрезво състояние, няма постоянна работа и а освен това я тормози психически, обаждайки й се ежедневно от затвора. Ищцата твърди, че ответникът не полага каквито и да било грижи за децата и не плаща издръжка, а разходите за задоволяване на потребностите им непрекъснато се увеличават: едно от децата е вече ученик, а другите две посещават детска градина, имат нужда от храна, облекло, учебници, обувки и т.н.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че с ищцата са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което са родени трите им малолетни деца, но твърди, че само едно от тях-Зара Василева Пацова-се отглежда от ищцата, а другите две-Теодора и Антон живеят при него в с. Мурсалево, като изцяло той се грижи за тяхното отглеждане и възпитание, а ищцата не се интересува и не поддържа контакти с тях. След като излязъл от затворническото общежитие в с. Самораново, където излежавал присъдата си, ответникът отишъл да види децата си, при което Теодора и Антон поискали да отидат с него в с. Мурсалево. Впоследствие ответникът направил опит да се види и с третото си дете, но ищцата възпрепятствала достъпа му до него. Твърди, че от 18 до 25.11.2019г., заедно с детето Антон постъпили на лечение в болница, през който период ищцата дошла да види детето си само веднъж. От своя страна прави искане съдът да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца, да определи местоживеенето им при него, да определи режим на лични отношения между малолетните деца и тяхната майка, както и да осъди последната да им заплаща издръжка в размер на 150.00 лв. месечно за всяко от тях.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по делото удостоверения за раждане, издадени от община Дупница, че страните по делото са родители на малолетните деца Антон Василев П., ЕГН: **********, Зара Василева Пацова, ЕГН: ********** и Теодора Василева Пацова, ЕГН: **********. Между страните не е спорно и че са били във фактическо съпружеско съжителство от 2011г. до 05.09.2019г.

От депозирания по делото социален доклад от ДСП-Дупница, се установява, че страните са живели на семейни начала и са родители на три малолетни деца. По време на съжителството им, скандалите в семейството били чести, тъй като В.П. злоупотребявал с алкохол, вследствие на което ставал агресивен спрямо ищцата и роднините й. Налагало се е на няколко пъти да търси съдействие от полицията. За периода от 08.05.2019г. до 23.10.2019г. П. изтърпявал наказание "лишаване от свобода" за шофиране в нетрезво състояние. Спрямо трите деца са прилагани мерки за закрила по реда на ЗЗДет., тъй като често са ставали свидетели на скандалите между родителите.

В началото на м. 09.2019 г. майката и трите деца се преместили да живеят в гр. Бобошево, в дома на родителите й, а от 23.10.2019 г. и към момента Антон, Зара и Теодора живеят заедно с баща си в с. Мурсалево. От раждането на малолетните деца до 08.05.2019г. основни грижи за тях са полагали двамата родители. За периода от 09.05.2019г. до 23.10.2019г. грижата за тях е поета изцяло от майката, подпомагана от нейните родители, тъй като бащата е изтърпявал наказание "лишаване от свобода". От 23.10.2019г. до момента Антон, Зара и Теодора Пацови се отглеждат от бащата в с. Мурсалево. Помощ при отглеждането на децата оказват бабата и дядото на П., а когато те са при майка си в гр. Бобошево, подкрепа оказват бабата и дядото по майчина линия.

Понастоящем Антон П. е записан като редовен ученик във втори клас в СУ "Христо Ботев” - гр. Кочериново, като посещава редовно учебните занятия. Зара Пацова е записана в подготвителна група в ДГ "Ален мак" - гр. Кочериново. Посещава редовно детското заведение, а Теодора Пацова не посещава детска градина.

Ответникът и трите деца живеят в с. Мурсалево, общ. Кочериново, в жилище, собственост на баба му и дядо му. Представлява едноетажна къща е приземен стаж. Семейството ползват първия етаж, който се състои от три стаи (кухня, спалня, дневна) и коридор. На приземния етаж живеят бабата и дядото на П.. Хигиенно-битовите условия са задоволителни.

Майката живее в гр. Бобошево, в къща на два етажа, която е съсобствена. Обитава втория етаж, който се състои от три стаи с коридор. Тя ползва една стая, в която има спалня, гардероб и разтегателен диван. Другите стаи се ползват от нейните родители. Жилището е снабдено е уреди и вещи необходими за едно домакинство. Има електричество и течаща вода. Санитарният възел е външен. Хигиената е добра.

Майката работи па трудов договор в шивашки цех на фирма "Долчини" ЕООД, с. Джерман, общ. Дупница. Работното й време е от 8.00 ч. до 16.30 ч. Месечното й възнаграждение е в размер на минималната работна заплата за страната. Майката се подпомага от ДСП - Бобошево на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 135.00 лв. за трите деца. Бащата съобщава, че към момента работи в частна фирма, занимаваща се с производство на пелети, като месечното му възнаграждение е в размер на минималната работна заплата за страната, а работното му време е от 8.00 ч. до 18.00 ч.

Трите деца са емоционално привързани към родителите си, а те от своя страна ги обгръщат с много любов и внимание. И двамата родители имат желание за активна родителска връзка.

Майката съобщава, че през м. 11.2019г. ответникът дошъл в дома й в гр. Бобошево за да вземе детето Теодора Пацова и започнал да я обижда, дори я ударил. Родителите й били свидетели. Веднага извикали полиция и ответникът подписал предупредителен протокол. Майката е завела дело за домашно насилие, което е насрочено за 07.01.2020г. в PC - Дупница.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Лора Ангелова Георгиева-леля (сестра на майката) на ищцата и Жоро Бисеров Георгиев-неин първи братовчед, които съдът прецени съгласно чл.172 от ГПК. Свидетелите дават показания, че според тях ответникът е безотговорен човек и баща, системно злоупотребява с алкохол, неколкократно му е отнемано СУМПС за шофиране в пияно състояние, а през лятото на 2019г. е осъден на „лишаване от свобода“ за същото престъпление. Системно тормозел ищцата, като и нанасял побои, включително и в присъствието на малолетните им деца. Ответникът не работел на постоянен трудов договор, а си намирал временно работа „на частно“ в сферата на дърводобива, като и малкото спечелени от тази му дейност пари, харчел само за себе си по питейни заведения и други жени; понякога не се прибирал в къщи с дни. Изцяло ищцата се е грижила за малолетните деца на страните, с помощта на своите родители. Свидетелите описват майката като отговорен и загрижен родител. Споделят, че същата има добри условия за отглеждане на децата си в къщата на своите родители, където живее в момента.  Ищцата е работила редовно, преди в гр. Благоевград, а сега-в с. Джерман, като шивачка. Може да разчита и за в бъдеще на своите родители да и помагат при отглеждането и възпитанието на децата, включително и финансово. 

Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК съдът е задължил страните да се явят лично в съдебно заседание за изслушването им с оглед преценка за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на родените от фактическото им съжителство малолетни деца и определяне режим на лични отношения с другия родител. Единствено ищцата се е явила лично в откритото съдебно заседание, като е заявила, че иска да се грижи за малолетните си деца, осигурила е добри условия за това, може да разчита на помощ и подкрепа от родителите си. Не възразява на ответника да бъде определен режим на лични отношения с децата, по преценка на съда.

            При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.

Интересите на детето следва да бъдат водещото съображение на съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията и чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.

В разглеждания случай, безспорно установено по делото е, че ищцата и ответника са живели на семейни начала, като от съжителството си имат родени три, малолетни понастоящем деца: Антон, на девет години, Зара, на седем години и Теодора, на четири години. От представените по делото доказателства съдът заключава, че и двамата родители имат желание да се грижат и отглеждат родените от съвместното им съжителство малолетни деца,  но единствено майката е в състояние да осигури необходимите материално-битови условия за това, както и може да разчита на помощ и подкрепа от страна на близките си. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, като съдът приема, че в случая майката притежава необходимия родителски капацитет. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че до момента грижи за детето са полагани преимуществено от нея, с помощта на родителите й, привързаността на децата към майката е силно изразена, тя може разчита на помощ от близки при отглеждането и възпитанието им. Съобразявайки все още ниската им възраст и техните нужди преди всичко близостта и грижите най-вече на майката, съдът счита, че в интерес на децата е родителските права да бъдат упражнявани от майката, като местоживеенето им се определи при нея.

Съгласно приетото в ППВС № 1/74г., от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. Също така, моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им.  Моралното падение, престъпните и антиобществени прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата. Такива прояви са несъвместими с изискването на закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права.

С оглед събраните доказателства, съдът приема за установено, че майката е личност с добър морал и стабилна ценностна система, която би могла да бъде положителен пример за децата си и да ги възпитава. При отглеждането и възпитанието на децата, тя винаги може да разчита на помощ от близките си.  

По делото се събраха доказателства, че бащата В.П. е извършвал противообществени прояви-осъждан е с влязла в сила присъда и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за шофиране в пияно състояние, което би могло да се отрази негативно върху правилното възпитание на децата му.

            Освен това, от показанията на разпитаните свидетели се установи, че бащата системно е упражнявал насилие върху майката, включително в присъствието на децата им, което представлява психическо и емоционално насилие и върху самите тях, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.

Същевременно, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че емоционалната връзка между децата и ответника е нарушена, поради което и съответно на разпоредбите на СК, на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с тях. СК въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на детето. В интерес на детето е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и то да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти съобразно нуждите и интересите на малолетните деца на страните, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч.  в неделя, с преспиване в дома на бащата и един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с годишния отпуск на майката.

По отношение на издръжката на детето съдът съобрази следното:

Съгласно даденото в чл.143, ал.2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/.  При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на децата на страните от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно тяхната възраст, както и че детето Антон вече посещава училище, а другите две деца-детска градина. Вземайки предвид тези обстоятелства, съдът приема, че за задоволяване на  потребностите им, децата се нуждаят от месечна издръжка в размер на около 300.00 лева за всяко от тях. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители в тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние.

Видно от депозирания социален доклад, майката получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Следва да се има предвид, също така, че тя ще полага преките и основни грижи за децата. По делото не се събраха доказателства относно доходите на ответника, поради което следва да се приеме, че той може и следва да участва в издръжката на децата си поне с минималния размер на издръжка, който е 1/4 от размера на минималната работна заплата, установен за страната (610.00 лв. за 2020г.), осигурявайки по този начин поне част от паричния еквивалент на дължимата издръжка.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. , от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски по делото в размер на общо 330.00 лв., от които: 300.00 лв.-платено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, както и 30.00 лв.-внесена държавна такса при образуване на делото.

На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 658.80 лв. върху присъдената издръжка в полза на малолетните му деца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                            

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Антон Василев П., ЕГН: **********, Зара Василева Пацова, ЕГН: ********** и Теодора Василева Пацова, ЕГН: **********, на тяхната майка Р.О.Т., ЕГН **********, при която ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето на децата, на адрес: гр. Бобошево, ул. „Сълза“ № 12, общ. Бобошево, обл. Кюстендил.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.З.П., ЕГН: ***********, с децата Антон Василев П., ЕГН: **********, Зара Василева Пацова, ЕГН: ********** и Теодора Василева Пацова, ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч.  в неделя, с преспиване в дома на бащата и един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и да осъществява допълнителни контакти с тях по всяко време, със съгласието на майката.

ОСЪЖДА В.З.П., ЕГН: ***********, с адрес: ***, да заплаща на малолетните си деца Антон Василев П., ЕГН: **********, Зара Василева Пацова, ЕГН: ********** и Теодора Василева Пацова, ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител Р.О.Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 152.50 лева (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки) за всяко от тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.10.2019г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

Съдът постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.З.П., ЕГН: ***********, с адрес: ***, да заплати на Р.О.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 330.00 лв. (триста и тридесет лева), представляваща сторените разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, В.З.П., ЕГН: ***********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 658.80 лв. (шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки), върху присъдената издръжка в полза на малолетните му деца.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано  от връчването му в препис на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: