Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 30.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1050 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001093 от 27.08.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на О.А. *** Търново, административни наказания на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за 12 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил посочените нарушения. Изтъква, че не е спиран за проверка, а автомобила е бил паркиран пред бензиностанция „Лукойл“, когато полицейските служители пристигнали във връзка с подаден сигнал за възникнал скандал.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Я. не се явява. Представлява се от адвокат И.И., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Изтъква, че жалбоподателят Я. не е бил спиран за проверка от служителите на полицията, а превозното средство е било в покой, паркирано на улицата. Сочи, че и от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта също не се установява, че жалбоподателят е управлявал въпросното ППС на посочената дата и час в гр.Ловеч.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Д., Ц.Д.Ц., М.Е.О., Ю.З.Р.и С.В.Р., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите С.Д. и Ц.Ц.били служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч. На 06. срещу 07.08.2019 г. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на територията на гр.Ловеч. При извършвания обход, около 00:05 часа забелязали, че има сбиване пред бензиностанция „Лукойл“. Имало два буса, като единият бил спрял на пътното платно на бул.“Мизия“, в посоката за кв.“Здравец“, до отбивката за гр.Левски. Свидетелите извикали на помощ свои колеги, с помоща на които разделили каращите се пред бензиностанцията. Свидетелят Д. наредил буса, който бил спрян на платното на бул.“Мизия“, а именно : марка *********, да бъде преместен, тъй като пречел на движението по булеварда. В него се качил жалбоподателят О.Я., който го привел в движение и го преместил на указаното от служителите на полицията място. Поради тази причина му били проверени документите, като било установено, че не носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Я. бил изпробван и за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510 ARBB”, с фабр.№ 0039 (проба № 2741), скалата на който отчела алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух от 1,02 промила. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0043379 /л.10/, като в указания в него срок жалбоподателят Я. дал кръв за изследване.
Свидетелят Д. съставил на жалбоподателя АУАН № 3273/07.08.2019 г., като в него посочил, че О.Я. ***, с посока на движение кв.“Здравец“ под въздействието на алкохол в кръвта му с концентрация от 1,02 промила, като при проверката не представил и контролния талон към СУМПС. Акстосъставителят отразил, че с действията си О.Я. нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По съставеният акт жалбоподателят не вписал възражения и го подписал.
Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН О.Я. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Видно от протокол за химическо изследване № 258/09.08.2019 г. /л.8/, концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя О.А.Я. била 0,89 промила.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят Я. нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.174, ал.1, т.2 и чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП санкции „глоба“ в размер съответно 1000 и 10 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.14-15/.
След внимателна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното постановление не страда от пороци при издаването му, които да обосновават отмяната му на формално основание. Съдът не констатира при издаване на обжалваното НП да са били допуснати съществени процесуални нарушения, а и жалбоподателят не навежда възражения в този смисъл. Наказващият орган е дал цифрова квалификация на нарушенията, която изцяло кореспондира с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Приложил е и съответните на описаните нарушения санкционни норми така, че на жалбоподателя е било пределно ясно за какво е санкциониран. Освен това той е подписал и получил съставения в негово присъствие АУАН, като се е възползвал от възможността да възрази по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Получил е също така и издаденото срещу него НП, което е обжалвал в законовия срок, т.е. по никакъв начин за него не са се преклудирали правата, които има в административнонаказателното производство.
По отношение стоящите за разглеждане въпроси относно авторството на описаните нарушения и вмененото виновно поведение на жалбоподателя Я., съдът намира следното :
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на ППС да ги управляват под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, а тази по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП ги задължава да носят свидетелството за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него, т.е. общото между двете е лицето посочено като нарушител да е имало качеството на водач. Легална дефиниция за „водач” е дадена в разпоредбата на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, съгласно която, това е „лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.” В разглежданият случай обаче, не се установява по безспорен и категоричен начин, че именно жалбоподателят О.Я. е управлявал лекия автомобил ********* така, като е посочено в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП. Я. отрича това обстоятелство и твърденията му не се опровергават от събраните по делото доказателства. От цитираната дефиниция за ползваното от закона понятие „водач” е ясно, че това е лице, което управлява пътно превозно средство, т.е. изпълнителното деяние се състои в управлението на ППС и такова е посочено и в обжалваното НП.
Свидетелите О., Р. и Р. заявяват, че заедно с жалбоподателя Я. са се прибирали от Холандия, където работели, като автомобила управлявали Я. и лице с прякор *****, като през цялото време двамата са се редували при управлението. И тримата сочат, че до границата на България буса е бил управляван от Я., като след това са се сменили с *****, който управлявал автомобила, когато влезли в гр.Ловеч и до спирането до бензиностанция „Лукойл”. При оценка показанията на тези свидетели съдът отчете факта, че тримата се познават и работят заедно с жалбоподателя Я. и в този смисъл се явяват заинтересовани в подпомагане на тезата му. Но от друга страна, заявеното от тях не може да бъде пренебрегвано само на това основание, при положение, че липсват доказателства, които да ги опровергават или разколебават. Свидетелите на наказващия орган – Д. и Ц. са дошли на мястото когато автомобилът вече е бил в покой и то по сигнал за ставаща пред бензиностанцията разправия между група лица, и не са очевидци на това кой го е управлявал и съответно спрял на мястото, където са го установили. Респективно, липсват категорични доказателства, че това е сторено именно от жалбоподателя Я.. Фактът, че когато са ги накарали да преместят автомобила от пътното платно, това го е сторил именно жалбоподателят Я., не е достатъчен да обоснове категоричен и несъмнен извод, че именно той е лицето управлявало автомобила до спирането му на пътното платно. Макар и критично приемани по изтъкнатите по-горе съображения, показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели, че лице с прякор ***** е управлявало автомобила, то липсата на безспорни доказателства установяващи обратното не води до извод за категорично отхвърляне и определяне на тезата му като защитна.
Поради тези съображения, настоящият състав счита, че вменените на жалбоподателя О.Я. нарушения на разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не са безспорно и категорично установени от обективна страна, в частта относно авторството им. Съответно, при това положение, няма как да бъде обсъждана субективната страна на нарушенията и извършени ли са те виновно. Установената и обсъдена от наказващия орган фактическа обстановка по случая, анализирана със събраните по делото доказателства, не водят до единствения възможен извод за авторството на описаните нарушения.
Ето защо, при тези данни съдът намира, че вменените на жалбоподателя О.Я. нарушения на нормите на чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП са недоказани, поради което издаденото срещу него наказателно постановление следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001093 от 27.08.2019 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на О.А. ***, ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за 12 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :