О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260231
гр.Добрич 23.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и трети октомври 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно частно гражданско дело №765 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Б.П.Б.
с ЕГН ********** *** чрез процесуалния му представител адв.В.К. от ДАК срещу
определение №260021/10.08.2020 г. по гр.д.№2995/2019 г. на Добричкия районен
съд,с което частният жалбоподател е осъден да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД-гр.Варна сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лв
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.Настоява се за отмяна на атакуваното
определение като незаконосъобразно.Претендира се присъждане на сторените в
настоящото производство разноски
В писмен отговор на жалбата
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна изразява становище за неоснователност
на същата и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.Претендира
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Като постави на разглеждане частната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Частната жалба е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество поради следните съображения:
Същата е насочена срещу определението на
ДРС по чл.248 ал.3 изр.1 от ГПК,постановено по молба по чл.248 ал.1 от ГПК на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна с вх.№9662/16.06.2020 г. за допълване
на прекратително определение №1252/29.05.2020 г. на ДРС в частта за
разноските.С определение №1252/29.05.2020 г. районният съд е прекратил
производството по гр.д.№2995/2019 г. по отношение на горното дружество поради
оттегляне на иска срещу него,но е пропуснал да се произнесе по искането на
дружеството за присъждане на разноски.С атакуваното определение от 10.08.2020
г. първоинстанционният съд констатира,че действително с определението от 29.05.2020
г. е пропуснал да се произнесе по искането на горния ответник за
разноски,поради което постановява акт за осъждане на ищеца по делото Б.П.Б. да
заплати на дружеството разноски в размер на 360 лв адвокатско възнаграждение с
ДДС.С определението от 10.08.2020 г. де факто се допълва определение №1252/29.05.2020
г. в частта за разноските.Подадената частна жалба е допустима като насочена
срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 изр.1 от ГПК,за който процесуалният
закон /чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК/ предвижда
изрично обжалваемост и самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност.Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,тъй като частният жалбоподател е
получил съобщение за определение №260021/10.08.2020 г. на дата 19.08.2020 г.
/виж съобщението на лист 154 от делото на ДРС/,а жалбата е подадена на 25.08.2020
г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 26.08.2020 г.Същата изхожда от
активно легитимирано лице-страна по делото /ищец/ с правен интерес от атакуване
на неизгодното за него определение.
Разгледана по същество,частната жалба е основателна,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№2995/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№16912/22.08.2019 г.,с която е предявен от Б.П.Б. ***
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост от ищеца на сума от 3 427,85
лв на ответника.С молба вх.№18157/11.09.2019 г. ищецът Б. заявява оттегляне на
иска си срещу първоначалния ответник „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна и желае
прекратяване на производството спрямо него,като насочва иска си срещу нов
ответник-„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна.С разпореждане от 13.12.2019
г. районният съд указва на ищеца в едноседмичен срок да уточни дали всъщност се
отказва от иска си срещу първия ответник,за да осъществи процедурата по замяна
на страна по реда на чл.228 от ГПК при приложение на чл.228 ал.2 от ГПК /при
отказ от иска съгласие на първоначалния ответник за замяната не се изисква/.Указано
е също така ищецът при заявен отказ от иска спрямо първия ответник и насочване
на иска спрямо втория да внесе държавна такса за водене на делото срещу новия
ответник в размер на 142,12 лв по сметка на ДРС,като ищецът е предупреден за
последиците по чл.129 ал.3 от ГПК.В указания срок ищецът не е изпълнил
указанията на съда,като с молба вх.№26755/30.12.2019 г. е изложил доводи,че в
случая не се касае за изменение на иска по реда на чл.228 от ГПК чрез заменяне
на ответника,а за поправка на исковата молба,доколкото насочването на иска
срещу нов ответник било предприето преди връчване на препис от исковата молба
на първоначалния ответник.С последващо разпореждане от 02.01.2020 г. районният
съд предоставя на ищеца нов едноседмичен срок за изпълнение на указанията от
13.12.2019 г.Ищецът Б. не е внесъл горната държавна такса по иска срещу новия
ответник,като с молба вх.№956/15.01.2020 г. заявява,че е преценил за удачно да
заплати процесното задължение и го е сторил,поради което оттегля иска си и
желае прекратяване на делото.С определение №196/16.01.2020 г. ДРС прекратява
производството по делото по иска срещу първоначалния ответник „Енерго-Про
Продажби“ АД.По повод молбата на ищеца от 11.09.2019 г. за насочване на иска
срещу „Електроразпределение Север“ АД последното дружество изразява становище по чл.228 ал.1 от ГПК,че
не желае да встъпи в процеса /становище от 04.02.2020 г. на лист 72 от делото
на ДРС/.Първоинстанционният съд приема в този случай на основание чл.228 ал.3
от ГПК,че искът срещу новия ответник е предявен от датата на постъпване на
исковата молба срещу него в съда,и с разпореждане от 06.02.2020 г. постановява
връчване на същия преписи от исковата молба срещу него и молбата на ищеца от
11.09.2019 г. с право на отговор.Новият ответник по делото
„Електроразпределение Север“ АД подава отговор на исковата молба
вх.№6304/31.03.2020 г.С определение от 15.04.2020 г. районният съд насрочва
делото по иска срещу „ЕРП Север“ АД.След получаване на призовка за насроченото
заседание ищецът Б.П.Б. депозира молба вх.№7847/22.05.2020 г.,с която
заявява,че за него „всичко е приключило“,и изразява изненада,че делото е
насрочено.Сочи,че с молба вх.№956/15.01.2020 г. е оттеглил иска си,защото
имуществените отношения между страните са уредени,като ищецът е изплатил на
ответника дължимата сума-предмет на иска.Вследствие горното изявление с определение
№1252/29.05.2020 г. първоинстанционният съд прекратява производството и по
отношение на „ЕРП Север“ АД с мотиви,че е десезиран от предявения иск и срещу
горния ответник още с молбата на ищеца от 15.01.2020 г. и не е следвало да
предприема последващи процесуални действия по делото.Въпреки последния му извод
по повод молба вх.№9662/16.06.2020 г. на „ЕРП Север“ АД по чл.248 от ГПК с
атакуваното определение №260021/10.08.2020 г. допълва прекратителното си
определение от 29.05.2020 г. в частта за разноските,като осъжда ищеца Б. да
заплати на горното дружество сторени разноски в размер на 360 лв с ДДС.
Обжалваното определение е допустимо като
постановено по допустима молба по чл.248 ал.1 от ГПК /депозирана в
законоустановения срок и от активно легитимирано лице,като в случая
депозирането на списък на разноските по чл.80 от ГПК от молителя не е условие
за допустимост на молбата за допълване-в този смисъл т.8 от ТР №6/06.11.2013 г.
по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Определението от 10.08.2020 г. обаче е
неправилно и следва да бъде отменено,като молбата по чл.248 ал.1 от ГПК подлежи
на отхвърляне поради следните съображения:
По правило при прекратяване на исковото
производство ответникът има право на сторените от него разноски на основание
чл.78 ал.4 от ГПК.Ищецът обаче отговаря за разноските,сторени от другата
страна,ако е предизвикал последната да стори такива вследствие неоснователно предприети
от него процесуални действия.В случая ищецът Б. е предприел замяна на
първоначалния ответник „Енерго-Про Продажби“ АД с нов ответник „ЕРП Север“ АД с
молбата си от 11.09.2019 г. /на лист 20 от делото на ДРС/,но с молба вх.№956/15.01.2020
г. е осъществил фактически оттегляне на исковете си както срещу първия,така и
срещу новия ответник.Със същата е заявил,че е отпаднал интересът му от водене
на делото по отрицателния установителен иск за недължимост на процесната
сума,тъй като е преценил,че дължи сумата,и вече я е изплатил.Заявил е и
оттегляне на иска,като в контекста на изложеното очевидно същият е оттеглил
исковите си претенции както срещу първия,така и срещу втория ответник.Районният
съд е дължал веднага произнасяне с определение за цялостно прекратяване на
производството по делото по исковете срещу двамата ответници.Вместо това е
прекратил производството само срещу първия ответник „Енерго-Про Продажби“ АД и
е продължил със съдопроизводствени действия срещу втория ответник „ЕРП Север“
АД.Разпоредил е на 06.02.2020 г. връчване на препис от исковата молба на „ЕРП
Север“ АД,вследствие на което последното дружество е предприело подаване на
отговор на исковата молба /вх.№6304/31.03.2020 г./,по повод на който е и
сторило присъдените от ДРС разноски за адвокатско възнаграждение на
упълномощения адв.Н.Г. /други процесуални действия от дружеството по делото не
са извършени/.Разноските са сторени от „ЕРП Север“ АД не по вина на ищеца,който
своевременно е оттеглил иска си срещу горното дружество още на 15.01.2020 г.
преди да е осъществена размяна на книжа по реда на чл.131 ал.1 от ГПК.В този
смисъл ищецът Б. не носи отговорност за разноските,сторени от „ЕРП Север“ АД.
Предвид горното съдът намира молбата на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна по чл.248 ал.1 от ГПК за
неоснователна,поради което след отмяна на обжалваното определение следва да я
остави без уважение.
И двете страни в настоящото въззивно
производство са претендирали присъждане на сторени от тях пред ДОС
разноски.Такива обаче не следва да се присъдят на нито една от страните.В
производството по чл.248 от ГПК за изменение или допълване на съдебен акт в
частта за разноските разноски не се дължат.Поначало отговорността за разноски е
правото на страната,в чиято полза е решено делото,да иска и задължението на
другата страна да плати сторените от първата разноски.Изходът от производството
по чл.248 от ГПК,чийто предмет е именно спор за отговорността за разноски,не
обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно
предизвикан правен спор /определение №25/28.01.2013 г. по ч.гр.д.№255/2012 г.,II г.о.,ГК на ВКС;определение №300/20.04.2012 г. по
ч.гр.д.№245/2012 г.,IV г.о.,ГК на ВКС/.В
производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като същото няма
самостоятелен характер,в него само се изменя или допълва
решението/определението в частта за разноските и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски /определение №74/25.04.2018 г. по
ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна
практика/.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение №260021/10.08.2020 г.
по гр.д.№2995/2019 г. на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна с вх.№9662/16.06.2020 г. по описа на
ДРС,с която се настоява на основание чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на
определение №1252/29.05.2020 г. по гр.д.№2995/2019 г. на Добричкия районен съд
в частта за разноските чрез осъждане на ищеца по делото Б.П.Б. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на горното дружество сторени в първоинстанционното
производство разноски за адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.