О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в публично съдебно заседание проведено на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1128 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК, образувано
по искане за приемане на Възражение вх.№ 5195 от 23.01.2019 г. от СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ СПАРТАК 1918“, с адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Селиолу“ № 39, представлявано от председателя Стефан Калименов, чрез адв. Я.Я.,
срещу Заповед № 8208 от 02.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16468/2018 г. по описа на ВРС.
Длъжникът по заповедта
твърди, че на 27.12.2018 г. председателят е узнал, че срещу сдружението е
издадена заповед за изпълнение в полза на А.К.К. за дължимо неизплатено трудово
възнаграждение. Възразява, че дължи посочените в заповедта суми. Излага, че
веднага след като е узнал за заповедта е депозирал възражение по чл. 414 ГПК,
но същото е било върнато от ВРС. Твърди, че е налице ненадлежно връчване на
заповедта по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, защото сдружението не е напускало
адреса си. Сочи, че действително към датата на връчване на съобщението са били
налице ремонтни дейности на стадион „Спартак“, но на същия адрес има множество
постройки и функционира спортната зала на клуба, където е можело да се връчи
същото или да се залепи уведомление. В тази връзка излага, че връчителят не е
изпълнил задълженията си да потърси длъжника няколко пъти на адреса и по
различно време, и едва след това да залепи уведомление. Моли за приемане на
възражението.
Заявителят А.К.К. изразява
становище за неоснователност на възражението. Сочи, че по отношение на длъжника
юридическо лице намира приложение разпоредбата на чл. 50 ГПК, поради което
връчването е редовно, защото е била налице невъзможност за достъп до
канцеларията на дружеството и не са намерени негови представители. Моли за
оставяне без уважение на възражението по чл. 423 ГПК и присъждане на разноски.
В рамките на служебната проверка за редовност и
допустимост на искането, съдът съобразява, че възражението е подадено от лице,
срещу което е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, след констатация
за пропускане на срок за редовно възражение по чл. 414 ГПК с разпореждане от
03.01.2018 г. Представени са доказателства за платена държавна
такса.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните, приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства и приложимия материален закон, приема от фактическа и
правна страна следното:
Процесната Заповед № 8208 от 02.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГП е издадена по ч.гр.д. №
16468/2018 г. по описа на ВРС, образувано по подадено заявление от А.К.К. срещу
СНЦ „ФУТБОЛЕН
КЛУБ СПАРТАК 1918“.
Заповедният съд е опитал да връчи заповедта на
длъжника на адрес гр. Варна, ул. „Селиолу“ № 39, който адрес съвпада с този
вписан в Търговския регистър. Видно от съобщението за връчване (л. 20 ВРС
/гръб/) на 16.11.2018 г. длъжностното лице по призоваване е установило, че на
посочения адрес вече няма такова сдружение като обозначение на офис, сграда или
каквото и да е друго, защото всичко отнасящо се до футболен клуб „Спартак“ е съборено,
дори и стадионът го събарят и разкопават. С Разпореждане от 20.11.2018 г. ВРС е
приел съобщението за редовно връчено, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК.
На 27.12.2018 г. длъжникът е подал възражение по
чл. 414 ГПК, което е върнато с Разпореждане № 279 от 03.01.2018 г. по делото.
Разпореждането е обжалвано от длъжника СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ СПАРТАК 1918“ с
Частна жалба вх.№ 5194 от 22.01.2019 г., но същата е оставена без разглеждане с
Определение № 798 от 08.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 413/2019 г. на ВОС.
Съдът е изискал от ЧСИ № 807 Н. Д. доказателства
за датата на връчване на заповедта за изпълнение. Представена е ПДИ, която е
връчена на служител на сдружението на 06.02.2019 г.
В открито съдебно заседание е разпитан
допуснатия свидетел Ч. К. (служител на длъжника) от показанията на който се
установява, че същият изпълнява длъжността секретар в СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ
СПАРТАК 1918“, което е с административен адрес в гр. Варна, ул. „Селиолу“ № 39.
На този адрес има баскетболна зала с помещения към нея и пощенска кутия. В тази
пощенска кутия получават кореспонденцията за клуба, включително призовки и
съдебни книжа. Канцеларията на клуба се е намирала откъм ул. „Ян Палах“, но с
разширението на булеварда са съборили помещенията. Въпреки това адресът винаги
е бил на ул. „Селиолу“ и там са получавали кореспонденцията. Канцеларията и
клубът се водят на един и същ адрес. Винаги е било така и дори докато е имало
канцелария са получавали писма в пощенската кутия.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК в едномесечен
срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивният съд,
когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
Длъжникът твърди, че е узнал за заповедта на
27.12.2018 г. Заявителят не е посочил, а и по делото не се установи по-ранна
дата на узнаване. От представената от частния съдебен изпълнител ПДИ, се
установява, че същата е връчена едва на 06.02.2019 г. Възражението от
23.01.2019 г. е подадено в едномесечния преклузивен срок от узнаването, поради
което е процесуално допустимо и
следва да бъде разгледано по същество.
За да е основателно възражението по чл. 423 ГПК
следва длъжникът да установи твърденията си, че заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно. Видно от процесното съобщение за връчване от 16.11.2018
г. съдът е приел, че заповедта е редовно връчена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Според тази разпоредба ако юридическото лице или търговец е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
От показанията на допуснатия по делото свидетел,
които съдът кредитира като последователни и безпротиворечиви (и при условията
на чл. 172 ГПК), се установява, че сдружението никога не е напускало посочения в Търговския регистър адрес.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК намира
приложение, когато търговецът е напуснал адреса си без да изпълни задължението
си за вписването на новия. /Така Решение № 48 от 26.03.2015 г. по т.д. №
1158/2014 г. на ВКС/. В случая няма как сдружението да впише нов адрес в
регистъра, защото адресът му не е променен. Действително предвид ремонтните
дейности на бул. „Васил Левски“ са били съборени част от сградите, в които се е
помещавало сдружението, включително канцеларията. Липсата на канцелария обаче
не освобождава връчителят от задължението да залепи уведомление на някоя от
другите сгради на адреса (арг. от чл. 50, ал. 4 ГПК), което не е сторено. Установява се от
показанията на свидетеля, че на ул. „Селиолу“ № 39 се помещава и баскетболната
зала на клуба, на която има пощенска кутия, в която клубът си получава
кореспонденцията. Следвало е връчителят да положи повече грижа да издири
служители на сдружението, които са съгласни да получат съобщението или да
залепи уведомление върху пощенската кутия на адреса.
Отразените в разписката към съобщението факти
следва да се считат оборени от представените от длъжника доказателства по
делото, поради което и настоящият състав намира, че процесната заповед за
изпълнение не е била връчена надлежно,
поради което възражението по чл. 423 ГПК от длъжника е основателно и следва да
се приеме. Делото следва да се върне
на първоинстанционния съд за предприемане на действията по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В допълнение към горното следва да се обърне
внимание и на целта на заповедното производство, която е бързото снабдяване с
изпълнителен титул за безспорни
вземания. Поради тази причина са и предвидени множество защити на длъжника,
включително и такива, които му гарантират правото действително да узнае за
издадената срещу него заповед, за да може да упражни правото си на възражение
срещу нея, когато вземането не е безспорно. Това позволява на страните при
условията на състезателност да установят правата си по общия ред. Предвидените
в закона фикции по отношение на неприсъствените връчвания следва да се прилагат
в краен случай, само когато съдът е убеден, че длъжникът с поведението си е
допринесъл за невъзможността да бъде открит (каквато е хипотезата на напускане
на адреса и непредприемане на необходимите действия за вписване на новия).
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА Възражение вх.№
5195 от 23.01.2019 г. от СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ СПАРТАК 1918“, с адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Селиолу“ № 39, представлявано от председателя
Стефан Калименов, срещу Заповед № 8208 от 02.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16468/2018 г. по описа
на ВРС, на основание чл. 423, ал. 1, т.
1 ГПК.
ОБЯВЯВА,
че
възражението СПИРА изпълнението,
предприето въз основа на изпълнителен лист по чл. 410 ГПК, издаден в полза на А.К.К.
по Заповед № 8208/02.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16468/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ
УВЕДОМИ длъжникът СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ СПАРТАК 1918“, чрез
пълномощника адв. Я.Я..
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд, на основание чл. 432, ал. 4 ГПК за предприемане на
действията по чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.