Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Троян, 17.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 929 по описа  на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:      

           „Мого България“ ООД – гр. София, представител И.Г.е предявило против Е.И.Г. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 2 267,20 лева, представляваща задължение по договор за финансов лизинг, сключен между страните на 31.08.2018 г. 

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител. С молба – становище от 19.05.2021 г. ищцовото дружество моли съда да постанови неприсъствено решение в случай, че са налице условията на чл. 238 от ГПК.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия месечен срок същия не е представил писмен отговор, не оспорва исковата претенция. Г. е редовно призован, не се явява в с. з. и не изпраща представител, не е изразил становище по същество.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за финансов лизинг № АG0004498, ведно с погасителен пран, приемо-предавателен протокол, пълномощно за застраховане, Декларация по чл.4/7/ и по чл. 6/5/ т. 3 от ЗМИП, общи условия, декларация за съгласие за обработване налични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, тарифа към общите условия, уведомление за прекратяване на договора, доказателства за платени данъчни задължения – 2 бр. извлечение от списък на Столична община – район Изгрев и 2 бр. платежно нареждане, доказателства за платени застрахователни премии – извлечение от сметка, издадена от „Брокер инс“ ООД и платежно нареждане и ч.гр.д. № 308 от 2020 г. по описа на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 31.08.2018 г. ответника Е.Г. в качеството на лизингополучател и „Мого България" ООД в качеството на лизингодател са сключили Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0004498.

В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество е придобило собствеността върху посочения от ответника лек автомобил марка „Dodge" модел „Journey", идентификационен номер на рама 3D4GGH7Y19T193699, peг. № ЕН 7604 КН и е предоставил ползването му, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 31.08.2018 г. Не се оспорва, че Г. е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия. Размерът на финансирането е 8 450 лева. Съгласно сключения договор Г. е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.

Договорен е срок от 84 месеца, изтичащ на 14.08.2025 г., съгласно приложения Погасителен план — неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40,56 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 304,26 лева.

Ответникът е преустановил плащанията по договорения Погасителен план, като последното постъпило плащане е от 11.12.2018 г. и е послужило за погасяване на част от вноска № 4 по погасителен план с падеж 14.12.2018 г.

Към 11.03.2019 г. не са платени 3 вноски по договорения погасителен план - част от четвърта с падеж 14.12.2018 г. в размер на 1,56 лева, до шеста с падеж 14.02.2019 г. и част от седма за период от 15.02.2019 г до 11.03.2019 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, ищцовото дружество е отправил изявление до Г. за разваляне на процесния договор.

Лизинговият актив е иззет на 11.03.2019 г.

Ищецът притендира заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план в общ размер от 881,70 лева, в това число главница в размер на 65,16 лева и възнаградителна лихва в размер на 816,54 лева; неустойка в размер на 0,51 лева; трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 912,78 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 304,26 лева; направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл. 52-61 от Закона за местните данъци и такси: за 2018 г. в размер на 88,44 лева и за 2019 г. в размер на 39,43 лева или общо 128,27 лева; застрахователна премия - втора вноска по полица BG/22/118002598557 на ЗК „Лев Инс" АД, както и направените разходи за издирване и изземване на Лизинговия актив в размер 216,00 лева за репатриране.

Ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.Г. за процесните суми. Образувано е ч. гр. дело № 308/2020 г., по което е издадена заповед за изпълнение.

Пълномощника на ищеца изрично е поискал писмено постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. 1 от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва да бъде мотивирано по същество, а да бъде признато съществуване на вземането на ищеца в размер на процесната сума, а именно: 65,16 - шестдесет и пет лева и шестнадесет стотинки, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница  по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив № АG0004498, дължими за периода от 14.12.2018 г. до 11.03.2019 г.,ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 816,54 - осемстотин и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № АG0004498, дължими за период от 14.01.2019 г. до 11.03.2019 г., сумата 0,51 - петдесет и една стотинки, представляваща неустойка за забава  на лизингови вноски за периода от 14.12.2018 г. до 11.03.2019 г., сумата 912,78 - деветстотин и дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки, представляваща неустойка  за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора, сумата  128,27 - сто двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки, заплатен данък, сумата 127,94 - сто двадесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки, заплатени от лизингодателя  застрахователни премии, сумата 216,00 - двеста и шестнадесет лева разходи за възстановяване на лизинговия актив.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва Г. да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в размер 145,40 лева, както и 95,34 лева - разноски по делото в заповедното производство. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. 

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 422 от ГПК по отношение Е.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, наличието на вземане на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16 А, представител И.Г., съществуване на вземане за сумите: 65,16 - шестдесет и пет лева и шестнадесет стотинки, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница  по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив № АG0004498, дължими за периода от 14.12.2018 г. до 11.03.2019 г.,ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 816,54 - осемстотин и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № АG0004498, дължими за период от 14.01.2019 г. до 11.03.2019 г., сумата 0,51 - петдесет и една стотинки, представляваща неустойка за забава  на лизингови вноски за периода от 14.12.2018 г. до 11.03.2019 г., сумата 912,78 - деветстотин и дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки, представляваща неустойка  за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора, сумата 128,27 - сто двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки, заплатен данък, сумата 127,94 - сто двадесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки, заплатени от лизингодателя  застрахователни премии, сумата 216,00 - двеста и шестнадесет лева разходи за възстановяване на лизинговия актив.

ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16 А, представител И.Г.сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в размер 145,40 – сто четиридесет и пет лева и 40 стотинки, както и сумата 95,34 – деветдесет и пет лева и 34 стотинки - разноски по делото в заповедното производство. 

Решението не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.

                                                                        

                                                                       

                                                                         Районен съдия: