Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 664/01.11.2023г.
гр.Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,ІІІ
състав , в открито съдебно заседание на тридесети октомври ,през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Административен съдия :БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдията….БИСЕРКА
БОЙЧЕВА…адм.д.№572/2023г.по описа на Административен
съд-Монтана взе предвид следното
Съдебното производство по делото е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/,във вр. с чл.172,ал.5 от Закона за
движение по пътищата/ ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба от К.К.С. с постоянен адрес:*** против Заповед за прилагане на ПАМ
№23-0294-000178/23.08.2023г. на началник сектор
към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом.Със заповедта е наложена ПАМ по
чл.171,г.2,б“м“ от ЗДвП на жалбоподателя“временно спиране от движение“ на МПС-„Шкода
Октавия“ с рег.№М*** , за срок от 3 месеца.
В жалбата си жалбоподателя твърди ,че заповедта за ПАМ е издадена
в нарушение на материалния и процесуалния закон и целта на закона.Моли
за отмяна на заповедта или намаление на санкцията ,като незаконосъобразна. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован ,чрез процесуалния си
представител,адв.С. поддържа жалбата си.Моли за
отмяна на заповедта,като незаконосъобразна.
Ответникът-началник сектор към ОД
на МВР-Монтана,РУ-Лом ,редовно призован ,не изпраща процесуален представител.В
писмена молба,вх.№3912/20.09.2023г. моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и да се потвърди заповедта, като правилна и законосъобразна.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
По делото са приети доказателствата по
административната преписка, и тези, представени с жалбата,разпределена е и доказа-телствената тежест с разпореждането за насрочване на
делото в ОСЗ.
Съдът като обсъди доказателствата, взе предвид
доводите и възраженията на страните, изпълни задължението си по чл. 168 АПК за
служебна проверка на оспорения административен акт, от фактическа и правна
страна намира за установено следното:
Доказателствата са писмени и
гласни.
С оспорената по делото ,Заповед за прилагане
на ПАМ №23-0294-000178/23.08.2023г. на началник сектор към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом е наложена ПАМ
по чл.171,г.2,б“м“ от ЗДвП на жалбоподателя“временно спиране от движение“ на
МПС-„Шкода Октавия“ с рег.№М*** срок от 3 месеца. Заповедта
е издадена на основание АУАН,бл.№0522216/ 22.08.2023г.за това ,че на
21.08.2023г. в 23,10часа в гр.Вълчедръм ,обл.Монтана
в ЦГЧ пред Банка ДСК управлява собствения си автомобил -„Шкода Октавия“ с рег.№М*** ,като участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване и навлиза в насрещната
пътна лента на улица „България“.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя
на 31.08.2023г./видно от разписка на л.8- гръб/ ,а жалбата е подадена чрез
органа на 08.09.2023г.,т.е. в срока по чл.149,ал.1 от АПК ,от легитимирано лице
,имащо правен интерес от обжалване на акта ,при което жалбата е допустима .
Разгледана по същество , жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За компетентността на органа да издаде
оспорената по делото заповед са
представени : Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на директора на ОД на МВР-Монтана ,с която същият оправомощава началника на сектор „ОП“при РУ-Лом към ОД на МВР-Монтана
да налага ПАМ по ЗДвП,представено е и
удостоверение №301р-18697/11.10.2022г.,от което е видно, че О*** Т*** И. е преназначен
на длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Лом към ОД на МВР-Монтана
с нарочна заповед,както и заповед№8121з-1524/09.12.2016г.на Министъра на
вътрешните работи,подписана от зам.- министъра, на основание заповед
№8121з-1496/06.12.2016г.и двете приложени по делото.
По делото са разпитани като
свидетели по искане на ответника Е.И. М*** и К.В.И. и двамата служители на
РУ-Лом ,от чийто показания става ясно ,че в деня на нарушението 22.08.2023г. в
23,10ч.нарушителя и жалбоподател К.С. *** собственото си МПС ,като навлязъл в
насрещното платно и за малко не се сблъскал с друг автомобил т.е. е участвал в
нерегламентирано състезание , навлизайки в насрещното платно при разминаване с
насрещен автомобил ,като след подаден звуков сигнал не е спрял за проверка ,но
на другата сутрин е извикан в управлението за съставяне на АУАН и ЗПАМ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
като обективни ,достоверни и дадени в съответствие с другите доказателства по
делото.
По искане на адв С.,
като пълномощник на жалбоподателя са разпитани и други трима свидетели-очевидци
на нарушението-Д*** Я*** ,Е*** Н*** и Ю*** И. ,от чийто показания става ясно, че в деня на нарушението не е имало
звуков и светлинен сигнал от органите на
РУ-Лом,като същите не са участвали в нерегламентирани състезания по улиците на гр .Вълчедръм .Съдът не кредитира показанията на тези 3
лица ,които са в близки приятелски контакти с жалбоподателя ,а св. Юстинян И. е и зет на жалбоподателя ,т.е. е в роднински
връзки с него , и при преценка на техните показания ,съгласно чл.17 ГПК във вр. с чл.144 АПК , съдът не кредитира техните
показания,като несъответни на доказателствата по делото.
Правни изводи на съда:
Заповедта е издадена от компетентен орган и
отговаря на изискванията за форма и съдържание на административните актове
посочени в чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК ,вр. чл. 172, ал.1 ЗДвП.Съгласно последната разпоредба, принудителните административни мерки по
чл. 171, т.2 от същия закон, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, а чл. 170,
ал.1 възлага контролът по спазване на правилата за движение и изискванията,
определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове на
съответните служби по тази глава, определени от министъра на вътрешните работи
- правомощие на този орган по чл. 165, ал.1 ЗДвП. На основание ал. 2, т.2 от
последната разпоредба, определените служби за контрол по този ред имат право да
изземват и задържат документите по т. 1 от същата алинея в допустимите от
закона случаи. Оспорената заповед,
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК.
Съдът намира, че същата е издадена от компетентен орган, съгласно
предоставените с чл. 172, ал.1 ЗДвП правомощия на ръководителите на службите за
контрол по същия закон или на оправомощени от тях
лица. Конкретно правомощието на ответника се основава на втората предвидена
хипотеза – оправомощаване със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на директора на ОД на
МВР-Монтана и Заповед№8121з-1524/09.12.2016г.на
Министъра на вътрешните работи,подписана от зам.- министъра, на основание
заповед №8121з-1496/06.12.2016г.и двете приложени по делото. Издателят на
заповедта О*** Т*** И. заема длъжността началник на сектор "Охранителна
полиция" при РУ-Лом при ОД на МВР-Монтана . От изложеното следва наличие
на компетентност на издателя на обжалваната заповед да наложи процесната ПАМ по чл. 171, т.2,б“м“ ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма, съдържа относими към налагането на процесната ПАМ фактически и правни основания за издаването
й, с което е изпълнено изискването за излагане на мотиви по чл.59,ал.2,т.4 от АПК.
Обжалваната
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон и без
наличие на съществени процесуални нарушения
при издаването й.Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл. 171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно
средство" за срок от 3 месеца на собственик, който допуска, организира или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следователно, адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно
средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът
му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази
нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи
управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.Не се
оспорва по делото ,че собственик на МПС-то е К.К.С.,съгласно
приложено по делото удостоверение на л.17.
Видно от доказателствата по делото, на
жалбоподателя е съставен АУАН бл.№0522216/ 22.08.2023г. ,за
това ,че като собственик, на МПС допуска управлението на моторно превозно средство за участие
в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено
ползване , а не в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на
заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на
административния акт по смисъла на чл.59,ал.2, т.4 от АПК. АУАН е подписан без
възражения против констатациите за нарушение на чл.104б, т.1,чл.6,т.1 от ЗДвП и доказателствената
му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Следователно
административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за
налагане на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП на
принудителна административна мярка "временно спиране от движение
МПС", като при налагането й действа при условията на обвързана компетентност.
Срокът на ограничителното действие на мярката е фиксиран без възможност за
корекция от административния орган и от съда в отговор на искането в жалбата за
изменение в посока намаление на санкцията.
По тези съображения съдът намира
за неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на оспорената заповед. Установи се по делото, че ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при
безспорно констатирано наличие на необходимите материално-правни предпоставки,
по начин, който не накърнява правото му на защита и за предвидения в закона
срок.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ, е валиден,
формално и материално законосъобразен административен акт и издаването му
съответства на целта на ЗДвП за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, а с оглед
представената справка за извършените от жалбоподателя нарушения на ЗДвП препятства
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. По тези
съображения съдът намира, че жалбата срещу тази заповед е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение пето от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП,АС-Монтана –ІІІ
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.К.С. *** против Заповед за
ПАМ №23-0294-000178/23.08.2023г. на началник сектор към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом,като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: