Решение по дело №885/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.И.И., подадена чрез процесуален представител адв. Ж.В.К. ***, срещу Решение № 108/19.06.2023 г., постановено по АНД № 52 по описа на Харманлийския районен съд за 2023 година.

Касационният жалбоподател претендира отмяна на оспореното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че посочената за нарушена от районния съд правна норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП била санкционна такава. От АУАН и издаденото наказателно постановление било видно, че не било констатирано нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, а по чл.103 от ЗДвП, което всъщност било предмета на делото, но не било обсъждано от съда. Сочи се също, че районният съд кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Т., а тези свидетели ясно и категорично заявявали, че всъщност лицето спряло на подадения сигнал със стоп палка. Навеждат се доводи, че в мотивите си съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателя във връзка с приложимия закон, а направил извод за доказаност на извършеното нарушение, което водело до немотивираност на решението. Цитира се разпоредбата на чл.103 от ЗДвП и се сочи, че същата предвиждала две алтернативни хипотези на задължения за водачите при подаване на сигнал за спиране от контролните органи, но нито в АУАН, нито в НП било отразено в коя хипотеза точно било извършеното според контролните органи и наказващия орган нарушение и при какви обстоятелства било извършено. Горното представлявало нарушение на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, както и на чл.57 т.5 предл.4 от ЗАНН. Счита се, че това нарушение било от съществените и ограничавало правото на защита на нарушителя да разбере точно за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а това водело до невъзможност да организира правилно защитата си, съответно било основание за отмяна на НП, без да се обсъжда въпроса за вината. Коментира се описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и се сочи, че можело да се допусне, че актосъставителят имал предвид установено нарушение по чл.103 предл. първо от ЗДвП. Същевременно, от показанията на свидетелите Т. и П. се установявало, че водачът, след подадения сигнал, спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, т.е. не извършил нарушението. Сочи се, че не се съдържали каквито и да е данни за принудително преустановяване на движението - спиране на управляваното от жалбоподателя МПС. Въпреки пътната обстановка – извън населено място, прав участък от пътя и атмосферните условия през тъмната част на денонощието, неосветен участък, валеж от дъжд, всичко това водещо до намалена видимост, жалбоподателят преустановил движението на управляваното от него МПС и спрял. В подкрепа на това била и започналата по данни на свидетелите очевидци незабавна проверка от тяхна страна с пълното съдействие на жалбоподателя. Следователно нямало опит за спиране от страна на контролните органи, а било осъществено спиране на МПС. Твърди се, че дори и да се приеме, че актосъставителят имал предвид и ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушение по втората хипотеза на чл.103 от ЗДвП, и това нарушение не било извършено. Твърди се, че районният съд допуснал и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на установените по делото факти. Неправилно районният съд приел за доказано извършването на нарушението, изразяващо се в несъобразяване с подаден от контролните органи сигнал за спиране. Също така съдът не обсъдил всички установени по делото факти, както и не се произнесъл по направеното искане за определяне на разноски по делото по съразмерност съобразно уважената част от жалбата. Моли се за отмяна на атакуваното решение и на обжалваното наказателно постановление, алтернативно, ако се прецени, че е извършено нарушение, се моли да се измени оспореното решение, като се намали наложеното наказание глоба до минимума от 50 лв., съответно лишаването от правоуправление на МПС се определи също в законовия минимум – един месец. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното Решение № 108/19.06.2023 г., постановено по АНД №52/2023г. на Районен съд - Харманли е изменено Наказателно постановление №21-0271-002063 от 20.12.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ-Харманли, с което на Н.И.И., за нарушение на чл.103 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като е намален размера на наказанието „глоба“ от 200 лв. на 100 лв. и е потвърдено наказателното постановление в останалата му част.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е посочил, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е за установено, че Н.И.И. е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност на посоченото в НП основание. Счел е, че в случая неправилно административнонаказващият орган определил размера на наложеното наказание „глоба“, като в тази връзка посочил, че от изложената в наказателното постановление фактическа обстановка по никакъв начин не може да се направи извод въз основа на какви конкретно обстоятелства АНО определил размера на наказанието „глоба“ в максимално предвидения в закона, а наказанието "лишаване от право да управлява МПС“ към средния предвиден размер. Приел, че санкцията „глоба“, определена също към средния на законопредвидения размер – 100 лв., ще има превантивна и превъзпитаваща роля.

Касационният състав на Административен съд - Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци, съставляващи касационни основания за отмяна.

Настоящата инстанция намира, че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно- наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Поради това наведените в касационната жалба оплаквания за нарушение на чл.42 ал.1 т.4, респ. чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, са неоснователни.

С разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е предвидено задължение за водач на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В настоящия случай Н.И.И. е наказан за това, че на 07.12.2021г., в 19.50 часа в Община Симеоновград, по път трети клас 554 км 48+200 в посока към *, управлява специален автомобил И. Д. 35.10 с рег. №*****, собственост на „Евротранс 2006“ ЕООД и след подаден сигнал за спиране със стоп палка – образец МВР, подаден от служител на ПУ Симеоновград, не спира на посоченото от служителя на МВР място и продължава движението си в посока към *, като е прието, че е извършил следното: не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.

Посоченото от административнонаказващия орган нарушение се изразява в това, че след подаден сигнал за спиране със стоп–палка от контролния орган, лицето – водач на МПС не е спряло на посоченото от служителя на МВР място и продължило движението си. Това поведение безспорно представлява неизпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението и относима за извършеното административно нарушение е именно санкционната правна норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Предвидените за горното нарушение наказания, съгласно чл.175 ал.1 от ЗДвП, са глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца. В конкретния случай, при издаване на наказателното постановление административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си да изложи мотиви относно определения размер на наложените наказания, поради което, след извършената преценка в тази насока и с оглед разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, районният съд правилно е приел, че наказателното постановление следва да се измени, като се намали наложеното наказание „глоба“ от 200 лв. на 100 лв.

Неоснователни са възраженията, че не било извършено описаното в АУАН и в НП нарушение. Установява се от доказателствата по делото, че полицейският служител – свидетелят С. Т., е подал ясен и недвусмислен сигнал за спиране със стоп-палка на водача на МПС. Сигналът бил подаден веднъж към водача, да спре, защото в момента на място е имало ПТП и движението е било спряно от служителите на МВР, съответно след подаване на сигнала водачът е спрял, но отново е потеглил, при което е бил подаден за втори път сигнал за спиране. Водачът, въпреки подадения на два пъти ясен сигнал, е продължил до момента, в който е приближил до намиращ се на мястото автобус и едва тогава е спрял, тъй като е било възможно да се удари в автобуса. Дори и да се възприемат твърденията за намалена видимост към посочения момент, като участник в движението касаторът е следвало да е в състояние да възприеме подадения му сигнал и да изпълни указанията на полицейския орган, което според настоящия състав има вероятност да не е станало и предвид посоченото от всички свидетели, че водачът видимо е бил в нетрезво състояние (свидетелят Я. изрично е пояснил, че е била извършена проверка на водача за установяване на употреба на алкохол и уредът отчел 2,71 промила). От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че И. не е изпълнил даденото му разпореждане и продължил движението си в посока към *. При тези факти следва да се заключи, че по същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил обективно. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание. Преценявайки фактите, Районен съд Харманли е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи.

С оглед гореизложените съображения, касационният състав на съда счита, че не са налице твърдените касационни основания. Оспореното решение, като валидно, допустимо и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108 от 19.06.2023г., постановено по АНД №52 по описа за 2023 година на Районен съд – Харманли .

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: