РЕШЕНИЕ
№ 3581
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110109426 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от С. Д. Б. ЕГН **********, адрес: гр. И., общ. А., обл. В., ул. М.
№****, чрез адвокатско дружество „С. и С.“, съдебен адрес гр. В., ул. К. № *** против А.ЗА
С. Н. В. Е***, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д. П. Д. № ****, О.-
с. л., ет. ****, офис ****, законен представител: Ю. Х. Ю.- изпълнителен директор.
Ищецът моли прогласен за недействителен поради противоречие с императивни норми
на ЗПК договор за потребителски кредит ****–*****, сключен на 25.01.2017 г. между С. Д.
Б. и **** П. П. Ф. **** /правоприемник на ***** П. П. Ф. – П., Ф., осъществявало дейност
чрез ***** П. П. Ф. ****., к. Б. ****, гр. С. с ЕИК *******/ със седалище и адрес на
управление гр. С. ******, ж.к. М. ****, Б. п. С.**, сграда ****, ЕИК ******, вземането по
който договор е прехвърлено на А. за с. на в. ******, ЕИК ******** с договор за цесия от
******г, както и да бъде осъден ответника като цесионер да му заплати сумата 10 640.12
лева, получена по недействителния договор за потребителски кредит над дължимата
главница при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от ******г. до окончателното й изплащане.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете, представя писмени
доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че е определено над минимума по Наредба № 1/01.07.2004 год. за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В отговора е направено възражение за местна неподсъдност на делото, но очевидно не
се касае за настоящия спор, тъй като е посочено, че адресът на ищеца е в С., което не
отговаря на истината. Дори и да беше валидно направено, същото би било неоснователно,
тъй като в случая се касае за спор по потребителски договор и самото посочване на адреса
на ищеца в титулната част на исковата молба (в случая гр. В.), обуславя местна подсъдност
по чл. 113 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 25.01.2017 г. между С. Д. Б. и Б. П. П. Ф. *****е
сключен договор за потребителски кредит *****– ******* в размер на 25000 лева при срок
на кредита 7 години и 6 месеца, със 78 погасителни вноски и застрахователна премия от
7312 лева. При сключване на договора е удържана такса ангажимент в размер на 500 лева,
годишният процент на разходите по договора е определен в размер на 14.35 %, лихвения
процент 12.77 %, обща стойност на плащанията по договора- 44 367.96 лева.
Страните не спорят и че ***** П. П. Ф. ***** е цедирал вземането на А. за с. на в.
***** , както и че до предявяването на иска ищецът е внесъл 20 вноски към ***** П. П. Ф.
****** в размер на 10 840.12 лева и 49 вноски към А. за с. на вземанията **** в размер на
24 300.00 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието
на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към заявлението
договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите -
кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността
на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е
приложим и ЗПК. Заявителят черпи правата си от договор за потребителски кредит **** –
****, които длъжникът сключил с Б. П. П., Ф. Е. и вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за цесия.
В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като
неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Според заключението на приетата по
делото съдебно- техническа експертиза текстът в Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
***** -****** от *******год., вкл. и общите условия е компютърен, съвпада шрифт вид
„*******" от пакета шрифтове на „***** W." при използване размер -11. Принтерният текст
в Сертификата и Застраховката е компютърен, съвпада шрифт вид „*****“ от пакета
шрифтове на „***** W." при използване размер -5.5.
Според вещото лице приложените Договор за потребителски паричен кредит,
2
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
*****-***** от ****** год., и общите условия е еднакъв. Видът, форматът на шрифта
застраховката към кредита е различен.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде
представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена
възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има
съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя.
Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е
намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя
допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в
писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е
санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл.
22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай.
В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски
кредит, както под формата на паричен заем, така и под формата на финансиране на услуга -
застраховка по застрахователна програма „***** на ******“. Тази уговорка се съдържа в чл.
2 от условията по договора, в който е предвидено, че посочената сума в поле „****** *****“
е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „*****
***** ******“.
Тъй като договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 12 от ЗПК , т. е. липсва погасителен план, който да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, възнаградителната лихва и
допълнителните разходи, то той е недействителен и на още едно основание.
Договорът за потребителски кредит е недействителен и на още едно основание: не е
посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. Налице е
несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след
прибавяне на застрахователната премия, която е в размер на 7312.501 лева и представлява
29.3 % от главницата. При това положение няма как при годишен лихвен процент 12.77 % и
застрахователна премия в посочения размер да се получи ГПР в размер на 14.35 %.
Посочените факти обуславят извод за друго нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
В горния смисъл е и произнасянето на СЕС от 21 март 2024 година по Дело
C‑714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 **** от С. р.
3
с. (Б.) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г., в рамките на
производство по дело С.Р.Г. срещу П. К. Б. *****, по което в отговор на втори въпрос съдът
постановява, че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
По изложените съображения договорът за потребителски кредит е недействителен.
По отношение на твърдението, че не се дължи такса ангажимент в размер на 500
лева, тъй като не е посочено нито в договора, нито в условията към него как е формирана
като стойност, съдът намира, че от представения **** е видно, че тя е равна на 2 % от
размера на кредита (25 000.00 лева) и е равна на 500 лева, като е удържана от размера на
кредита. Върху **** обаче липсва подписа на кредитополучателя. Формулярът е подписан
единствено от кредитния консултант. В условията по договора- чл. 2 е посочено, че
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора
при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този
документ условия, размери и срокове. Според буква Ж на Член 3 от Директива 2008/48,
озаглавен "Определения", "Общи разходи по кредита на потребителя" са всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват. Нито в договора, нито в условията към него е
посочено как е образуван ГПР и дали в него влиза такса ангажимент.
В случая, съдът приема, че фиксираният лихвен процент е уговорен в самия
договор за целия му срок на действие, поради което заплащането на такса от страна на
кредитополучателя за вече поето от страна на кредитора договорно задължение,
противоречи на добрите нрави, което води до нейната нищожност. Уговорена по този начин
таксата ангажимент на практика представлява договорена допълнителна печалба на
кредитодателя, посредством която се стига до обогатяването му без правно основание.
Следва да се съобрази и че рискът от поддържане на фиксиран лихвен процент е не само
върху кредитора, но и върху длъжника, който би бил ощетен при възникване на
икономически условия за намаляването му. Зададената предварително едностранно от
кредитодателя такса, не е позволила на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Цитираната уговорка е договорена във вреда на потребителя,
което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С оглед
изложеното съдът намира, че клаузата за такса ангажимент е недействителна като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави и като такава не следва да се зачита при
изчисляване на размера на дълга.
4
Когато ГПР е посочен като процент, но същият е по-нисък от действителния се
касае за хипотеза на "заблуждаваща търговска практика" /Решение от 15.03.2012 г. по дело
С453/10/. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин,
както непосочването на този процент. Санкцията за това е обявяване неговата нищожност.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на усвоената
главницата от 24500.00 лева, която той е погасил преди завеждане на делото.
Ищецът е заплатил изцяло задълженията по договора за паричен заем, поради това
претенцията му следва да бъде уважена за недължимо платената сума 10 640.12 лева.
Въз основа на гореизложеното съдът намира предявените искове за основателни,
както са предявени.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски на ищеца в общ
размер 5725.30 лева (1425.60 лева- държавна такса, 300.00 лева- възнаграждение на вещото
лице и 4000.00 лева адвокатски хонорар) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е определено в минималния
размер, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
хонорари. Предявени са два обективно кумулативно съединени иска- първия с цена
25 000.00 лева и втория- 10 640.12 лева, по всеки от който е събрана държавна такса и в този
смисъл е дадената правна квалификация от съда. Материалният интерес е голям, събирани
са допълнителни доказателства, проведени са две открити съдебни заседания, прието е
заключение на допуснатата съдебна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит ***** –
***** , сключен на ***** г. между С. Д. Б., ЕГН********** и Б. П. П. Ф. Е. /правоприемник
на Б. П. П. Ф. – П., Ф., осъществявало дейност чрез Б.П. П. Ф. С.А., к. Б. ****, гр. С. с ЕИК
***** / със седалище и адрес на управление гр. С. *****, ж.к. М. **** , Б. п. С. **** , сграда
***** , ЕИК *****, вземането по който договор е прехвърлено на А. З. С. НА В. *****, ЕИК
****** с договор за цесия от ******г,
ОСЪЖДА А.З. С. Н. В. *****, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. . П. Д. № *****, о.- с. Л., ет. ****, офис **** да заплати на С. Д. Б., ЕГН **********,
адрес: гр. И., общ. А., обл. В., ул. М. № ****сумата 10 640.12 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит *****–*****, сключен на
*****г.
5
ОСЪЖДА А. ЗА С. НА В. ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. **** П. Д. № ****, о.- с. Л., ет. ****, офис **** да заплати на С. Д. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. И., общ. А., обл. В., ул. М. № **** сумата 5725.60 лева- разноски по
делото за заплатена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6