и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 71/03.07.2006 год. по Н.о.х.дело № 315/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Мюмюн Юмер Юмер от гр.Кърджали за виновен в това, че на 29/30.03.2006 год. в гр.Кърджали, повторно и в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - изкъртване катинара на входната врата на склада, и чрез използване на техническо средство- метален лост, отнел чужди движими вещи: 9 бр.клапани модел КИД, и 9 бр.херметични клапани ХК-150, всичко на стойност 90.00 лева, от владението на Дирекция „Гражданска защита"- област Кърджали, без съгласието на отговорното длъжностно лице - Кирил Николов Караколев, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.З, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за откраднати 24 бр.клапани модел КИД и 13 бр. херметични клапани ХК-150. Съдът е постановил веществените доказателства по делото - 9 бр.клапани модел КИД, и 9 бр.херметични клапани ХК-150, да се върнат на техния собственик - Дирекция „Гражданска защита"- област Кърджали, с МОЛ- Кирил Николов Караколев, след влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимия Мюмюн Юмер да заплати на Държавна агенция „Гражданска защита" – гр.София, сумата от 90.00 лева, представляваща стойността на причинените вследствие на извършеното на 29/30.03.2006 год. престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършеното деяние, както и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил гражданският иск в останалата част и за разликата от уважения до пълния му предявен размер от 196.46 лева. Осъдил е подс.Юмер да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 60 лв., представляващи възнаграждения на вещи лица, както и държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 15 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Мюмюн Юмер Юмер от гр.Кърджали, който я обжалва, като счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Твърди, че наложеното му наказание не съответствува на степента на обществена опасност на извършеното деяние, като намира, че спрямо него би могла да въздействува условна присъда или мерките на пробацията, които били много ефективни в подобни случаи. Твърди, че първоинстанционния съд не бил взел под внимание пълните му самопризнания, разкаянието му за случилото се, както и факта, че извършил престъплението от страх да не му бъдат отнети вещи от първа употреба от съдия-изпълнител. Моли да му бъде наложено по-ниско наказание, без лишаване от свобода. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Гражданският ищец, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда – правилна и законосъобразна, като намира, че няма основания за налагане на по-леко наказание. Моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на Кърджалийския районен съд – правилна и законосъобразна, като няма основания същата да бъде изменяна, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. По несъмнен и категоричен начин е установено от събраните доказателства, че на 27-28.03.2006 год. подсъдимия Юмер получил съобщение за доброволно изпълнение от ТДД – Кърджали на неданъчно задължение на подсъдимия в размер на 264.45 лв. Тъй като нямал пари да заплати посоченото задължение, подсъдимият решил да събира железа, които да предаде на вторични суровини срещу заплащане. През нощта на 29/30.03.2006 год. подс.Юмер отишъл във вилна зона „Сердика" в гр. Кърджали, на полигона, където се намирали три сгради - складове на Дирекция „Гражданска защита" - област Кърджали. Прескочил телената ограда и влязъл в полигона, за да търси метални отпадъци. Отправил се към средната сграда, като по пътя на земята намерил метален лост /щанга/, който взел със себе си. Отишъл до заключена с катинар врата на средната сграда, дръпнал я и се получил отвор, през който видял, че вътре има метални предмети, които решил да вземе. Подс.Юмер счупил с металния лост катинара, като го захвърлил настрани, заедно с металния лост. Влязъл в помещението и видял на рафтовете наредени алуминиеви клапани. В същото помещение намерил чувал от сезал и напълнил в него клапани от два вида – 9 бр. клапани модел КИД и 9 бр. херметични клапани ХК-150. Взел чувала и излязъл от помещението, а после - и от полигона, като отново прескочил оградата. Занесъл чувала с клапаните зад гаражи, находящи се зад поликлиниката в кв. „Възрожденци" в гр.Кърджали, където го оставил и се прибрал вкъщи. На 31.03.2006 год. материално-отговорното лице на склада – св. Караколев, установил извършената кражба и сигнализирал органите на полицията. При извършената впоследствие инвентаризация на склада е било установено, че липсват 24 бр. клапани модел КИД и 13 бр. херметични клапани ХК-150. Около 10.00 часа на същата дата подсъдимият отишъл до мястото, където бил оставил чувала и чрез разбиване на клапаните отделил чугуна от алуминия. С алуминиевите части се отправил към пункта за изкупуване на вторични суровини на „Миг 22" ЕООД - гр. София, находящ се до ЖП-гарата в гр. Кърджали. Изкупчикът на пункта – св. Мария Чепишева, претеглила алуминия и желязото, издала на подс. Юмер покупко-разплащателна сметка и му казала да дойде след час за парите, тъй като в момента нямала пари да му плати. Свидетелката незабавно се обадила в полицията, тъй като била предупредена още преди това, че е извършена кражба на метални клапани, като полицейските служители отишли на пункта, за да изчакат подс. Юмер. След около час, когато отивал към пункта, за да вземе парите, подсъдимият Юмер забелязал, че там има полицаи, поради което, след като видял свой познат – св.Кадир, го помолил той да вземе парите му от пункта. Уговорили се, че подсъдимият Юмер после ще го чака до автогарата, за да си получи парите. Св. Кадир отишъл в пункта и дал бележката на изкупчика, за да получи парите. Тогава полицейските служители попитали св. Кадир кой го е пратил, като свидетелят им казал, че го е пратил Юмер и че ще го чака на автогарата. Когато отишли до мястото на срещата, подсъдимият Юмер вече не бил там. Видно от заключението на назначената на досъдебното производство стоково-оценителна експертиза, стойността на откраднатите клапани модел КИД (9 бр.) и херметични клапани ХК-150 (9 бр.) възлиза общо на 90.00 лева. Горната фактическа обстановка се установява по енсъмнен начин от обясненията на подсъдимия, които следва да бъдат кредитирани; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели Чепишева, Караколев и Кадир, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение и допълнителното такова, както и от показанията на вещото лице Димитров, дадени в хода на съдебното следствие в първоинстанционното съдебно производство, които съдът кредитира; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс. Юмер е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 195 ал.1 т.3, 4 и 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК - на 29/30.03.2006 год. в гр.Кърджали, повторно и в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- изкъртване катинара на входната врата на склада, и чрез използване на техническо средство- метален лост, отнел чужди движими вещи- 9 бр.клапани модел КИД, и 9 бр.херметични клапани ХК-150, всичко на стойност 90.00 лева, от владението на Дирекция „Гражданска защита"- област Кърджали, без съгласието на отговорното длъжностно лице- Кирил Николов Караколев, и с намерение противозаконно да ги присвои, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. По факта на отнемането на описаните по-горе движими вещи от подсъдимия от владението на Дирекция „Гражданска защита” – област Кърджали, респ. от владението на Държавна агенция „Гражданска защита” /все още самостоятелно юридическо лице към момента на осъществяване на инкриминираното деяние/, без съгласието на съответното материално-отговорно длъжностно лице, и с намерението противозаконно да ги присвои, впрочем, не е имало спор пред първоинстанционният съд, като оплаквания в тази насока не се правят и пред настоящата инстанция. Единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужди движими вещи, от владението на Дирекция „Гражданска защита” – област Кърджали, респ. от владението на Държавна агенция „Гражданска защита” /все още самостоятелно юридическо лице към момента на осъществяване на инкриминираното деяние/, без съгласието на съответното материално-отговорно длъжностно лице, и с намерението противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – слагането им в чувал, изнасянето им извън склада и полигона, скриването им зад поликлиниката в кв.”Възрожденци” и разпореждането с тях - предаването им на следващият ден в пункт за изкупуване на вторични суровини/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни, тъй като безспорно са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и формата на вината на дееца – при пряк умисъл. Такива са и изводите на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства – за извършване на кражбата чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /счупването на катинара на вратата на склада, в който са се намирали клапаните/; чрез използуване на техническо средство – метален лост, без който извършването на деянието би било невъзможно или значително затруднено; както и за извършване на деянието при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК /тъй като подсъдимия Юмер е осъждан с влезли в сила присъда № 29/06.12.2000 год. по Н.о.х.дело № 495/2000 год. и споразумение по реда на чл. 414з НПК /отм./ от 17.08.2001 год., и двете на Кърджалийския районен съд, на наказания „лишаване от свобода”, при ефективно изтърпяване, за извършени други такива престъпления – по чл.195 ал.1 т.3 и 7, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, респ. по чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, за които не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК/, и в немаловажен случай /с оглед на обществената опасност на деянието и дееца, извършването на кражбата при квалифициращи обстоятелства, миналите му осъждания/. Правилно, с оглед събраните по делото доказателства – предадените от подс.Юмер на св.Чепишева и намерени при последната клапани по брой и тегло, съдът е приел, че предявеното на подсъдимия обвинение в останалата му част – за разликата от 9 бр. до 24 бр. клапани модел КИД и за разликата от 9 бр. до 13 бр. херметични клапани, не е доказано по несъмнен начин, поради което го е оправдал по предявеното му обвинение в тази му част. При налагане на наказанието на жалбодателя Юмер съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – пълните му самопризнания, разкаянието за извършеното, ниската стойност на отнетите вещи, обремененото му съдебно минало и недобрите характеристични данни, като е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона за това престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК е определил наказанието на подс.Юмер под минималния размер, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд е наложил на жалбодателя наказание в абсолютно минималния предвиден в закона размер на наказанието „лишаване от свобода”, като с оглед миналите осъждания на подсъдимия на наказания „лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер, исканото от подсъдимия с жалбата му приложение на института на условното осъждане по чл. 66 ал.1 от НК, е неоснователно, тъй като тези осъждания представляват формална пречка за това. От друга страна, неоснователно е и искането на жалбодателя, изразено в жалбата му – да бъде заменено наложеното му наказание “лишаване от свобода” с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, напр. “Пробация”. Това е така, тъй като предвиденото в закона наказание за квалифицираното престъпление по чл. 195 ал.1 от НК е с посочен в него минимален размер, поради което дори и при приложение на разпоредбите на чл. 55 от НК /каквото в случая е сторено от първоинстанционния съд/, съдът може само да определи наказанието “лишаване от свобода” под определения в закона минимум, но не би могъл да замени наказанието “лишаване от свобода” с друго по-леко такова, напр. “пробация”. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложеното на подс.Юмер наказание не е явно несправедливо, каквото е единственото оплакване на подсъдимия против обжалваната присъда, а напротив - първоинстанционния съд е проявил дори неоправдано снизхождение, налагайки му изключително ниско по размер наказание – в минималния предвиден в закона такъв, което обаче не може да бъде коригирано от настоящата инстанция, поради липсата на протест от прокурора и забраната да бъде влошавано положението на обжалващия. Настоящата инстанция намира, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и в гражданско-осъдителната й част. Безспорно е установено по делото, че вследствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, на гр.ищец са били причинени имуществени вреди в размер общо на 90.00 лв., представляващи равностойността на отнетите от подсъдимия 9 бр. клапани модел КИД и 9 бр.херметични клапани ХК-150, които подсъдимият е разбил, отделяйки чугуна от алуминия и по този начин правейки ги негодни за употреба. Тези вреди следва да бъдат възмездени, чрез заплащането им на гражданския ищец от подсъдимия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане, до изплащането й, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия Юмер не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 71/03.07.2006 год. по Н.о.х.дело № 315/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |