№ 320
гр. Г.О. , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20204120101892 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „ЮБЦ“ ЕООД срещу ЯШ. М. Б. иск за
заплащане на сумата 170.04 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора на
потребени далекосъобщителни услуги, сключен между „БТК“ ЕАД и ответника и 178,50
лева –неплатен остатък от лизингови вноски. Направени са доказателствени искания за
приемане на приложените към исковата молба писмени доказателства.
Ответникът, е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Н.М..
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че БТК ЕАД сключил с ответника ЯШ. М. Б. Договор
за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер №******* от 12.11.2016г.Издадени са
фактури.Абонатът не заплатил ползвани мобилни услуги, което е обусловило правото на
оператора да прекрати едностранно договора.Датата на деактивация-18.07.2017г.Генерирана
е неустойка, уговорена в договора- формирана като сбор от абонаментни такси.Налице е
неплатен остатък от лизингови вноски.
По силата на договор за цесия БТК ЕАД е прехвърлил на „С.Г.Груп‘ООД, с който
вземането е прехвърлено, впоследствие прехвърлено от „С.Г.Груп‘ООД на ЮБЦ“ ЕООД.
Претендират се разноски.
Ответникът счита ИМ за редовно и допустима, но неоснователна. Релевират се
доводи за незаконност на клаузите за неустойка.Оспорва се цесията. В съдебно заседание са
инвокирани доводи за изтекла давност.
1
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените Договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
№******* от 12.11.2016г. и Общи условия на за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги се установява, че „ БТК“ ЕАД и ответникът са сключили
договор, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника за срок
от 24 месеца електронни съобщителни услуги
В сключения между „ БТК“ ЕАД и ответника договор е уговорено, че при
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя,
той дължи заплащане на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти
за съответния абонаментен план до края на срока на договора, на което основание ищецът
претендира сумата от 170, 04 лева. Съдът счита, че тази клауза е нищожна на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП, като неравноправна в хипотезата на чл.143, т.5 ЗЗП, поради което въз
основа на нея не би могло да възникне претендираното вземане. Обсъжданата клауза е
уговорена в договора между страните. От съдържанието му е видно, че не е изготвен
нарочно за правоотношението с ответника, доколкото в него са уредени права и задължения
по услуги, които не са предмет на договора. Това, че клаузата за неустойка е част от
съдържанието на типизиран бланков договор, касаещ всички предлагани от оператора
мобилни услуги, е основание съдът да приеме, че същата не е уговорена индивидуално с
ответника (така и в Решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. №535/2016 на I T.O. на ВКС;
Решение № 65/06.07.2018 г. по т.д. № 1556/2017 г. на I Т.О. на ВКС). Уговорката за
заплащане на обсъжданата неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Основание за този извод е това, че неустойката се
дължи всякога при прекратяване на договора от потребителя, без значение дали по негова
вина или по негова воля, т.е. нежелание за понататъшно продължаване на договорните
отношения. Така потребителят няма никаква възможност да прекрати договора без да
заплати неустойка. Размерът на неустойката е равен на месечните абонаментни такси до
края на срока на договора, при което операторът би получил една и съща парична сума и
при изпълнение, и при виновно или безвиновно прекратяване на договора, но в последния
случай – никаква насрещна престация. Така с посочената клауза са създадени предпоставки
за значително облагодетелстване на оператора от икономически по-слабата страна в
правоотношението, защото тя изключва риск за оператора –при всяко положение той ще
получи всички абонаментни такси до края на срока на договора. Начинът на формулиране
на неустойката определя нейния размер като необосновано висок спрямо абонаментните
такси.
В обобщение на изложеното по-горе, ответникът дължи на „ БТК“ ЕАД само
заплащане на сумата от 178, 50 лева, остатък от лизингови вноски. Представените по делото
2
доказателства не дават основание да се счете, че ищецът е придобил това вземане, чрез
сочените от него цесии.
Видно от договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК“ ЕАД продало на „ С.Г.Груп“ ЕАД
вземанията си спрямо ответника. С договор за цесия от 01.10.2019г. С.Г.Груп“ ЕАД продава
вземането на ищеца.
По делото липсват доказателства, че „С.Г.Груп“ ЕАД е продало същото вземане на
ищеца. Съгласно договор за цесия от 29.11.2019г. това дружество е прехвърлило на ищеца
вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, от датата на подписването
му (чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от договора). Приложение № 1 не е представено, а страните
описали вземанията са на обща стойност 70 000 418, 53 лв., от което не е възможно да се
установи кои са длъжниците, какво е основанието и какъв е размера на всяко от вземанията,
в т.ч. и дали вземането срещу ответника е прехвърлено.
Представено е изходящо от ищцовото дружество извлечение, че вземане срещу
ответника в размер на 384, 54 лв., произтичащо от „договори за мобилни услуги, лизингови
договори и начислени неустойки по тях“ е включено в приложение № 1 към договора за
цесия. Това е частен документ, съдържащ изгодни за издателя му факти (възпроизвеждане
на неговите твърдения от исковата молба), не се ползва с материална доказателствена сила,
не е противопоставим на трети лица и липсват други доказателства за същия факт, поради
което съдът не би могъл да приеме, че отразеното в документа на самия ищец е
осъществено. На следващо място – в посоченото ищцово изявление вземането срещу
ответника не е надлежно индивидуализирано. Какъвто и способ за тълкуване на изявлението
да се приложи, не става ясно дали цялото вземане произтича от един или от всички
посочени основания. Основанието на вземането е съществен негов елемент, без който то не
може да бъде определено. Понеже вземането съставлява предмета на договора за цесия, ако
то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на договора за цесия.
Посоченото води на извод, че ищецът не доказа да е придобил вземане срещу
ответника от „С.Г.Груп“ ЕАД– частен правоприемник на „ БТК“ ЕАД, поради което
обсъждане на въпроса с уведомяване на ответника за цесииите не се налага. Доколкото
ищецът черпи основание за материалноправната си легитимация именно от договор за цесия
с „С.Г.Груп“ ЕАД, а не се установи предметът на този договор и в частност дали той
включва вземането на „„ БТК“ ЕАД срещу ответника, не се установи и ищецът да е
кредитор на ответника. Това води на извод за неоснователност на предявените искове и
предпоставя тяхното отхвърляне.
Не следва да се обсъждат правопогасяващи възражения на особения представител
на ответника за изтекла давност, доколкото същите са инвокирани извън преклузивния
срок, предвиден от законодателя в разпоредбата на чл. 133 ГПК.
3
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил разноски в
производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени
такива, поради което отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., Район *****, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. срещу ЯШ. М. Б.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес с.Д., общ.Г.О., обл. В.Т., ул.****** за
заплащане на сумата от 170.04 лв. (сто и седемдесет лева и четири
стотинки),представляваща обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер
******* от дата 12.11.2016, г.,договор от 12.11.2016 г. и допълнително споразумение от
12.11.2016 г., сключени между длъжника ЯШ. М. Б., ЕГН **********, и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********** и сумата 178,50 лв. (сто седемдесет
и осем лв. и петдесет стотинки) - представляваща незаплатен остатък от лизингови вноски
за устройство GSM HUAWEI Р9 LITE, № ***********, получено по договор за лизинг от
12.11.2016 г., сключен между длъжника ЯШ. М. Б., ЕГН **********, и „Българска
телекомуникационна компания";
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – В.Т. в
двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
4