Решение по дело №41/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20197190700041
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 43

Гр.Разград, 04 април  2019 година

В    ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в  състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ДАМЯНОВА

                ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                       МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА, с участието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 41 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 – 196 от АПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура против разпоредбите на чл.5 и чл.6 от Наредба №3 за търговската дейност на територията на Община Кубрат (Наредба №3, Наредбата).

В него и по същество се развиват доводи, че оспорените  разпоредби са незаконосъобразни, тъй като са приети в противоречие с материални закони от по-висока степен, в частност с норми от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Предвид това прокурорът предлага на съда да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по оспорването не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол от оправомощено лице.

Наредбата по дефиницията на чл.75, ал.1 от АПК и чл.7, ал.2 от ЗНА съставлява подзаконов нормативен административен акт. Съобразно разпоредбата на чл.185, ал.1 и чл.187, ал.1 от АПК той подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като това право има и прокурорът (чл.186, ал.2 от АПК), който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество този протест е неоснователен по следните фактически и правни съображения:

Между страните няма спор, че оспорените разпоредби са приети от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. Наредбата е удостоверена и обнародвана по предвидения за това ред. С оглед на това съдът приема, че е налице валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването. Не се твърдят и не се доказват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми в производството по приемане на атакуваната наредба, регламентирани в АПК и ЗНА.

Относно съответствието на оспорените норми с материалния закон съдът намира следното:

Наредба №3 на Общински съвет Кубрат е приета на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА. С нея се уреждат обществените отношения от местно значение, свързани с извършването на търговска дейност на територията на община Кубрат. Целта на този акт е при извършването на търговска дейност  да се осигури защитата на потребителите, на личните и имуществени права на гражданите и юридическите лица, на обществения ред и опазване на околната среда. (чл.2 от Наредба №3). С нея е въведен уведомителен режим за извършване на търговска дейност в стационарни и преместваеми обекти, като е разписано задължение за вписване на тези обекти в общинския информационен масив. 

Предмет на съдебен контрол в настоящето производство са само разпоредбите на чл.5 и чл.6 от Наредба №3, други норми от нея  не са атакувани.

Според оспорената разпоредба на чл.5, ал.1 от Наредбата за вписване в този информационен масив физическите или юридическите лица трябва да подадат уведомление в два екземпляра до кмета на общината в 30- дневен срок от започване на дейността в съответния обект по образец (Приложение 1) в центъра за услуги и информация (фронт-офис) на общината. В следващата разпоредба на чл.5, ал.2 от Наредбата е предвидена, че в това уведомление търговецът декларира, че притежава следните документи, необходими за извършване на съответната търговска дейност:

1. Актуално удостоверение за вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията или актуална регистрация по Търговския закон или друг документ за регистрация, съответстващ на действащото законодателство - (№ / дата);

2. Идентификация ЕИК /БУЛСТАТ/ - (№ / дата);

3. (изм. с Решениe № 118 от Протокол № 11 / 31.07.2012 г.) Удостоверение за регистрация на обекта за търговия с храни, в съответствие със Закона за храните или удостоверение за вписване в регистъра на обекти с обществено предназначение, издадено от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – гр. Разград - (№ / дата);

4. (отм. с Решениe № 118 от Протокол № 11 / 31.07.2012 г.);

5. Документ, уреждащ ползването на обекта /разрешение за ползване, разрешение за поставяне, удостоверение за търпимост и други подобни/ - (№ / дата);

6. Други документи, съгласно изискванията на българското законодателство /за хазартни игри, аптека, оптика, пунктове за черни и цветни метали и други/.

Според правилото на чл.5, ал.3 от Наредбата в случай, че обектът ще работи с ненормирано работно време, съгласно чл.9 от нея, към уведомлението следва да се приложат и следните документи:

1.Протокол за измерено ниво на проникващ битов шум в най - близката жилищна сграда от органите на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – гр. Разград. Измереното еквивалентно ниво на шум следва да бъде под допустимото ниво. Измерването се извършва след 22 /23/ часа;

2. Положително становище за съответствие с изискванията, правилата и нормите за пожарна безопасност от Областна дирекция “Противопожарна безопасност и защита на населението”.

Уведомленията следва да се подадат в два екземпляра, на които се поставя номер, дата и печат от длъжностно лице във фронт – офиса на общината, като единият екземпляр се връща на търговеца, а вторият се препраща в отдел “ТЗГ”, където длъжностно лице, упълномощено от кмета, вписва обектът в информационния масив (чл.6 от Наредба №3).

В протеста се сочи, че тези разпоредби създават неоправдани пречки и препятствия при упражняване на търговската дейност и противоречат на целите, правилата и нормите, залегнали в ЗОАРКСД. Това твърдение не се споделя от съда.

Безспорно ЗОАРАКСД е създаден с цел да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Легитимните цели, при които се допуска административна намеса, са посочени в чл.2 от Закона, а именно защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, както и на изключителни и суверенни права на държавата по смисъла на чл. 18, ал. 1 - 4 от Конституцията на Република България; на личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица; на околната среда. Същите са аналогични на целите, които са посочени и в Наредба №3 на Общински съвет Кубрат.

Волята на законодателя да ограничи административното регулиране и контрол намира проявление в разпоредбата на  чл.4, ал. 1 от закона, според която лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон. В следващите разпоредби на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОАРАКСД обаче е предвидено, че всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност (в това число и търговска дейност) се уреждат със закон, като с подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират тези изисквания, като се осигури спазването на чл. 3, ал.3 от него, а именно с тях да не се налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.

Съгласно чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА общинските съвети са оправомощени да определят изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. В чл.21, ал.2 от ЗМСМА е посочено, че в изпълнение на правомощията си общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Наред с това, с Наредба №3 на Общински съвет Кубрат е въведен уведомителен режим, който по своето естество се различава от регистрационния и лицензионния режим, регламентирани в ЗОАРАКСД. Както в ЗОАРАКСД, така и в други закони няма забрана уведомителен режим да се установява само със закон.

С оглед на това, при тълкуване на разпоредбите на чл.21, ал.1, т.13 във вр. с ал. 2 от ЗМСМА и тези на чл. 4, ал. 2 и 3 във вр. с чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД съдът приема, че законът делегира правомощия на общинските съвети чрез издаването на наредби да определят изисквания, необходими за осъществяването на дадена стопанска дейност, в това число и на търговска дейност.

В случая с оспорените разпоредби е предвидено да се подаде уведомление от съответното лице, което осъществява търговска дейност на територията на общината с цел да се впишат необходимите данни в създадения информационен масив. Това изискване има за цел да осигури достоверна и актуална информация за вида стопанска дейност на територията на общината, субектите които я осъществяват, вида и характера на търговския обект и т.н., което дава възможност  на органите на местно самоуправление да изпълняват по-ефективно възложените им по закон правомощия.

Както в протеста, така и по същество страната не твърди и не ангажира доказателства, че чрез въвеждането на уведомителен режим за извършване на търговска дейност в стационарни и преместваеми търговски обекти и на задължението за търговеца да подава уведомления за вписване в информационния масив се нарушават забраната на чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД и по този начин се налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на легитимни цели.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че разпоредбите на чл.5 и чл.6 от  Наредба №3 за търговската дейност на територията на Община Кубрат не противоречат на закона, и по-конкретно на ЗОАРАКСД и ЗНА, поради което подаденият протест се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор от Окръжна прокуратура против разпоредбите на чл.5 и чл.6 от Наредба №3 за търговската дейност на територията на Община Кубрат като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14- дневен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:      1. /п/

                          2. /п/