МОТИВИ към присъда по НОХД
№307/2017г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.1 от НПК –по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Н. срещу С.Х.М. ***,обвиняема
по ДНП №480/2016г.по описа на РУ гр.Н. за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 алт.1
от НК във вр.чл.130 ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
изцяло внесеното обвинение.По въпроса за
наказанието,предоставя на преценката на съда,като не възразява същото да е
пробация в съответния размер.
Подсъдимата С.М. се явява лично.Прави
частични самопризнания по възведеното срещу нея обвинение.Проявява
самокритичност към извършеното от нея деяние.По въпроса за вида и размера на
наказанието,предоставя на преценката на съда.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата живее в гр.Н..Майка е на
малолетното дете К.,което посещава ДГ №*“***“,филиал,находящ се в гр.Н.,ул.“***“№*.В
същото детско заведение работят и
свидетелите Л.Д.Л. ,Ц.Г.Г.,М.Й.И.,А.А.С.,Я.В.Я.,И.Н. К. и В.Х. А./съответно Л.,И. и С. като учители,Я. помощник-възпитател, К.
–готвач,а В. –параджия./.
Св.-Л. притежава качеството „длъжностно
лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б“а“ от НК,на което е възложено да изпълнява
срещу заплащане постоянно служба в държавно учреждение/което се извежда от
длъжностната й характеристика и трудовия й договор,по силата на които е
назначена на длъжността „старши учител,детска група“в детска градина №* „***
„гр.Н.,обл.Ш..
Според свидетелите ,които добре познават
подсъдимата и детето й,то почти всяка
сутрин идвало в детската градина с нежелание,плачейки,защото не искало да спи,а
имало случаи когато майка му го бутала,за да остане там.Тя недоволствала и от
храната,предлагана в детското заведение./св.Л.,Г.,И./.Св.С. сочи,че имало
случаи в които, детето,което било в нейната група,по време на занимания,без
конкретен повод ,да му потече кръв от носа и за това тя предупредила майката.
От обясненията на подсъдимата,показанията
на разпитаните свидетели Л./учителка/ и Г./помощник-възпитател
в групата/,се установява по несъмнен начин,че на 09.11.2016г.сутринта,в групата
,в която подсъдимата водела детето си,първа смяна била св.Л.Л. и лелка –св.Цв.Г..Около
8.15-9.00часа, М. довела К..Според нея,тя казала „добро утро“ и оставила детето
си,след което то започнало да плаче.В същото време госпожата била до вратата в
детската стая.След като оставила детето си в групата и то продължило да плаче,
подсъдимата тръгнала по коридора и излязла от детското заведение.Според нейните
твърдения,като стигнала в двора на
градината ,до прозорчето на
тоалетната на групата,,тя чула детето си да плаче,както и нещо като
тряскане.Върнала се обратно в групата и видяла К. при децата в стаята,поставена на жълт
стол,който се водел като наказателен стол и децата били поставяни там ,когато
не слушат.Св.Л. била пред момичето,,имала в ръка тоалетна хартия,с която
бършела сълзите му. Силно и ядосано й
викала „стига си плакала“,дори ръцете й треперели.
Подсъдимата запитала учителката какво
става,а тя й отговорила“абе нищо,плаче“.Подсъдимата се доближила до детето си и
видяла,че бузата му е зачервена,то плачело.По-късно видяла,че от носа на детето
е текло кръв.
Подсъдимата ударила св.Л. с дланта си един
шамар по лицето,отправяйки към нея думите:“Ти какво направи на моето дете,защо
е зачервено цялото лице“,а тя й отвърнала „Аз не съм я удряла,чакай бе,чакай“.И
понеже, твърди М.,била разстроена много,се спънала,изхлузила единия си чехъл и
го хвърлила срещу учителката,но не точно върху нея.Отрича да е удряла Л. с
другия чехъл по главата или други части на тялото.
Част от фактическата обстановка,описана от
подсъдимата, /а именно,че случайно е хвърлила чехъла срещу св.Л.,както и,че е
нанесла само един удар по лицето й с шамар/,съдът не кредитира с нужното
доверие,тъй като се опровергава от показанията на св.Л./пострадала/ и Г. /пряк
очевидец/ ,тъй като намира ,че същата е по-скоро изградена нейна защитна версия,,вероятно с цел да смекчи
извършеното от нея противообществено деяние.
Св.Л. от своя страна сочи,че когато майката
оставила К. в групата и детето още плачело,тя го сложила на столчето и отишла
при други две по-малки деца ,които също плачели.Л. видяла,че К. си чопли
нослето и има капки кръв, като я упътила
да отиде в умивалнята да се измие.Детето отишло в умивалнята и започнало да
плаче по-силно.Прозорецът бил отворен и се чувало,че плаче..Учителката я
видяла,че е зачервена и й помогнала да се измие.,после тръгнала към шкафа с кърпите
,за да вземе да я подсуши.Момичето не й дало да я изчисти и било зачервено.Това
станало в занималнята,пред останалите деца.Докато чисти К.,иззад гърба
си,свидетелката чула гласа на майката :“Ти какво правиш с моето дете,ма ?“,при
което тя отговорила,че не прави нищо./в това време го чистела и му събличала
горнището на анцунга,тъй като детето било намокрило ръкавите/.
Л. категорично отрича да е удряла К..
В този момент,обръщайки се с лице към
подсъдимата,която вече била стигнала до
нея,Л. получила от М.удар с обратната
страна на дланта по устата си,после още два удара ,при което учителката успяла
да се отскубне.От ударите,свидетелката прехапала устната си и тя се подула.
След
което,подсъдимата започнала да я удря с юмруци по гърба,ударила й два юмрука по
главата,хвърлила срещу нея чехъл,но не я ударила,после я ударила с калния чехъл
по гърба,изцапвайки блузата й. Всичко това станало пред погледа на 14 деца.В
това време се появила св.Ц.Г. /лелка в групата/,която,носела закуската на деца
и според св.Л., Г. видяла как подсъдимата я удря по гърба.Въпреки твърденията
на подсъдимата за това,че Г. не е присъствувала на мястото на инцидента,съдът
кредитира с доверие показанията както на св.Л.,така и на св.Г. ,които
твърдят,че лелката е била очевидец на
случилото се .Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,св.Г.
твърди,че се е намирала в занималнята ,когато Л. е чистила лицето на К..Понеже много от децата
хленчели,свидетелката се опитала да ги
успокои,че са голяма група и не трябва да правят така,като в същото време,чула
шум в занималнята,обърнала се и видяла как подсъдимата удря св.Л. с юмрук в
лицето,после с ръка по главата, 2-3 пъти,ударила я с чехъла по гърба,а после го
хвърлила срещу учителката.Л. стояла
„като невменяема“,защото не е очаквала да се случи това нещо,според
свидетелката .Г. казала на М.да спре и ако иска да питат децата какво се е
случило.,Тя обаче си взела детето и си тръгнала с него.Треперейки,Г. се качила
в другата група и помолила учителката И. да слезе ,при което тя я помолила да
остане при децата в нейната група,а тя слязла да види колежката си Л..
В показанията си,св.И. твърди,че когато
слязла в долната група,тя намерила Л. разчорлена,раздърпана,от устата и течала
кръв,гърба й бил кален.Обяснила й какво се е случило,а именно,че детето е
плачело и тя го е завела в умивалника да се умие ,а майката крещяла защо е
плачело.
И по време на инцидента и непосредствено
след това,свидетелките Л.,Г. и И. твърдят,че децата,пред които е станало всичко
,са били силно стресирани,изглеждали уплашени и мълчали,някои били
разплакани.Пристигащите по-късно родители да водят децата си разбрали за
случилото се и питали „какво става тука“.,а вечерта споделяли с близките си,че
на К. майката е набила госпожата.Детето Н.запитало св.Г. ,какво ще прави
госпожата,защото я биха.
Св.А.
С. е учителка в същата група,в която е било детето К. и във въпросния
ден била втора смяна на работа.Застъпвайки на
смяна,видяла,че колежката й Л. е разстроена,с подпухнало
лице,плачела.Разказала на колежката си,че докато давала вода,салфетки на детето
и нямало нищо,майката дошла и започнала да я удря по гърба и лицето. На св.С.
направило впечатление,че едно дете си изкарало пантофа и поискало да го
захвърли по С../което доказва как постъпката на М.е въздействувала на
малолетните и някои от тях са възпроизвели това нейно поведение.Самите деца споделили с
нея,че са видели това от майката на К. и тя е направила така с госпожата.
За психическото и физическо състояние на
св.Л. в същия ден,свидетелствуват и св.Я.
и К..Св.Г. споделила на Я.,която отишла втора
смяна на работа какво се е случило,а според Я.,Л. била много разстроена ,изглеждала уплашена
,треперела,по лицето й личало,че е плакала,блузата й била изцапана на гърба.
Св.К.-готвач,също твърди,че когато влязла
в занималнята,за да види колко деца ще закусват,там била Л.,която със зачервено
лице й казала,че на К. майката я е набила.Децата били по столчетата
замръзнали,не реагирали.
Св.А.между 8 и 9 часа ,когато отишъл в
занималнята на първия етаж,където е Л. я видял изплашена и трепереща.Обяснила
му,че С. е ударила детето,то влезнало вътре почнало да му тече кръв от носа,тя
го вкарала в умивалника да го
изчисти,появила се подсъдимата и после
се скарали,а после не знаел какво е станало.,не бил пряк очевидец.
За причинените й травматични увреждания
,св.Л. не е ходила на лекар,за да й бъде съставено медицинско удостоверение.В
разпита си /на л.32-34 по ДНП/,който беше прочетен от съда,тя твърди,че от
ударите я болели главата и гърба .Главата я боляла около 10 дни,не повече.После
й посинял гърба.Затова,че гърла й бил посинял,твърди в показанията си св.Г.
,която я водела да й леят куршум ,поради стреса от случилото се.
За стореното от нея,подсъдимата отишла да
се извини на Л. на следващия ден.Детето продължило да ходи на детска градина,но
имало промяна в поведението му и ако до този ден на всяка възложена му задача
казвало „няма“ и посягало да удря,впоследствие се променило и започнало да
учавства с желание в заниманията,като не създавало проблеми.
По ДНП е назначена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни,която не беше оспорена от страните и съдът я цени с
нужното доверие като добросъвестно,компетентно и безпристрастно изготвено.
Вещото лице д-р В.В. сочи в заключението
си,че ако са достоверни показанията на пострадалата и свидетели /което съдът
приема за безспорно,с оглед тяхната логичност,последователност и
непротиворечивост/,относно вида и анатомичното разположение на възприетите от
тях травматични увреждания,може да се приеме,че на св.Л. е причинена болка и
страдание.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните
правни изводи :
От свидетелските показания на св.Л., Г. ,И.,С.,Я.,В.,преценени
в съвкупността им с обясненията на подсъдимата,както и с писмените
доказателства и заключението на СМЕ,съдът прие за безспорно установено,че на
09.11.2016г.в гр.Н.,обл.Ш.,в ДГ№* „***“,подсъдимата С. М. умишлено е нанесла удари в областта на
лицето и гърба на пострадалата Л.Л. на Л.Д.Л. ,в качеството й на длъжностно
лице-старши учител в детската градина,при изпълнение на службата й ,в резултат
на което й причинила болка и страдание.
От обективна страна М. е осъществила
състава на престъплението по чл. чл.131 ал.1 т.1 алт.1-ва от НК във вр.чл.130 ал.2
от НК.
От субективна страна деянието е извършено
от нея при наличието на пряк умисъл и твърденията й,че е била раздразнена от
вероятно негативно отношение на пострадалата спрямо детето й,не се подкрепят от
нито едно от доказателствата,приложени по делото.
Деянието е извършено с цинизъм,като
вредният му ефект се е разпрострял както върху пострадалата,така и върху
малолетните деца,непосредствени очевидци на случилото се. Поведението,което
едно от тях се е опитало да демонстрира спрямо св.С. /също учителка/с
обяснение,че е видяло това от подсъдимата
спрямо учителката Л.,иде да покаже,че е налице резултатна последица
,която е изключително тревожна и
негативно повлияваща психиката на малолетните деца,свидетели на случилото се и
бъдещи граждани на това общество.
За въпросното инкриминирано
деяние,съответната наказателно-правна норма предвижда наказание „лишаване от
свобода до една година“ или „пробация“.
Отчитайки от една страна високата степен
на обществена опасност и противоправно на извършеното деяние и възпроизведения
с него ефект върху подрастващите свидетели ,личността на подсъдимата /осъждана
е /–отегчаващи вината обстоятелства,счекчаващите вината такива- има малко
дете,за което следва да се грижи и издържа,проявените от нея съжаление и самокритичност към стореното ,мотивираха съда
да й наложи по-лекото по вид наказание“пробация“,в което наред със
задължителните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК,беше включено и наказанието
„безвъзмезден труд в полза на обществото“,именно с цел постигане на възпитателен
и превантивен ефект и въздържане по-нататък от други провинения ,засягащи
обществените отношения.
Съдът счете,че при така определеното по
вид и размер наказание,биха били постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото,на основание
чл.189 от НПК ,в тежест на подсъдимата бяха възложени направените по делото
разноски.
В този смисъл смисъл съдът постанови
присъдата си.
Мотивите са изготвени на 27.09.2017г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: