Р Е Ш
Е Н И Е №260013
Гр.Елхово, 25.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен
съд в открито съдебно заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Апостолова
при
секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 138 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен
бракоразводен иск с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс – за
прекратяване на брака между съпрузите, без съдът да се произнася по въпроса за
вината и искания по чл. 56 и чл. 59 от СК – за ползването на семейното жилище
след развода и за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на родените от брака три деца, определяне местоживеенето на децата, тяхната
издръжка и личните отношения с родителя, който няма да упражнява родителските
права.
Ищецът Ц.Д.И.
в исковата си молба против Д.Р.И. сочи, че желае да бъде прекратен бракът му с
ответницата, сключен на 29.02.2012г., като твърди, че съпрузите са се отчуждили
вследствие на продължилата от м. ноември 2019г. фактическа раздяла, когато
съпругата напуснала семейното жилище в с. ***и отишла при своя баща в с. ***, а
не след дълго заминала да работи в Германия и оттогава всеки от съпрузите живее
самостоятелен собствен живот. Заявява се, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен и съществува само формално предвид липсата на съпружески
контакти и трайно отчуждение, като се сочат и конкретни фактически причини за
това. В исковата молба ищецът твърди, че от съвместното си съжителство с ответницата
имат родени три деца - В. Ц. Д.с ЕГН – **********, Р. Ц. Д. с ЕГН - **********
и Д. Ц. Д. с ЕГН - **********, както и че съпрузите са живели в жилище,
находящо се в с.***, общ. Елхово, ул. „***, като след напускането на същото от
ответницата, там и към настоящият момент живеят ищецът и трите им деца.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.49, ал.1 от СК да прекрати сключения между страните граждански брак
като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината за
това, да му бъде присъдено упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца В. Ц. Д., Р. Ц. Д. и Д. Ц. Д., да се определи режим на
контакти между децата и майка им, като ответницата бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка за всяко от тях в размер на по 155.00 лева. Ищецът заявява, че
желае на него да бъде предоставено ползването на семейно жилище в с.***, общ.
Елхово, ул. „***, където да бъде и местоживеенето на децата.
В срока по
чл.131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, ответницата не е
депозирала писмен отговор, не е направила възражения и не е посочила и
представила доказателства.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален
представител - адв. И.Ч. и заявява, че поддържа изцяло предявените искове. По
отношение на издръжката, която майката следва да заплаща за всяко от децата, се
заявява, че съдът следва да съобрази размера й с настъпилите след подаването на
исковата молба изменения в страната ни и определеният минимален размер на
работната заплата от 01.01.2021г., като определи издръжка около 200.00 лева за
всяко от децата. Изразява се съгласие след развода ответницата да носи
предбрачното си фамилно име - Т., каквото искане прави тя в с.з.
В съдебно заседание ответницата Д.Р.И.,
редовно призована, не се явява, но нейният проц. представител – адв. Г.Х.
заявява, че се противопоставя единствено на претендираното
упражняване на родителски права от бащата и желае същата да упражни такива
спрямо родените от брака деца. Сочи се, че майката се явява по-пригодния
родител за тези деца, както с оглед явната ниска възраст, така и с оглед
емоционалната привързаност към децата. Твърди се, че майката има прекрасни
условия за отглеждане на децата на територията на Р Германия, където тя живее и
работи с постоянен трудов договор и има адресна регистрация. В този смисъл се
желае съдът да постанови своя съдебен акт като предостави упражняването на
родителски права спрямо малолетните деца на майката, а на бащата бъде определен
свободен режим на лични контакти при задължителен обичаен такъв - първа и трета
седмица от месеца от петък до неделя и един месец през лятото, несъвпадащ с
отпуската на майката. По отношение на издръжката се желае бащата да бъде осъден
да заплаща на майката определения минимален размер от 162.50 лева. Заявява се, че ответницата
няма претенции за ползването на семейното жилище, но след прекратяване на брака желае да носи
предбрачното си фамилно име - Т.. В случай, че съдът не уважи искането за
предоставяне на родителски права на майката, се желае посочения режим на лични
контакти от процесуалния представител на ищеца, действително да бъде по-свободен
режим с оглед трайното установяване на майката извън страната и задължително да
се предвиди при нечетна година децата да бъдат на Коледа при баща си, а по Нова
година при майка си, а при четна обратно, а през великденската ваканция децата
да бъдат при майка си. По отношение на претендираната издръжка, не се възразява
същата да бъде определена в размер на 162.50 лева. Заявява се още, че съдът не
следва да присъжда разноски по делото, тъй като в настоящия процес вината не се
изследва.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона,
приема за установена следната фактическа
обстановка:
От приложеното по делото удостоверение за граждански
брак, издадено въз основа на Акт № ***. на Община Елхово е видно, че страните
по делото - Ц.Д.И. и Д.Р.И. са сключили граждански брак на 29.02.2012г. в село ***,
общ. Елхово. От този документ се установява, че предбрачното фамилно име на
съпругата е Т., а след брака е приела фамилното име на съпруга си и се именува Д.Р.И..
От съвместното си жителство и брака си
двамата съпрузи имат родени три малолетни към настоящия момент деца – В. Ц. Д.с
ЕГН – **********, родена на ***г., Р. Ц. Д. с ЕГН – **********, родена на ***г.
и Д. Ц. Д. с ЕГН - **********, роден на ***г., които сега живеят заедно с баща
си в с. ***.
Видно от представените
по делото удостоверения №№ 3 и 4, двете от 13.02.2020г., издадени от ЗП Т.П. Г.и
от показанията на самия Тодор Господинов, разпитан като свидетел, ищецът работи
като животновъд при ЗП Т. Г./с прекъсване от няколко месеца през 2019г./ и преди
подаването на исковата молба в съда /м.февр. 2020г./ за периода февруари – май 2019г. е получавал месечно брутно трудово
възнаграждение около 580.00 лева, а към настоящия момент получава около 1000.00
лв. брутно възнаграждение, или между 750.00-800.00 лева нетно възнаграждение.
Ответницата работи
в Германия като хигиенист на различни строителни обекти по сключен трудов
договор от 15.08.2020г. с неограничен срок, и получава брутна месечна заплата от 580.00 евро, видно
от представеният в с.з. трудов договор с превод на български език.
Установи се,
че семейното жилище, в което са живели съпрузите се намира в с.***, общ.
Елхово, ул. „*** и по твърдения на ищеца, същото е негова собственост, както и
че там живее сега ищецът заедно с трите им деца, а Д.И. го е напуснала през м.
октомври 2019г. и от лятото на 2020г. се е установила да живее извън страната –
в гр. Манхайм, Германия, където има наето жилище, за което представя договор за
наем от 01.08.2020г.
От показанията на свид. Т. Г.-
работодател на ищеца и В. С. – майка на ищеца, се установи, че и преди 2019 година ответницата
често е напускала семейното жилище и е отивала да живее при своя баща в с. ***,
общ. Болярово. След отправени молби от страна на ищеца, тя се е връщала обратно
в с. ***, където семейството живеело, но от м. октомври 2019г. тя окончателно
напуснала с. ***и семейството си, като първоначално заживяла при баща си, а
след това заминала за Германия. И двамата свидетели дават показания, че
ответницата не се интересувала от децата си и не поддържала контакти с тях с
изключение на веднъж, когато се върнала в страната да се снабди с документ за
самоличност през лятото на 2020г. и тогава ги посетила. Според двамата
разпитани свидетели майката на децата и докато живеела заедно с тях не полагала
достатъчно грижи за тях, като за хигиената в жилището се грижел повече бащата и
той работел и осигурявал средства за издръжката им. Свидетелите твърдят, че Ц.И. е взел категорично решение да се разведе с Д.Р.И..
От изложеното от проц. представител на ответницата и
от представените писмени доказателства – трудов договор за работници,
упражняващи професията по занаят от 15.08.2020 г., Договор за наем от
01.08.2020 г. и потвърждение за адресна
регистрация в гр.Манхайм за Д. Р., всички на немски език и с превод на
български език, е видно, че Д.И. се е установила трайно от лятото на 2020г. в
Германия и желае да продължи да живее и работи там.
Безспорно е, че съпрузите - страни по делото са във
фактическа раздяла от м. октомври 2020г., като живеят разделено и от тогава
двамата не са се събирали, като тези обстоятелства са довели до тяхното
отчуждаване един от друг и до дезинтересирането им от брачните задължения.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Господинов
и Симеонова, тъй като същите са логично дадени, последователни и
непротиворечиви и същите не са оспорени, респ. опровергани, поради което ги
кредитира.
От
приложеният и приет от съда социален доклад, изготвен от Отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Елхово, се установи, че през
периода на раздяла на родителите, за трите деца се грижел бащата, подпомагат от
своята майка. Към момента на изготвяне на този доклад – м. юли 2020г. децата В. и Р.
са ученици в ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр.Елхово, а най-малкото дете –
Д. не посещава детска градина. В доклада се сочи, че същият е изготвен само въз
основа на заявеното от бащата на децата,
тъй като майката е в Германия, както и че бащата на децата полага всички необходими
за тях грижи и е създал добри условия за живот и за тяхното физическо развитие.
Заявява се, че между децата и бащата, който ги отглежда, има изградена емоционална
връзка на привързаност.
От така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за прекратяване на брака е с правно основание – чл.49 ал.1 от СК. За да
бъде постановено прекратяване на брака на посоченото основание, е необходимо да
е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, т.е. да се установят и
конкретизират причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието
на брачните отношения и да се направи преценка дали те са предизвикали временно
или дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
От данните
по делото може да се направи извод, че в брака на страните е настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство, израз на което е продължилата повече от година фактическа
раздяла, която настъпила след като ответницата напуснала семейното жилище в
края на м. октомври 2019г. От тогава страните по делото живеят разделено и не
поддържат контакти. При тези данни бракът се явява изчерпан от своето съдържание
и запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. Брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Брачната връзка
съществува само формално и не изпълнява своята социална функция, а това не е в
интерес както на самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, така и на децата им. Ето защо и по изложените съображения, които съдът
прецени като важни обстоятелства, налагащи допускането на развода, бракът между
страните ще следва да бъде прекратен с развод поради настъпилото в него дълбоко
и непоправимо разстройство по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. Тъй като не е направено искане от страните за
произнасяне относно вината за разстройството на брака, съдът не следва да
обсъжда този въпрос.
Претенцията
за упражняването на родителските права върху родените от брака на страните по
делото три малолетни деца е с правно основание чл.59 ал.2 от СК. Такова надлежно
искане е направил единствено ищеца по делото. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответницата заяви, че майката на децата иска да се грижи за тях
и желае родителските права да бъдат предоставени на нея. Съдът при извършване
на преценка на кой от двамата родители да предостави родителските права, следва
да изхожда преди всичко от интересите на децата, а така също и от родителските
и възпитателски качества на всеки от съпрузите.
От събраните
по делото доказателства се установи, че и преди раздялата на страните
взаимоотношенията между тях не били изрядни, но особено се влошили през втората
половина на 2019г., след което и в края на м. октомври 2019г. съпрузите се
разделили, като ответницата сама напуснала семейното жилище, а съпругът
продължил да живее в това жилище заедно с трите им деца. От раздялата на
страните ищеца, подпомаган от своята майка /св. Симеонова/, е полагал грижи за трите
деца, а майка им заминала за Германия и само веднъж е осъществила контакт с
тях, при връщането й в България през лятото на 2020г. От събраните гласни
доказателства е видно, че бащата се грижи добре за децата си, макар и да среща
затруднения. С оглед на това съдът намира, че у бащата са налице родителски и
възпитателски качества, а предвид отсъствието на майката от страната, при това
положение същата не може да полага постоянни грижи и да отделя внимание на
децата, като се установи, че те на този етап ги получават единствено от бащата
и тяхната баба – майка на ищеца. От
друга страна, съдът е в невъзможност да
прецени до каква степен майката на децата би могла да се грижи за тях, тъй като
тя не е направила каквито и да е възражения по исковата молба след като лично е получила същата, не се
явява в съдебно заседание и макар да е ангажирала адвокат - процесуален
представител, не бяха представени доказателства относно нейната годност да
изпълнява родителските си задължения. Напротив, от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на св. Г. и С.
се установи, че и докато съпрузите са живели заедно, ответницата не
веднъж е напускала дома си и съответно децата си, не искала да ги вижда, а след
раздялата през октомври 2019г. и след като заминала извън страната ги е виждала
само веднъж през лятото на 2020г. за 1-2 часа. Обстоятелствата, че ответницата
има сключен трудов договор и полага труд в Германия, наела е жилище там и е
адресно регистрирана в гр. Манхайм, не са достатъчни, за да приеме съда, че Д.И.
е способна сама да се грижи за трите си деца в Германия и че техните интереси ще бъдат по-добре защитени там.
В настоящия
казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, сравнително
добрата и спокойна семейна среда, в която растат малолетните деца, както и
привързаността на децата към баща им – тези факти не са оспорени от
ответницата. Това налага определяне местоживеенето на трите деца при баща им. В
тази насока ищецът е установил, че родителските му качества, материалната му
осигуреност и трайното му семейно обкръжение, са осигурили подходяща среда за
отглеждане на В., Р. и Д. И.. В тази си преценка съдът се съобразява както с
изразеното становище на Д „СП” гр.Елхово съгласно разпоредбата на чл.15, ал.6
от ЗЗДет, така и с императива на чл.59, ал.4 от СК и приема, че родителските
качества на ищеца, полаганите до момента от него грижи, желанието му да живее с
децата си, привързаността на децата към него, налагат обоснования извод, че
местоживеенето на трите деца следва да бъде при бащата, а последица от това е и
предоставянето на този родител упражняването на родителските права. Изложеното
налага уважаване на иска на ищеца по чл.59 ал.2 от СК.
За
цялостното развитие на всяко от децата във физически и духовен аспект,
съществено би било и участието на майката, поради което съдът счита, че следва
да бъде определен режим на лични контакти на трите малолетни деца В., Р. и Д. И.
с майка им Д.Р.И., който режим към настоящия момент да е по-свободен, но близък
до традиционния такъв, а именно – всяка първа и трета седмица от месеца от
17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване на децата при майката,
един месец непрекъснато през лятото, по време несъвпадащо с годишния отпуск на
бащата, всяка нечетна година децата да бъдат на Коледа при баща си, а по Нова
година при майка си, а всяка четна година - обратно, през Великденската
ваканция децата да бъдат при майка си, както и по всяко друго време по
предварително постигнато взаимно съгласие на родителите.
Досежно
дължимата по смисъла на чл.59 ал.2 и ал.5 от СК издръжка на всяко от ненавършилите
пълнолетие деца: По този въпрос съгласно цитираната законова разпоредба, съдът
се произнася служебно, независимо дали е направено или не искане за присъждане
на издръжка. В процесният случай такъв иск е предявен.
От събраните
по делото доказателства се установи, че след м. октомври 2019 г. досега за
трите малолетни деца преки грижи е полагал и продължава да полага бащата Ц.И.. Установи
се, че през този период ответницата е изпратила на няколко пъти общо сумата от
около 500.00 лева за издръжката на децата. В случай, че това задължение не се
изпълнява доброволно, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.143 ал.2
от СК, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
С оглед на това, за да може майката да полага дължимите родителски грижи в
отглеждането на децата си, ще следва да заплаща издръжка за всяко от малолетните
си деца.
Досежно
размерът на дължимата издръжка: Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.5 от СК
размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е
имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител.
Съдът счита,
че в процесният случай размерът на издръжката следва да бъде съобразен с
възрастта и нуждите на всяко от децата В. Ц. Д.- на навършени 10 години, Р. Ц. Д. – на девет години и Д. Ц. Д. –
на 6 години, както и с възможностите на родителите им и с
местните условия на живот в село ***, общ.Елхово, където децата живеят и гр.
Елхово, където посещават учебно заведение. По делото се установи от писмените
доказателства, че ответницата работи по трудов договор и получава месечен
брутен доход около 580.00 евро, или 1130.00 лева. С оглед на това, съдът приема
като база при определяне на възможностите на майката, която е в трудоспособна
възраст и в добро здравословно състояние, доколкото липсва твърдение за
противното, за участие в издръжката на всяко от децата, именно посоченият
по-горе доход. Предвид на изложеното и като взе предвид доходите на бащата –
около 1000.00 лева месечно брутно възнаграждение, съдът счита, че общата
месечна издръжка за всеки от В. Ц. Д.,
Р. Ц. Д. и Д. Ц. Д. следва да бъде определена в размер на по около 300.00
лева. Доходите на двамата родители са почти идентични – майката получава малко по-високо
средно месечно брутно трудово възнаграждение, поради което съдът счита, че
дължимата от ответницата част от издръжката на всяко от трите деца следва да
бъде определен в размер на по 165.00 лева, каквато е претенцията на ищеца /с
оглед заявеното от проц.представител на ищеца в с.з., че издръжката следва да е
по-висока от първоначално поискания размер от 155.00 лв. и да е около 200.00
лева/, като разликата до 300.00 лева следва да се престира от бащата, който
упражнява и преките неоценими грижи за отглеждането на децата и за в бъдеще ще
продължава да полага такива. Така посоченият размер от 165.00 лева отговаря на
интересите на децата и не е в нарушение на нормата на чл. 142 ал.2 от СК /към
момента на подаването на ИМ в съда и към наст. момент/. Върху месечните платежи
следва да бъде присъдена и законната лихва при просрочено плащане (чл.146 ал.1
изр. първо от СК), а като начална дата на издръжката следва да бъде определена
датата на предявяване на исковата молба – 27.02.2020г.
По отношение ползването на семейното жилище след
развода:
От събраните по делото доказателства се
установява, че ответницата напуснала същото през м. октомври 2019г. и се
установила да живее на друго място, вкл. и към настоящия момент е извън
страната, като няма претенции за ползването му.
Предвид на изложеното съдът следва да се произнесе по реда на чл. 56 от СК за ползването на семейното жилище след прекратяването на брака, като го
предостави на ищеца, който продължава да живее там заедно с трите си деца.
По отношение на фамилното име на съпругата-ищца след
развода:
С оглед на направеното от ответницата, чрез нейния
проц.представител, изявление, че след развода желае да носи предбрачното си
фамилно име, непротивопоставянето на това искане от ищеца и на основание чл.53
от СК съдът счита, че след прекратяване на брака между съпрузите
съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име – Т..
На основание
чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и при този изход на делото всяка от страните следва да бъде осъдена да
заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Елхово държавна
такса в размер на по 20.00 лв. за допускането на развода, само ответницата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 712.80 лева върху
присъдения размер на издръжката за всяко от трите деца, а всяка от страните –
да заплати и по 5.00 лева държавната такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Елхово.
При този изход на
делото, на основание чл.329, ал.1 от ГПК, направеното от ищеца искане в тежест
на ответницата да се възложат направените от него разноски, не следва да бъде
уважено, тъй като когато няма произнасяне по вината, разноските остават в
тежест на всяка от страните, както са ги направили.
Воден от горните съображения, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД на основание чл.49, ал.1 от СК, гражданският брак, сключен между Д.Р.И. с ЕГН – **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, адв. Г.Х., и Ц.Д.И. с ЕГН – **********,***, с Акт за
граждански брак № *** на *** година в село ***, общ.Елхово, като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да
се произнася по въпроса за вината.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на родените от брака малолетни деца –
В. Ц. Д.с ЕГН – **********, родена на ***г., Р. Ц. Д. с ЕГН – **********,
родена на ***г. и Д. Ц. Д. с ЕГН - **********, роден на ***г., при бащата Ц.Д.И. с ЕГН – **********, на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетните
деца В. Ц. Д.с ЕГН – **********, Р. Ц. Д. с ЕГН – ********** и Д. Ц. Д. с ЕГН -
**********, на бащата Ц.Д.И. с ЕГН – **********, като на майката
Д.Р.И. с
ЕГН – **********, ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти и отношения с трите деца както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с
преспиване на децата при майката, един месец непрекъснато през лятото, по време
несъвпадащо с годишния отпуск на бащата, всяка нечетна година децата да бъдат
на Коледа при баща си, а по Нова година при майка си, а всяка четна година -
обратно, през Великденската ваканция децата да бъдат при майка си, както и по
всяко друго време по предварително постигнато взаимно съгласие на родителите.
ОСЪЖДА Д.Р.И. с ЕГН – **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, адв. Г.Х., ДА ЗАПЛАЩА на всяко от трите си малолетни деца В. Ц. Д.с ЕГН – **********,
Р. Ц. Д. с ЕГН – ********** и Д. Ц. Д. с ЕГН - **********, чрез техния баща и
законен представител Ц.Д.И. с ЕГН – **********, месечна
издръжка в размер на
по 165.00 лева /сто шестдесет и пет лева/, платими до 10-то число на текущия
месец, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.02.2020г.
до настъпването на събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска от
датата на падежа до окончателното й плащане.
След прекратяването на брака ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в с.***, общ.
Елхово, ул. „***,
на съпругът Ц.Д.И..
ПОСТАНОВЯВА след развода
съпругата Д.Р.И. да носи предбрачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА Ц.Д.И. с ЕГН – **********,***, да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Елхово държавна
такса в размер на 20.00 лева
/двадесет/ за допускането на развода и 5.00 /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Р.И. с ЕГН – **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, адв. Г.Х., да
заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Елхово
държавна такса в общ размер на 732.80 лева /седемстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, от
които 20.00 лева за допускането на развода и 712.80 лева върху присъдения
размер на издръжката за трите деца, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………
/В. Апостолова/