МОТИВИ към Решение №260027
постановено по НАХД№2253/2020г. по описа на ПлРС.
Производството е по реда на чл.
375 и сл. от НПК.
Районна
прокуратура – Плевен с постановление от 06.11.2020г. е направила предложение за
освобождаване на обвиняемия Е.А.М.М. *** от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание за това, че на 07.07.2020г.
в гр.Плевен, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно
призована не се представлява в съдебно заседание и в този смисъл не взема
становище по така направеното предложение.
Обвиняемият Е.М.,
разбира обвинението, признава се за виновен, моли за минимално наказание.
Защитникът на
обвиняемия Е.М., адв. Л.И., моли от името на подзащитния му, съдът да постанови
решение, с което на основание чл.78а от НК да освободи от наказателна
отговорност М. и му наложи административно наказание. Като моли да бъде
наложено наказание към минималния визиран в разпоредбата на чл.78а от НК.
Съдът
като прецени становището на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият Е.А.М.М.
е *** по медицина в пети курс в МУ-гр.Плевен. Живее в общежитие на
университета, находящо се в гр.Плевен, ж.к.“***“, ***. На 07.07.2020г. около
15:30-16:00ч. той се намирал във фоайето на общежитието. Там се намирала и
портиерката на същото – свидетелката Е.Я.. Обвиняемият търсел *** на
общежитието, за да се оплаче, че го набеждават, че разпространява наркотици. Я.
му отговорила, че в момента *** я няма, при което М. започнал да говори на
висок глас, че „всички били ***, защото не дошли да питат него“, започнал да
рита входната врата на сградата, съблякъл се гол до кръста като хвърлил шапката
и цигарите си на земята. Сочел с неприлични жестове към паркирани пред общежитието
автомобили, ползвани от ***, живущи там. Ту влизал, ту излизал от сградата.
Поведението му било неадекватно. Около 16:15ч. във фоайето на общежитието
слязъл свидетелят А.М., също *** по медицина в пети курс, живущ в същото
общежитие. М. си вземал кафе от кафе-автомат, намиращ се във фоайето. Изведнъж,
без каквато и да е причина, обвиняемият се обърнал към М. и го ударил с ръка по
лицето, при което той паднал на земята. Носът на М. се разкървавил като той
уплашен избягал в стаята си, където споделил случилото се на своя съквартирант
свидетелят Й.Й.. Свидетелката Я. се свързала по телефона с *** на общежитието –
свидетелката Л.Б., на която разказала какво се случва там. Б., тъй като имала и
предишни наблюдения на агресивното поведение на обвиняемия, сигнализирала за
инцидента незабавно в Първо РУ-Плевен, както и на *** на невъоръжената охрана
на общежитието, който отишъл на място. Междувременно свидетелят Й.Й., възмутен
от поведението на обвиняемия, слязъл във фоайето, за да потърси обяснения от
него за безпричинната му агресия. С жест го попитал какво става, при което
обвиняемият се насочил към него като началникът на охраната, който вече се
намирал там, застанал между тях, за да предотврати сблъсъка. Въпреки това
обвиняемият се опитал да удари Й. през *** на охраната, но Й. се отдръпнал
назад и избегнал удара. Чул обвиняемият да му казва „да си взема колата и да се
разкарва“. На място пристигнали *** служители М.В.и Г.Г., на които също им
направило впечатление неадекватното поведение на обвиняемия, който бил задържан
за срок от 24 часа по ЗМВР.
По случая
започнало досъдебно производство за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК, в хода на което била ангажирана наказателната отговорност
на Е.А.М.М. *** за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приетите
и вложени в делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства – протокол за разпит на обвиняем; протоколи за разпит на свидетелите А.М., Л.Б., Е.Я., Й.Й., М.В.и Г.Г..
Свидетелите М., Б., Й. и Я. заявяват, че обвиняемият е имал и други агресивни
прояви, насочени към *** от общежитието, с които бил предизвикал страх в
живущите там. Приобщени са заверени копия на документи, касаещи поведението на
обвиняемия, включително преди инкриминираната дата, за което си поведение е бил
наказан със Заповед №337/10.12.2019г. от Ръководството на МУ-Плевен с
„Предупреждение за отстраняване от общежитие“, както и петиция на *** от
МУ-Плевен, живущи в неговото общежитие, с която искат отстраняването му оттам.
Приложените писмени доказателства към делото по досъдебно производство №1729/2020
г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №419/2020г. по описа на Първо РУ-Плевен.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза е, че
на А.М. е причинено охлузване по кожата в дясната подочна област на лицето,
което е резултат от тъпа травма и е обективен белег за механично въздействие
върху лицето му. Посочено е, че времето, начинът и средствата за причиняването
на увреждането съвпадат със заявените от пострадалия като увреждането е довело
до болки и страдания.
От заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемия Е.М.,
се установява, че липсват медицински пречки той да участва в наказателното
производство като към момента на деянието се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване, което обаче не води до отпадане на вменяемостта. Уточнява
се, че агресията при обвиняемия има своята социална и културна основа и е
присъща за реактивността при него, когато му се противопоставят. В случая
освобождаването й е било улеснено от катализиращото въздействие на алкохола,
вероятно и от повишаване на тона от отсрещната страна при изискването му да го
свържат с *** на общежитието. Обвиняемият е възприел като пасивна агресия
присъствието на ***а, който впоследствие е агресирал. Това го е уязвило и
поради липсата на съдействие от страна на околните е изживял негативни емоции,
настроили го враждебно към случайно попадналия в полезрението му ***, на който
в гнева си удря шамар. Вещото лице изключва при обвиняемия афектът да е
прераснал до експлозивен, какъвто се разглежда физиологичният афект.
Съдът
възприема изцяло изложената по-горе фактическа обстановка, тъй като тя
кореспондира с всички писмени доказателства събрани в хода на досъдебното
производство, а именно свидетелски показания, съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза, видео-техническа експертиза.
При така
приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че с деянието си Е.А.М.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, за което
законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или „Пробация“,
както и Обществено порицание.
От извършеното
противоправно деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
Обвиняемият Е.А.М.М. е пълнолетен, неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда Глава VІІІ, Раздел IV от НК към
датата на извършване на деянието.
Съдът
счита, че са налице всички законови предпоставки за приложение на чл.78а от НК,
поради което обвиняемия Е.А.М.М., следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание глоба.
При определяне
размера на административната санкция, която следва да бъде наложена на
обвиняемия Е.А.М.М., съдът съобрази
конкретната степен на обществена опасност на деянието и лична такава на дееца.
При преценка
на всички доказателства по делото, съдът приема, че обвиняемия Е.А.М.М. е съзнавал обществената опасност
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства за обвиняемия Е.А.М.М.
се явяват доброто му процесуално поведение и
проявеното разбиране за обществено-опасния характер на деянието, чистото
съдебно минало.
Съдът не
отчита отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на обвиняемия Е.М..
При
съобразяване на горните обстоятелства и в съответствие с принципа на
индивидуализация на наказанието, съдът намира, че на обвиняемия Е.А.М.М., следва да бъде
наложено наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът прие, че с така наложеното на
обвиняемия наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната
превенция, посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание
съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от обвиняемия,
като чрез нея ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
При този изход
на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия Е.А.М.М., следва
да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен направените разноски в размер на 508.94
лева.
С оглед изложеното съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: