Р Е Ш Е Н И Е
№ 239/19.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав, в открито заседание на двадесет и
втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета
Метанова с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от
съдия Хубчева касационно административно-наказателно дело № 198 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на началника
на Сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Пазарджик
(РУ-Пазарджик) при Областна дирекция на МВР – Пазарджик (ОД на МВР –
Пазарджик), подадена чрез пълномощника му главен юрисконсулт К.П. срещу Решение
№ 44 от 23.01.2023 год. постановено по административно-наказателно дело № 1608
от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 22-1818-000704 от 30.09.2022 год. на началник
сектор в ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с което на А.Я.Й., с ЕГН **********,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от същия, е наложена глоба в размер
на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца и е предупреден, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизане в сила на настоящето решение, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оспореното съдебно
решение е осъдена ОД на МВР – Пазарджик да заплати на А.Я.Й. разноски в размер
на 100,00 (сто) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В касационната жалба се излагат
оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на
материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В подкрепа се
излага съображения за неправилно приложение на чл. 28 от ЗАНН, предвид
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (нов-ДВ, бр. 109 от 2020 год., в сила от
23.12.2021 год.), както и че разглежданият случай не може да се третира като
маловажен, освен забраната на специалния закон, а и поради обстоятелствата по
извършване на нарушението, данните за поведението на А.Т.и причините, които е
изтъкнал за неспазване на вмененото му от закона задължение, разкриващи
завишена степен на обществена опасност на деянието. Сочи се, че видно от
представената по делото справка същият е системен нарушител на ЗДвП. Моли се за
отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът друг, с който да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответната страна.
В съдебно заседания касационният жалбоподател не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – А.Я.Й.
не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното
оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано
по жалба на А.Я.Й. против Наказателно постановление НП № 22-1818-000704 от
30.09.2022 год. на началник сектор в ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с
което на А.Я.Й., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от същия, е наложена глоба в размер
на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год., издадена от Министерство на
вътрешните работи са отнети 10 (десет) точки на водача и към 30.09.2022 год. му
остават 39 (тридесет и девет) точки.
От фактическа страна се установява, че на 16.09.2022 год.
около 11:00 часа в с. Юнаците, област Пазарджик, ул. „Шеста“ А.Я.Й. е
управлявал МПС - мотопед, марка „TGB“, с рама № ЕFRCBR152A9Y672427, без поставена регистрационна табела и не е
регистрирано по надлежния ред. По този повод е образувано БП № 778 от 22 год.
по описа на РУ – Пазарджик, пр. преписка Вх. № 5299 от 22 год. на РП –
Пазарджик, за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. От приложения към
него доказателствен материал се установява, че описаните факти и обстоятелства
са установени от автопатрул в група „ООР“ при РУ – Пазарджик, обективирани в
Докладна записка с рег. ЗМ 778 от 19.09.2022 год. (л. 10 от първоинстанционното
дело). Във връзка с нарушението на 16.09.2022 год. са дадени писмени обяснения
от Й. пред инспектор И. от РУ – Пазарджик (л. 11 от същото дело). На 19.09.2022
год. е изготвена справка за нарушителя от контролните органи на реда (л. 12 от
делото). На 16.09.2022 год. в РУ – Пазарджик са снети писмени свидетелски
показания на лицето А.С.Ц.– инспектор в група „ООР“ при РУ – Пазарджик на А.Я.Й.
(л. 14 и л. 15 от първоинстанционното дело). След проведеното разследване е
издадено Постановление от 27.09.2022 год. за прекратяване на наказателното
производство от прокурор при ПР – Пазарджик и е разпоредено, след влизането му
в сила, да се изпрати на началника на РУ – Пазарджик, за преценка налице ли са
условията за ангажиране на административнонаказателната отговорност по ЗДвП на А.Я.Й.. В мотивите си прокурорът приел,
че извършеното от А.Й. деяние не съставлява престъпление, с оглед
малозначителността на случая, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. След изпращане на прокурорското постановление на
29.09.2022 год. в РУ – Пазарджик, преписката е разпределена на началник Сектор
в ОД на МВР- Пазарджик, РУ – Пазарджик. Административнонаказващият орган е преценил,
че следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача на МПС
за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което
на 30.09.2022 год., на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на А.Й. е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е достигнал до извода, че Й. е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (неправилно
посочен в първоинстанционното решение като разпоредба от НК), поради което е
осъществил състава на административно нарушение. При разглеждане на случая е
приел, че същият се характеризира като маловажен поради своята явно
незначителна обществена опасност и администратинвонаказващият орган не е
следвало да налага наказание по реда на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а
да предупреди нарушителя писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата. В параграф 6, т. 11 от ДР на ЗДвП законодателят е
дал легално определение на „Моторно превозно средство“, което представлява пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства, а съгласно т. 14 „Мотопед“ е дву
- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до
50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в
нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) до 12 (дванадесет)
месеца и с глоба от 200,00 до 500,00 лева водач, който управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В разглеждания случай е установен и доказан, както от
първоинстанционния съд, така и от административнонаказателната преписка, фактът
на нарушението, а именно, че водачът на мотопеда не го е регистрирал, а същият
подлежи на задължителна регистрация, предвид чл. 149, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, при което деянието е съставомерно. Следва да се отбележи, че това
обстоятелство не е отречено от водача на превозното средство, а се потвърждава
от него. Наказанието е определено на минимума, при съобразяване на санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Управлението на моторно превозно средство
се извършва от правоспособно лице, по смисъла на ЗДвП и подлежи на регистрация
в МВР и в общината, респективно следва да заплаща пътен данък за ползването на
пътната мрежа в страната. Също така е задължен да има и сключена застраховка
„Гражданска застраховка“. Ето защо, липсата на регистрация основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на А.Й. по чл. 175, ал.
3, предл. първо, в какъвто смисъла са и мотивите на районния съд, но настоящата
касационна инстанция не споделя изводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Видно от приобщения доказателствен материал по делото се
установява, че признаците на извършеното административно нарушение не сочат
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От приетата справка за нарушителя Й.
се установява, че има други 19 (деветнадесет) нарушения по ЗДвП, за които има влезли
в сила актове, фишове, наказателни постановления, както и заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1006-000045 от 18.01.2021 год., с
посочено правно основание по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 (шест) месеца до една година. Нарушенията по издадените актове
са извършени в периода от 18.08.1985 год. до 22.01.2021 год. Тези
характеристични данни не могат да обективират приложение на чл. 28 от ЗАНН и
настоящата съдебна инстанция не счита, че извършеното нарушение е маловажно,
независимо, че водачът се е придвижвал до селския магазин. В допълнение следва
да се посочи, че първостепенният съд не е взел предвид обстоятелството, че
водачът на мотопеда е предприел достатъчно рисково начинание, предвид че е
знаел за липсата на регистрация на моторното превозно средство, както и
извършените от него нарушения като водач на моторно превозно средство
С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че
релевираното от касатора отменително основание за неправилно приложение на
материалния закон е обосновано, предвид на което атакуваният съдебен акт следва
да се отмени и вместо него съдът да потвърди процесното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора, основателно е искането на процесуалния
представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, поради което на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Областна
дирекция на МВР – Пазарджик, в размер определен от съда на 80,00 (осемдесет)
лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 44 от 23.01.2023 год. постановено по административно-наказателно дело № 1608
от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖАВА Наказателно
постановление № 22-1818-000704 от 30.09.2022 год. на началник сектор в Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, Районно управление –
Пазарджик, с което на А.Я.Й., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, предложение
първо от същия, е наложена глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА А.Я.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пазарджик, разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/