Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 17.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви брачен въззивен състав, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Ю.Ш., като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр.
дело № 6736 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 28, ал. 6 от ЗЗДт, във вр. с чл. 258-273
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.И.И., с ЕГН********** срещу
решение № ІІІ-86-289 от 24.11.2014 г., постановено по гр. д. № 19155/2012 г. на
СРС, 86 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано, като са
изложени съображения. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се уважи молбата му със законните последици.
Въззиваемата страна Е.Р.С., с ЕГН********** в срока по чл.
261 от ГПК не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа и се моли съдът да отмени първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззиваемата страна
счита молбата за настаняване на детето извън семейството за неоснователна и
недоказана, и пледира за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на
направените в първата инстанция деловодни разноски.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че от представените
доказателства се налага извода, че
детето се намира в риск и следва да бъде настанено при неговата баба по бащина
линия.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 28, ал. 6 ЗЗДт от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на цитираната разпоредба валиден и
допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № ІІІ-86-289 от 24.11.2014 г., постановено по гр. д. № 19155/2012
г., СРС, 86 състав е отхвърлил молбата на И.И.И. за настаняване на детето И.И.И.,
с ЕГН********** в семейството на неговата баба П.И.И., като неоснователна и
недоказана. Първостепенният съд е посочил, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод, че съпругът на майката М.Е.С.
е осъществявал блудствени действия с детето.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Първоинстанционното решение е правилно и е съобразено с всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Въззивника не сочи конкретни нарушения на
процесуалните правила при постановяване на обжалвания акт.
Пред първоинстанционния съд са събрани многобройни доказателства.
Изслушаната съдебно –психологична експертиза, неоспорена от страните, дава
заключение, че резултатите, получени при проведеното за целите на експертизата
изследване, не дават достатъчно данни, позволяващи обсъждане хипотезата за
извършени спрямо детето блудствени действия от страна на втория съпруг на
майката. Експертите дават заключение по поставения въпрос „Има ли данни, че
детето е „жертва на насилие“, че върху него „е упражняван постоянен психически
и физически тормоз, в резултат на който съществува сериозна опасност за
неговото развитие, налагащо спешно извеждане и настаняване извън семейството?““,
че проведените изследвания не дават основание да обсъждат необходимост от
настаняване на Ивана извън семейството, в което тя живее понастоящем.
Изготвената по НОХД № 12342/2013 г. на СРС /производството срещу М.Е.С. за
извършени блудствени действия по отношение на детето/ на 07.02.2014 г.
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза дава заключение, че
тъй като свидетелската годност по отношение на факти и обстоятелства, свързани
с предмета на съдебното следствие
изисква съответното ниво на социална зрялост и функциониране на
психичните процеси във времевите моменти и на възприемането, и на
възпроизвеждането /както и при съхранение на спомена помежду им/ от настоящото
добро /съответно за възрастта/ ниво на развитие на когнитивните способности при
детето не следва, че са преодолени недостатъците и ограниченията в способностите
й за възприемане от времето, когато е била четиригодишна. Експертите смятат, че
тъй като възможността на детето да разбира и да се ориентира правилно във
фактическата обстановка не е била надлежно формирана във времето на деянието, и
понастоящем при нея не е налице психична годност да дава свидетелски показания
относно това деяние.
Поради експертните заключения, които съдът счита за компетентни и
безпристрастни, неоснователни са доводите във въззивната жалба, че първоинстанционния
съд неправилно не е сметнал за необходимо детето да бъде изведено от
семейството на майката. Поради спецификата на твърдените блудствени действия,
извършени с детето когато същото е било на
три години и девет месеца и експертното заключение относно възможността
на детето да разбира и да се ориентира правилно във фактическата обстановка,
която не е била надлежно формирана във времето на деянието, казаното при
изслушването на детето по повод на случилото се не следва да бъде приемано
безкритично. Що се отнася за събраните по делото свидетелски показания,
визирани в жалбата- същите възпроизвеждат и са базирани на казаното от детето.
Събраните и във въззивната инстанция доказателства- невлязла в сила присъда
на М.Е.С. за извършени блудствени
действия с детето през процесния период, не са достатъчни да разколебаят
убеждението на съда в неоснователността на молбата по чл. 28 от ЗЗДт.
Освен гореизложеното във връзка с неоснователността на молбата за
настаняване извън семейството на малолетното дете поради нейната недоказаност,
следва да се отбележи и следното: лицето, при което се иска настаняване на
детето- неговата баба по бащина линия П.И.И. не е представила декларация по чл. 27, ал. 3 от
ЗЗДт, че е съгласна да отглежда детето /каквито декларации не са представили и
останалите пълнолетни роднини на детето, изслушани по делото в първата
инстанция/; П.И.И. е в напреднала
възраст- на 85 години; при настаняването
на детето извън семейството, същото ще бъде откъснато от познатата му социална
среда- съученици, приятели, включително и от неговите майка и двама братя, с
които има изградена силна емоционална връзка, което не е в негов интерес- би
довело до допълнителен неоправдано причинен стрес наред с установения в доклад
на специалистите от КСУДС риск от
въвличането на детето в коалиции в рамките на семейството, което е предпоставка
за появата на конфликт на лоялност у
детето спрямо родителите му, липсата на стабилност и сигурност в отношенията с
възрастните поради конфликтните отношения между родителите на детето; бракът
между майката на детето и М.Е.С. е прекратен с развод и последния не живее в
жилището, в което живее детето.
Предвид горното и съвпадане на крайните изводи и на двете инстанции,
обжалваното решение на районния съд следва да се потвърди.
Въззиваемата страна е направила искане
за присъждане на направените в първата инстанция деловодни разноски, което-
като несвоевременно направено- след приключване на делото в съответната
инстанция- СРС, следва да бъде оставено без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ ІІІ-86-289 от 24.11.2014 г., постановено по гр. д. № 19155/2012 г. на СРС, 86
състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо искането на Е.Р.С., с ЕГН********** за
присъждане на направените в първата инстанция деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване- чл. 28, ал. 6 от ЗЗДт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.