№ 7456
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110169594 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
01.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 69594/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от П. Г. М. срещу СПРБ, като се твърди, че страните се
намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на трудов договор
№ ЛС-03-03-31/14.10.2005 г. Поддържа, че с допълнително споразумение от 18.05.2015 г. и
допълнително споразумение от 29.09.2015 г., била преназначена на длъжност „Директор на
дирекция одитна“. Навежда доводи, че на 04.10.2021 г. и била връчена Заповед №
235/29.09.2021 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Излага съображения, че заповедта била незаконосъобразна, като в същата били
налице неверни и необосновани твърдения и констатации, които противоречали на
действителното положение и нормативната уредба. Твърди, че при издаване на заповедта не
били съобразени наличните при работодателя писмени доказателства, че не било извършено
нито едно от посочените в заповедта нарушения. Поддържа, че не е спазена разпоредбата на
1
чл. 195 КТ, като било налице противоречие между описаното и посочените от работодателя
разпоредби на КТ. Навежда доводи, че работодателят бил издал заповед в противоречие с
правилото на чл. 194, ал. 1 КТ, което е обосновано подробно. Развива подробни
съображения, че изпълнявала трудовите си задължения, като излага, че са спазени
изискванията по отношение на всички одитни доклади. Излага аргументация по отношение
на одитните доклади, както и по процедурата за тяхното отхвърляне и приемане, като
обосновава, че в последната били налице нарушения. Твърди, че по отношение на два от
одитните доклади не били допуснати нарушения, а освен това не били настъпили никакви
вредни последици за работодателя. Поддържа, че следвало да се вземат предвид и дадените
писмени обяснения, които заявява, че поддържа. Навежда подробно доводи, че не са налице
нарушенията описани в т. 1-3 от процесната заповед. Излага съображения, че по отношение
т. 4 от заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, трябвало да се вземе
предвид, че съответните доклади не са били фактически при ищцата към момента, в които
работодателят е трябвало да се произнесе мотивирано, поради което липсвало виновно
поведение. Твърди, че се ответника искал да ангажира отговорността й за действия, които не
били правно издържани и за което била направила опит да бъдат прекратени именно от
ищцата. Поддържа, че трети лица за правния спор следвало да бъдат отговорни, а освен това
директора нямало как да провери дали подписите били положени от съответните началници.
Навежда доводи, че по част от одитните проверки доклад бил издаден преди издаване на
извършен контрол на качеството. Излага, че по част от архивните препис, за които било
направено искане за писмени обяснения, не можела да каже защо преписките са архивирани,
а измененията чрез „track changes” не се прилагали в хартиените варианти. Иска отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията
се оспорва. Твърди, че обстоятелствата посочени от ищцата за забавяния нямали никакво
значение, тъй като тя самата не била спазила срока по чл. 46, ал. 3 ЗСП, което обосновава.
Поддържа, че предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е бездействието на самия
директор, поради което останалите обстоятелства за липса на причинно-следствена връзка
били ирелевантни, като освен това сочи, че годишната оценка от атестацията била в рамките
на оценка отговаряща на изискванията. Навежда доводи, че не отговарят на обективната
действителност доводите на ищцата, че работодателят е бил уведомен за забавянията с оглед
нормата на чл. 46, ал. 3 ЗСП, което аргументира подробно. Излага съображения по
отношение момента, в който почвал да тече срока за предаване на проекта на годишен
одитен доклад. Обосновава, че представените от ищцата доказателства нямали достатъчна
доказателствена стойност да установят твърдените от последната обстоятелства. Сочи, че
неприетите одитни доклади поради неспазване на законовата процедура в случая били
ирелевантни за предмета на правния спор, както и ангажирана от ищцата електронна
кореспонденция, тъй като последните обстоятелства не я освобождавали от отговорност.
Твърди, че доводите на ищцата за срока за издаване на решение директора по отношение на
одитния доклад били в противоречие със законна и Заповед № 232/23.10.2015 г. Поддържа,
че в случая изпълнението на заповедите по одитните задачи е вменен в изпълнение на
задължения на ищцата, което аргументира. Излага подробни съображения за неизпълнение
на задълженията на ищцата във връзка с част от одитните доклади. Навежда доводи, че
неполагането на подписи под част от документите също е нарушение, като не било
необходимо да се изследва въпроса дали са налице настъпили неблагоприятни последици за
работодателя, като прави извод, че за всички пропуски в дирекцията освен конкретни лица,
отговорност носел и директора. Иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357 КТ, във
2
вр. чл. 188, т. 2 КТ.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното
дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело – СПРБ, който по силата на
§ 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания
„предупреждение за уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата,
предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната
норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може
да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на
виновния работник или служител.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение възникнало въз основа
на трудов договор № ЛС-03-03-31/14.10.2005 г., като с допълнително споразумение от
18.05.2015 г. и допълнително споразумение от 29.09.2015 г., била преназначена на длъжност
„Директор на дирекция одитна“; 2) че на 04.10.2021 г. и била връчена Заповед №
235/29.09.2021 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
От Заповед № 235/29.09.2021 г. се установява, че дисциплинарното наказание е
наложено, поради следните мотиви: установена липса на декларация по чл. 42 ЗСП в
посочени в заповедта одитни досиета за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., както и
липсва на декларации от директора на одитна дирекция, липса на декларация на
ръководител на одитен екип.
Според императивната норма на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му.
В случая, предвид момента на издаване на процесната заповед – 29.09.2021 г. и
периода, който е посочен в същата по отношение на твърдените от работодателя
дисциплинарни нарушения и с оглед изричните доводи на ищеца в насока наличието на
давност по чл. 194, ал. 1 КТ следва да се направи извод, че безспорно е погасена
възможността на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на ищцата за
твърдените нарушения.
Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на
дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има
право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или
не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Сроковете за налагане на
наказанията са два - двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от
извършването му. Съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл
двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният
срок. Ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2-месечния срок от
откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването
му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други
служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са
започнали да текат – така Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г.,
IV г. о., ГК; Решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., ГК.
3
За пълнота е необходимо да се отбележи и факта, че с оглед разпределената
доказателствена тежест, именно ответникът носи доказателствената тежест, да установи
пълно и главно, че ищцата е извършила дисциплинарните нарушения извършени и описани
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По делото не са ангажирани
доказателства от ответника, че твърдените дисциплинарни нарушения действително са
извършени от ищцата, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност.
Следователно наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъди сумата от 600,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
В случая съдът е уважил възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е взел предвид, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършеното процесуално представителство, не може да се присъди
адвокатско възнаграждение по-голямо от минимума предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на Софийският районен съд сумата от 80,00 лева, представляващи
дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иск с правно основание правно основание чл. 357
КТ, във вр. чл. 188, т. 2 КТ, предявен от П.Г. М, ЕГН: .................., с адрес: гр. ...................
срещу СПРБ, БУЛСТАТ: ......................, със седалище и адрес на управление: гр. ....................,
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложени със Заповед №
235/29.09.2021 г., като го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СПРБ, БУЛСТАТ: ...................... да заплати
на П.Г. М, ЕГН: .................., сума от 600,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК СПРБ, БУЛСТАТ: ...................... да заплати
по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД сумата от 80,00 лева, представляващи
дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5