РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2073 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Б.2.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.О.Г., чрез процесуалния представител адв. К.К., срещу С.Б.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 50.49
лева, от които 37,68 лева главница по следните месечни сметки № **********/15.12.2013г. и 1153216469/ 16.01.2014г., както и сумата от 12,81 лева, представляващи сбор от мораторните лихви,
върху всяка една от главниците до 07.11.2016 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, поради което за него се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Излага, че „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност
изграждане, използване и поддържане на обществени делекосъобщителни мрежи и информационни
системи на територията на Република България, както и за предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати. Сочи, че
между БТК и С.Б.Ш. е сключен договор за предоставяне на
телекомуникационни и интернет услуги, а
именно: Заявление/договор №480811407426102012-26147746/26.10.2012 г. за срок от
12 месеца, като с процесния договор БТК е предоставил на ответника мобилни
услуги с абонаментен план „Виваком уникол ел“ за номер ***. Излага се, че за
ползваните услуги са издадени счетоводни документи. Сочи, че за следните
периоди: от 15.11.2013 г, до 14.12.2013 г. ответникът е ползвал мобилни услуги,
за които е издадена фактура № **********/15.12.2013г. на стойност 43,21 лв., от
която сума в размер на 31,92 лева не е заплатена; от 15.12.2013 г, до
14.01.2014 г. ответникът е ползвал мобилни услуги, за които е издадена фактура
№ **********/16.01.2014г. на стойност 5,76лв., която сума към датата на
депозиране на исковата молба не е заплатена. По отношение на
акцесорния иск сочи, че съгласно чл, 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради
което ответникът дължи и 12.81 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
както следва: 11,90лв. по фактура № фактура № **********/15.12.2013 г. за периода от
03.01.2014 г. до 07.11.2016 г. и 1,91 лв. по фактура № **********/15.12.2013г. за периода
от 04.02.2014 г. до 07.11.2016 г. Твърди се, че до настоящия момент
претендираните суми не са заплатени от ответника. Сочи, че поради неплащане на
задълженията от страна на ответника на 29.05.2015г. „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е сключила Договор за прехвърляне на вземания
със „СГ Груп" ООД, по силата на който дружеството цесионер придобило
вземанията по всички гореизброени фактури. Излага се, че "СГ Груп"
ООД в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД е изпратило уведомление на ответника на основание чл. 99, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите. Твърди се, че на 12.05.2016г. "СГ Груп"
ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на
"Б.2." ЕООД, като цедента е уведомил длъжника за извършената цесия с
подаденото заявление по чл.410 ГПК като информацията за извършеното прехвърляне
се съдържа и в заявлението по чл.410 от ГПК така и в заповедтта за изпълнение
изпратена до длъжника. Предвид изложеното счита, че е активно легитимиран да
предяви заявление на основание чл. 410 от ГПК както и настоящия установителен иск
по реда на чл. 422 и сл. от ГПК. Поради изложеното моли съда да
уважи предявените искове и да му присъди сторените по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че ищцата е подписала договор №480811407426102012-26147746/26.10.2012
г. за срок от 12 месеца. Излага, че на стр.1 от Договора, раздел „мобилна
услуга“ т.1, пр.2 е предвидено, че абонатът се съгласява, след изтичане на
минималния срок, ако не е отправил едностранно писмено предизвестие за
прекратяване на договора или не е подал заявка за преминаване на план с по –
ниски параметри, договорът автоматично да продължи своето действие за
неопределен срок при същите условия, като след изтичане на минималния срок на
договора, абонатът може да прекрати договора з 30 дневно предизвестие без да
дължи неустойка“. Твърди, че ответникът не е прекратил договора и не е
представил доказателства в тази насока.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че към БТК е имала единствено домашен
телефонен номер ***, но договорът бил изтекъл и прекратен, а имотът, в който е
бил ползван – продаден. Твърди, че няма мобилен телефон с № ***, както и, че не
е правила такъв абонамент. Моли от съда да изиска справка от БТК, от която да
се установи, че договорът по отношение на дом. Телефон е прекратен.
В проведеното по
делото о.с.з. моли съда, ако счете, че иска е основателен да й разсрочи плащането,
предвид тежкото й финансово положение. Сочи, че може да плаща до 50 лева месечно.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №8551/2016г. по описа на
ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в
размер на 37, 68 лева, представляваща главница по издадени фактури № **********/15.12.2013г. и
1153216469/ 16.01.2014г.; сума в размер на 12,81 лева, представляваща сбор от дължимите лихва върху
всяка една от главниците по издадените фактури, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
същото, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 325,00
лева. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 5307/22.11.2016 г., като срещу
издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника. Ищецът с оглед
на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената
заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и сключеният между ответницата и VIVACOM договор от 26.10.2012 г., с краен
срок на договора 26.10.2013 г.
Установява се и, че в т.1, пр.2 от
договора е предвидено, че абонатът се съгласява, след изтичане на минималния
срок / в настоящия случай 26.10.2013 г./, ако не е отправил едностранно писмено
предизвестие за прекратяване на договора или не е подал заявка за преминаване
на план с по – ниски параметри, договорът автоматично да продължи своето
действие за неопределен срок при същите условия, като след изтичане на
минималния срок на договора, абонатът може да прекрати договора с 30 дневно
предизвестие без да дължи неустойка.
Установява се от представените по делото
месечни сметки №№ **********/15.12.2013г.
и № **********/16.01.2014г., ведно с извлечението по услуги и детайлизирани справки какви суми са
начислявани на ответницата, както и какви разговори е водила същата и кои от
тях са били таксувани.
Видно е от
представения по делото Договор за цесия от 29.05.2015 г., сключен между „БТК“
ЕАД, в качеството си на цедент и „СГ
ГРУП“ ООД, в качеството си на цесионер, че цедентът е прехвърлил възмездно на
цесионера вземания, произтичащи от Договори, описани в Приложение №1.1 към Договора.
Видно е от приложеното по делото извлечение от
Приложение №1.1 към Договора, че
вземането на „БТК“ ЕАД към ответницата
по делото е цедирано на „СГ ГРУП“ ООД.
Установява се от
представеното по делото пълномощно, че БТК“ ЕАД е упълномощило цесионера да го
представлява пред лицата, чиито задължения са
предмет на прехвърляне при и по повод на изпращане на уведомителни
съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото е
представено и уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за настъпилата цесия,
адресирано до ответницата, без данни същото да е достигнало да адресата си.
Видно е от
представения по делото Договор за цесия от 12.05.2016 г., сключен между „СГ
ГРУП“ ООД, в качеството си на цедент и „Б.2.“ ЕООД, в качеството си на
цесионер, че цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземания от трети
физически и юридически лица, описани в Приложение №1.1 към Договора. Установява
се от представеното Приложение към
Договора, че претедираното от ответницата задължение, фигурира под №276 в
същия.
Видно е от
представеното по делото пълномощно, че „СГ ГРУП“ ООД е упълномощило цесионера
да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне при и по повод на
изпращане на уведомителни съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото е
представено и уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за настъпилата цесия,
адресирано до ответницата, без данни същото да е достигнало да адресата си.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника;
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и “БТК“ ЕАД,
предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на
вземането на „СГ Груп“ ООД, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото
прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по
договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и
лихви.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи
всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на придобито вземане от праводателя
си по договор за цесия от 12.05.2016 г., в който вземането, което придобива
срещу ответника като длъжник е описано като главница по фактури с №№ **********/15.12.2013г. и № **********/16.01.2014г. в размер на
38,76 лева, както и сума в размер на 12.81 лв., представляваща сбор
мораторните лихви за забава върху всяка фактура. Направеното от ответника оспорване на вземането,
поражда процесуално задължение на ищеца да докаже правата на праводателя си
спрямо ответника, за който праводател твърденията са, че също е придобил право
на вземане към ответника въз основа на договор за цесия от 29.05.2015 г.
Въз основа на
представените доказателства по делото съдът приема, че извършената цесия е
породила правно действие спрямо ответника в процеса. Безспорно по делото е, че
на 29.05.2015 год. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по
силата на който цедентът „БТК“ ЕАД-София е продал на цесионера „СГ ГРУП“ ООД
вземанията, индивидуализирани в приложение към договора, сред които е и
вземането срещу ответника. На 12.05.2016год. е сключен договор за прехвърляне
на вземания /цесия/, по силата на който цедентът „С.Г.ГРУП“ ООД е продал на
цесионера „Б.2.“ ЕООД вземанията, индивидуализирани в приложение към договора,
сред които е и вземането срещу ответника. Предвид характера на заповедното производство, може да се приеме, че
уведомлението за извършената цесия е било връчено на длъжника с исковата молба
и останалите приложения към нея. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие, вземането преминава от цедента(неговия носител към същия
момент) върху цесионера (приобретателя на вземането). С постигане на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл. 99 ал.4 от ЗЗД. В чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите
лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на
прехвърлянето. Само това уведомяване би създало достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. Законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй
като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично
овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез
пълномощно/прието като доказателство по делото/ - в случая препис от
уведомителното писмо е връчен на ответника, заедно с препис от исковата молба,
поради което съдът намира, че цесията е съобщена /Решение №123/24.06.2009г. по
т.дело №12/2009 - ІІт.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др/. В
този смисъл изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 прeдл.1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал.4 от ЗЗД. Освен
това длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това, твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването, доколкото
уведомяването по чл. 99 ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в
лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В случая
ответницата не твърди да е извършила плащане на прехвърлената с цесията сума,
поради което ищецът се явява носител на процесното вземане. Поради това, съдът
счита, че е налице надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне
на вземането и спрямо него цесията е породила действие.
Ответницата по
делото твърди, че не дължи процесната сума,
поради факта, че не е сключвала договор с „БТК“ ЕАД, че е ползвала само дом. телефон, договорът по който бил
прекратен. В проведеното по делото
о.с.з. ответницата не оспорва, че подписът положен под договорът вероятно е неин,
поради което и съдът не е открил производство по оспорване авторството на
подписа й. Поради изложеното съдът приема, че доколкото страната не оспорва
авторството на подписа, положен на договора, то същата е била страна по договор
за телекомуникационни услуги за периода от 26.10.2012 г. до 26.10.2013 г. и за
нея е възникнало задължението да заплаща дължимите суми за предоставените й
телекомуникационни услуги. В т.1, пр.2 от договора страните са договорили, че абонатът
се съгласява, след изтичане на минималния срок / в настоящия случай 26.10.2013
г./, ако не е отправил едностранно писмено предизвестие за прекратяване на
договора или не е подал заявка за преминаване на план с по – ниски параметри,
договорът автоматично да продължи своето действие за неопределен срок при
същите условия, като след изтичане на минималния срок на договора, абонатът
може да прекрати договора с 30 дневно предизвестие без да дължи неустойка. По
делото не са представени доказателства ответницата да се възползвала от възможността да прекрати
действието на договора, поради което съдът счита, че същият съобразно
договореното е продължил действието си и Ш. е дължала на ответника заплащане на сумите по издадените фактури във връзка с
предоставените й телекомуникационни услуги. Ответницата не е ангажирала доказателства относно изпълнението на
задължението за заплащане на процесните суми.
С оглед на представените по делото
доказателства съдът намира, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което
предявения иск с правно основание чл.422 вр
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 325.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 385,00 лв., от
които 25,00 лв. заплатени държавни такси, и 360 лева за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ответницата моли съда съдът да разсрочи плащане на
задължението, като вземе предвид както
нейното тежко здравословно състояние, така и на съпруга й, за което представя
доказателства. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск –
50.49 лв. и разноските, които за двете производства възлизат на 710.00 лв., или
обща сума за плащане – 760.49 лв., трябва да бъде разсрочено на 18
последователни месечни вноски, първата от които в размер на 42,24 лева, а всяка
следваща в размер на 42,25 лв. Първата вноска е платима на 15-то число на
месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите –
на всяко следващо 15-то число на месеците, до окончателното изплащане на
вземането.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че С.Б.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Б.2.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.О.Г., сума в общ размер
на 50,49
лева /петдесет лева и четиридесет и девет стотинки/, от
които 37,68 лева главница по следните месечни сметки № **********/15.12.2013г. и 1153216469/ 16.01.2014г., както и сумата от 12,81 лева, представляващи сбор от мораторните лихви,
върху всяка една от главниците до 07.11.2016 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК, до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Б.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Г.О.Г., сумата от 325,00 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №
8551 по описа за 2016 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Б.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.2.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.О.Г., сумата от 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на
решението, с което се установява вземането на „Б.2.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.О.Г. към С.Б.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в общ размер на главница, лихва
и разноски - 760.49 лв., като постановява ответника да заплати горепосочената
сума на 18 последователни месечни вноски, първата от които в размер на 42,24
лева, а всяка следваща в размер на 42,25 лв. Първата вноска е платима на 15-то
число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а
останалите – на всяко следващо 15-то число на месеците, до окончателното
изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: