№ 320
гр. П., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Т.Р.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105162
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от С. С. Л., с
ЕГН:********** и постоянен адрес: общ П., ***, чрез пълномощника си, адв. Д. М. М.,
срещу „***" ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от Н.П.П., с правно основание чл. 26 ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на
клаузата на чл. 11 в Договор за потребителски кредит №*** от 24.08.2022г., сключен между
страните по делото, и предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение. Главният иск е предявен на основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД поради
противоречие на добрите нрави. При условията на евентуалност е предявен иск да бъде
обявена нищожността на процесната клауза на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД
поради противоречие на закона. При условията на евентуалност е предявен иск да бъде
обявена нищожността на процесната клауза на основание чл.26, ал.1, предл. второ ЗЗД
поради заобикаляне на закона.
В исковата молба се посочва, че на 24.08.2022г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит №***, по силата на който ищцата е получила заем в размер на 800 лв.
с краен срок за погасяване 01.02.2023г. За предоставения кредит заемополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен
годишен процент на разходите в размер на 49.81%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът
следва да бъде върнат на 23 седмични вноски, дължими с падеж сряда, всяка от които в
размер на по 57.00 лв.
1
В чл. 5 от Договора страните са се договорили кредитът да. бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При. Един
поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални
работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или
поръчители по договори, сключени със заемодателя; Съгласно чл.5, ал.2 от Договора
обезпечението следва да се представи в тридневен срок от сключването на Договора, като
съгласно 11 от Договора при неизпълнение се дължи фиксирана неустойка в размер на
428,30 лв. Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури
обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така
наречената неустойката в размер на 428.30 лв. Същата е включена в погасителния план още
от самото начало.
Твърди, че към процесния договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК,като
излага доводи, че уговорената в чл.11 от Договора неустойка, противоречи: на множество
императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.
В исковата молба твърди, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи
предвидения максимален размер на Годишен, процент на разходите/ШР/ - чл.39, ал.4 от
ЗПК, Това вземане формално е посочено като обезщетение за. неизпълнение само и
единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане
под. установената, граница от 50%. Действително обаче същото отговаря на всички
критерии, посочени в нар, 1, -т, 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора
за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя.
Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за
неустойка е включен и дължим още с подписването ш договора. Очевидно, е, че
договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване
възнаграждението на кредитора (над максимално допустимия размер, поради което на
основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност
да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е
твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип
кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова
гаранция, пито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това. следва да се
има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени
кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума
кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради
което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че
кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди
предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.
Ищецът признава, че не е извършвал плащане на процесната неустойка.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба, подаден от „***" ООД, с който се извършва признание на иска за
нищожността на клаузата за неустойка, поради което иска постановяване на решение при
2
признание на иска. Ответникът твърди, че нищожността на клаузата за неустойка не води до
нищожност на целия договор. Претендира се върху ответника да не бъдат възлагани
разноски, на основание чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си не е давал повод за
завеждане на делото и е признал иска.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В депозирана по делото писмена
молба чрез адв. М. моли съда да уважи предявените искове, като и се присъдят сторените
разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника
обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на
процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца,
за постановяване на решение по чл.237 от ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл.237 от ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от
ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и
преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и
правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на
исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищцата, чрез
процесуалния й представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска,
което е заявено в депозирана по делото писмена молба.
Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните предпоставки),
установени в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК, а именно - признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не
може да се разпорежда.
На следващо място, правното основание на иска е чл.124, ал.1 от ГПК, следователно
претенцията не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е
постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл.237 от ГПК – по брачни
искове – чл.324 от ГПК, по искове за гражданско състояние – чл.334 от ГПК и по иск за
поставяне под запрещение – чл.339 от ГПК.
3
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с
което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е
необходимо да излага мотиви съобразно чл.236, ал.2 от ГПК, а само указва, че то се основава
на признанието на исковете. Оттук следва, че съдът постановява съдебен акт, без да
изследва основателността на иска и без да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора, а постановява решение, с което уважава иска.
По разноските:
Искането на ответника за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК е неоснователно по
следните съображения:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно
право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на
делото - спорното материално право. Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК възвежда
изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая
първата установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на
ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото чрез установяване на
задължение за заплащане на неустойка в процесния договор за паричен заем, ищецът със
своето извънпроцесуално поведение е претендирал сумата, дължима на основание
посочената клауза, като до постановяване на съдебно решение за прогласяване на
недействителността на клаузата, пораждаща това задължение, възникналите на това
основание парични притезания остават дължими, ведно със всички законни последици. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - така Определение № 420 от
16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012
г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с която се приема, че когато обаче сезирането на
съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл.78, ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
и бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представения списък на
разноските, ищцата е направила такива в размер на 51.20 лева, представляващи заплатена
държавна такса, която следва да бъде възложена върху ответната страна, с оглед изхода на
делото.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В представения по делото договор за
правна защита и съдействие е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.
Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д. М., определено съобразно предвидените
минимални размери в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към датата на предявяване на иска – 28.09.2022 г.
(която дата е преди измененията на Наредбата) е в размер на 300.00 лева. Дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено ведно с дължимото ДДС за
4
осъществената от адв. Д. М. безплатна адвокатска помощ на ищеца. Възнаграждението се
дължи с ДДС, доколкото претенцията е заявена с посочения данък, а от адв. М. е
представена справка, че е регистриран по ДДС, като еднолично адвокатско дружество с
БУЛСТАТ ***.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна по иска на С. С. Л., с ЕГН ********** и постоянен
адрес: общ П., ***, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, клаузата на чл.11 от Договор за
потребителски кредит №*** от 24.08.2022 г., сключен между С. С. Л., с ЕГН ********** и
„***“ ООД, ЕИК ***, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 428.30 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. Л., с ЕГН ********** и постоянен адрес: общ П., *** сумата от 51.20
лева, представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“ с БУЛСТАТ: *** и адрес: гр. ***, представлявано от адв. Д. М. сумата от 360.00 лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, за оказаната от него безплатна правна
помощ на С. С. Л., с ЕГН ********** по гр.д. № 05162/2022 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5