Р Е Ш Е Н И Е
... /24.3.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6054 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, партер, офис
1-2, представлявано от Р* Г* А* и Т*Я* *а установяване на вземането му
от длъжника Д.К.Д. ЕГН **********, с адрес: *** по издадената в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 941/20 г. за
заплащане на следните суми: сумата
300 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем от
24.09.2018 г., сключен с „Вива кредит” ООД, като вземането по договора е
прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към
Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Съгласно
уточняваща молба на лист 31 от делото ищецът е заявил, че не поддържа
посочените суми в исковата молба за неустойка 124.25 лева, тъй като същото вземане е
отхвърлено от заповедния съд. Заявил е също така, че оттегля иска за договорна
лихва 41.60 лева и за обезщетение за забава върху главницата от 23.04.2019 г.
до подаване на заявлението 13.12.2019 г. в размер на 11.42 лева за които е
издадена заповед. В тази част
производството следва да се прекрати.
Твърденията са, че задължението произтича от договор за
заем № 5471029 от 24.9.2018 г., сключен между Д. Д. и
„Вива кредит” ООД, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца „А.з.к.н.п.з.”
ООД с Договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към него.
Ищецът
моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му
заплати разноски за заповедното и за исковото производство.
Ищецът
черпи права от следните факти и обстоятелства:
Вземането
произтича от задължения по договор
за паричен заем № 5471029 от
24.9.2018 г., сключен между Д. Д. и „Вива кредит” ООД, като вземането по договора
е прехвърлено на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД
с Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.
и Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към него.
Съгласно
същия договор заемодателят е предоставил на заемателят паричен заем в максимален размер на 300 лева,
който се е задължил да го ползва и върне сумата при посочените в договора
условия. Ответницата е усвоила сумата в
размер на 300 лева, като към датата на подаване на заявлението дължимата
главница е в размер на 465.85 лева ведно с дължимата договорна лихва на
7-месечни погасителни вноски, всяка в размер на 66.55 лева. Извършено е плащане
от страна на кредитополучателя за сумата от 70.00 лева. Към датата на подаване
на заявлението дължимата главница е в размер на 300 лева и договорна лихва за
периода 24.10.2018 г. – 22.04.2019 г., която е изчислена в размер на 41.60
лева, неустойка 124.25 лева и мораторна лихва 11.42 лева.
Ищецът уточнява исковата молба в частта за
начина по който е усвоен кредита, като сочи, че сумата се усвоява в брой при
подписване на договора – чл.3, ал.1, т.10 и съгласно чл.3, ал.2 договора има
силата на разписка. Представя писмени доказателства–копие на РКО №
48/24.09.2018 год. и индивидуално потвърждение за цесия към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 год.
В срока
за отговор е постъпил такъв от ответницата,
която счита предявеният иск за допустим, но изцяло неоснователен. Сочи, че е
заплатила част от задължението за главница 300 лева, като погасената част е в
размер на 135 лева. Възразява срещу
иска като сочи, че договорът е унищожаем като сключен при крайна нужда и
неизгодни условия за нея. В нарушение на закона, кредиторът не е проучил
възможностите й на кредитополучател, предварително е знаел, че няма възможности
да върне кредита, тъй като към датата на подписване на договора тя е имала 8
други кредити, не притежава недвижими имоти, съпругът й също е с няколко
кредити и получава минимална пенсия. Не оспорва, че е получила сумата в размер
на 300.00 лева, с която сума е рефинансирала предходен кредит към същия
кредитор по договор за паричен заем с КИД
№ 5470736 от 21.09.2018 г. в размер на 197.56 лева към датата на подписване на
договора от 24.09.2018 г. Заявява, че от получените 300.00 лева е върнала
135.00 лева за което представя пл.документ.
След постъпване на отговор от ответницата Д.,
същата е поискала да й бъде предоставена правна помощ. Съдът е уважил молбата,
направил е искане до АС Варна за определяне на представител и е назначил адв.П.М.. В съдебно заседание предеставителят е заявил, че поддържа
отговора, депозиран лично от ответницата.
Моли за
отхвърляне на иска и неприсъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като с
поведението си не е дала повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание страните поддържат
молбата и отговора. В с.з. процесуалният
представител на ответницата адв.М. изразява становище, че ищецът не е активно-процесуално
легитимиран, тъй като посоченото
индивидуално потвърждение за цесия към рамков договор представлява едностранно
изявление на цедента, докато фактическия състав по прехвърляне на вземането
изисква съгласие и на двете страни, което означава, че следва по несъмнен начин
да бъде установено, че процесното вземане е включено и е предмет на договора за
цесия. От така представеното приложение такъв извод не може да бъде направен първо
защото същото не е представено в цялост, а и второ, защото същото не е
подписано от двете страни. Следователно не може да се приеме с категоричност,
че е част от взаимната насрещна воля на контрагента. Този порок не може да бъде
саниран с въпросното индивидуално потвърждение. Не оспорва получаването на сумата.
Основното възражение е за липса на
процесуална легитимация. В условия на евентуалност сочи и частичното погасяване
на заема в размер на 135 лв., от които 70.00 лв. са признати от ищцовото дружество въпреки, че
не е отразено като редуциране на исковата претенция. Счита, че въпроса за унищожаемостта на договора е ирелевантен, тъй като дори и да се установи
порок на волята по силата на чл.34 от ЗЗД така или иначе получената сума
подлежи на възстановяване. Ищецът не е предявил иск за законна лихва или други
акцесорни вземания. Рамковият договор е подписан, но приложението към него не е
подписано и няма никаква връзка със задължението на ответницата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните и
въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и
правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по
пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на задължението,
а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си
възражения въз основа на които
претендира отхвърлянето на предявения иск.
От доказателствата по делото се установява
следното:
Между
страните няма спор, че между ответницата
и праводателя на ищцовото дружество „Вива Кредит” ООД, ЕИК **** е бил сключен договор за паричен заем “Вивакредит
ПЛАН” № 5471029 от 24.09.2018 г. кредит „Бяла карта“ № *** от 26.04.2018 г. Съгласно чл.2
на договора страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя,
като същият заявява, че желае да погаси изцяло задълженията си по договор за
паричен заем с КИД5470736 от 21.09.2018 г., което към датата на подписване на
този договор /№ 5471029 от 24.09.2018 г./ е 197.56 лева. Страните са направили
изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от
заеманата сума по този договор. Заемодателят прихваща задължението на
заемателя, посочено в ал.1. След извършеното прихващане задължението на
заемателя се погасява изцяло. Заемодателят
изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор съгласно
договореното в чл.3, ал.2. Главницата по усвоената сума от кредита следва да се погасява на 7 равни месечни вноски,
за срок на заема 7 месеца с посочени падежи – чл.3 на договора
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. „Вива
кредит“ ООД с ЕИК *** -
продавач е прехвърлило на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“
ООД с ЕИК **** – купувач свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и потребителски заеми по смисъла на ЗПК и по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които същият е
отпуснал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение №
1 към този Договор със съответна дата, което става неразделна част от договора.
Към всяко ново Приложение 1 се съставя и подписва Анекс в който страните уговарят
покупната цена за конкретните вземания да бъде посочена в Анекс към конкретното
приложение 1 /едно/.
Представена е тарифа
на „Вива кредит“ ООД, относима
Към договори за паричен заем „Вива кредит сега 14 и 30“ или „Вива кредит
план“.
В извлечение на приложението №
1/01.08.2019 г. към договора за цесия,
сключен на 01.12.2016 г. между „Вива кредит“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД на ред 394 /или номер 349 – не е
ясно/ е посочено името на ответника по иска за длъжник - Д.К.Д., ЕГН, номер и
дата на договор, отпусната главница 300.00 лв., остатък
главница 300.00 лв., остатък договорна лихва 41.60 лв., остатък
такси/неустойки/разходи за забава 323.50 лв., остатък дължими суми към датата
на продажбата 665.10 лв. посочена е дата на справката 06.08.2019 г.
С потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и чл.4.4 от рамковия договор за прехвърляне на
вземания от 01.12.2016 г. продавачът е потвърдил извършената цесия на всички
вземания, като е потвърдил, че ако след прехвърлянето получи цялостно или
частично плащане на суми по някое от продадените и прехвърлени вземания,
сумите, събирани от задължените лица в резултат на доброволно или принудително
изпълнение ще бъдат превеждани по банковата сметка, посочена от цесионера в
договора.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 941/2020 год. по описа
на ВРС, 31 състав се установява, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2020 г. срещу
ответницата Д.К.Д. като длъжник за следните
суми: сумата 300лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен
заем от 24.09.2018 г., сключен с „Вива кредит” ООД, като вземането по договора
е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към
Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата
41.60лв. договорна лихва за периода 24.10.2018 г.-22.04.2019г.; 11.42лв.
представляваща законна лихва за периода 23.04.2019 г. – 13.12.2019 г., както и
39.14лв. представляваща сторените в заповедното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК
Посочено е, че
вземането произтича от задължения по
Договор за заем. Между страните няма спор, че вземането произтича от сключен между ответницата и праводателя на ищцовото дружество
„Вива Кредит”
ООД, ЕИК *** договор за паричен заем “Вивакредит
ПЛАН” № *** от
24.09.2018 г. кредит „Бяла карта“ № 542194 от 26.04.2018 г., което вземане
е прехвърлено с договор за цесия от „Вива Кредит” ООД в полза на ищеца АКПЗ ЕООД.
Ответницата в подадения отговор на искова молба не оспорва твърденията,
че е получила от ищеца по цитирания договор за заем сумата от 300.00 лева, като
заявява, че към датата на отпускане на кредита е имала осем кредита, безработна
е от м.февруари 2000 г., има решение от ТЕЛК, няма необходимия стаж за пенсия,
няма имот на нейно име, съпругът й също е с няколко кредита и получава пенсия в
размер на 295 лева. Заявява, че от получените 300 лева е върнала 135 лева.
Единственото възражение е, че кредиторът не е проучил възможностите й на
кредитополучател и че договорът с „Вива кредит“ е сключен при крайна нужда,
поради което същият е унищожаем, а исковата молба натоварва допълнително
дълга.
От представен с отговора разходен касов ордер на л. 50 и л.72 от делото се
установява, че на 24.09.2018 г. Д.Д. е получила
сумата 102.44 лв., а от разходен касов ордер от същата дата се установява, че
тя е внесла сумата 35.00 лв. в полза на „Вива кредит“ ООД. От справка за
погасителен план по договор за паричен заем на Д.Д.
от 24.9.2018 г. се установява, че за периода 28.10.2018 г. – 21.12.2018 г. са
начислени разходи за събиране на вземане в размер на общо 70.00 лв. без
посочване на разходите. Тази сума не е предмет на иска. От уведомление на ищцовото дружество до
вещото лице във връзка с искане за апредоставяне на документи за целите на
експертизата, „Вива кредит“ ООД е посочило, че за посочената сума в размер на
70.00 лева, която е дължима от ответницата, дружеството е направило отстъпка на
заемателката на 27.12.2018 г. като същата сума не се претендира. На ищеца са дадени указания за установяване
на фактическата страна на спора поради липсата на представени доказателства,
като заяви дали признава или оспорва извършено плащане от страна на
ответницата. В постъпилото становище ищецът е заявил, че сумата в размер на
70.00 лева е приспадната едностранно от дружеството и за нея няма извършено
плащане. Не признава плащане в размер на 135.00 лева, тъй като ответникът не е
представил доказателства за плащане.
От заключението на
проведената ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава на 25.10.2018
г. От данните по делото не може да се даде
заключение, че по процесния договор за кредит са извършвани плащания от страна на кредитополучателя.
Експерта дава заключение, че единственото задължение по договор за паричен заем
от 24.09.2018 г. е документално обосновано по смисъла на ЗСч и по вид е
конкретизирано в чл.3, ал.1 на договора – главница в размер на 300.00 лева.
Ответницата не е оспорила в производството, че е сключила договор за паричен заем с праводателя
на ищеца като е получила предоставената й в заем сума в размер на 300 лева и
същевременно възразява, че е върнала сума в размер на 135 лева за
погасяване на част от задължението. Доколкото кредиторът оспорва наличието на
погасяване на част от задължението по кредита, то кредитополучателят следва да
представи доказателства за погасяване на задължението си към кредитора. Такива доказателства
не са представени от ответницата и не се установяват по делото.
От доказателствата по делото се установява, че сключения на 24.09.2018г. договор за
паричен заем „Вивакредит План“ № ***-24.09.2018
г. е подписан от страните по него и кредитополучателят Д.Д.
се е подписала на всяка страница под текста. В договора е посочено, че
заемателят е запознат с правата и задълженията, които възникват за него с
подписване на договора. В чл.17 на договора е посочено, че заемателят има право
да се обръща за съдействие към Комисията за защита на потребителите, като
контролен орган по спазване на Закона за потребителския кредит и е посочен
адреса на Комисията в гр.София. Заемателят Д. К.Д. се е подписала под този текст, като Д. е
изписала собственоръчно името си. От изложеното може да се направи извод, че кредитополучателят е поел задължение да ползва сумата от отпуснатия заем за свои
нужди и да я върне на падежа съгласно условията на договора.
От приложение № 1 към договора се установява,
че рамковият договор, Общите условия и Тарифата са били предоставени
предварително на кредитополучателя и той ги е прочел, разбрал и приел
безусловно целия текст на изброените документи. Няма твърдения от страна на
ответника, че същият е неграмотно или
недееспособно лице. Липсата на
оспорвания по предвидения за това ред в ГПК води до извод, че документите са подписани от Д.Д.
при ясно изразена воля от нейна страна. Не са налице основанията по чл.27 ЗЗД,
а именно договорът да е сключен при грешка, измама, заплашване или крайна
нужда. Ответницата не е ангажирала
доказателства за твърденията си, че има сключени множество кредити, а дори да
бе установен този факт, то не следва автоматично извод, че сделката е сключена в условие на крайна нужда
за една от страните по нея. Съгласно практиката
това е състояние на липса или недостатъчност на материални средства за
задоволяване на основи потребности като недостиг
на парични средства за издръжка на семейството, за лечение, за плащане на
задължения и т.н.
Законът изисква
състоянието на крайна нужда да въздейства върху волята на участника в сделката.
Страната, която се позовава на крайна нужда, трябва да установи, че при
нормални обстоятелства, ако лицето има достатъчно средства, то не би сключило
такава сделка. Друго изискване е
сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Това означава, че разликата между стойността на това, което
едната страна получава по сделката и стойността, която то би могло да получи
трябва да е значителна. При сключването на такава сделка, за ощетената страна
възниква и правото да иска от съда тази сделка да бъде унищожена. Срокът за
упражняване на право на унищожаване на сделката е една година. Договорът за паричен заем е сключен на
24.09.2018 г. и към датата на подаване
на заявлението 25.01.2020 г. е бил изтекъл едногодишния срок за реализиране на
правото на страната да иска унищожение на договора, поради което е погасено и
правото на възражение на същото основание.
В чл.3 на процесния договор
е посочен размер на отпуснатия заем, размер и падеж на всяка погасителна
вноска, срок на договора, фиксиран лихвен процент, ГПР, лихвен процент при
отказ от договора, и дата на падежа, вид
на заема, начин за усвояване. С подписването на договора заемателят е
удостоверил получаването на сумата в размер на 300 лева, като договора служи за
разписка. Съдът приема, че постигнатите уговорки от страните ги обвързват пряко и договора за
кредит от 24.09.2018 г. представлява индивидуален
договор за заем.
По делото е налице доказателство за
упълномощаване на цесионера от страна на цедента за уведомяване на всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. Налице е потвърждение за сключената
цесия на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД. До Д.Д. е изготвено
уведомление, но няма данни за получаването му от адресата.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Доколкото по делото липсват
доказателства за уведомяване на ответника за цесията преди получаване на заповедта за изпълнение,
която е получена лично от длъжника на 04.02.2020
г., следва да се приеме, че именно това е датата на уведомяването му за
извършената цесия. В този смисъл е и
практиката на ВКС в постановени решения /решение № 78/9.7.2014 г. на ВКС, по т.д.2352/2013 г.,
решение
№123/24.6.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС, решение № 3/16.4.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС и други/. Няма
редовно връчване на уведомлението преди връчване на заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК, поради което следва да се
приеме, че длъжникът е уведомен най-рано
с връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД, а именно на 04.02.2020
г. и най-късно с връчването на
исковата молба.
При така установеното от фактическа страна
от събраните в производството доказателсва съдът намира, че
с оглед вида на предявения иск и тежестта на доказване, която
носи ищецът, същият е установил по пътя на главно
и пълно доказване в настоящото производство вземането му от
ответника към датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за процесната сума в размер на 300 лева,
представляваща дължима и неплатена главница по Договор за паричен заем от
24.09.2018 г., сключен с „Вива кредит” ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя по
силата на Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към Договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г.
Договорът за кредит
не противоречи на ЗПК, доколкото са спазени
изискванията за форма и съдържание, посочени в чл.22 ЗПК, поради което не е налице
нищожност на договора по смисъла на чл.21 ЗПК и договора е действителен. От представените с отговора доказателства
1 бр.разходен касов ордер и 1 бр.приходен касов ордер се установява, че на
24.09.2018 г. отв.Д.Д. е
получила от първоначалния кредитор „Вива кредит“ ООД сумата в размер на 102.44
лева на основание „отпуснат кредит 5471029 /процесния/. Същата сума е усвоена
от кредитополучателя след рефинансиране и погасяване на задължението по
предходен договор за заем № 5470736 за
което страните имат уговорка в чл.2 на процесния договор № /24.09.2018 г./.
Сборът на двете суми е равен на 300.00 лева, от което следва, че отпуснатия
заем в размер на 300 лева е усвоен изцяло от ответницата в качеството й на кредитополучател и с част от сумата е погасено
задължението по предходен договор за заем. Д. не е представила доказателства по
възраженията й за връщане на част от
дълга. Такова плащане и въобще погасяване на задължение по процесния договор за
заем от 24.09.2018 г. не е установено и
от заключението на ССЕ. При липсата на признание от страна на кредитора и непредставяне на доказателства за погасяване на задължението от страна на
длъжника, съдът намира, че предявения
иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
На осн.чл.86,
вр.чл.84 ЗЗД при изпадане в забава,
длъжникът дължи и обезщетение за
забава след падежа, когато същият е
определен. В настоящия случай се
претендира обезщетение за забава върху главницата от подаване на заявлението
във ВРС – 25.01.2020 г.
По въпроса за
разноските:
При този изход на
спора, на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски за заповедното производство съгласно
представения списък по чл.80 ГПК в
размер на 39.14 лева съгласно заповедта. Ищецът има право на разноски и за исковото производство в размер на общо 615
лева, която сума са включени заплатената държавна такса от 75 лв., заплатено
възнаграждение на вещо лице в размер на 190.00 лв. и юриск.възнаграждение в
размер на 350.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Д.К.Д. ЕГН **********, с адрес: ***,
че съществува вземането на кредитора „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, партер, офис
1-2, представлявано от Р** Г*** А**** и Т****Я*** К*** по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 29.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 941/20 г. за заплащане на сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща неплатена главница
по Договор за паричен заем от 24.09.2018 г., сключен с „Вива кредит” ООД, като
вземането по договора е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1 от
01.08.2019 г. към Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2020
г. до окончателното ѝ изплащане, на осн.чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.К.Д. ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление *** разноски за производството в размер на общо 654.14 /шестстотин петдесет
и четири лв. и 14 ст./ лева на осн.чл.78 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта по предявения иск с пр.осн.чл.422 ГПК срещу Д.К.Д. ЕГН ********** за установяване на
вземането н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Р*Г* А* и Т*Я* К* по издадена в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.01.2020 г. по ч.гр.д.№
941/20 г. за заплащане на договорна лихва в размер на 41.60 лева и за
обезщетение за забава върху главницата в размер на 11.42 лева за периода
от 23.04.2019 г. до деня на подаване на заявлението - 25.01.2020 г. поради
оттегляне на иск, на осн.чл.232 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред
ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
В прекратената част
на производството решението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
Районен съдия: