Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер |
|
година |
11.10.2021 |
град |
Кърджали |
||||||
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|||||||||||
На |
29.09.2021 |
година |
|
||||||||
|
|||||||||||
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|||||||||||
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|||||||||||
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|||||||||||
|
|
||||||||||
|
|||||||||||
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|||||||||
|
|||||||||||
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|||||||||||
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|||||||||||
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
99 |
по
описа за |
2021 |
година |
||||||
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Н. С. Й. - Т. – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване” при Централно митническо управление на Агенция
„Митници”, в качеството й на пълномощник на Централно митническо управление на
Агенция „Митници”, упълномощена с Пълномощно с Рег.№32-156123 от 18.05.2021
год., от директора на Агенция „Митници”, против Решение №260126 от 10.05.2021 год., постановено по АНД
№210/2021
год.
по описа на Районен
съд - Кърджали, с което е отменено
наказателно
постановление №2746/2020 от 12.01.2021
год., издадено от С.Д. заместник
главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” при Централно
митническо управление на Агенция „Митници”.
Касаторът заявява в жалбата, че в законоустановения срок и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обжалва изцяло
посоченото решение на Районен съд - Кърджали по АНД №210/2021 год., като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено изцяло НП
№2746/2020 от 12.01.2021 год., като законосъобразно. Касаторът счита за
противоречащи на материалния закон изводите на въззивния съд, че
административнонаказващият орган неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на „Ес Ес Ес Груп” ООД, като не е приложил нормата на чл.126б от ЗАДС и е издал наказателно постановление в противоречие на материалния закон. Сочи, че по делото безспорно било установено, както правилно установил въззивният
съд, че дружеството не е изпълнило нормативното задължение за спазване на
забраната, въведена с разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАДС и в съответствие с
нормата на чл.83 от ЗАНН, следва да понесе санкция за неправомерните си
действия. Твърди, че в случая, независимо от наличието на нормата на чл.126б от ЗАДС, не съществувала правна пречка административнонаказателното производство
да протече по общия ред и да се прецени липсата или наличието
на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като излага довод, че това били два
различни правни института: нормата на чл.126б от ЗАДС - уреден със закон
привилегирован състав, не била специална разпоредба, дерогираща тази на чл.28
от ЗАНН, като обща, а допълнително основание, което наред с чл.93, т.9 от НК,
във връзка с чл.11 от ЗАНН, квалифицирало изрично посочени в ЗАДС нарушения
като маловажни, в зависимост от двойния размер на дължимия акциз. Твърди също,
че нормата на чл.126б от ЗАДС не изключвала възможността
административнонаказателното производство да се проведе и приключи по общия ред
с предвидените от закона процесуални възможности за това, включително и по
чл.28 от ЗАНН, като счита,че правилото на чл.126б от ЗАДС,
по отношение на нарушенията по чл.118 от ЗАДС, било очевиден юридически
нон-сенс, доколкото за втечнения нефтен газ, съобразно правилото на чл.33,
ал.1, т.4 от ЗАДС, била определена нулева ставка. Според касатора, приемане на
мотивите на въззивния състав би означавало изцяло да се изключи приложението на
нормата на чл.95, ал.1 от ЗАДС.
Твърди се на следващо място, че в конкретния случаи, извършеното деяние
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, като с оглед
обстоятелството, че практически било невъзможно в станция за зареждане на
моторни превозни средства, едновременно да се извърши пълнене на такова
количество LPG в бутилки за битови нужди, че стойността на дължимия акциз да
надхвърли стойностния критерий по чл.126б от ЗАДС, още повече че законодателят
определил нулева акцизна ставка за втечнен нефтен газ (LPG), предназначен за
битови нужди. Счита, че с оглед предвидената от законодателя нулева акцизна
ставка за втечнен нефтен газ (LPG), предназначен за битови нужди, при преценка
приложимостта на нормата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, да се взема предвид сумата
на начисления акциз, включен в стойността на енергиен продукт, предназначен за
моторни превозни средства, било правно и житейски необосновано. Развива се
довод, че стойностният критерий, залегнал в хипотезата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС/вероятно се има
предвид ал.2/, а именно размера на дължимия акциз на предмета на
нарушението - втечнен нефтен газ (LPG), не бил относим и приложим към процесния
случаи, тъй като втечненият нефтен газ (LPG), намиращ се в проверявания обект, бил
предназначен за пълнене на бутилките за газови уредби за автомобили и съгласно
чл.32, ал.1 т.5 от ЗАДС, акцизната ставка била 340 лева за 1000 литра,
съответно акцизът за втечнения нефтен газ (LPG) вече е бил начислен и платен от
лицето, което е освободило същият за потребление и в издадения фискален бон бил
вписан на отделен ред акцизът за съответното количество енергиен продукт,
предназначен за моторни превозни средства, изчислен съобразно акцизната става
на 1000 литра. Твърди се също, че в процесния случай, приложимостта на
стойностния критерий, посочен в нормата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, противоречи и
на определената акцизна ставка за втечнения нефтен газ (LPG), съгласно чл.33,
ал.2, във връзка с ал.1, т.4, а именно 0 лева за 1000 кг, тъй като е
предназначен за битови нужди. Сочи също, че в Правилника за прилагане на Закона
за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) нормативно било допълнено прилагането
на ставката по чл.33, ал.1, т.4 от ЗАДС, тъй като втечнен нефтен газ (LPG),
предназначен за отопление (за стопански и битови нужди), които отговарят на изискванията
на Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативни актове, като било
задължително бутилките за втечнен нефтен газ (LPG), предназначени за отопление
(за стопански и битови нужди), след пълненето им да се защитават с
термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят информация,
съгласно чл.109 от ППЗАДС и че видно от нормативно определените правила, втечнен нефтен газ (LPG), предназначен за битови нужди, е с определена
акцизна ставка - 0 лева, което не позволявало обвързване на нарушението по
чл.118 от ЗАДС със стойностният критерий, залегнал в хипотезата на чл.126б,
ал.1 от ЗАДС.
Според касатора, съдебният състав въобще не обсъдил и
преценката на административнонаказващия орган за неприложимост на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че в обекта били намерени 5 броя
накрайника за зареждане на бутилки, различни от бутилките за газови уредби за
автомобили, което било предпоставка за постоянно нарушаване на забраната по
чл.95, ал.1 от ЗАДС и показвало трайно отношение на лицето да нарушава
забраната, въведена с текста на чл.95, ал.1 от ЗАДС. Касаторът счита, че доколкото
установените обстоятелства сочат за системното извършване на забранена дейност,
то приложение не би могла да намери нормата на чл.126б ЗАДС, независимо от
стойността на конкретния акциз и че не без значение било и обстоятелството, че
видно от представения по административнонаказателната преписка и приет по
делото фискален бон, вписаният акциз бил изчислен в литри, докато по аргумент
от разпоредбата на чл.33, ал.1, т.4 от ЗАДС, акцизната ставка за втечнен нефтен
газ (LPG), предназначен за битови нужди, се изчислявала на база килограми. Счита също, че нарушението не представлява маловажен случай и по смисъла на
чл.28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на административно
нарушение от съответния вид. На следващо място, според касатора неправилно
съдебният състав отменил изцяло НП №2746/2020 г., като сочи, че по делото
безспорно било установено извършването на нарушение от страна на дружеството,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана и че с процесното
наказателно постановление, на основание чл.124, ал.2 от ЗАДС, били отнети в
полза на държавата 5 броя накрайници за пълнене на бутилки като средство,
послужило за извършване на нарушението. Сочи също, че съгласно посочената
правна норма, съоръженията - собственост на нарушителя, послужили за извършване
на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, като отнемането не
е поставено в зависимост от оценката на извършеното деяние като маловажно. Касаторът
счита, че неправилно съдебният състав е отменил наказателното постановление в
тази част, като освен това не изложил аргументи за неправилност на НП в тази посока, което правело
съдебният акт немотивиран и което обстоятелство било самостоятелно основание за
отмяната му, както и твърди, че липсата на мотиви за пълната отмяна на
процесното наказателно постановление съставлява съществено процесуално
нарушение. Предвид изложеното,
касаторът моли настоящата инстанция да приеме за основателни сочените
касационни основания и да отмени първоинстанционния съдебен акт, като постанови
ново решение по съществото на спора, с което да потвърди наказателно
постановление №2746/2020 г., издадено от с.д. заместник-главния директор на
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Централно митническо
управление на Агенция „Митници”.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът С.Д. заместник-главен
директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Централно
митническо управление при Агенция „Митници” – София,
не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител - гл.юрк.Н. Й.-Т., която поддържа касационната жалба по изложените
съображения.
Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд – Кърджали по съображения, които
са изложени в касационната жалба. В допълнение сочи,
че видно от съдържанието на разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС,
законодателят използвал терминът „може”, с което единствено, в правомощие на
административнонаказващият орган предоставил преценката, дали да приложи тази
специална разпоредба в хода на административнонаказателното производство. По тези съображения счита, че мотивите, с които Районен съд – Кърджали е отменил процесното
НП са неправилни и са изцяло в противоречие с материалния закон. Моли също така, на касатора да
бъдат присъдени направените разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение и
разходи за командировка, за което представя списък за направените разноски,
ведно с копие от заповед за командироване. В случай, че съдът отхвърли
касационната жалба,
прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, от
страна касационния ответник.
Ответникът по
касация - „Ес Ес Ес Груп” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя му С. Р. Н., редовно призован за съдебното
заседание, не се представлява. От упълномощения му процесуален представител –
адв.Н.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана молба,
в която заявява, че който оспорва касационната жалба и я намира за
неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства пред Районен съд
- Кърджали по безспорен и категоричен начин е установено, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ес Ес Ес Груп” ООД за
извършено административно нарушение, подробно описано в АУАН, но че по
отношение на осъщественото нарушение от страна на дружеството на чл.95, ал.1,
във вр. с чл.118, ал.1 от ЗАДС, е следвало да бъде приложена разпоредбата на
чл.126б, ал.2 от ЗАДС, тъй като от доказателствата по делото е установено, че
акцизът на 12.510 литра втечнен нефтен газ е в размер на 2.25 лева или с други
думи - че се касае до маловажен случай по чл.126б, ал.2 от ЗАДС, тъй като
двойният размер на акциза на стоките, предмет на нарушението, не надвишава
100.00 лева, а е в размер на 4.50 лева. Счита също, че при така установената
фактическа обстановка, изводът на Pайонен съд - Кърджали, че по отношение на
„Ес Ес Ес Груп” ООД са били налице предпоставките за приложението на чл.126б,
ал.2 от ЗАДС е правилен и обоснован, поради което и правилно е било отменено
атакуваното НП, с което е била наложена имуществена санкция на дружеството, в
размер на 3000.00 лева или с други думи, административнонаказващият орган
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което наложило съставът
на Pайонен съд - Кърджали да отмени атакуваното НП, като сочи и съдебна практика
в този смисъл. С оглед на изложеното, моли настоящата инстанция да потвърди
атакуваното решение на Pайонен съд - Кърджали, постановено по АНД №210/2021
год., като моля да бъдат присъдени на ответника по касация и направените по
делото разноски пред тази инстанция, още повече, че АдмС - Кърджали нямал
правомощието да преквалифицира евентуално извършеното от „Ес Ес Ес Груп” ООД
нарушение под друга правна норма. Към молбата прилага и доказателства за
заплатеното адвокатско възнаграждение, за осъществената правна защита и
съдействие пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
предлага да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита,
че мотивите, с които е било отменено процесното НП, почиват на законовите разпоредби и съдът правилно е приложил
закона. Намира, че доколкото посочената от представителя
на наказващия орган разпоредба на чл.126б от ЗАДС
досежно маловажните
случаи по чл.118 от ЗАДС, какъвто е настоящия случай, следва да се посочи,
че тази норма има и втора алинея, в която изрично е указано,
кога е налице маловажен случай по ал.1 и че това е тогава,
когато двойният размер на акциза за стоките, предмет на нарушението, не
надвишава 100 лева,
както е в конкретния случай. Сочи, че както е
посочено и в мотивите на обжалваното решение,
санкциониращият орган, респективно съдът, прилага
закона такъв, какъвто е и че приетият законодателен подход, който обвързва
тежестта на нарушението с размера на дължимия акциз, в конкретния случай не е
удачен, но се прилага така, както е посочен. В този смисъл счита, че
обжалваното решение, с което е отменено процесното НП,
е законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в
настоящия съдебен състав, като извърши проверка
на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
е
това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №260126 от 10.05.2021 год., постановено по АНД
№210/2021
год.,
Кърджалийският районен съд е отменил изцяло наказателно
постановление/НП/ №2746/2020 от 12.01.2021 год.,
издадено
от
с.д. заместник главен директор на Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване” /МРР/
в Централно митническо управление/ЦМУ/ към Агенция „Митници”,
с което,
на „Ес
Ес
Ес
Груп” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите му С.
Р. Н. и С. Р. Н., на основание чл.118, ал.1 от ЗАДС,
е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в
размер на 3000.00/три хиляди/
лева,
за извършено нарушение на чл.95, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ и с което,
на основание чл.124, ал. 2 от ЗАДС, са
отнети в полза на Държавата, средствата – 5/пет/
броя накрайника за зареждане на бутилки, различни от бутилките за газови уредби
за автомобили - собственост
на нарушителя, послужили за извършване на нарушението
по чл.118, ал.1 от ЗАДС. Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил Агенция „Митници”
- Главна дирекция
„Митническо
разузнаване и разследване”/МРР/
в Централно митническо управление/ЦМУ/ към Агенция „Митници”,
да заплати на жалбоподателя „Ес
Ес
Ес
Груп” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата в
размер на 360.00
лева,
представляващи извършените разноски за осъществена
адвокатска защита по АНД №210/2021 год. по описа на
Районен съд - Кърджали.
За да постанови своя съдебен акт, въз основа на събраните по делото
доказателства, районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.07.2020 год.
била извършена оперативна проверка от митническите служители В. М. и Н. Н., в
търговски обект -
бензиностанция и газстанция №*, находяща се в ***, стопанисвана от „Ес
Ес
Ес
Груп” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***. В хода на същата проверяващите лично
възприели, че обслужващия колонката служител зарежда
втечнен нефтен газ чрез накрайник за бутилки от бита,
в такава газова бутилка за бита, от колонката за зареждане на
МПС. Зареденото количество било за 10.01 лева,
а като вместимост - 12.51
литра. За констатираното нарушение на чл.95, ал.1 от ЗАДС,
свидетелят В. М. съставил срещу дружеството „Ес
Ес
Ес
Груп” ООД, с ЕИК ***,
АУАН №1696 от 24.08.2020 год., а въз
основа на него било издадено и процесното наказателно
постановление.
Тази
фактическа обстановка районният съд е установил
по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя,
разпитан като свидетел по делото – В. М., както
и от писмените доказателства, приобщени по
делото, които съдът
е възприел
и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду
си.
След
преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, районният съд е приел най-напред, че жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима.
При така
установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, решаващият състав на
Кърджалийския районен съд е достигнал
до следните правни изводи:
Съдът е посочил, че според
разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАДС,
заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството, пълненето на
втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за
автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства (МПС), е
забранено и че разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗАДС, посочена
като основание за издаване на процесното НП, предвижда, че лице, което наруши
разпоредбата на чл.95, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева
- за физическите лица, и с имуществена санкция, в размер от
3000 до 10000 лева
- за юридическите лица и едноличните търговци.
Районният съд е приел, че в случая обстоятелството, че от LPG-колонка на
бензиностанцията, стопанисвана от дружеството - жалбоподател,
е заредено количество от 12.51 литра
пропан-бутан (втечнен нефтен газ (LPG) в туристическа бутилка за битова газ,
е несъмнено установено, като е посочил, че това се доказва от свидетелските
показания, които съдът е кредитирал
изцяло, както и от събраните по делото писмени доказателства и съответно е приел,
че е налице от обективна страна вмененото на въззивника
административно нарушение.
На следващо място районният съд е приел, че административно-наказателното
производство е проведено от компетентни за целта органи, като е отбелязъл, че материалната компетентност на АНО да издава наказателни постановления за нарушения по ЗАДС не се оспорва по делото, а
доколкото последната произтича от делегирането на тези правомощията от страна
на надлежния АНО по чл.128, ал.2 ЗАДС на определен кръг длъжности лица от
състава на Агенция „Митници”, съотв. и в
обжалваното НП било обективирано пряко позоваване на издадената
Заповед №ЗАМ-43/32-8734
от 07.01.2019 год.
на директора
на Агенция „Митници”
и Заповед №3955 от 22.10.2020 год. на заместник-директора
на Агенция „Митници”,
то е приел, че този факт се явява установен.
На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че от
фактическа страна, в съставения АУАН ясно и точно са изложени вменените
фактически положения, довели до ангажиране отговорността на нарушителя и че ясно
са посочени времето,
мястото
и начина
на извършване на нарушението. На следващо място съдът е
посочил, че
в процесния случай е ангажирана отговорността
на юридическо лице, поради което и не е нужно наличие на вина. Решаващият състав на съда обаче е приел, че възражението на жалбоподателя,
че в случая е следвало
да намери приложение нормата на чл.126б от ЗАДС,
е
основателно, като е посочил, че действително,
ал.2 на цитираната норма сочи, че маловажни случаи по
ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на
нарушението, не надвишава 100 лева, а
ал.1 изрично препращала
към нормата на чл.118 от ЗАДС.
Съдът е посочил, че в процесния случай
е зареден втечнен нефтен газ за 10 лева и че е очевидно,
че дължимия акциз,
дори и в
двоен размер,
е под 100 лева,
а видно от приложения фискален бон, акцизът на 12.510
литра възлиза на 2.25
лева, като е отбелязъл, че възприетият
законодателен подход,
обвързващ тежестта на нарушението с размера на дължимия акциз,
не е съвсем
удачен, но че такъв
е законът. Съдът е посочил също, че изхождайки от малкото количество
гориво, което е в пряка връзка със стойността на акциза, то и обществената
опасност на деянието е снижена и че преценката
за маловажност на случая е именно двойният размер на
акциза. Така, съдът е приел, че при изричната дефиниция на
маловажен случай в чл.126б, ал.2 от ЗАДС, то и
настоящият
случай се явява такъв, като е посочил, че маловажни случаи по ал.1 са тези, при
които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лева, съгласно тази ал.2.
Районният съд е посочил също така, че е повече от очевидно, че
съдържанието на цитираните разпоредби по никакъв начин не може да обоснове
извод в желаната от митническа администрация насока и че коментираните
текстове са ясни и небудещи съмнение – правилата, така както са разписани,
важат за изчерпателно изброените нарушения на закона,
без оглед субекта на нарушението (физическо или юридическо лице).
Така, при
безспорно установената
фактическа обстановка, Кърджалийският районен съд от правна
страна е извел и окончателните си изводи, че
неправилно административно-наказващият
орган е ангажирал отговорността на дружеството-жалбоподател и
като не е приложил нормата на чл.126б от ЗАДС,
е издал наказателното постановление в нарушение на
материалния закон и че това налага отмяна на процесното наказателно постановление, тъй като съдът не може да налага глоби с
фиш.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд съдебно производство и не са налице основания за неговата ревизия
в този смисъл.
За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд е събрал всички необходими доказателства – и
писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените
правила. Изяснил е напълно
фактическата обстановка, а освен това, приетата
от съда фактическа обстановка е правилно и вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като настоящият
състав намира, че въз основа на нея, съдът е направил и правилни и
законосъобразни изводи и съответно е постановил правилен и законосъобразен краен
съдебен акт, а подадената касационната жалба срещу него
намира за
неоснователна. Предвид това не е необходимо да бъдат обсъждани мотивите на Кърджалйския районен съд, свързани с анализ на събраните пред него
доказателства и с обосновката на тезата, че
е извършено административно нарушение, т.к. наказателното постановление не е отменено поради
неизвършването на административно нарушение. Въззивната
инстанция, след като е установила правнозначимите факти, е стигнала до правния
извод, че „налице е от обективна страна вмененото на въззивника
административно нарушение”, т.е. съдът е приел, че действително е
налице нарушение, тъй като с действията на продавача в посочения търговски обект е нарушена разпоредбата на
чл.95, ал.1 от ЗАДС, която забранява пълненето на втечнен
нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за
автомобили.
Районният съд
е постановил обаче отмяна на друго основание – маловажност на случая по смисъла на разпоредбата на чл.126б от ЗАДС, поради което
на обсъждане подлежат
доводите
на касатора във връзка с маловажността на нарушението.
Нормата на чл.126б, ал.1
от ЗАДС
предвижда митническите органи да налагат глоба с фиш
по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/, като е безспорно, че това
административно наказание – глоба, може да се налага единствено на физическите
лица в тяхното гражданскоправно (а не търговско) качество. Това обаче не
означава, че юридическите лица и едноличните търговци не могат да бъдат субекти
на маловажни случаи на посочените в ал.1 на чл.126б от ЗАДС нарушения/в т.ч.
и на нарушение по чл.118 от ЗАДС/, а че при маловажни случаи следва да
се пристъпи към реализация на личната отговорност на извършителя - физическо лице,
но не и на обективната отговорност на едноличния търговец или юридическото
лице. С други думи, касаторът е следвало да наложи глоба на физическото лице, извършило зареждането на туристическата газова бутилка, ако е
действало виновно, а не имуществена санкция на неговия работодател. Тук следва да се отбележи, че лицето, извършило зареждането на
туристическата газова бутилка е било безспорно установено от контролните
митнически органи и същото е посочено с трите си имена както в
обстоятелствената част на съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на
него процесно наказателно постановление и това е лицето С. Р. Н.. Това лице - С.
Р. Н., е дал писмени обяснения, в които е описал извършеното деяние, а именно –
че на посочената дата е заредил втечнен газ в бутилка с вместимост 14.2 кг, като
е заредил 12.51 литра, за сумата от 10 лева, а освен това, в тези писмени
обяснения е вписал ЕГН и настоящия си адрес. При това положение, не е била
налице никаква пречка, на това физическо лице да бъде наложена
глоба с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2
от Закона за административните нарушения и наказания, предвид наличието на маловажност на конкретния случай. Обстоятелството,
че е заредено такова количество - 12.51 литра, за сумата от 10.01 лева,
безспорно се установява и от изискания от митническите органи и приложен по
преписката фискален бон с №0032778, приет като доказателство по делото от
районния съд.
Несъстоятелна и донякъде смущаваща изглежда тезата, изложена в касационната жалба, че правилото на
чл.126б от ЗАДС, по отношение на нарушенията по чл.118 от ЗАДС, било очевиден
юридически нон-сенс, доколкото за втечнения нефтен газ, съобразно правилото на
чл.33, ал.1, т.4 от ЗАДС, била определена нулева ставка и че приемането на
мотивите на въззивния състав би означавало изцяло да се изключи приложението на
нормата на чл.95, ал.1 от ЗАДС. При преценката за маловажност на случаите на нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на специалния закон, а именно - текста на чл.126б от ЗАДС. Съгласно ал.2 на чл.126б от ЗАДС, маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният
размер на акциза за стоките - предмет на нарушението,
не надвишава 100 лева, какъвто е и настоящият случай, а същевременно, разпоредбата на чл.118 от ЗАДС е сред изчерпателно посочените в ал.1 на същия чл.126б от ЗАДС.
В този смисъл е постоянната и непротиворечива практика
на административните съдилища, които поддържат и допълнителни
съображения в смисъл, че при маловажни случаи на нарушения по
чл.95, ал.1 от ЗАДС, следва да се пристъпи към реализация на личната
отговорност на физическото
лице - извършител, а не към обективна
отговорност на ЮЛ, тъй като в случая административно-наказателната
разпоредба на чл.118, ал.1 от ЗАДС
предвижда санкция както за физически лица, така и за юридически лица, като
двете не са обвързани помежду си. Ясно е, че съобразно
критерия на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, а именно - двойният размер на акциза за стоките – предмет на
нарушението, да не надвишава 100 лева, като последица, административните
нарушения от категорията на настоящото деяние, т.е. административните нарушения на чл.95, ал.1 от ЗАДС, в значително по-голямата си част
ще бъдат маловажни, от което пък
следва, че митническите органи следва да налагат
наказания глоба с фиш по
реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания, а именно –
от 10 до 50 лева, предвид нормата на ал.1 на същия чл.126б от ЗАДС. Това обаче, по
никакъв начин не означава, че изцяло се изключва приложението на нормата на
чл.95, ал.1 от ЗАДС, а просто размерът на наложените административни наказания
глоба е значително по-нисък от този, предвиден в санкционната разпоредба на чл.118
от ЗАДС. Обясним е стремежът на митническата администрация почти винаги да
ангажира административнонаказателната отговорност на юридическите лица или на еднолични
търговци, за извършени нарушения по чл.95, ал.1 от ЗАДС, предвид значително
по-високият размер на предвиденото в чл.118, ал.1 от ЗАДС наказание „имуществена
санкция” – от 3000 до 10000 лева при първо нарушение, но при действащата
законодателна уредба това явно няма как да се осъществи. Това обаче не е проблем на
тълкуването на приложимите материалноправни норми
на закона и на правоприлагането,
а на нормотворчеството. Ясно е, че до
различно правно положение, т.е. до
различно законодателно разрешение може
да се стигне след съответно изменение на закона в такава насока,
но не и по пътя на поправителното тълкуване, което е недопустимо в областта на
административнонаказателната и наказателната отговорност.
Неоснователен
е и доводът
на касатора, изложен в жалбата, за неприложимост на правилото на чл.126б от ЗАДС,
тъй като стойностният критерий, залегнал в хипотезата на чл.126б,
ал.2 от ЗАДС, а именно – двойният размер на дължимия акциз на предмета на
нарушението - втечнен нефтен газ (LPG), не бил относим и приложим към процесния
случай, т.к. приложимостта на този стойностен критерий, посочен в нормата на
чл.126б, ал.2 от ЗАДС, противоречи на определената акцизна ставка за втечнения
нефтен газ (LPG), съгласно чл.33, ал.2, във връзка с ал.1, т.4 оит ЗАДС, а
именно - 0 лева за 1000 кг, тъй като бил предназначен за битови нужди. Подобно тълкуване не
може да се извлече от текста на чл.126б, ал.2
от ЗАДС,
според който, маловажни случаи по чл.126б, ал.2
от ЗАДС
са тези, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на
нарушението, не надвишава 100 лева.
Както става ясно от текста, предмет на нарушенията са „стоки”
(а не размера на акциза), като в категорията „стоки”
попадат процесните 12.51 литра втечнен
нефтен газ пропан-бутан LPG. След като е ясно и безспорно коя е стоката, съставляваща предмет на
нарушението, остава единствено да се вземе предвид двойният размер на акциза на
тази стока. Както става ясно от чл.33,
ал.1,
т.4 от ЗАДС,
акцизната ставка за втечнен
нефтен газ (LPG) за отопление, т.е. за битови нужди, с кодове по
КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, е 0 лева
за 1000 кг., но в случая, процесните 12.51
литра втечнен нефтен газ (LPG),
напълнени в бутилка за битови нужди, не са били такъв втечнен нефтен за
отопление/битови нужди/, а такъв, предназначен за моторно
гориво, т.е. за зареждане на бутилки за газови уредби на
автомобили, за който има акцизна ставка, която не е 0 лева. Според
разпоредбата на чл.32, ал.1, т.5 от ЗАДС, акцизната ставка върху моторни горива
за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН (комбинирана номенклатура) от 2711
12 11 до 2711 19 00, включително за енергийните продукти с код по КН 2901, 2711
29, 2902 11 и 2902 19,
е
340 лева
за 1000 килограма, и с код по КН от 2902 20 до 2902 44 - 340 лева
за 1000 литра. Според
приложения по преписката Протокол за
извършена проверка
с №*** от 20.07.2020
год.,
за продавания в бензиностанция и газстанция, стопанисвана
от ответника по касация, втечнен нефтен
газ (LPG)
е представен Акцизен данъчен документ (АДД) с №*** от 15.07.2020
год., а
видно
от посочения АДД, за втечнен нефтен газ, с код по КН ***, в количество от ***
кг.,
е дължим акциз в общ размер от *** лева или по 0.34
лв./кг., от което следва, че стоката – предмет на
нарушението,
е втечнен
нефтен газ (LPG), предназначен за моторно гориво. Относителното тегло на газ пропан-бутан при 20 градуса по Целзий обичайно
е 0.550, т.е. 1 кг. се равнява на 1.8181 литра, като съотношението кг/л. е
според конкретното съотношение на фракциите и може да е различно за всяка
партида. Произвеждат
се основно и два вида смеси – зимна смес, при съотношение
60 – 65% пропан и 40 – 35% бутан и лятна смес, при съотношение 35 –
40% пропан и 65 – 60% бутан, като в случая,
предвид факта, че в проверявания търговски обект – бензиностанция и газстанция,
количеството втечнен нефтен газ и било доставено през лятото - на 15.07.2020 год., според приложения по
преписката и по делото АДД, и от това доставено количество е била напълнена бутилката
за битови нужди, то следва да се приеме, че се касае за лятна смес, с
посоченото съотношение на пропан и бутан. При това положение, съответният
обем на 1 кг.
смес пропан-бутан при съотношение 40/60 е около 1.8181 литра,от което следва, че напълнените в
бутилката за битови нужди, в нарушение на нормата на чл.95, ал.1 от ЗАДС, 12.51
литра втечнен нефтен газ се равняват на около 6.88 кг., като отново следва да
се отбележи, че тези показатели се влияят и от температурата, и от налягането,
и от конкретното съотношение на фракциите в дадената партида, поради което
изложените по-горе показатели не претендират за прецизност. Независимо от това,
очевидно
е, че двойният размер на акциза за стоката, предмет на конкретното нарушение, при посочената по-горе акцизна ставка за втечнен нефтен газ (LPG) за моторно гориво, за 1000 кг., съответно за 1 кг., е много по-малък
от 100.00
лева. В случая, този акциз е отразен на отделен ред в
издадения фискален бон от 20.07.2020 год. и е посочен в размер на 2.25 лева,
като е ясно, че двойният му размер възлиза на 4.50 лева, от което следва, както
правилно е приел и решаващият състав на районния съд, че в случая приложение е
следвало да намери разпоредбата на чл.126б от ЗАДС.
На следващо място, в настоящия случай е неприложима правната норма,
уреждаща маловажния случай по смисъла на ЗАНН, тъй като чл.126б от ЗАДС
е специална разпоредба, дерогираща общото правило на чл.28 от ЗАНН по изложените по-горе съображения. До някакъв различен правен извод може
да се стигне само чрез поправително тълкуване на нормата на
чл.126б от ЗАДС, но
подобно
тълкуване обаче, както се изтъкна и по-горе, е
недопустимо в административнонаказателната материя, поради което настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите,
развити в касационната жалба в тази насока.
По отношение доводите, че районният съд неправилно е отменил процесното
наказателно постановление в частта му, с която са отнети в полза на Държавата
средствата, послужили за извършване на нарушението, касационната инстанция
намира следното:
Разпоредбата
на чл.124, ал.2 (доп., ДВ, бр.98 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019 г.) от ЗАДС регламентира, че средствата и/или
съоръженията - собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение
по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не
съответства на тежестта на нарушението. В настоящия случай, с наказателното
постановление са отнети в полза на Държавата 5/пет/ броя накрайника за
зареждане на бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили -
собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушението по чл.118,
ал.1 от ЗАДС. След анализ на доказателствата по делото обаче, настоящият състав
стига до извод, че не всички 5/пет/ накрайника в случая се явяват средства,
послужили за извършване на конкретното нарушение, за което е съставен АУАН и е
издадено процесното наказателно постановление. Безспорно е, че конкретното нарушение
касае зареждането с втечнен нефтен газ (LPG) на една бутилка за битови нужди, с
посоченото количество такъв втечнен нефтен газ, като това зареждане е извършено
само с един такъв метален накрайник, а не с всичките пет едновременно, което е
обективно невъзможно. Същевременно, както в писмените обяснения на лицето,
извършило зареждането – С. Р. Н., така и в показанията на актосъставителя и
свидетеля при извършване на нарушението, няма данни или твърдения, в процеса на
зареждането на тази една бутилка за битови нужди, да са били сменяни и ползвани
последователно петте накрайника за зареждане на бутилки, различни от бутилките
за газови уредби за автомобили. Освен това, в показанията си актосъставителят М.
обяснява, че щуцерите, т.е. накрайниците, се използват за различни бутилки,
т.к. бутилките за битови нужди са с различни накрайници и затова щуцерите са
различни, съобразно различните бутилки. Освен това, в показанията си
актосъставителят М. сочи, че в хода на проверката установили щуцери за пълнене
на бутилки с втечнен газ, като единият щуцер/накрайник/ иззели от бутилката за
битови нужди, която е била заредена в нарушение на посочената разпоредба, а
другите четири накрайника намерили в един кашон в офиса на обекта. От тези
показания става пределно ясно, че тези четири накрайника не са използвани при
зареждането на бутилката за битови нужди, с посоченото количество втечнен
нефтен газ (LPG) - 12.51 литра, на
стойност 10.01 лева, за което нарушение е съставен АУАН, т.е. ясно е, че
останалите 4/четири/ накрайника не са средства, послужили за извършване на конкретното
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗАДС. Освен това, не съществува законова забрана,
в бензиностанции или газстанции да се държат или съхраняват накрайници за
зареждане на бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили.
Предвид горното съдът намира, че незаконосъобразно са били отнети в случая, в
полза на Държавата, всички 5/пет/ намерени при проверката такива накрайници,
като е следвало да бъде отнет само един такъв накрайник – този, с който е било
извършено зареждането на бутилката за битови нужди, т.к. само той се явява
средство, послужило за извършване на конкретното нарушение по смисъла на
чл.124, ал.2 от ЗАДС. Като не е обсъдил и съобразил всички тези обстоятелства и
е отменил изцяло процесното наказателно постановление в тази му част,
Кърджалийският районен съд е постановил решението си в тази му част при
неправилно на закона. Това налага отмяната му в тази негова част и
постановяването на друго решение, с което следва да бъде изменено атакуваното
наказателно постановление в частта му по т.2, с която е постановено отнемане в
полза на Държавата на средствата, послужили за извършване на нарушението по
чл.118, ал.1 от ЗАДС, като бъде постановено отнемането в полза на Държавата
само на 1/един/ брой метален накрайник за зареждане на бутилки, различни от
бутилките за газови уредби за автомобили.
При този изход
на делото и предвид своевременното направената от процесуалния
представител на ответника по касация претенция за присъждане на направените разноски,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.1 от АПК, следва в полза на „Ес Ес
Ес
Груп” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, да се присъдят
такива, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един
адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по делото и което
възнаграждение, според представения и приложен по настоящото дело договор за
правна защита и съдействие №*** от *** год./на л.18 от делото/, възлиза
в размер на 600.00/шестстотин/ лева с ДДС.
Съдът намира за основателно направеното от процесуалния представител на касационния
жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к.
съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения, издадена
на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция (както е в случая) и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая, на
дружеството – ответник по касация, с процесното наказателно постановление е
била наложена имуществена санкция, в размер на 3000/три хиляди/ лева и при това
положение, приложима е нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съгласно която, при
интерес от 1000 до 5000 лева
– минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева
+ 7% за горницата над 1000 лева или в случая, този минимален размер на възнаграждението следва да е 440.00
лева, без начислен ДДС. Същевременно, съгласно §2а, предл.II/второ/ от Допълнителните
разпоредби на Наредба №1
от 09.07.2004 год.
за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения, за
регистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност адвокати, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/. При това положение върху посочения минимален размер на адвокатското
възнаграждение – 440 лева, следва да се начисли и дължимия ДДС, в размер на 20%
или още 88.00 лева, като неразделна част от това възнаграждение, като така,
общият минимален размер на адвокатското възнаграждение става 528.00/петстотин
двадесет и осем/ лева с ДДС. Съдът намира, че именно в този минимален размер,
като направени разноски пред настоящата инстанция, същото следва да бъде
присъдено в полза на ответника по касация, т.к. по делото е проведено само едно
открито съдебно заседание, в което упълномощеният от дружеството – ответник по
касация, адвокат не се е явил, като единствено е изготвил и депозирал преди
съдебното заседание писмена молба, в скромния обем от една страница, формат А4.
За
заплащането на дължимите на ответника по касация разноски по
делото следва да бъде осъдена Агенция „Митници” - Централно митническо управление, която, съгласно чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция
„Митници”,
е юридическо лице с адрес: *** и чиито директор, съгласно
чл.3, ал.2 от същия Устройствен правилник, е второстепенен разпоредител с бюджет
по бюджета на Министерството на финансите.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.I/първо/ и II/второ/, във вр. с чл.217,
ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК и във вр. с чл.63,
ал.1, предл.II/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№260126 от 10.05.2021 год., постановено по АНД
№210/2021
год. по описа на Районен
съд – Кърджали, в ЧАСТТА МУ, с която е ОТМЕНЕНО наказателно
постановление №2746/2020 от 12.01.2021
год., издадено от С.Д. заместник-главен
директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” при Централно
митническо управление на Агенция „Митници”, в частта му по т.2, с която, на основание
чл.124, ал.2 от ЗАДС, са отнети в полза на Държавата средствата – 5/пет/ броя метални
накрайници за зареждане на газови бутилки, различни от бутилките за газови
уредби на автомобили, послужили за извършване на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗАДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление №2746/2020 от 12.01.2021
год., издадено от С.Д. заместник-главен
директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” при Централно
митническо управление на Агенция „Митници”, в частта му по т.2, като на
основание чл.124, ал.2 от ЗАДС, ПОСТАНОВЯВА отнемане в полза на Държавата на
средството – 1/един/ брой метален
накрайник за зареждане на газови бутилки, различни от бутилките за газови
уредби на автомобили, послужил за извършване на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗАДС.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№260126 от 10.05.2021 год., постановено по АНД
№210/2021
год. по описа на Районен
съд – Кърджали, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници” - Централно
митническо управление,***, с ЕИК
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ес
Ес Ес Груп”
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 528.00/петстотин двадесет и осем/ лева,
представляваща
направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за осъществена
правна защита и
съдействие по
КАНД №99/2021
год. по описа на
Административен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.