№ 25807
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110159322 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от
10.12.2024 г., подадена от Н. С. С. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
предявени установителни искови претенции за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 327,60 лева –
главница, сумата от 44,13 лева – лихви и сумата от 75 лева – присъдени разноски, за които
суми по ч. гл. дело № 3421/2017 г. по описа на Районен съд-Русе е издаден изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 265/2015 г. по описа на ЧСИ
И.Х. с рег. № 832 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Русе, поради погасяване по
давност на правото за принудителното им изпълнение.
С депозирана по делото уточнителна молба от 13.03.2025 г. ищецът отрича и
дължимостта на суми по изп. лист, издаден по ч. гр. дело № 509/2015 г. по описа на Районен
съд – Русе за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с довод, че
предмет на изпълнителното дело са вземанията по двата изпълнителни листа.
Съдът, съобразявайки изложените от ищеца твърдения, приема, че в случая исковите
претенции са предявени от потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, доколкото от значение
за придобиване на това качество е основанието, от което са възникнали процесните
оспорени вземания – в случая от облигационно правоотношение, породено от договор за
потребителски кредит, като за същото е ирелевантно, че искът е основан на твърдяно
нововъзникнало правопогасяващо задължението обстоятелство – в този см. Определение №
18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. дело № 2502/2019 г., II т. о., ТК, постановено по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК.
Предвид това, при определяне на компетентния съд, според правилата на местната
подсъдност, който да разгледа делото и да се произнесе по спора, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК / изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018
г./, съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
От данните, съдържащи се в служебно извършената справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. от НБДН следва, че регистрираният настоящ адрес на ищеца Н. С. е в град
Русе, което обуславя извода, че компетентен да разгледа делото съгласно чл. 115 ГПК е
Районен съд – Русе, а не Софийски районен съд.
Предвид изложеното и доколкото по арг. от чл. 118, ал. 3 ГПК за подсъдността на
1
исковете от/срещу потребители съдът следи служебно, делото следва да бъде прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд – Русе.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 59322/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца – чрез пълномощника му адв.
Костадинов.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2