Решение по дело №2696/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22167
Дата: 5 декември 2024 г.
Съдия: Виктория Мингова
Дело: 20241110102696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22167
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...................
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело №
20241110102696 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
................... срещу ........................ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1610 лв., представляваща регресно вземане в размер на 1/2
от изплатеното въз основа на застрахователно обезщетение на ................. за
вреди от ПТП, настъпило на ...................., между влекач марка ....................,
чиято застраховка ................... била сключена при ищеца и л.а. ....................,
застрахован по задължителна застраховка ................... при ответника, ведно
със законна лихва от 15.01.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба в
съда, до изплащане на вземането, както и сумата от 223,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от ...... (съобразно молба за уточнение на исковата
молба от 23.10.2024 г.).
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2020 г., в с. .............. движещият
се в северната лента за движение с посока на запад влекач марка .................... с
прикачено ремарке ................ реализира ПТП със спрелия в същата пътна
лента л.а. ...................., в резултат от което е причинена смъртта на ...................
– пътник в лекия автомобил, както и са нанесени материални щети,
изразяващи се в увреждане на 13,7 метра каменен тухлен зид и метална врата,
намиращи се в недвижим имот на ул. ...... собственост на третото за
настоящото производство лице .................. Посочва, че към датата на
процесното ПТП ищецът е бил застраховател по задължителна застраховка
................... по отношение на влекач марка ...................., а ответникът – на л.а.
..................... Сочи, че с решение № .............., постановено по в. гр. д. № ......
1
ищецът е осъден да плати на ................. застрахователно обезщетение за
причинените в резултат от процесното ПТП имуществени вреди в размер от
3220 лв. Твърди, че е изплатил посочената сума на пострадалото лице с
платежно нареждане № .................... Поддържа, че във връзка с
произшествието е постановена влязла в сила присъда № ...... според мотивите
на която вина за настъпване на ПТП имат водачите и на двете превозни
средства, доколкото водачът на влекача не е съобразил поведението си с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП, а водачът на лекия автомобил,
като е спрял за престой в лентата за насрещно движение на отстояние по-
малко от 3 м от разделителната непрекъсната линия, е създал опасност и
пречка за движението на движещите се превозни средства в тази лента в
нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Посочва, че във връзка с
изплатеното с полза на наследниците на починалия ................... обезщетение
за неимуществени вреди вследствие от процесното ПТП ищецът предявил иск
срещу ответника за заплащане на припадащата се стойност от обезщетението,
като бил образувано гр. д. ...... Сочи, че в мотивите на последното било
установено наличието на съпричиняване на процесния вредоносен резултат на
50 % от водача на л. а. ..................... С оглед на това изпратил до ответника
извънсъдебна покана за плащане на процесните суми с изх. № ................., но с
писмо с вх. .............. ответното дружество постановило отказ за изплащане на
търсеното обезщетение. Счита, че от датата на постановяване на отказа за
изплащане на обезщетение, ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата до датата на депозиране на исковата молба в съда. Моли, с оглед
плащането в хода на делото, за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който предявените искове се признават изцяло
по основание и размер. Твърди, че е погасил изцяло претенциите чрез плащане
вкл. законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до датата на
плащане, за което прилага доказателства с допълнителна молба от 22.03.2024
г. Моли за отхвърляне на исковете. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличие на действително застрахователно правоотношение по валидно
сключени договори за гражданска отговорност по отношение на процесните
влекач и лек автомобил, в срока на застрахователното покритие по които и
вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на влекач марка
.................... и на водача на л.а. .................... да е настъпило описаното в
исковата молба пътно-транспортно произшествие, за което ищецът и
ответникът носят по 1/2 част от риска, както и че в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в пълния размер до действителните вреди.
2
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При установяване на фактическия състав на вземанията, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил същите.
С доклада по делото, допълнен в открито съдебно заседание на 06.11.2024
г., и приет за окончателен с протоколно определение от същата дата, съдът е
отделил като безспорни, а с това и ненуждаещи се от доказване всички
правнорелевантни факти по предмета на делото, които се установяват и от
приетите и приложени по делото като писмени доказателства документи,
събрани по почин на страните.
С оглед на гореизложеното, исковете са основателни, като не е спорно
между страните, че ответникът е погасил вземанията в хода на делото, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК
и предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради цялостно плащане
на вземанията от страна на ответника в хода на делото.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид
отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй
като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи
бездействие на ответника въпреки изпадането му в забава, довело до
пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на
процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно
дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на исковата молба, същият следва да бъде
осъден да заплати сторените разноски.
Дължимите разноски в настоящото производство са в общ размер на 714,
40 лева, от които платена държавна такса в размер 114, 40 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, което видно от представените
договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане, удостоверение
за регистрация ЗДДС, е уговорено и реално заплатено.
Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Във връзка с
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
3
отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила
труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“ законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване
на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от
този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. (НМРАВ), или
макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че договореният размер за
представителство от 600 лева с ДДС не се явява явно/съществено прекомерен.
На първо място следва да се посочи, че същият е уговорен в минимален
размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 483,
33 лева без ДДС или 580 лева с ДДС. Макар ответникът да е признал и платил
4
вземанията, това обстоятелство само по себе си не води до извод за
намаляване на платеното адвокатско възнаграждение под минимума, както
беше разяснено по-горе, доколкото при преценката си за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът извършва преценка дали
възнаграждението съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. В случая,
възнаграждението не е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на заплатените от ищеца разноски в производството за
възнаграждение за адвокат, който се явява съразмерен на действителната
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..................., ЕИК................. срещу
.................... искове с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ........................ да заплати на ...................
сумата от 1610 лева, представляваща регресно вземане в размер на 1/2 от
изплатеното застрахователно обезщетение на ................. за вреди от ПТП,
настъпило на ...................., между влекач марка ...................., застрахован по
задължителна застраховка ................... при ................... и л.а. ....................,
застрахован по задължителна застраховка ................... при ........................,
ведно със законна лихва от 15.01.2024 г. – датата на депозиране на исковата
молба в съда, до изплащане на вземането, както и сумата от 223,33 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 30.11.2022 г. до 14.01.2024 г., поради плащане в хода
на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .................... да плати на
..................., ЕИК................. сумата от 714, 40 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5