Р Е Ш Е Н И Е
…/22.2.2019 Г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 14-ти състав в открито заседание проведено на петнадесети януари
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1479 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с
пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора „ПОЛИМЕКС ГРУП”ЕОДД, ЕИК *****, със
седалище и адрес ***, със законен представител
Михаил Николов Бечев, управител от длъжника „Т.”ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, със законни представители Алексей Викторович Бухтияров и Ануш Самвеловна Гаспарян за заплащане на сумата 6093,00 /шест хиляди деветдесет
и три/ евро, представляваща неизплатено договорно задължение на основание чл.2.1.3 от Договор за строителство
с нотариална заверка на подписите, сключен
на 27.08.2007г.,
ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението
в съда – 27.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 417, т.3 от ГПК, сумата от 1231,00 /хиляда двеста тридесет и едно/ евро, представляваща
дължима неустойка на основание
чл. 22 от Договор за строителство с нотариална заверка на подписите, сключен
на 27.08.2007г
Твърденията в молбата от които ищецът
черпи права са, че на 27.08.2007 г. страните са подписали договор за
строителство с нотариална заверка на подписите,
съгласно
който ищецът се е задължил да извърши строителство и довършителни работи на
обект в сграда, находяща се в парцел, представляващ
ПИ № 3324 в град Варна, м-ст Зеленика, с площ на
цялото място 4000 кв.м., а именно ап.№ 28 във вход А, на трети жилищен етаж с
площ 57.92 кв.м., състоящ се от дневен тракт, спалня, баня с тоалетна, входно
антре, килер и тераса, както и 7.93 кв.м. от общите части на сградата. За
възложената работа било уговорено ответникът да заплати на ищеца възнаграждение
в размер на 12316 евро, както следва: 130 евро в срок до 14.09.2007 г., 6093
евро в срок до 7 дни от уведомяване на пълномощника на ответника адв.Везенкова за подписан акт обр.15 и 6093 евро в срок до 7 дни от уведомяване на
пълномощника на ответника адв.Везенкова за издадено удостоверение за ползване на
сградата. Неплатена е последната вноска,
а именно сумата 6093 евро с падеж 7 дни
от уведомяване на пълномощника на ответника адв.Везенкова за
издадено удостоверение за ползване на сградата. Същата е била въведена в
експлоатация с удостоверение № 29 от 13.10.2010 г., издадено от Гл.архитект на
район Аспарухово при Община Варна. Ответникът е бил уведомен с нотариална
покана по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 07.01.2011 г. от нотариус Юлия Каменова -
Костадинова, поради укриване на пълномощника му и невъзможността да бъде
уведомен.
Съгласно чл.22 от договора за
строителство поради забава за плащане на възнаграждението, „Тигалан“
ЕООД дължи на изпълнителя „П.г.“ ЕООД неустойка в размер на 0.5 % дневно от
дължимата сума, но не повече от 10 % от общата стойност на възнаграждението.
Ответникът е изпаднал забава на 14.01.2011 г. – седем дни след датата на
получаване на уведомяването. Към датата на подаване на заявлението размерът на
вредите е надхвърлил максималният размер на договорената неустойка. По тази
причина той дължи неустойка в максимален размер на 10 % от стойността на
договора или 1231 евро. Поради
незаплащане на задължението от страна на ответника, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Предвид постъпило възражение
от длъжника, за кредитора е налице правен интерес да предяви иск по чл.422 ГПК
за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва
предявеният иск по основание и по размер. Твърди, че съгласно сключения от
страните договор изпълнителят се е задължил да извърши всички дейности по
изграждането и въвеждането в експлоатация на собствения на възложителя недвижим
имот, описан в молбата. По силата на чл.5 от договора изпълнителят се е
задължил да представи на възложителя акт за установяване годността за приемане
на строежа обр.15 в срок най-късно до 31.08.2008 г. и
да представи удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата в срок
най-късно до 30.01.2009 г. Изискуемостта
за плащане на третата вноска от 6093 евро настъпва в 7-дневен срок от
представяне на подписано разрешение за експлоатация на сградата. Същото е
издадено на 13.09.2010 г. след повече от 19-месечна забава от строителя, а акт обр.15 е съставен след повече от 8-месечна забава. По тази
причина възложителят е отправил към изпълнителя нотариална покана на 07.04.2009
г. на нотариус Жельо Костов с която дружеството-изпълнител е поканено да
представи удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация като в същата
му е указано, че поради продължителна забава дължи неустойка за забава по чл.5,
ал.2 от договора от 0.5% на ден от цената на договора.
На 24.04.2009 г. възложителят е отправил към
изпълнителя нотариална на нотариус Жельо
Костов с която определя допълнителен 7-дневен срок за представяне на удостоверение за въвеждане
на сградата в експлоатация като в същата му е указано, че поради продължителна
забава дължи неустойка за забава по чл.5, ал.2 от договора от 0.5% на ден от
цената на договора. Страните са съставили констативен протокол от 14.04.2009 г.
в който са описани изпълнените и съответно неизпълнените СМР по договора.
Описани са неизпълнените дейности и са констатирани некачествено изпълнение
СМР, описани в т.2.1 и 2.2 от протокола.
На същата дата изпълнителят е връчил на възложителя уведомление за акт обр.15. Оспорва достоверността на отразените в същия
констатации за изпълнени всички части на проекта към 03.04.2009 г. Към същата
дата и към 14.04.2009 г. сградата не е завършена и не са изпълнение всички
части по одобрения проект по частта „Озеленяване и вертикална планировка“. На
16.04.2009 г. ответникът е заплатил на ищеца
вноската от 6093 евро в срока на договора въпреки, че е имало основание
да извърши приспадане договорената
неустойка, която му се дължи по договора.
Заявил е възражение за прихващане в
размер на 1004 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение от 164 дни
в периода 01.02.2009 г. – 14.07.2009 г., съгласно чл.5, ал.2 от Договор за
строителство от 27.08.2007 г. По тези съображения
възразява срещу предявеният иск за неустойка в размер на 1231 евро като
недължима поради това, че самият ищец дължи такава поради забава.
Заявява възражение за погасяване на
вземането на ищеца по давност с изтичане на 5 годишна давност от подаване
на заявлението по чл.417 ГПК – 27.11.2012 г. до получаване на ПДИ на 04.12.2017
г.
Моли за отхвърляне на иска и
заплащане на разноски за производството.
В становище от 30.07.2018 год. ищцовото дружество е
направило допълнителни твърдения и
възражения във връзка с отговора, а
именно: Твърди се недействителност на
уговорката по чл.5, ал.2 от договора по изложените съображения. Също така ищцовото дружество прави възражение, че вземането на
неустойка за претендирания период е погасено по
давност на 14.07.2012 год. Твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си да
представи на ответника удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата
издадено на 30.09.2010 год., веднага след като това е станало възможно.
Заявява, че нотариалната покана е връчена на ответното дружество на 07.01.2011
год. Вземането не е погасено по давност по изложените подробни съображения в
становището.
Ответното дружество е изразило
допълнително становище по отношение на твърдението за обстоятелства
по смисъла на чл.6 от договора, които освобождават ищеца от отговорност и
забава, заявява, че не са налице такива обстоятелства, а причината за забавата
е виновно бездействие на ищцовото дружество, тъй като
към април 2009 год. не са изпълнени съществени части от вертикалната
планировка, няма изпълнена ограда, няма довършени СМР по отношение апартамента,
поради което и ответното дружество твърди наличието на забава към този момент, като забавата е удостоверена
с подпис на управителя представляващ дружеството - ищец. По отношение на претенцията за неустойка
за което е направено възражение за прихващане, не оспорва, че е налице
висящ спор пред ВРС и че същият касае установителен
иск на „Т.“ ООД за вземането му от неустойка на основание подадено възражение
от „П.г.“ ЕООД за недължимост на тази сума. Ответното
дружество твърди наличие на кредиторова забава и че
длъжникът не е изпаднал в състояние на забава. Длъжникът не е длъжен да престира когато кредиторът е изпаднал в забава и за този период
от време – 164 дни, посочени в отговора на исковата молба не е изпадал в
забава, нито пък дължи претендираната неустойка. В
случай, че има такива обективни пречки за изпълнението на задълженията на
дружеството по договора, същия е следвало да уведоми съконтрагента
си и възложителя, че са налице такива пречки от обективен характер, в който
случай страните да предоговорят срока по договора,
или той да може да се ползва от такава безвиновна
забава. Присъединяване на сградата към електропреносната
мрежа и техническата инфраструктура и към ВиК е
задължение и в тежест на изпълнителя, който е строител по занятие и грижата на
добрия търговец предполага, че тези срокове и необходимото време за
присъединяване на сградата се включва в общо договорения срок за изпълнение по
договора за строителство, в който смисъл има постановена и задължителна
практика на ВКС. По отношение на твърдението на ищцовото
дружество, че са поставили ответното дружество в забава с изпращане на
нотариална покана поради „укриване на пълномощника на дружеството" ответникът уточнява, че оспорва редовността на връчването на
такава нотариална покана по реда на чл.47 от ГПК по две причини. Към датата на
твърдяното връчване адресата на поканата
е посочен неправилно. Освен това адв. Везенкова, като пълномощник
има адрес на управление ***, вписан в ТР от 17.11.2009 год. От 08.03.2008 год.
пълномощникът на дружеството има вписан адрес на адвокатската практика в Адвокатски
съвет - гр. Варна, ул.“Софроний Врачански“ № 6.
Дружеството не е изпадало в забава и не е било канено да престира изпълнение след връчване на нотариалната покана по
реда на чл.47 от ГПК. Ответното дружество прави възражение за нищожност на
клаузата за за неустойка клауза по чл.22 от договора,
като противоречаща на основните функции на неустойката, каквото възражение са
направили в отговора на исковата молба. Уточняват, че възражението за
погасяване на вземането на ищеца по давност с изтичане на петгодишна давност е
от подаване на заявлението – 27.11.2012 год. но не до получаването на ПДИ, а до
първото изпълнително действие, с което се прекъсва давността, т.е. това е
налагането на възбраната на недвижимия имот, извършена на 29.11.2017 год.
Твърди се, че срокът е от 27.11.2012 год. до 29.11.2017 год., когато е наложена
възбраната, а ПДИ е получена малко по-късно. Процесуалния представител на
ответното дружество твърди, че първото изпълнително действие е налагането на
възбрана, което е станало два дни след изтичане на абсолютния петгодишен давностен срок за погасяване на вземането и в този смисъл
уточняват и възраженията си за изтекла погасителна давност, тъй като ищцовото дружество е бездействало пет години да осъществи
вземането си чрез изпълнителен процес, за каквото е подадено заявлението до
заповедния съд.
Ответникът в съдебено
заседание не поддържа възражението си за прихващане, тъй като за същото е
налице висящо производство. Предвид установеното висящо производство по
идентичен спор между едни и същи страни, съдът е прекратил производството по приетото
за разглеждане възражение за прихващане на ответника на осн.чл.103 ЗЗД.
Съдът на осн. чл.235 ГПК след като се запозна с доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, становищата на страните, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Страните не спорят за това, че
са сключили договор за строителство от
27.08.2007 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително предвидено
в чл.22 на договора задължение, че при забава на плащанията възложителят дължи
на изпълнителя неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума, но не повече от
10 % от общата стойност на уговореното възнаграждение по договора за
строителство.
Ищецът обосновава исковата претенция със
забава на възложителя да му заплати задължението си в размер на
6093 евро в срока по чл.2.1.3 на договора по посочената банкова сметка ***. Твърди, че съгласно чл.5, ал.2 от договора за строителство
изпълнителят се е задължил да представи на възложителя удостоверение за
въвеждане в експлоатация по реда и при условията на чл.177, ал.3 ЗУТ на сграда,
в която се намира описания в чл.1 от договора недвижим имот в срок до
30.01.2009 г. Такова е връчено на процесуалния представител на възложителя адв.Везенкова на 07.01.2011 г. и
след изтичане на посочения в него 7-дневен срок от получаването, възложителят
„Т.“ ООД е изпаднал в забава за заплащане на последната вноска по
договора в размер на 6093 евро, поради което дължи и договорна неустойка по
чл.22 от договора. Тъй като същата превишава максимално уговорения размер, то
ищецът претендира неустойка в размер на 10 % от общата стойност на уговореното
възнаграждение.
Ответникът заявява, че не дължи
заплащане на посочените в заповедта за изпълнение суми поради кредиторова забава от 164 дни, след като е безспорно, че удостоверението за
въвеждане на сградата в експлоатация е издадено на 13.09.2010 г. и след
периода, за който се претендира неустойка за забавено изпълнение. Ищцовото дружество - изпълнител е изпаднало в забава по отношение на поетото
задължение по чл.5, ал.2 от договора между страните.
Изпълнителят е възразил като
сочи обстоятелства, които го освобождават
от отговорност за забавата, а
именно че не отговаря за забавата, тъй
като същата се дължи на причини независещи от него.
В чл.6 от договора изрично е
записано, че изпълнителят не носи отговорност за забавяне на договорените срокове
осигуряване функционирането на отделни съоръжения или захранване, наложено от
независещи от него причини: административни забрани, отказ от включване в
различни захранващи системи, освен ако тези забрани, откази и др. подобни не се
дължат на виновно поведение на изпълнителя, негови служители или
подизпълнители, изменения в законодателството възпрепятстващи строителството
или отделни строителни дейности, както и при земетресения, природни бедствия,
война.
В хода на производството са събрани
гласни доказателства за установяване на твърденията на ищеца. От показанията на
свидетеля Георги Георгиев се установява, че той е управител на възложителя „Алфори“ ООД, а „Полимекс груп“ ООД е строителя на комплекс с „Розалица“.
Сградата е въведена в експлоатация на
13.09.2010 г. Забавата била заради Е.ОН и ВиК. Имали
уверения от Е.ОН, че ще изградят
трафопост за захранването на
комплекса, но се окозало, че в близките 5-7 години нямат планирана
инвестиция за изграждането на трафопост. След дълги преговори и разправии с
Е.ОН дружествата били принудени те да строят трафопоста аза
тяхна сметка. Това наложило допълнително проектиране, което изисквало време.
Същото било положението и с външното канализационно отклонение, защото в района
имало проблем в водоснабдяването и канализацията. С ответното дружество имали
проблем, защото пълномощника им адв.Везенкова отказал да поодпише
споразумение заради допусната техническа грешка. После се скрили и по тази
причина не им е връчен обр.акт 16. Комплекса бил готов
преди акт 16, но ел.захранването било с „времянка“.
Тока плащал възложителя „Алфори“ ООД. Свидетелят е връчил на адв.Везенкова акт обр.16 през 2011 г.
в комплекса.
Свидетелката Н.Б. разказва, че
познава собствениците на „Т.“ ООД. Ходила е в комплекс „Розалица“
през м.април на 2009 г. Тогава сградата е била завършена, но външното
озеленяване не било готово, нямало изградени алеи и ограда. Имало и забележки
по апартамента – липсвала врата на гардероба и монтажа на един от прозорците не
бил довършен.
От представените от ищеца доказателства се установява, че на 21.01.2008
г. е подписан договор за присъединява на строежа към електроразпределителната
мрежа на „Е.ОН България Мрежи“ АД. С
допълнително споразумение от 29.02.2008г. е договорено присъединяването да се
извърши чрез изграждане на присъединителни съоръжения. Изискването за изграждане на
трафопост за присъединяване на строежа към електроразпределителната мрежа е
било поставено от електроразпределителното дружество със становище от
10.11.2005 г., преди сключване на процесния договор
за строителство.
На 23.10.2008 г. е издадено
разрешение за строеж на траафопост, който е необходим
за присъединяване на строежа към електроразпределителната мрежа трафопост - №
285/23.10.2008 г. Разрешение за ползване на трафопоста е издадено на 23.04.2010
г.
На 02.06.2008г. е издадено
разрешение за строеж на водопроводно и канализационно отклонение за строежа. Удостоверение за регистриране и въвеждане в
експлоатация на строеж „водопроводно и канализационно отклонение“ за строежа е
издадено на 25.01.2010г.
Удостоверението за регистриране и
въвеждане в експлоатация на строеж „ВиК отклонение“ е
издадено на 25.01.2010 г. – лист 86 от делото.
Между възложителя на
строителството на сградата „Алфори“ ООД и ответното
дружество „Т.“ ООД е сключен договор за поддържане и управление на недвижим
имот в к-с „Розалица“ на 27.07.2011 г.
Разрешение № 71 за строеж на сгрдата в която се намира обекта на ответника – ап.№ 28 на
3-ти жил.етаж е издадено на 12.07.2006 г.
Удостоверението за въвеждане в експлоатация
на строежа № 29 е издадено на 13.09.2010 г.
Съдът като извърши преценка на събраните в
производството писмени и гласни доказателства намира, че при сключване на договора за строителство изпълнителят
е знаел за необходимостта от изграждане
(монтиране) на трафопост с параметри посочени в становището на „Е.ОН България
Мрежи“ АД от 10.11.2005 г., като по делото липсват писмени доказателства
установяващи наличието на изключващи отговорността на изпълнителя
обстоятелства, които да са довели до по-късно включване на строежа в
електроразпределителната мрежа и във ВиК мрежата. Изпълнителят
сам е избрал дружеството подизпълнител, което да извърши дейностите по договора
за строителство. В случай, че забавата
на ответника се дължи на виновно
поведение на подизпълнител на дейности по договора, това обстоятелство не изключва отговорността на ответника за забавата.
Страните по договора за
строителство от 27.08.2007 г. са определили съдържанието на споразумението
между тях, на осн.чл.9 ЗЗД. Строителят е поел задължение
към възложителя да му представи в срока
по чл.5, ал.1 и ал.2 акт за установяване годността на обекта и удостоверение за
въвеждане в експлоатация в условията на чл.177, ал.3 ЗУТ на сградата.
Договорът
за строителство е сключен между търговци и същите са уговорили неустойка,
дължима от всяка от тях при неизпълнение на поетите задължения към другата
страна по договора. Така са постигнали
съгласие, че при неизпълнение на
задължението от страна на възложителя да заплати договореното в чл.2
възнаграждение на изпълнителя в посочените срокове, възложителят дължи на
изпълнителя неустойка по чл.22 в размер
на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от
договореното общо възнаграждение. За неизпълнение
на задължението на изпълнителя да представи
на възложителя удостоверение за
въвеждане в експлоатация са договорили неустойка по чл.21 в размер на 0.5 % на
ден от цената по договора, но не повече от 10%.
От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че кредиторът е в забава. В настоящото
производство. съдът не дължи изследване на
причините на които се дължи забавата на изпълнителя - такива, които зависят или не зависят от
поведението на изпълнителя. Поради
забава на кредитора при изпълнение на
договорни задължения, същият е
неизправна страна по договора за строителство от 27.08.2007 г. и рискът
от неизпълнението е върху него. В този случай дори и длъжникът да е в забава,
той се освобождава от последиците на
забавата на основание чл.96 ЗЗД и не
дължи изпълнение.
При това положение ответникът не е имал задължение да уведомява ищеца при промяна на адреса си за
кореспонденция, който е бил посочен в договора за строителство. Пълномощникът
на ответника упражнява адвокатска професия, което обстоятелство е известно на ищеца и същият е имал възможност да се снабди с актуалния
адрес на кантората на адв.Везенкова
от Адвокатска колегия Варна. В случая не
е налице редовно връчване на
удостоверение № 29/13.09.2010 г. за
въвеждане в експлоатация на обекта, извършено чрез залепяне на уведомление по
чл.47, ал.1, вр.ал.5 ГПК. Очевидно актуалният адрес
на процесуалния представител на ответника
е бил известен на ищеца, предвид факта, че в заявлението по чл.417 ГПК,
подадено на 27.11.2011 г. е посочен именно този адрес на длъжника. От извършена
справка в Търговския регистър се установи, че адресът на управление на
ответното дружество „Т.“ ООД ***. Същият регистър е публичен и ищецът, който е
търговец е следвало да прояви дължимата
грижа при упражняване на правата по договора, на осн.чл.63 ЗЗД, като извърши справка за адреса на
управление на длъжника си. Такова задължение е имал и нотариусът при връчване
на нотариалната покана от 21.12.2010 г. – лист 8 от делото. След като не е изпълнено изискването на чл.50 ГПК,
съгласно която императивна норма мястото на връчване на търговци се извършва на
последния вписан в търговския регистър адрес, както и не е изпълнено
изискването на чл.51 ГПК, съгласно която норма връчването на адвокат става
лично в неговата кантора или на всяко място където той се намира по служба,
съдът приема, че не е налице редовно връчване на посочените в поканата
документи, поради което и длъжникът не е изпаднал в забава за задължението му по чл.2.1.3 за заплащане на
последната част от дължимото възнаграждение на изпълнителя в 7-дневен срок от
уведомяване на пълномощника му за издаденото удостоверение за ползване на
сградата.
От събраните в производството доказателства,
съдът намира за установено, че ищецът не е установил чрез пълно и главно
доказване вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, от което следва, че предявеният установителен
иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ищецът следва заплати на
ответника разноски за производството за заплатено възнаграждение на
процесуалния му представител в размер на 984 лева съгласно представения списък
на разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен иск от „ПОЛИМЕКС ГРУП” ЕОД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител
Михаил Николов Бечев за установяване на вземането му от „Т.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, със законни представители
Алексей Викторович Бухтияров и Ануш Самвеловна Гаспарян по заповед за незабавно изпълнение по
чл.417, т.3 ГПК № 9572/28.11.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 17466/2012 г. на РС
Варна за заплащане на сумата 6093,00 /шест хиляди
деветдесет и три/ евро, представляваща неизплатено договорно задължение на основание чл.2.1.3 от Договор за строителство с нотариална заверка на подписите, сключен
на 27.08.2007г.,
ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението
в съда–27.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата 1231,00 /хиляда двеста тридесет и едно/ евро, представляваща дължима неустойка на основание
чл.22 от Договор за строителство с нотариална заверка на подписите, сключен
на 27.08.2007г., на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА
„П.г.“ ЕООД, с ****, седалище и адрес
на управление *** да заплати на „Т.“ ООД, с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, офис 2 разноски за производството пред
първата инстанция в размер на 984 /деветстотин осемдесет и четири/ лева, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: