Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
при
секретар Веска Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 131 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано пред ВРС, по искова молба с вх. Рег. №
19 404 от 13.04.2016 г. предявена от Д.Л.В. с ЕГН ********** ***, К-с „В.“ *, сграда *, ап. *, ет.* ,
представлявана от адв. Г.Г.
от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, бул. „В.
В.“ № **, офис *** против Е.Л.В.
с ЕГН ********** ***, в която се претендира за връщане на сумата от
36 271.65 лева и за която се твърди, че е платена без основание при
придобиване на недвижим имот чрез възлагане, за което е представено Постановление от 14.10.2013 г. на
ЧСИ № 712 , вписано в сл.по вписвания с вх. Рег. № 24465 от 29.10.2013 г.
ВРС е прекратил делото и
изпратил исковата молба на ВОС по родова подсъдност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1 предложение
първо от ЗЗД и е с цена от 36 271.65 лева. Претендира се и законна лихва
върху тази сума, от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
В обстоятелствената частна исковата молба се излага, че сумата е
платена при покупка на имот от ответницата, че произходът на средствата е от
продажба на друг имот и че ответницата, която е придобила собствеността е
отказала да върне сумата.
Ответната страна оспорва иска, като в писмен отговор твърди, че
сумата е била дарена от ищцата, в условията на евентуалност се твръди, че сумата е дадена в изпълнение на нравствен дълг.
Съдът след
като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност съобразно правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено средното от
фактическа и правна страна:
Не е
спорно между страните, че са сестри и имат двама общи родители,
свидетелите А.Д.К. и Л.А.В..Безспорните
факти се установяват и с представените удостоверения за раждане издадени от длъжностното лице по гражданското
състояние при Община Варна /№ 987 от 25.03.1992 г. и 4315 от 10.10.1989 г./.
Не е
спорно, че през 1997 г.
родителите са дарили общо на двете си деца, жилищен имот, представляващ апартамент, подробно описан в нот. акт № 22/97 г. на Държавен нотариус при ВРС. В
последствие този имот те продали за сумата от 54 000 евро. Получената цена
разделили поравно. Купувачът М.М., на 28.08.2013 г. превел по сметка в „Райфайзен
Банк“ АД с титуляр ищцата, сумата от 25 296.49 лева и 28 848.49 лева,
общо 51 296.49 лева.
Не е
спорно, че ответницата в изпълнително производство е придобила чрез
възлагане собствеността върху недвижим имот и този факт се установява с Постановление за възлагане от 14.10.2013 г.
на ЧСИ № 712 с район на действие ВОС.
Спорно между
страните е какви суми и кой ги е заплатил в изпълнителното производство при
придобиване на собствеността и дължи си се тяхното връщане.
Видно от представената
справка от ЧСИ № 712 при реализиране на продажбата са платени следните суми:
-
Сумата от 6 192 лева заплатени от ищцата. Сумата представлява 10 % задатък
и е включена в цената;
-
Сумата от 63 300 лева внесени от ответницата. Сумата представлява
остатъкът от продажната цена.
-
Сумата от 1806.79 лева внесена от ищцата. Сумата представлява платен местен данък за придоиване на имот.
-
Сумата от 1268.86 лева внесена от ищцата. Сумата представлява
сбор от такси дължими на ЧСИ.
Към справката издадена от ЧСИ № 712 са приложени извлечения от
банкови преводи. Документите не са оспорени от страните и данните са напълно
идентични от представеното от ЧСИ № 712 удостоверение, издадено по изпълнително
дело № 292/2013 г.
От така представените документи се установява, че при покупката на
имота, чиято собственост се притежава от ответницата, ишцата
е заплатила сумата от 9 267.65
лева.
Неоснователно
е оспорването, че сумата от 6 192
лева не е заплатена по изпълнителнтото дело, по
което ответницата е обявена за купувач. Оспорването се основава на твърдението,
че номера на изпълнителното дело, по което е извършен превода е различен от
номера на изпълнителното дело, по което е възложен имота. Твърдението се опровергава
от представеното удостоверение от ЧСИ.
Със сумата от 9 267.65
лева са заплатени задължения на ответницата за заплащане на цената по
придобит от нея недвижим имот. Твърдяното от ответницата основание за
извършване на превода – дарение, не се установява от писмен акт или от
свидетелските показания събрани в настоящото производство. От последните става
ясно, че родителите на страните /разпитани като свидетели/ са имали спорни
взаимоотношения, като всеки от тях твърди, различна интерпретация на безспорни
факти /описаните по-горе/. Съдът не кредитира показанията на който и да е от
родителите на страните, тъй като те в голямата си част съдържат свидетелства за
неотносими факти, а в останала част са коренно
противоречиви. С гласни доказателства събрани в настоящото производство не се
установява, че ищцата е заявила ясно и недвусмислено намерението си за извърши
дарение на парични средства в полза на своята сестра с цел последната да закупи
недвижим имот. В тази връзка показанията на свидетелката К.Н. са отдалечени във
времето. Свидетелството за желанието на ищцата, ответницата да притежава
недвижим имот, за който ищцата да е имала намерението да и дари парична сума не
е обвързано с конкретна дата или поне определяем времеви период, за да може съдът
да прецени, че изявлението на ищцата е обвързано с тази конкретна сделка.
Относно сумата от 19 500
лева, за която в исковата молба се твърди, че са платени от ищцата при
покупка на имот от ответницата, релевантните факти са следните:
Видно от извлечение от банковата сметка на ищцата, на 08.10.2013
г. по сметката на ответницата са преведени 19 500 лева. Ищцата е доказала
факта на плащането. Ответницата не е доказала наличието на основание за
получаване на тази парична сума.
За успешното провеждане на доказването по иск с правно основание
чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД е достатъчно ищцата да твърди, че платила без
основание и да представи доказателство за плащане. Възражението, че не се дължи
връщане, защото е налице основание за плащането е неоснователно. Твърдяното
основание е дарение. Няма индиция в платежните
документи за волята на ищцата да дари която и да е от сумите преведена в полза
на ищцата. Независимо дали сумата е ползвана за покупка на имота или с друга
цел, или изобщо не е ползвана, плащането е доказано. Искът за връщане би бил неоснователен
само ако ответницата твърди и докаже наличието на основание. Твърдението за
дарение е недоказано. Друго основание не се твърди, следователно сумата следва
да бъде върната.
Относно заявеното в исковата молба, че сумите в размер на 5012.00 лева, в размер на 1501.00 лева и
1001.00 лева, изтеглени от сметката на ищцата от пълномощник – бащата са
страните, съответно на 26.08.2013 г., на 13.09.2013 г. и на 08.10.2013 г. са
дадени на ответницата, съдът намира следното:
От представеното извлечение от сметката на ищцата се установява,
че тези суми действително са изтеглени от пълномощника В. /свидетелят Л.А.В./,
баща на страните. Няма доказателства, че тези суми са постъпили по сметка на
ответницата или че са били предадени в брой. Следователно ищцата не е доказала
факта на плащането.
При тази фактическа установеност съдът извежда следните правни
изводи.
Според нормата на чл. 55 от ЗЗД, получените без основание парични
суми следва да бъдат върнати. Съобразно разпределението на доказателствената
тежест, фактът на получаваното се доказва от ищеца, а наличието на основание,
ако се твърди такова от ответника. В конкретният случай, фактите за извършени
плащани са доказани за сумата от 28 767.65 лева. Тази сума е постъпила по сметка на ЧСИ и
представлява плащане на част от цената, за придобиване на недвижим имот от
ответницата.
Не се установи, твърдяното от ответницата основание, а именно –
дарение.
За разликата над тази сума ищцата не е доказала, че плащането е извършено
на ответницата. От представените документи се установява, че сумите са
изтеглени от пълномощника, но не се установява, че са предадени на ответницата.
За разликата над 28 767.65 лева до претендираните
36 271.65 лева, не е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал.1 пр. първо
от ЗЗД.
Относно претенцията за лихва в размер на законната, тя е основателна само върху 28 767.65 лева, считано от датата на
предявяване на иска 13.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
Относно дължимите такси и разноски и претенциите за тяхното
присъждане.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в
производството. Общо дължимата държавна такса е 1450.87 лева. За уважената част
от иска дължимата държавна такса е в
размер на 1150.71 лева и следва да бъде присъдена в тежест на ответницата, а за
отхвърлената 299.86 лева и следва да бъде присъдена в тежест на ищцата.
Ищцата претендира разноски в размер на 352.22 лева от които 282.22
държавна такса, 52 лева такси за схема и данъчна оценка, 10 лева за съдебни удостоверения
и 6 лева са удостоверение от ЧСИ.
Претендира се още и адвокатско възнаграждение в размер на 1618
лева.
Ответницата претендира разноски в производството в размер на 1000
лева, платено адвокатско възнаграждение.
Всяка от страните има право на разноски съответни на уважената
част от иска, но видно от списъка за разноски представен от ищцата, направените
за заплащане на държавна такса и снабдяване със схема и данъчна оценка се
отнасят до установителният иск за собственост,
производството по който е прекратено. Представеният договор за правна помощ е
от 07.04.2016 г. и от съдържанието му се установява, че плащане не е
извършвано. При липсата на действително извършен разход, разноски в тежест на
ответницата не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.Л.В. с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.В. с ЕГН ********** ***, К-с „В.“ *, сграда *, ап. *, ет.*, сумата от 28 767.65
/двадесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и седем точка шестдесет и пет/
лева, платена без основание при придобиване на недвижим имот, обективиран в Постановление от 14.10.2013 г. на ЧСИ № 712 ,
вписано в Сл.по вписвания с вх. Рег. № 24465 от
29.10.2013 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 13.04.2016 г.
до окончателното изплащане на основание
чл. 55, ал.1 пр.предложение първо и чл. 86 от
ЗЗД, и
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 28 767.65 лева, до претендираната в размер от
36 271.65 лева, на основание чл.
55, ал.1 пр.предложение първо и чл. 86 от
ЗЗД
ОСЪЖДА Е.Л.В. с
ЕГН ********** ***,да заплати по сметка на ВОС сумата от 1150.71 лева,
представляваща дължимата държавна такса, съобразно уважената част от предявения
иск, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Л.В. с
ЕГН ********** ***, К-с „В.“ *, сграда *, ап. *, ет.*, да
заплати по сметка на ВОС сумата от 299.86 лева, представляваща дължимата
държавна такса, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Л.В. с
ЕГН ********** ***, К-с „В.“ *, сграда *, ап. *, ет.* ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Л.В. с ЕГН ********** ***,
сумата от 207.13 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на иска, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
Съдия в Окръжен съд: