Решение по дело №840/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Г. И. А. от гр. Русе, гражданка на Украйна, [ЛНЧ], с предоставена временна закрила в Р България срещу Заповед № ЗСПД/Д-Р/10662/04.10.2024 г. на началник отдел „Социална закрил“ в дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, упълномощен от директора на Д“СП“Русе съгласно заповед № 1804-РД-0069/12.07.2023г. и действащ по заместване съгласно заповед № 1804-РД01-00021/22.01.2024г. на директор на ДСП-Русе, с която на жалбоподателката на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас за детето И. А.. В жалбата е изложено становище, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че чужденците имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/. Изложени са доводи, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ противоречи на международни договори, които Република България е ратифицирала, както и на правото на ЕС. Моли се за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Директор на ДСП-Русе изразява подробно становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че оспореният акт е изцяло законосъобразен. В съдебното заседание се представлява от юрисконсулт Д., поддържа становището и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежната страна при наличието на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Г. И. А. е гражданка на Украйна, притежаваща регистрационна карта на чужденец, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Картата е с № *********, валидна до 04.03.2025 г. /л. 6 от делото/, като с нея е предоставена временна закрила в Р България по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на Г. И. А. и едно придружаващо я дете под [възраст] възраст – И., р.14.08.2010 г. На картата е посочено, че жалбоподателката има право да остане на територията на Република България, на основание чл.39, ал.1, т.1 от ЗУБ.

От представения с жалбата дубликат от Удостоверение за раждане /л.7 от делото/, превод от украински език, се установява, че Г. А. е майка на И. П. А., роден на [дата]. в [населено място], Украйна.

Жалбоподателката е подала заявление-декларация с вх. № 3СПД/Д-Р/10662/20.09.2024 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б от Закона за семейните помощи за деца, с което е претендирала заплащане на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете И. П. А. с [ЛНЧ]. Към заявлението е представено Удостоверение от ПГ по речно корабостроене и корабоплаване - Русе, от което се установява, че детето е записано в осми клас за учебната 2024/2025 година /л. 3, гръб от преписката/.

По подаденото заявление началник отдел СЗ в дирекция „Социално подпомагане“ – Русе издал процесната Заповед № ЗСПД/Д-Р/10662/04.10.2024 г., с която е отказано на Г. А. отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас. Мотивите за отказа са, че лицето не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като Г. А. е със статут на лице с предоставена временна закрила и няма сключена спогодба с Украйна за подпомагане по Закона за семейните помощи за деца.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред. Съобразно чл. 10, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването ѝ.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед № 1804-РД01-0069/12.07.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, с която на началника на отдел „Социална закрила“ към дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Русе са делегирани правомощия да издава заповеди, касаещи отпускане, изменение, спиране, възобновяване и прекратяване на социални плащания, сред които по т. II.6 са еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семейства, чиито деца са записани в осми клас по чл. 10б ЗСПД.

Представена е и заповед № 1804-РД01-00021/22.01.2024г. на директор на ДСП-Русе, съгласно която функциите на директор ДСП-Русе при отсъствието му за срок от 30 к.дни се изпълняват от Началник-отдел „ Социална закрила“ – Ц. С., издал оспорената заповед.

Спазена е и изискуемата писмена форма, като заповедта е мотивирана с посочване на фактическите и правните основания за издаването и при спазване на административнопроизводствените правила. Същата обаче е материално незаконосъобразна по следните съображения:

Спорният по делото въпрос е за правото на лица, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от социално подпомагане в държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи, сред които е и еднократната помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семейства, чиито деца са записани в осми клас по чл. 10б ЗСПД.

Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Според разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

От текста на разпоредбата е видно, че ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Разпоредбата е обща и не съдържа конкретизация, но и ограничения относно вида на социалните помощи, на които имат право посочените лица. При съпоставка между разпоредбата на чл. 3 от ЗСПД и на чл. 39 от ЗУБ следва да се отчете, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ е въведено законодателно през 2007 г., т. е. ЗУБ се явява по-нов закон и в съответствие с правилото Lex posterior derogat legi priori (по - новият закон отменя по-стария), следва да се приложи по-новият закон, тъй като в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Следователно, с оглед предвиденото в чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ право на социално подпомагане на чужденците с временна закрила, следва да се приеме, че като такова лице жалбоподателката има право и на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД.

В тази връзка съдът отчита, че семейните помощи за деца са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1 от Конституцията, които съгласно чл. 5 от ЗСПД се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСПД, и да осигурява най-добрия интерес на децата в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

На следващо място, нормата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (какъвто е и настоящия случай), следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право/ в този смисъл е Решение № 14385 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2016 г., VI о./

Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не могат да се ограничават. Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г., защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

С оглед изложеното дотук, оспореният отказ за предоставяне на помощта по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Заповед № 3СПД/Д-Р/10662/04.10.2024 г. следва да бъде отменена, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-Р/10662/04.10.2024 г. началник отдел СЗ в дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б, ал. 1 от Закона за социални помощи за деца по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Р/10662/20.09.2024 г., подадено от Г. И. А. с [ЛНЧ], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците към МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете И. П. А. с [ЛНЧ].

ВРЪЩА преписката на началник отдел СЗ в дирекция „Социално подпомагане“ – Русе за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-Р/10662/20.09.2024 г., за отпускане на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, подадено от Г. И. А., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.