№ 799
гр. Перник, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105199 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор против Б. Б.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
Ищецът твърди, че ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна
собственост, с административен адрес: *** тъй като е собственик на ½ ид. ч.
от него. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник”
АД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на
топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна
енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът
има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената му топлинна енергия, съответстваща на дела му в
съсобствеността, ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е
извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото
облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
помесечно е доставял в собствения/ползвания от наследодателя на
ответницата недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така
доставената топлинна енергия е в общ размер на 1243.09 лв. и клиентът не е
1
изпълнил задължението си да му заплати, частта, съответстваща на дела му в
съсобствеността, а именно – 621.55 лв. Сочи, че последният дължи
обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 60.98 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на
чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 1342/2022 г. по
описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в хода на заповедното
производство са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса и съдът е
указал възможността за предявяване на иск за установяване на вземането.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 621.55 лв., представляваща ½ част от цялата
стойност от 1243.09 лв. на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот с
адрес: *** през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и 1/2 част от
сумата от общо 121.96 лв., а именно 60.98 лв., представляваща обезщетение
за забава върху всяка просрочен вноска, считано от 09.07.2020 г. до
02.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 22.03.2022 г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 1342/2022 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния
размер.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника чрез назначения му
особен представител – адвокат Б. М.. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор. Искът е оспорен като неоснователен.
Ответникът твърди, че не е възникнало облигационно отношение между
ищеца и ответника. Сочи, че общите условия за продажба на топлинна
енергия не са публикувани в един местен и един национален ежедневник.
Твърди, че не е доказано ответницата през процесния период да е участвала в
съсобствеността на спорния имот, тъй го е възможно да се е разпоредила с
него. Сочи, че същата е живяла на настоящия си адрес, който е различен от
адреса на процесното топлоснабдено жилище, поради което не е ползвала
топлинна енергия.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован чрез назначения му
особен представител – адвокат Б. М., не се явява и не се представлява.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от
2
воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 1342/2022 г. по описа на
ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 809/23.03.2022 г., ответникът е осъден да заплати на
ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. Заповедта е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е
установил, че същият не живее на регистрирания настоящ адрес. Искът за
установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е подаден в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен по следните
съображения:
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
По делото са представени доказателства за публикуване на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
- Перник” ЕАД в един местен ежедневник – вестник „Съперник“, бр. 82 от
29.04.2008 г. На съда е служебно известно, че представените общи условия са
публикувани и в един централен ежедневник – вестник „Новинар“, бл.
101/2008 г. Предвид изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 150,
ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат
отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че те
имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията,
свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани
от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
3
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Ищецът е представил – договор за продажба на държавен недвижим имот
по Наредба за държавните имоти от 03.06.1986 г. и удостоверение за
наследници изх. № 000233/14.04.2010 г. От тях е видно, че процесното
жилище е придобито в собственост чрез покупко – продажба на 03.06.1986 г.
от Б.А.Г. Последният е починал на 21.02.2010 г. и е оставил за свои
наследници по закон сина си – С.Б.Г. и двете деца на син си – Б.Б.Г., починал
на 14.01.2008 г. – Б. Б. Б. и Р. Б. Б.. Следователно на основание чл. 5, ал. 1 от
ЗН синът на наследотеля, който го е преживял – С.Б.Г. е придобил ½ ид. ч. от
процесния имот, а децата на починалия по-рано негов син – Б.Б.Г. – общо
останалата ½ ид. ч. Или всяка от тях е станала собственик на по ¼ ид. ч. от
спорното жилище.
При доказателствена тежест на ищеца, разяснена му с доклада по делото,
той не е представил доказателства ответникът да участва в съсобствеността на
процесното жилище с по-голям дял. Затова твърдението му, че ответника е
собственик на ½ ид. ч. от недвижимия имот е останало недоказано.
От своя страна ответникът не е доказал наведения от него факт, че се е
разпоредил със своята част от съсобствения недвижим имот.
Доказателствената тежест за установяването му е на ответника и тя му е
указана с доклада по делото. Той не е ангажирал доказателства в тази насока,
поради което оспорването му енедоказано и следователно – неоснователно.
Предвид изложеното, съдът приема, че през периода - 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г., ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и съответно на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС дължи заплащане на доставената в топлоснабдения имот топлинна
енергия, съразмерно с дела си в съсобствеността, а именно ¼ част от нея.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи заплащане
топлинната енергия, тъй като не е живял в жилището. Това обстоятелство е
ирелевантно за правния спор. Определящо за задължението за заплащане на
цената на топлинната енергия е качеството „клиент на топлинна енергия“ на
ответника, което произтича от правото му на осбственост, а не фактическото
обитаване на топлоснабдения имот.
За установяване на количеството на доставената топлинна енергия и
стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-
техническа и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от
вещите лица Б. Й. и В. П..
Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи лица
с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им
въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото
доказателства и на проверените непосредствено от тях документи,
съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и
обосновани.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Златко Златков се установява, че през процесния период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. сградата етажна собственост, в която се намира
4
процесния имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение „Директ“
ЕООД. Системата за дялово разпределение в сградата е въведена през 2005 г.,
за което е сключен договор с „Иста България“ ЕООД. Следователно съдът
приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на
доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово
разпределение от фирма за дялово разпределение.
Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия
е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал
задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е
спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е
констатирано, че същият съответства на одобрения тип. Следователно същият
може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е
разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след
съобразяване на нормативните технологични загуби от съоръженията в АС по
данни на производителя, броя на работни дни за отоплание и БГВ на АС,
средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и
температурата на почвата. Констатацията на вещото лице е че са спазвани
изискванията на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия
за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на
вещото лице се установява, че през процесния период за топлоснабдения
имот, е доставяна и потребявана топлинна енергия. Начисляван е разход за
топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоподаване. В имота са
монтирани два водомера, като ответникът е осигурил достъп за отчет.
Начисляван е прогнозен разход, изравнен в края на сезона съобразно отчета
на монтираните измервателни уреди. Установено е, че в имота са налични две
отоплителни тела в стаи и щранг-лира в банята. На тях не са монтирани ИР.
Ответникът е осигурил достъп за отчет в края на отоплителния сезон.
Разходът е определен по изчислителен път като за работили непрекъснато
отоплителни тела. В останалите помещения отоплителните тела са отделени
от сградната инсталация и за тях не е начислявана топлинна енергия.
Разходът за топлинна енергия от сградна инсталация не е начисляван.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в
процесното топлоснабдено жилище е отчитана съобразно действащата
нормативна уредба и съответства на реално потребената. Стойността и е
изчислена съобразно действащите цени през процесния период и е в общ
размер на 1243.09 лв. Тя е идентична с посочената от ищеца сума.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия
съответства на реално потребената такава. Стойността на топлинната енергия,
доставяна през процесния период в имота на съсобствен между ответника и
други лица е изчислена и от вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза въз основа на приложените по делото писмени доказателства,
5
счетоводните записвания при ответника и при ФДР. Тя също е идентична с
посочената от ищеца – 1243.09 лв. Следователно в съответствие с чл. 30, ал. 3
от ЗС ответникът дължи заплащане на 1/4 част от нея, а именно – 310.77 лв.
До този размер главният иск е основателен и следва да се уважи, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 621.55 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на
ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за
който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода 09.07.2020 г. –
02.03.2022 г. Общият му размер е изчислен от вещото лице В. П. и е 121.96
лв., дължим върху цялата главница от 1243.09 лв. Съобразно дела си в
съсобствеността на процесния имот и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
ответникът дължи ¼ част от тази сума, а именно 30.49 лв. До този размер
акцесорния иск е основателен и следва да се уважи, като за разликата над нея
до пълния предявен размер от 60.98 лв. следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното и в исковото производство разноски съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: 6.83 лв. – държавна такса и 12.50
лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 12.50
лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 250 лв. –
възнаграждение за вещи лица и 100 лв. – възнаграждение за особен
представител на ответника.
На адвокат Б. М. М. – назначен особен представител на ответника, следва да
се изплати адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., весено от ищеца
по сметка на Районен съд – Перник на 27.03.2023 г. за което е представено
платежно нареждане с референтен № **********.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че Б. Б.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***ДЪЛЖИ на Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. –
изпълнителен директор сумата от 310.77 лв. /триста и десет лева и седемдесет
и седем стотинки/, представляваща ¼/една четвърт/ част от главница цялата в
размер на 1243.09 лв. за неплатена топлинна енергия доставена през периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабдено жилище с административен
6
адрес: *** както и сумата от 30.49 лв./тридесет лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща ¼/една четвърт/ част от обезщетение за забава
върху всяка просрочен вноска, считано от 09.07.2020 г. до 02.03.2022 г.,
цялото в размер на 121.96 лв., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.03.2022 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1342/2022 г. по описа на
ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважените суми до пълния
предявен размер от 621.55 лв., претендирана като главница и до размера от
60.98 лв., претендирана като лихва за забава, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. Б. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от
общо 19.33 лв. /деветнадесет лева и тридесет и три стотинки/, направени
разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от общо 462.50 лв./четиристотин шестдесет и два
лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски, направени в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б. М. М., вписана в Адвокатска колегия –
Перник и под № 8561 в Националния регистър за правна помощ, със
служебен адрес: ***, назначена за особен представител на ответника сумата
от 200 лв./двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, весено от
ищеца по сметка на Районен съд – Перник на 27.03.2023 г. за което е
представено платежно нареждане с референтен № **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД №
1342/2022 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7