№ 23
гр. Ихтиман, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840100534 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. С., ул. «Я.» № 23Б срещу Л. П. К. ЕГН ********** от с. Б., обл. С.
установяване на вземане в размер на 1896,35 лева, от които 1614,12 лева главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до
м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.01.2021 г. до изплащане на вземането, 253,01
лева, представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г., както и
суми за дялово разпределение 24,01 лева главница за периода м. 12 2017 г. до м. 04.2019,
ведно със законната лихва от 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,21
лева лихва за периода от 31.01.2018 г. до 21.12.2020 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че Л.К. е клиент на доставяна от ищеца топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. С., ж.к. "М. 1" бл. 82, ет. 9, ап. 33 аб. № 86108, за периода
от м. 05.2017 г. до 04.2019г. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая са
влезли в сила по отношение на ответника. Съгласно общите условия, заплащането на
топлинната енергия се извършва в 45-дневен срок след изтичане на периода. Доставената до
имота топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. не е заплатена. Дяловото
разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се
извършва от фирма «ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ» ЕАД. Въз основа на изравнителните сметки от
тази фирма е определено и задължението на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не представя писмен отговор, не взема
становище по иска.
В съдебно заседание пълномощникът й С.К. оспорва иска, като твърди, че по делото
не са представени доказателства за проведено общо събрание на етажната собственост във
връзка с извършване на услугата дялово разпределение, както и че не е установено към коя
абонатна станция е присъединен имота.
1
Третото лице -помагач на страната на ищеца «ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД, гр. С.,
ЕИК *********, не оспорва твърденията в исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното
от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 257/2021 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
260177/08.03.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 1614,12 лв. главница
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 82,
ет. 9, ап. 33, сумата 253,01 лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г., 24,01
лв. главница за дялово разпределение, 5,21 лихва за забава върху главницата за периода от
31.01.2018 г. до 21.12.2020 г., ведно със ведно със законната лихва, считано от 11.01.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок е постъпило
писмено възражение от страна на длъжника, поради което и на заявителя е дадено указание
за предявяване на иск за установяване на вземане.
От приложения по делото договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 14.06.1991 г. се установява, че Л.К. е собственик на
апартамент № 33, ет. 9 в бл. 82, вх. 1 в кв. „М. 1“ на гр. С..
По делото е представен протокол /без дата/ от проведено общо събрание на етажните
собственици от бл. 82, вх. 1 и 2 в ж.к. „М. 1“ за вземане на решение за сключване на договор
с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Представен е и договор № 1479/02.11.2001 г. между етажната собственост и „Техем
Сървисис“ ЕООД
Съобразно представената справка и съобщения към фактури № ********** от
31.07.2018 г. и № ********** от 31.07.2019 г. ищецът е начислил за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. сумата от 612,25 лева, а за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2016 г. сумата от 437,99 лева. Съгласно изготвената справка за
задължения за периода от месец 12.2017 г. до месец 10.2019 г. за абонатен номер **********
общият размер на начислените задължения на абоната възлизат на 1638,13 лева, а законната
лихва за забава – на 258,22 лева.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Т. С.” АД, публикувани във в. “Монитор” от 11.07.2016 г. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на издадените фактури за потребеното
количество топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2, месечната дължима сума се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечна фактура от продавача След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се издават кредитни известия за
стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителни сметки.
Представени са по делото изготвените от “Техем Сървисис” ЕООД документи във
връзка с дяловото разпределение за абонатен № 86108 /изравнителни сметки и протокол от
извършен отчет на разпределители/топломери и водомери за периода от 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. и от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г./, от които е видно, че не е осигурен достъп до
ап. 33 на вх. 1 на бл. 82 в ж.к. „М. 1“, който е без индивидуални разпределители и не е
отчетен водомерът за топла вода.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, се установява въз
2
основа на представените от ищеца и третото лице помагач писмени доказателства, че
стойността на задължението на ответника за периода от месец май 2017 г. до месец април
2019 г. включително възлиза на 1304,45 лева, законната лихва за забава, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 21.12.2020 г. е в размер на 253,01 лева
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че
ищецът редовно е доставял топлинна енергия за етажната собственост, като отчетените
показания на общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани
по съответния ред за осчетоводяване. От отчетеното количество топлинна енергия са били
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределяла между всички потребители от страна на топлинния
счетоводител, който е изготвял изравнителните сметки в съответствие с нормативната
уредба и след своевременно предоставяне на необходимите данни от доставчика на
топлинна енергия. В заключението е отразено, че за процесния период не е била начислявана
топлинна енергия за отопление на имота, тъй като в него няма отоплителни тела, като е
начислявана единствено топлинна енергия служебно за щранг лира. Освен това за периода
поради неосигурен достъп топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислявана на база брой лица, като изчисленията на топлинния счетоводител са коректни.
Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем на имота по проект към пълен отопляем обем на сградата по проект.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В производството за установяване на вземане във връзка с издадена заповед за
изпълнение на парично задължение взискателят следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу него.
Страните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е
доставчик на топлинна енергия на територията на гр. С.. Предявените от него претенции са
за заплащане от ответницата стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия.
Тежестта на доказване на реалното и точно изпълнение на паричното задължение за
плащане лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт
на неплащане.
От своя страна, ищецът следва да докаже основанието, на което е възникнало
задължението за заплащане на претендираните суми, а именно - наличието на облигационно
правоотношение между него и ответника с предмет продажба на топлинна енергия,
изпълнението на задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период и
стойността на доставената енергия.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, която
предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и
потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя,
защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно
предприятие. Сключване на писмен договор като форма за действителност, за да възникне
облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда
чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е необходимо за нови потребители, докато за т.нар. заварени
3
потребители в сграда - етажна собственост (т.е. в сграда, която е топлофицирана към
момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на
самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо
сключване на писмен договор. Облигационната връзка с ответницата, която е собственик на
имота, отразява хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (облигационна връзка без писмен договор),
тъй като от представения Договор между етажните собственици и фирмата, осъществяваща
дялово разпределение следва, че отношенията по топлоснабдяването на сградата са били
започнали още към през месец ноември 2001 г., което е преди влизането в сила на Закона за
енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9.12.2003г.). Без правно значение е обстоятелството, че
протоколът от проведеното общо събрание на етажните собственици е без дата, след като е
надлежно сключен договорът за осъществяване на дяловото разпределение на ползваната
топлинна енергия от етажната собственост.
Съдът приема, че ответницата за процесния период е имала качеството на потребител,
съответно клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, доколкото тя е собственик на процесния
имот. Това понятие е изяснено и от задължителната практика, постановена по реда на
чл.290 ГПК /Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, I ГО; Решение №
507/22.01.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.
№ 3184/2013 г. на ВКС, III ГО/. Съгласно дадените със същите задължителни разяснения
собственикът или титулярят на вещно право на ползване в имот в режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградна
инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото решение от
общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
Ищецът е доставял топлинна енергия за процесния имот, като е изпълнил
задълженията си по съществуващата с ответницата облигационна връзка. След като
ответницата е потребител на доставената топлинна енергия, тя дължи заплащането на
нейната стойност, която съобразно неоспореното заключението на допуснатата съдебно
счетоводна експертиза за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 1304,45 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 1614,12 лева искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан по размер.
Както бе посочено, съгласно чл. 33 от ОУ от 2016г., месечните дължими суми за
топлинна енергия трябва да бъдат заплатени в 45- дневен срок , след изтичане на периода, за
който се отнасят. При това положение размерът на обезщетението за забава е в съответствие
с приетата съдебно счетоводна експертиза, а именно 253,01 лева
По отношение на претенцията за установяване на вземане на стойност на услугата
дялово разпределение, съдът приема, че същата е недоказана. В представените по делото от
ищеца фактури липсва стойността на тази услуга, чиято цена е дължима съобразно чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т. С.“ АД и „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост. При липса на надлежни доказателства за дължимата от ответника
стойност на извършеното дялово разпределение за периода 05.2017 г. - 04.2019 г., то тази
сума не следва да бъде присъждана. Върху сумата за дялово разпределение не се дължи и
законна лихва за забава.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил
4
своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени
такива. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, и предвид размера на уважената претенция ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 81,14 лева разноски в заповедното
производство. В исковото производство освен държавната такса, ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер, а именно
50,00 лева. Освен това ищецът е заплатил депозит за възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза в размер на 300 лева и 200 лева по съдебно-счетоводната
експертиза. В този случай в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски
пропорционално на уважената част от исковете в размер на 442,46 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. «Я.» № 23Б, че Л. П. К. ЕГН
********** от с. Б., обл. С. дължи сумата от 1304,45 лв. /хиляда триста и четири лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.01.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата от 253,01 лв. /двеста петдесет и три лева и една стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г.,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. «Я.» № 23Б срещу Л. П. К. ЕГН ********** от с. Б., обл. С., за
установяване вземане за главница за разликата над 1304,45 лева до пълния предявен размер
на главницата от 1614,12 лева, както и за дялово разпределение в размер на 24,01 лева
главница за периода м. 12.2017 г. до м. 04.2019, ведно със законната лихва от 11.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 5,21 лева лихва за забава периода от 31.01.2018 г.
до 21.12.2020 г.
ОСЪЖДА Л. П. К. ЕГН ********** от с. Б., обл. С. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. «Я.» № 23Б, сторените
разноски в заповедното и исковото производство в размер на 523,60 лв. /петстотин двадесет
и три лева и шестдесет стотинки /.
Делото е разгледано с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца
«ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С.,
район Слатина, ул. «Проф. Георги Павлов» № 3.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5