Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1336 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на Г. Х., гръцки
гражданин, роден на *** г. и А.Е.Х., гръцки гражданин, роден на *** г.,
представлявани от адв. И.Т.. Молителите
твърдят, че имат изискуеми вземания спрямо длъжника „И.м.б.“ ООД, произтичащи от договори
за извършване на сделки с финансови средства за сметка на клиента,
съответно кредиторът Г. Х. – договор № 90292/2019 г. и кредиторът А.Е.Х. –
договор № 90276/2019 г. Посочват, че Г. Х. е превел по сключения от него
договор на длъжника сума от общо 39369.59 щ.д., а А.Е.Х. е превел по своя
договор на длъжника общо сума в размер на 68643.13 щ.д. Видно от водената от
длъжника електронна платежна система, салдото по сметките на кредиторите е,
съответно за А.Е.Х. – 117564.30 щ.д., а за Г. Х. – 25171.40 щ.д. или отразено
към 15.10.2019 г. салдо от 59585.64 щ.д. От м. май 2019 г. кредиторите са
отправяли искания към длъжника да им изплати натрупаните по сметките им суми,
но такова плащане не е направено. Кредиторите установили, че длъжникът не
разполага с с надлежен лиценз за извършване на дейност по ЗКИ или ЗПФИ и не е
вписан във водения към БНБ регистър на лицата, извършващи такава дейност.
Посочват, че изискуемостта на дължимите им от ответника по тези договори суми
настъпва с претендирането им в хода на настоящето производство. Поддържат, че
от обявения в Търговския регистър ГФО на длъжника за 2017 г. може да се
обоснове извод, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност,
считано от 31.12.2017 г. При условията на евентуалност твърдят, че длъжникът е в състояние на
свръхзадълженост, считано от 31.12.2017 г., тъй като имуществото му не е
достатъчно да покрие паричните му задължения.
Молят съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Претендират
направените в производството разноски.
Длъжникът „И.м.б.“ ООД не
взема становище по молбата по чл. 625 от ТЗ и събраните в производството
доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредиторите и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Длъжникът е вписан като търговско дружество в Търговския
регистър на 30.05.2013 г. с наименование „К.К.Г.“ ЕООД, като му е предоставен
ЕИК ********. На 09.08.2019 г. е вписана промяна в наименованието от „К.К.Г.“
на „А.Ф.“, а на 22.04.2019 г. е вписана промяна в правно-организационната форма
на дружеството от ЕООД в ООД. На 15.07.2019 г. е вписана промяна в
наименованието от „А.Ф.“ на „И.м.б.“.
От извършена служебна проверка на общодостъпната интернет
страница на Българска народна банка и обявения там регистър на финансовите
институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции, се установява, че към
30.06.2021 г. ответното дружество фигурира в списъка на заличените от регистъра
на финансовите институции дружества с
две отбелязвания. Първото включване в списъка касае заличаването на вписаното
със заповед РД22-1511/08.07.2013 г. дружество „К.К.Г.“ ЕООД, с рег. № на
финансова институция BGR00317, като
е посочено, че дружеството се заличава
от регистъра със заповед № БНБ-11758/26.01.2015 г. поради други обстоятелства.
Второто включване в списъка касае заличаването на вписаното със заповед
БНБ-80071/10.05.2017 г. дружество „А.Ф.“
ЕООД, с рег. № на финансова институция BGR00382, като е посочено, че дружеството
се заличава от регистъра със заповед № БНБ-100393/13.09.2019 г., на основание
чл. 9, ал. 3, т. 4 от Наредба № 26 на БНБ за финансовите институции, а именно: неизпълнение
на разпоредби от ЗКИ, актове по прилагането му или други изисквания за дейността.
За установяване на вземанията си, молителите кредитори
представят договори за извършване на сделки с финансови средства за сметка на
клиента, съответно № 90292/2019 от 15.04.2019 г., сключен между кредитора Г. Х. и
длъжника и № 90276/2019 /датата на този договор не е посочена в представения по
делото превод на представения по делото в препис договор, съставен на гръцки
език/, сключен между кредитора А.Х. и длъжника. С тези договори кредиторите,
в качеството на клиенти, възлагат на длъжника, в качеството на инвестиционен
посредник, да извършва срещу заплащане сделки с финансови инструменти по
смисъла на чл. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, съгласно
приложените поръчки, неразделна част от договора. В чл. 20, ал. 1 от договора са посочени основанията за
прекратяването му, като под т. 5 е посочено като основание отнемането на
лиценза на инвестиционния посредник за извършване на дейност като инвестиционен
посредник от Комитета за финансов надзор /Гръцката комисия за капиталов пазар/.
От заключението на приетата, като неоспорена от страните,
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо депозираните от
кредитора А.Х. по договор № 90276/2019 г. суми са в размер на 68643.13 щ.д. С
тези средства длъжникът е извършвал уговорените с договора действия, в резултат
на което към 30.01.2020 г., при общ размер на инвестицията 68643.13 щ.д.
стойността на активите по сметката на кредитора А.Х. е била 117564.30 щ.д., в т.ч. пазарна цена на
инвестиционните инструменти – 76426.15 щ.д. и свободни парични средства
41138.15 щ.д. Общо депозираните от кредитораГ.Х. по договор № 90292/2019 г.
суми са в размер на 39368.59 щ.д. С тези средства длъжникът е извършвал
уговорените с договора действия, в резултат на което към 30.01.2020 г., при общ
размер на инвестицията 39368.59 щ.д стойността на активите по сметката на
кредитораГ.Х. е била 25171.40 щ.д., в
т.ч. пазарна цена на инвестиционните инструменти – 33361.50 щ.д. и маржин
експозиция 8190.10 щ.д., като не са били налице парични средства.
Производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1
от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на
търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като
това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал.
3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл.
608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В случая молителите кредитори, чиято е доказателствената
тежест, не установиха съществуването на твърдяните в молбата по чл. 625 от ТЗ
задължения на ответника спрямо тях, произтичащи от търговска сделка. От
ангажираните от тях доказателства не се установи валидно възникналата договорна
връзка между страните да е прекратена, съответно ответникът да дължи връщане на
сумите, натрупани по обслужващите договорите сметки на кредиторите. Видно от
направената от съда служебно справка на интернет страницата на БНБ се установи,
че към датата на подписване на договорите,
противно на твърденията на кредиторите длъжникът е бил вписан в
регистъра на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ, въз основа на заповед БНБ-80071/10.05.2017
г., като е заличен от този регистър със заповед БНБ100393/13.09.2019 г. /датата
на договора на кредитора А.Х. не се чете
в представения по делото препис на съставения на гръцки език договор, съответно
не е посочена в изготвения превод на този договор, но доколкото номера на
договора е по-малък от този на договора на
другия кредитор, то следва да се приеме, че договорът с № 90276 е
подписан или преди датата на
договора 90292 – 15.04.2019 г. или на същата дата/. В този смисъл Съдът намира за неоснователни
доводите на кредиторите, че договорно правоотношение между тях и длъжника
въобще не е възникнало, тъй като длъжникът не е бил включен в регистъра по чл.
3а от ЗКИ. Не се установи основателността и на изложените от кредиторите
твърдения, че договорното правоотношение между страните е прекратено, съответно
ответникът им дължи връщане на предоставените суми във връзка с извършване на
уговорената с договорите инвестиционна дейност. Видно от съдържанието на
договорите, страните са постигнали съгласие, договорното правоотношение да се
прекрати в случай на отнемане на лиценза на длъжника /имащ качеството на инвестиционен посредник
по договорите/ за извършване на дейност
като инвестиционен посредник от Комитета за финансов надзор /Гръцката комисия
за капиталов пазар/, а по делото не са представени доказателства длъжникът да е
с отнет такъв лиценз.
Твърдяното от молителите право не се установява и от
изслушаната експертиза, тъй като наличието на средства по банковите им сметки,
обслужващи договорите, само по себе си не е доказателство за съществуването на
изискуемо задължение на длъжника да върне наличните по сметките суми на
кредиторите, с оглед поетите от тях с договорите задължения и потвърденото от
тях желание в приложените № 3 към договорите, че желаят да инвестират парите за
период над 3 години.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Затова
Съдът приема, че молителите не се явяват активно легитимирани по молбата по чл.
625 от ТЗ, тъй като не установиха наличието на свое изискуемо вземане, породено
или отнасящо се до търговска сделка.
Предвид изложеното,
Съдът намира, че молбите на кредиторите по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност следва да бъдат
отхвърлени.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбите на Г. Х.,
гръцки гражданин, роден на *** г. и А.Е.Х., гръцки гражданин, роден на *** г.
за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „И.м.б.“ ООД, ЕИК ********, като
неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
Съдия: