Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217
гр. Русе, 13.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
М.
Велкова
Членове: Антоанета Атанасова
Зорница Т. мл. с.
при секретаря Ева Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. гр. д. № 272 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.Т. *** срещу
решение № 409 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 6304/2018 г. на
Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за осъждане на
ответниците да дадат достъп до имота си за извършване на неотложни ВиК ремонти
– подмяна на вертикалните тръби за топла и студена вода, както и тръбата за
отпадни води и върху нея са възложени сторените от насрещната страна разноски. Въззивницата
намира първоинстанционния съдебен акт за незаконосъобразен, постановен при
неправилно прилагане на материалния закон. Излага оплаквания за необоснованост.
Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови ново, с което да уважи
иска. Претендира разноски пред двете инстанции съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК.
Ответниците по жалбата М.П.Р. и В.Б.Р.,*** чрез
адв. П. И. *** считат жалбата за неоснователна по подробно изложени в отговора
по чл. 263 ГПК съображения. Искат същата да бъде отхвърлена, а решението
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски пред
настоящата инстанция.
Въззивната жалба
е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
решение № 409 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 6304/2018 г. на
Русенски районен съд е валидно.
Производството пред Русенския районен
съд по гр. д. № 6304/2018 год. е образувано по искова молба от З.Т. Д. срещу М.П.Р. и В.Б.Р., с която е заявена претенция
ответниците да бъдат осъдени да й осигурят достъп до собствения си имот – апартамент
„А“ на трети етаж в бл. „*** за извършване на неотложен ремонт на общи части на
сградата – подмяна на вертикалните тръби за студена и топла вода и на тръбата
за отпадни води.
Фактическите твърдения, на които се основава иска са следните:
Ищцата твърди, че през 1990 г. заедно със съпруга си закупили апартамент
„А“ на втори етаж във вх. А на бл. „***. След дългата му експлоатация, през
2017 г. в него се появила сериозна и неотложна нужда от ремонт, тъй като в
банята се появили течове, мазилката се отлепила и паднала, стените мухлясали.
Консултирали се със специалист, който установил наличие на пробиви във
вертикалните тръби и тръбата, отвеждаща отпадните води за мръсния канал, в т.
ч. и в плочата, разделяща втория и третия етаж. Препоръчал им да предприемат
ремонт и подмяна на тръбите, което предполагало съдействие от страна ответниците,
собственици на апартамента над тях. Последните обаче категорично отказали
независимо, че двамата със съпруга й изразили готовност да не ангажират
средства на съкооператорите, а да извършат ремонта на тръбите, явяващи се общи
части на сградата, със собствени средства, материали и труд, вкл. и
възстановителните дейности в банята на апартамента над тях. За необходимостта
от ремонт сезирали и управителя на етажната собственост Ц. Ц. като поискали свикване
на общо събрание. Управителят на два пъти свиквал ОС и било гласувано решение
за необходимост от ремонта и задължаване на ответниците да окажат съдействие,
но за съжаление протоколите не били обявени по надлежния ред и не били
предоставени на ищцата. Поради това сезирали и кмета на общината за извършване
на проверка и издаване на заповед за задължаване на ответниците да осигурят
достъп, но това също не довело до никакъв резултат. Междувременно продължили
настойчивите си опити да започнат ремонт, осигурили материали и работници,
които обаче не били допуснати в имота над тях. Това било удостоверено в
съставен протокол от управителя на ЕС, който бил подписан и от М. Т. - етажен
собственик. С оглед на тези обстоятелства и поради невъзможността по адм. ред да
осигури ефективна и своевременна защита на собственическите си права, както и
за осигуряване на здравословни и хигиенични условия на живот, ищцата отправя
своята претенция към съда като иска ответниците да бъдат осъдени да осигурят
достъп до имота си за извършване на неотложен ремонт – подмяна на вертикалните
тръби за студена и топла вода и на тръбата за отпадни води.
В отговора към исковата молба ответниците М.П.Р.
и В.Б. Р. оспорили иска. Заявили, че от изложеното в исковата молба не било
ясно какъв ремонт иска да извърши ищцата - на общи части или на инсталации и
тръби, обслужващи само нейният имот. Оспорили неотложността му, която да налага
ограничаване правото им на собственост чрез осигуряване на достъп. Намират, че
подмяната на тръби в имота на ищцата може да стане чрез изрязване на части от
тях и без да бъде осигурен достъп до имота на ответниците като се подменят и се
снадят с тези в имота на ищцата. Оспорват да е налице обективна причина, поради
която единственото техническо решение за отстраняване на проблема да е чрез
достъп в имота им, както и твърдението, че са отказали такъв с цел проверка
състоянието на инсталациите. Твърдят, че в техния имот също има петна от теч в
санитарния възел им по тавана, около вертикалния канализационен щранг. Заявяват
във връзка с това, че е проведено събрание само между част от собствениците на
имоти - на етажи 2, 3, 4 и 5 по повод установения теч, на което било договорено
да се потърси съдействие от фирма, специализирана в областта на В и К
ремонтите, която да извърши оглед и да установи причината за теча и какъв точно
ремонт следва да се извърши. Намират обаче, че такова събрание на част от
собствениците не представлява ОС на ЕС по смисъла на закона. Оспорват да е
налице валидно взето решение на ОС на ЕС за подмяна на В и К инсталации,
представляващи общи части в сградата. Намират, че ако е налице необходимост от
такъв ремонт, то технологично ремонтът следвало да започне от най-високия етаж
и поетапно да се подменят тръбите до първия етаж. В този смисъл заявяват, че апартаментът
им е среден и не е необходимо технически ремонтът да започне първо от него.
При така изложеното от фактическа
страна, настоящият състав намира, че претенцията на ищцата има своето правно
основание в чл. 109 ЗС. Първоинстанционният съд, макар и да е
дал неправилна правна квалификация, с доклада по делото правилно е указал на
страните подлежащите на доказване факти, правилно е разпределил
доказателствената тежест и е събирал доказателства, разгледал е и се е
произнесъл въз основа на твърдените в исковата факти, обосноваващи предявения
иск. Следователно, обжалваното решение не е недопустимо, поради което
настоящата съдебна инстанция следва да разгледа повдигнатият материалноправен
спор по същество.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г.,
ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50
ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Няма спор между страните, че ищцата е
собственик на апартамент А на втори етаж във вх. А на ж. бл. „***, а ответниците са собственици на
апартамента на третия етаж, разположен непосредствено над нейния.
От
приетите по делото първоначална и допълнителна технически експертизи, извършени
след оглед на имотите на 2, 3 и 4 етаж, се установява, че в санитарното
помещение на апартамента на ищцата има видими следи от теч като е установено,
че ВиК инсталацията в цялата секция А на жилищен блок *** е стара, а
вертикалните щрангове на тръбите за студена вода в апартаментите на страните на
втория и третия етаж са силно корозирали и с видими течове. Канализационните
тръби също са стари и се нуждаят от подмяна, особено в участъците на връзка в
междуетажните плочи. При оглед в санитарното помещение на апартамента на
ответниците се установява, че произходът на течовете не е само от тръбите в
тяхното жилище, но и от по-горни етажи. Вещото лице намира, че такава подмяна
може да се извърши само ако се осигури достъп до жилищата на страните, а също и
в останалите жилища в секцията при цялостна подмяна на тръбната инсталация. Дава
заключение, че причинените от продължителните течове поражения в санитарното
помощение на жилището на втория етаж създават некомфортни и нехигиенични
условия за обитаването му и неудобства за нормалното му ползване. Пораженията
по мазилката на цокъла в стълбищната клетка на място, което се явява външна
стена на санитарното помещение на ответниците по същество е увреждане на обща
част от сградата, но не създава неудобства за нормалното й ползване.
Безспорно е установено още по делото, че
между ответниците и част от останалите собственици в ЕС са водени разговори във
връзка с констатирани течове в близост до вертикалните щрангове в апартаментите
им. От приложения препис от писмо от 27.08.2018 г. на Община Русе до
професионалния домоуправител на ЕС на блок „***“ е видно, че за проблема е
подаден сигнал и до Общината, представители на която са извършвали проверка на
място, вкл. и в имота на ответниците. По делото не са ангажирани обаче
доказателства за проведено общо събрание на ЕС, на което да е взето решение за
извършване на ремонт общите части на сградата. Безспорно се установява също
така от съвкупната преценка на доказателствения материал, че ответниците не са отказвали
достъп до санитарното си помещение за огледи и консултации.
На практика между страните по делото няма
спор относно уврежданията в резултат на продължителна експлоатация на
водопроводните и канализационните тръби в секция А на жил. бл. „***“. Не се
спори също така, че тези тръби се явяват обща част. Ответниците на практика не
оспорват необходимостта същите да бъдат ремонтирани, тъй като и в тяхното
санитарно помещение има течове, но настояват това да стане по предвидения в
ЗУЕС ред – след надлежно взето решение на ОС на ЕС. Безспорно е установено по
делото, че такова решение към настоящия момент не е взето. Ответниците са
изразили готовност да осигурят достъп до имота си за ремонт, но само ако такъв
бъде извършен на водопроводните тръби на всички жилища по вертикала, в т. ч. и
на тяхното, а не само в частта на санитарното помещение на ищцата. Така спорът
между страните се концентрира до това следва ли ответниците в качеството си на
етажни собственици да осигурят достъп до своето санитарно помощение, за да може
ищцата със свои средства и усилия да отремонтира водопроводните и
канализационните тръби, явяващи се обща част на ЕС, но само в частта им
преминаваща през нейното санитарно помещение, в т. ч. и влизащи към него откъм
третия етаж тръби.
Съдебната практика приема, че предявяването на
негаторен иск е правна възможност, която всеки от собствениците на обект в сграда в режим на ЕС може да упражни, за да
преустанови противоправното въздействие по отношение общите части на сградата.
Целта на предявяването на иска е да се преустановят действия, бездействия или
комбинация от двете, чрез които един от собствениците пречи на останалите
собственици да ползват общите части на сградата в режим на ЕС по
предназначението им. Режимът на защита на ЗУЕС нито е субсидиарно приложим,
нито е предвиден в някаква поредност. Възможно е собствениците на обекти в ЕС
да предприемат мерки и по ЗУЕС, за което в настоящия случай са направени опити,
но тяхното предприемане или липсата на такива действия в никакъв случай не
обуславят допустимостта на иска по чл. 109 ЗС.
На
практика първоинстанционният съд не е отрекъл необходимостта от извършване на
ремонт на тръбите в санитарното помещение на ищцата, нито пък че за това е
необходимо да се влезе в имота на ответниците. Като е приел обаче, че тъй като
се касае до общи части на ЕС приложение следва да намери редът на ЗУЕС, който
не е спазен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай са установени всички посочени по-горе предпоставки за
уважаване на предявения негаторен иск.
Ищцата
е собственик на процесното жилище в санитарното помещение, на което съгласно
приетата експертиза, са налице некомфортни и нехигиенични условия за
обитаването и неудобства за нормалното му ползване. Не може да бъде споделен
доводът на ответниците, че не била доказана нуждата от неотложен ремонт. Очевидно
е, че продължаващата експлоатация на санитарното помещение в този вид противоречи
на каквито и да било здравословни и хигиенични условия на живот. Пак от експертизата е видно, че е налице теч
от тръбите в жилището на ответниците /макар и не само/. Вещото лице дава
заключение, че такава подмяна може да се извърши само ако се осигури достъп до
жилищата на страните /а също и в останалите жилища в секцията, но при цялостна
подмяна на тръбната инсталация/. Ето защо следва да бъде осигурен достъп от
страна на ответниците за извършване на ремонт в жилището на ищцата - подмяна на
вертикалните тръби за студена и топла вода и на тръбата за отпадни води без да
се поставят каквито и да било условия относно обема на ремонта. Самите
ответници разполагат също с аналогична на ищцовата възможност да защитят своите
собственически права щом е налице неотложна нужда от ремонт и у техния дом, но не
могат в настоящото производство да ги противопоставят на насрещната страна.
Поради изложеното въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да се уважи.
С оглед
изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
въззивника се дължат разноски в размер на
550,00 лв. пред първата инстанция и 300,00 лв. пред въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 409 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 6304/2018 г. на
Русенски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
М.П.Р., ЕГН ********** и В.Б. Р.,
ЕГН **********,*** да осигурят достъп на З.Т. Д., ЕГН ********** до собствения
си имот – АПАРТАМЕНТ „А“ на втори етаж в
жилищен блок *** за извършване на неотложен ремонт на общи части на
сградата – подмяна на вертикалните тръби за студена и топла вода и на тръбата
за отпадни води.
ОСЪЖДА
М.П.Р., егн ********** и В.Б. Р., ЕГН **********,*** да заплатят на З.Т. Д., ЕГН **********
*** сумата от 850 лв. разноски пред двете инстанции.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: