№ 204
гр. Радомир, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100401 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на . г. между „А1 България“ ЕАД и ответника М. И. бил
сключен договор за продажба на изплащане № .. На основание т. 1 и т. 2 от договора, с
неговото подписване купувачът М. И. закупил и станал собственик на устройство „Handset
Xiaomi Redmi Note 8TBlu+ AirPur2H”, със сериен номер: . Съгласно т. 10.2.1 от договора
купувачът се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта,
съобразно погасителен план към договора.
Поради неплащане в срок на месечните вноски, договорът между „А1 България“ ЕАД и
ответника М. И. бил прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от договор за продажба на
изплащане № ./. г., вследствие на което непогасените вноски до края на срока на договора за
продажба на изплащане в размер на 115,50 лева станали предсрочно изискуеми.
На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
(понастоящем „Мъни Плюс Корп“ ЕАД) бил сключен договор за поръчителство, по силата
на който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължил в качеството си на поръчител да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договори за продажба
на изплащане.
Поради неплащане на дължимите вноски от страна на длъжника М. И. по договор за
продажба на изплащане, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, в качеството си на
поръчител, уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1
България“ ЕАД, но поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като
1
бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство, „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД заплатил на „А1 България“ ЕАД на 07.03.2022 г. сумата от 115,50
лева, представляваща дължимите и изискуеми вноски от ответника М. И. по договор за
продажба на изплащане от . г.
Вследствие извършеното плащане ищцовото дружество, в качеството си на поръчител,
имало изискуемо и ликвидно вземане към ответника в размер на платената сума от 115,50
лева, представляваща незаплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от
. г.
На 15.02.2023 г. ищцовото дружество депозирало пред PC - Радомир заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума от 115,50 лева, както
и за сумата от 10,91 лева – мораторна лихва за забава за периода от 07.03.2022 г. до
09.02.2023 г., по което било образувано ч. гр. д. № 139/2023 г. по описа на РдРС. В рамките
на развилото се производство съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение, което обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 115,50 лева, представляваща незаплатена от
последния сума по договор за продажба на изплащане № ./. г., сключен между „А1
България“ ЕАД и М. Б. И., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 10,91 лева, начислена за
периода от 07.03.2022 г. до 09.02.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Мъни Плюс Корп“ ЕАД е подал на 15.02.2023 г. до Радомирския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника М.
Б. И. за дължими суми по договор за продажба на изплащане от . г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 139/2023 г. на РдРС и в рамките на което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 75/15.02.2023 г. против длъжника
и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК заявителят „Мъни Плюс Корп“ ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор за продажба на изплащане № ., сключен на . г.
2
между „А1 България“ ЕАД (продавач) и ответника М. Б. И. (купувач), по силата на който
продавачът е прехвърлил на купувача собствеността върху мобилно устройство „Handset
Xiaomi Redmi Note 8TBlu+ AirPur2H”, със сериен номер: ., при постигната уговорка за
заплащане на първоначална вноска в размер на 16,50 лева и 23 месечни вноски в общ
размер от 379,50 лева, подробно индивидуализирани в приложен по делото погасителен
план. Към договора е приложен и приемо – предавателен протокол, по силата на който
продавачът е предал на купувача вещта, предмет на договора.
От представения договор за поръчителство от 07.11.2014 г. се установява, че
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД (понастоящем „Мъни Плюс Корп“ ЕАД) се е задължил
в качеството си на поръчител срещу уговорено възнаграждение да обезпечи задълженията
на абонати, сключили с „Мобилтел” ЕАД договор за продажба на изплащане, като по силата
на приложените към договора за поръчителство 8 бр. анекси, сключени в периода от
08.10.2015 г. до 08.08.2020 г., срокът на договора за поръчителство е последователно
продължаван до 30.09.2020 г.
По делото е представено и уведомление, изпратено до ответника, чрез което ответникът
бива уведомен, че непогасеното му задължение в размер на 115,50 лева към „А1 България“
ЕАД, произтичащо от договор за продажба на изплащане, сключен на . г., е прехвърлено на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД.
По делото е представена и справка по т. 2.2.3 от договор за поръчителство от 07.11.2014
г., съдържаща списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от
договори, гарантирани чрез поръчителство от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, от която
се установява, че в същата фигурира и задължението на ответника М. И. по договор за
продажба на изплащане, сключен на . г. Към справката е приложен и приемо – предавателен
протокол от 05.02.2022 г., с който служител на „А1 България“ ЕАД е предал на служител на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, на електронен и хартиен носител информацията,
съдържаща се в справката по т. 2.2.3 от договор за поръчителство от 07.11.2014 г.
Представено е и платежно нареждане от 07.03.2022 г., по силата на което „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД е превел по сметка на „А1 България“ ЕАД сумата от 6009,85 лева.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД е
признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца
за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване
3
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни
отношения между „А1 България“ ЕАД и ответника във връзка със сключен договор за
продажба на изплащане, изпълнение на задължението на продавача да предаде вещта,
предмет на сключения договор, качеството на ищцовото дружество на поръчител на
ответника по сключения между „А1 България“ ЕАД и ищеца договор за поръчителство от
07.11.2014 г., както и че ищецът е заплатил сумите по задължението на ответника на „А1
България“ ЕАД.
На първо място, установява се от събраните в производството доказателства, че между
„А1 България“ ЕАД, като продавач и ответника М. И., като купувач, е сключен договор за
продажба на изплащане от № ./. г., по силата на който продавачът прехвърля на купувача
правото на собственост върху мобилно устройство „Handset Xiaomi Redmi Note 8TBlu+
AirPur2H”, със сериен номер: . за обща сума от 396,00 лева, със срок на договора 23 месеца,
считано от датата на подписването, като купувачът заплаща първоначална вноска от 16,50
лева при сключване на съглашението и още 23 месечни вноски общо от 379,50 лева. В т.
9.1.2 от договора страните са договорили, че продавачът има право да обезпечи вземанията
си по договора с поръчителство от трета страна. Между основанията за прекратяване на
договора е посочено (т. 12. 3), че при неплащане в срок най-малко на 2 (две) последователни
месечни вноски от страна на купувача, всички оставащи суми стават изискуеми от датата на
издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на
посочения във фактурата срок. Договорът се прекратява по право с факта на неплащането на
две последователни месечни вноски, което не засяга задължението на купувача за плащане
на дължимите суми (т. 12. 3, изр. последно).
Договорът за продажба на изплащане № ./. г. е редовен и е действителен, същият е
двустранно подписан, като купувачът се е подписал и за получаването на мобилно крайно
устройство, описано в договора, което е прието без възражения, съгласно представения по
делото приемо – предавателен протокол, според който „А1 България“ ЕАД е предало на
ответника описаната в договора движима вещ. Всички клаузи в договора са уговорени
индивидуално и по начин, че абонатът (купувач) е могъл да въздейства върху всяка негова
клауза, респ. липсват данни в договора да няма постигнато съгласие по съдържанието на
някоя от клаузите, включително и по отношение на клаузата, че продавачът може да
гарантира вземането си чрез поръчителство от страна на трето лице, което да изпълни
задължението вместо купувача, ако последният не стори това. Задължението на купувача –
ответник, е действително, при положение, че е закупил процесното мобилно устройство,
цената на което не е заплатена съгласно уговореното разсрочено плащане и погасителен
план. Частният диспозитивен документ (договор) е доказателство, че изявлението е
направено от страните по договора (съгласно чл. 180 ГПК) и оттук наличието на валидно
възникнало правоотношение между ответника и „А1 България“ ЕАД по цитирания договор
за продажба на изплащане.
С договор, сключен на 07.11.2014 г. между ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
(понастоящем „Мъни Плюс Корп“ ЕАД) и „Мобилтел“ ЕАД и сключени към него анекси,
4
последният е възложил, а ищецът - приел и се е задължил срещу възнаграждение и при
условията и срока на договора, да извършва кредитен скоринг на потребители, с цел
сключване на договор за продажба на изплащане и гарантиране чрез поръчителство на
вземанията на възложителя от абонати до размера на кредитния лимит. С анекс от
08.10.2015 г. към договора, страните са уговорили упълномощаване на ищеца от страна на
„Мобилтел“ ЕАД да изпраща от името на последния уведомления до абонатите за
развалянето на сключените с тях договори, респ. за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по тях, както и да ги покани да изпълнят задълженията си.
Горецитираният договор е действителен, като отговаря на изискванията на чл. 138 ЗЗД
за форма и съдържание – сключен е в писмена форма и включените в него клаузи относно
предмета, правата и задълженията на страните, попадат в приложното поле на договора за
поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД. С процесния договор „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД се е задължил да гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя
„Мобилтел“ ЕАД от абонати, сключили договор за продажба на изплащане при условията на
т. 1 и т. 3 от договора. Това, че процесният договор за поръчителство е сключен преди
договора с ответника за продажба на изплащане, не изключва действието му по отношение
на него, тъй като по силата на сключения на 08.08.2020 г. анекс срокът на договора за
поръчителство е удължен до 30.09.2020 г. и обхваща и периода, когато е сключен договорът
за продажба на изплащане с ответника на . г. и има действие и по отношение на него.
Договорената клауза в т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане дава правото на
продавача да обезпечи вземането си по договора с поръчителство от трета страна, като това
негово право не е ограничено с изрична уговорка между страните да бъде упражнено
единствено след сключване на договора или при дадено съгласие или одобрение от
купувача. Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да се поема и за бъдещи
задължения. В решение № 52/10.09.2010 г., постановено по т. д. № 63/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., е прието, че при отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху
задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство
може да предхожда по време сключването на главната сделка, като в този случай основните
параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва да са
посочени в сключената между поръчителя и кредитора сделка, които при паричен дълг са
неговият размер. В случая в договора от 07.11.2014 г. основните параметри, които
индивидуализират дълга, който поръчителят обезпечава, са посочени в раздел ІV
„Поръчителство“, т. 3 и т. 4. В т. 3 са посочени за кои длъжници и по кои видове договори се
задължава ищецът като поръчител - за задължения на абонати, сключили договор за
продажба на изплащане с „Мобилтел“ ЕАД при посочените условия, а в т. 4 изрично е
посочено, че страните се съгласяват, че максималната отговорност на поръчителя ще бъде
ограничена до размера на дължимата цена на крайното устройство по съответния договор за
продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска. Тази индивидуализация е в
степен на достатъчна определяемост на дълга, който ще се обезпечава от поръчителя при
сключване на главната сделка и не обосновава нищожност на процесния договор за
поръчителство в някоя от хипотезите на чл. 26 ЗЗД. Изискуемата конкретизация се
5
потвърждава и от отразените данни в приемо-предавателния протокол от 05.02.2022 г.,
съставен на основание договора от 07.11.2014 г. между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
и „Мобилтел“ ЕАД, с приложена към него справка по т. 2.2.3 от договора, в която изрично е
посочено към 05.02.2022 г. за кое задължение и размер, за кой длъжник и по кой договор се
отнася поръчителството и плащането, като е включено задължението на ответника М. И. от
115,50 лева - просрочено задължение по договор за продажба на изплащане № ./. г. Без
значение относно действителността на договора за поръчителство е дали ответникът е бил
уведомен и се е съгласил с поръчителството. Такова изискване не е договаряно, предвид
клаузата на т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане от . г. Същото не следва и от
договора за поръчителство, тъй като поръчителят поема задължение не към длъжника, а към
кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 1 ЗЗД не изисква съгласие на длъжника за поемане на
поръчителство и не изключва възможността да се поръчителства въпреки несъгласието или
незнанието на длъжника – арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗД.
Не следва да се обсъжда и възражението на ответника, касаещо приложението на чл. 147
ЗЗД, тъй като това не е възражение на длъжника срещу кредитора (по аргумент от чл. 143,
ал. 2 ЗЗД) и затова не може да бъде противопоставено на платилия дълга поръчител
(определение № 147/28.01.2015 г. по гр. дело № 6214/2013 г. на ВКС).
Налице са и останалите условия по двата договора - продажба чрез изплащане и по
договора за поръчителство, за да се осъществи плащане от поръчителя на задължението,
което има абонатът, след което поръчителят се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор по този договор.
Обстоятелството дали поръчителят е уведомил или не длъжника не е определящо за
реализиране регресното право в обема по чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Неуведомяването на длъжника
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя или плащането от
последния не погасява регресните му права при плащане на задължението, а има значение
само дотолкова, доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави
възраженията, които има срещу кредитора, ако длъжникът е платил или плати, както и ако
той не дължи плащане по друга причина. В случая такива възражения не са
противопоставени. Не се твърди и не е доказано ответникът да е платил на кредитора
процесната сума и уведомяването/неуведомяването му за плащането не е довело до двойно
плащане на кредитора.
Отделно от това, след като крайният срок за заплащане на вноските е 23 месеца, считано
от . г., падежът на цялото задължение е настъпил преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 15.02.2023 г. Така или иначе фактите за изискуемост са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането е
изискуемо в заявения размер и е възникнало на предявеното основание.
Плащането от ищеца в качеството му на поръчител на задълженията на ответника към
„А1 България“ ЕАД се установява от платежно нареждане от 07.03.2022 г. По делото не се
твърди и не са представени доказателства ответникът да е заплатил на продавача „А1
6
България“ ЕАД дължимата по договора за продажба на изплащане остатъчна сума от 115,50
лева. Следователно се установява наличието на предпоставките на чл. 143, ал. 1 и чл. 146,
ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за платената от поръчителя - ищец сума
от 115,50 лева по сключения от ответника договор за продажба на изплащане, поради което
ответникът дължи тази сума на поръчителя.
В чл. 143, ал. 1, изр. второ ЗЗД е определен срокът за изпълнение на задължението, като
е посочено, че поръчителят има право на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането. Следователно в закона е посочен падеж и поради неизпълнението от ответника -
длъжник, последният е изпаднал в забава и дължи на основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва
върху заплатените суми от деня на плащането от поръчителя без да е необходима покана от
страна на ищеца - поръчител (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). В случая лихва се претендира за
периода от деня на плащане на главницата от поръчителя – 07.03.2022 г. до 09.02.2023 г.,
чийто размер изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор,
се равнява на сумата от 10,91 лева, от което следва, че искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По силата на разпоредбата на чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците. В случая исковете са предявени само по
отношение на един от солидарните длъжници и следва да бъдат уважени в цялост.
С оглед на всичко изложено, съдът намира за доказани релевантните факти, обуславящи
основателността на исковите претенции за главница и лихви, предявени по реда на чл. 415
ГПК, поради което същите следва да бъдат уважени за сумите до посочените размери и в
периодите, така както са посочени в исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на
900,00 лева, от които 100,00 лева – внесена държавна такса и 800,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Б. И., с ЕГН: **********, с адрес:
с. Д., ул. „О.“ № ., че дължи на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. „А“, ет. 5 сумата в размер
на 115,50 лева (сто и петнадесет лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена от
последния сума по договор за продажба на изплащане № ./. г., сключен между „А1
България“ ЕАД и М. Б. И., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2023 г. до окончателното
7
изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 10,91 лева (десет лева и
деветдесет и една стотинки), начислена за периода от 07.03.2022 г. до 09.02.2023 г.
ОСЪЖДА М. Б. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. „О.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
„Мъни Плюс Корп“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4, вх. „А“, ет. 5 сумата от 900,00 лева (деветстотин лева),
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8